Кои са основните принципи, на които се основава изпълнението на дълга на човека? Той трябва да постъпва според стандартите, принципите и изискванията на Божия дом, да практикува според истината и да изпълнява дълга си добре, като отдава цялото си сърце и всички свои сили, като използва Божиите слова и истината и защитава принципите на работата и интересите на Божия дом. Тогава как обикновено човек работи в свой интерес? Прави каквото си поиска, а в действията си поставя своите интереси на първо място и над всичко останало. Върши всичко, което е в негов интерес, за да задоволи изцяло егоистичните си плътски желания, без изобщо да се съобразява със справедливостта, съвестта и разума, защото не ги носи в сърцето си. Следва само сатанинския си нрав и постъпва според човешките предпочитания, плете интриги на всяка крачка и живее според сатанински философии. Що за начин на живот е това? Това е начинът на живот на Сатана. Когато следва Бог и изпълнява дълга си, човек трябва да постъпва според истините принципи и поне трябва да има съвест и разум — това е минимумът. Някои хора казват: „Днес съм в лошо настроение, затова не ми се задълбочава по този въпрос“. Добросъвестен ли е този начин на работа? (Не.) Осъзнаваш ли кога не искаш да си задълбочен? (Да.) Има ли моменти, в които не осъзнаваш? (Има.) Способен ли си тогава да се анализираш и да го разбереш впоследствие? (Донякъде.) Когато установиш, че не си задълбочен, способен ли си следващия път, когато ти хрумнат подобни идеи да си нехаен, да се опълчиш срещу тях и да се отървеш от тях? (Когато съм наясно с тези идеи, до известна степен мога да им се опълча.) Всеки път, когато се опълчваш срещу собствените си мисли и желания, ще се води битка, и ако в края на тази битка надделеят егоистичните ти желания, значи умишлено си се противопоставил на Бог и си в опасност. Да речем, че вярваш в Бог от 10 години и през първите три години се луташ и си донякъде усърден, но след три години осъзнаеш, че щом вярваш в Бог, трябва да практикуваш истината, да навлезеш в истината реалност и да се опълчиш на плътта си. Тогава малко по малко започваш да разпознаваш собствената си поквара и злоба, собствената си нечестива и надменна природа и тогава вече наистина познаваш себе си, познаваш собствената си покварена същина. Чувстваш, че е абсолютно наложително да приемеш истината, и че е от решаващо значение да се справиш с покварения си нрав, и едва тогава усещаш, че е доста жалко да не разполагаш с истината реалност. Въпреки че всеки път, когато се разкрие покварата на човека, в сърцето му се води битка, той не е способен да победи егоистичните си желания в никоя от тези битки, а продължава да постъпва според собствените си предпочитания. Всъщност много добре знае, че в сърцето му все още властва сатанинският нрав, и затова му е трудно да практикува истината. Това доказва, че не притежава никаква истина реалност и е много трудно да се определи дали накрая ще е способен да постигне спасение. Ако наистина имаш волята, трябва да практикуваш истините, които разбираш, и какъвто и покварен нрав да ти пречи, когато практикуваш тези истини, винаги трябва да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, да търсиш истината, за да се справиш с покварения си нрав, да се осмелиш да се бориш с него и да се опълчиш на плътта си. С такава вяра можеш да практикуваш истината. Макар понякога да има моменти, в които ще се проваляш, няма да се обезкуражаваш и пак ще си способен да се осланяш на молитвите към Бог и на възхищението си към Него, за да победиш Сатана. Ако се бориш така в продължение на няколко години, случаите, в които побеждаваш плътта си и практикуваш истината, ще се увеличават, а тези, в които се проваляш, постепенно ще намаляват и дори в отделни случаи да се проваляш, няма да станеш негативен и ще продължиш да се молиш на Бог и да Му се възхищаваш, докато не станеш способен да практикуваш истината. Това означава, че има надежда за теб, че облаците са се разпръснали и можеш да видиш синьото небе. Щом има моменти, в които успяваш да практикуваш истината, това доказва, че имаш воля и надежда да постигнеш спасение. Хората, които се стремят към истината, навлизат в истината реалност едва след като преживеят много провали при практикуването ѝ. Колкото и пъти да се проваля човек и колкото и да е негативен, стига да може да се осланя на Бог и да Му се възхищава, винаги ще има случаи, в които ще успява. Колкото и пъти да се проваля, стига да не се предаде, за него все още ще има надежда. Когато дойде денят, в който наистина открие, че може да практикува истината, да постъпва според принципите, да не прави компромиси със Сатана по ключови въпроси, особено що се отнася до изпълнението на дълга, и да не се отказва от дълга си, като същевременно остане непоколебим в свидетелството си, тогава за него определено ще има надежда да бъде спасен.

Всеки път, когато практикувате истината, ще преминавате през вътрешна битка. Нима сред вас има хора, които не са преживявали битки при практикуването на истината? Категорично не. По принцип човек може да не води големи битки, само ако вече е навлязъл в истината реалност и почти не разкрива покварен нрав. Въпреки това при специални обстоятелства и в определени ситуации пак ще има малки битки. Тоест колкото повече човек разбира истината, толкова по-малко битки води, а колкото по-малко я разбира, толкова повече са битките му. Особено при новоповярвалите битките в сърцата им със сигурност са изключително ожесточени всеки път, когато практикуват истината. Защо са ожесточени? Понеже хората не само имат лични предпочитания и избори на плътта, но срещат и действителни трудности в допълнение към покварения нрав, който ги възпрепятства. За всеки аспект на истината, който разбираш, трябва да водиш битка с тези четири аспекта, които ти пречат, а това означава, че трябва да преодолееш поне тези три или четири препятствия, преди да успееш да практикуваш истината. Преживявали ли сте постоянна борба с покварения си нрав? Способни ли сте да преодолеете възпирането на покварения си нрав и да застанете на страната на истината, когато трябва да я практикувате и да защитавате интересите на Божия дом? Например, работиш с някого, за да извършите прочистване на църквата, но той все споделя с братята и сестрите, че Бог спасява възможно най-много хора и че трябва да се отнасяме към хората с любов и да им даваме възможност да се покаят. Осъзнаваш, че нещо не е наред в общението му, и макар думите, които изрича, да изглеждат съвсем правилни, при задълбочен анализ откриваш, че таи намерения и цели, не желае да обиди никого и не иска да свърши работата си по правилата. Като говори така, ще смути непроницателните хора с нисък духовен ръст и те ще проявяват любов безразсъдно и безпринципно, няма да се стараят да прозират останалите и няма да разобличават антихристите, злите хора и неверниците, нито ще съобщават за тях. Това е пречка за работата по прочистване на църквата. Ако антихристите, злите хора и неверниците не могат да бъдат прочистени навреме, това ще се отрази на нормалното ядене и пиене на Божиите слова от Неговите избраници и на нормалното изпълняване на дълга им, и изключително много ще прекъсва и смущава делото на църквата, а в същото време ще навреди и на интересите на Божия дом. Как трябва да практикуваш в такъв момент? Когато забележиш проблема, трябва да се изправиш и да разобличиш този човек. Трябва да го спреш и да защитиш делото на църквата. Може да си помислиш: „Работим заедно. Няма ли да се скараме, ако директно го разоблича, а той не го приеме? Не, не мога просто да говоря открито, трябва да съм малко по-тактичен“. Затова му напомняш и го увещаваш. След като чуе думите ти, той не ги приема и изрежда куп причини, за да те опровергае. Ако не приеме казаното от теб, делото на Божия дом ще претърпи загуби. Какво трябва да направиш? Молиш се на Бог с думите: „Боже, моля Те, подреди и ръководи тази ситуация. Дисциплинирай го. Нищо не мога да направя“. Смяташ, че не можеш да го спреш, и затова го оставяш да продължава безконтролно. Това отговорно поведение ли е? Практикуваш ли истината? Ако не можеш да го спреш, защо не съобщиш за това на водачите и работниците? Защо не повдигнеш въпроса на събиране и не оставиш всички да разговарят за него и да го обсъдят? Наистина ли няма да се обвиняваш по-късно, ако не го направиш? Що за сърце имаш, ако си кажеш: „Не мога да се справя с това, затова просто ще го пренебрегна. Съвестта ми е чиста“? Дали това е истински боголюбиво сърце, или е сърце, което вреди на останалите? Сърцето ти е толкова порочно, защото когато те сполети нещо, се страхуваш да не обидиш хората и не се придържаш към принципите. Всъщност много добре знаеш, че като постъпва така, този човек преследва свои собствени цели, и че не издържаш да го слушаш по този въпрос. Ти обаче не си способен да се придържаш към принципите и да му попречиш да подвежда останалите, а това в крайна сметка вреди на интересите на Божия дом. Ще се обвиняваш ли по-късно? (Да.) Дали това, че се обвиняваш, ще ти помогне да възстановиш загубите? Те са необратими. След това отново се замисляш: „Както и да е, изпълних отговорността си и Бог го знае. Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце“. Що за думи са това? Това са измамни, дяволски думи, които заблуждават както човека, така и Бог. Не си изпълнил отговорностите си и продължаваш да си търсиш причини и оправдания, за да се отървеш от тях. Това е измамно и безкомпромисно. Искрен ли е към Бог такъв човек? Има ли чувство за справедливост? (Не.) Това е човек, подобен на Сатана, който изобщо не приема истината. Когато те сполети нещо, живееш според философии за светските отношения, а не практикуваш истината. Все се опасяваш да не обидиш останалите, но не се притесняваш да обидиш Бог, и дори ще пожертваш интересите на Божия дом, за да запазиш отношенията си с хората. Какви са последствията от такова поведение? Ще запазиш доста добри отношения с хората, но ще оскърбиш Бог, а Той ще те отритне и ще ти се разгневи. Кое е по-добре, като направиш равносметка? Ако не можеш да кажеш, значи си съвсем объркан, а това доказва, че изобщо нямаш представа за истината. Ако продължаваш така и не се събудиш, опасността наистина е голяма, а ако не успееш да постигнеш истината накрая, ти самият ще понесеш загуба. Ще можеш ли да търсиш истината в бъдеще, ако не потърсиш истината по този въпрос и се провалиш? Ако все още не можеш, вече няма да става дума за претърпяване на загуба, а накрая ще бъдеш отстранен. Ако имаш мотивацията и гледната точка на угодник, тогава никога няма да можеш да практикуваш истината и да спазваш принципите, а винаги ще се проваляш и ще падаш. Ако не се събудиш и не потърсиш истината, ти си неверник и никога няма да получиш истината и живота. Какво трябва да правиш тогава? Когато се сблъскаш с такива неща, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш, да Го молиш да те спаси и да ти даде повече вяра и сила и да ти даде способност да се придържаш към принципите, да правиш това, което трябва, да се справяш с нещата според принципите, да останеш непоколебим в позицията, която трябва да имаш, да отстояваш интересите на Божия дом и да предотвратяваш всякаква вреда за делото му. Ако успееш да се опълчиш на личните си интереси, гордостта си и гледната си точка на угодник, и ако вършиш необходимото с честно сърце, което не се колебае, тогава ще победиш Сатана и ще придобиеш този аспект на истината. Ще можеш ли да практикуваш истината по други въпроси, ако вечно упорстваш и живееш според философията на Сатана и все пазиш отношенията си с останалите, ако никога не практикуваш истината и не се осмеляваш да спазваш принципите? Все още няма да имаш никаква вяра или сила. Ако никога не си способен да търсиш или да приемеш истината, дали такава вяра в Бог ще ти позволи да я придобиеш? (Не.) И ако не можеш да придобиеш истината, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш. Никога няма да можеш да бъдеш спасен, ако вечно живееш според философията на Сатана и без никаква истина реалност. Трябва да си наясно, че придобиването на истината е задължително условие за спасение. Как тогава можеш да придобиеш истината? Ако си способен да практикуваш истината, ако можеш да живееш според нея и ако тя стане основа на живота ти, ще придобиеш истината и ще имаш живот, и така ще си един от спасените.