Е, могат ли нещата, които ти се случват сега и не са в съответствие с представите ти, да повлияят на изпълнението на твоя дълг? Например понякога работата става натоварена и от хората се изисква да понесат известни трудности и да платят някаква цена, за да изпълнят добре дълга си. Тогава някои хора развиват представи в умовете си, в тях се надига съпротива и те може да станат негативни и небрежни в работата си. Понякога, когато работата не е напрегната и дългът на хората стане по-лесен за изпълнение, някои от тях се чувстват доволни и си мислят: „Щеше да е чудесно, ако изпълнението на дълга ми беше винаги толкова лесно“. Що за хора са те? Това са мързеливи индивиди, жадни за удобствата на плътта. Предани ли са такива хора в изпълнението на дълга си? (Не.) Такива хора твърдят, че са готови да се покорят на Бог, но за тяхното покорство има условия. За да се покорят, нещата трябва да отговарят на собствените им представи и да не им създават трудности. Ако ги сполети беда и се наложи да изтърпят трудност, те се оплакват много и дори се бунтуват срещу Бог и Му се противопоставят. Що за хора са това? Това са хора, които не обичат истината. Когато Божиите действия съответстват на собствените им представи и желания и не трябва да търпят трудности или да плащат цена, те са способни да се покорят. Но ако Божието дело не е съобразно с техните представи или предпочитания, и изисква от тях да търпят трудности и да плащат цена, те не са способни да се покорят. Дори да не се противят открито, в сърцата си те са неотстъпчиви и раздразнени. Смятат, че изтърпяват огромна трудност и таят недоволство в сърцата си. Какъв е проблемът тук? Това показва, че тези хора не обичат истината. Могат ли молитвите, обетите и решенията да разрешат този проблем? (Не, не могат.) Как тогава трябва да се разреши този проблем? Първо, трябва да разбереш Божиите намерения и Неговите изисквания и да разбереш какво означава истинско покорство. Трябва да знаеш какво е непокорство и противопоставяне, да размишляваш върху това какви видове покварен нрав ти пречат да се покориш на Бог и да проумееш тези неща. Ако си човек, който обича истината, ще можеш да се опълчиш на плътта, особено на плътските си предпочитания, и тогава да практикуваш покорство пред Бог и да действаш съобразно Неговите изисквания. По този начин ще можеш да разрешиш проблема с покварата и непокорството си и да постигнеш покорство пред Бог. Ако ти не разбираш истината, няма да си способен да проумееш тези въпроси, ще си неспособен да различиш вътрешните си състояния и ще си неспособен да проумееш какви неща пречат на покорството ти пред Бог. Вследствие на това за теб ще е невъзможно да се опълчиш на плътта и да практикуваш покорство пред Бог. Ако човек не може дори да се опълчи срещу плътските си предпочитания, за него ще е много трудно да постигне преданост в изпълнението на дълга си. Могат ли такива хора да се смятат за покорни пред Бог? Могат ли хората да изпълняват дълга си съгласно критериите без преданост? Могат ли да изпълнят Божиите изисквания? Безспорно не. Ако човек иска да изпълнява дълга си съгласно критериите, той трябва да е способен най-малко да практикува истината и искрено да се покорява на Бог. Ако някой не може да се опълчи срещу плътските си предпочитания, той не може да приложи истината на практика. Ако винаги действаш според собствената си воля, значи не си човек, който се покорява на Бог. Дори ако понякога Му се покоряваш, това е условно. Ти можеш да се покориш само когато нещата са съобразени с твоите представи и когато си в добро настроение. Ако Божиите дела не са съобразени с твоите представи, ако дългът, който Бог нарежда, и условията, които устройва за теб, ти създават големи трудности, притеснения или силно усещане за недоволство, ще можеш ли въпреки това да се покориш? За теб ще е трудно да се покориш; ти ще намериш много причини да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противиш. Дори по-късно да се самоанализираш, няма да е лесно да се опълчиш на плътта, тъй като опълчването на плътта не е просто нещо. Как човек се опълчва на плътта? Естествено той трябва да търси истината. Също така трябва да осъзнава своята покварена същност и покварената си уродливост, да стигне дотам да намрази себе си, да намрази плътските си предпочитания и плътската си същност. Само тогава той ще иска да се опълчи на плътта. Ако човек не разбира истината, няма да може да намрази плътските неща, а без омраза е невъзможно да се опълчиш на плътта. Следователно е необходимо да се молим на Бог и да се уповаваме на Него, за да имаме път, който да следваме. Без истината на хората им липсва сила и те не могат да практикуват истината, дори да искат. Човек непременно трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него.

Някои хора не се стремят към истината; те само жадуват за удобствата на плътта и не са готови да изтърпят трудности, за да постигнат истината. Когато се сблъскат дори с малко затруднение, те се оплакват и обвиняват Бог, и не търсят истината, за да разрешат проблема. Те също така се молят на Бог с думите: „О, Боже, по Своята идентичност и същност Ти си толкова благороден. Аз съм недостоен да Те обичам, но съм готов да Ти се покоря. Готов съм да Ти се покоря във всяка една ситуация. Нека Ти ме водиш, озаряваш и просветляваш. Ако не мога наистина да Те обичам и да Ти се покорявам, моля Те, проучи ме внимателно и ме накажи. Нека да ме сполети Твоето правосъдие“. След като се молят по този начин, такива хора се чувстват доста удовлетворени, но не е ли това просто съвкупност от празни думи? Може ли непрестанното молене с празни думи и рецитирането на няколко думи и доктрини да разрешава проблеми? (Не, не може.) Когато човек се моли с празни думи, какъв проблем е това? Няма ли такава една молитва малко измамна природа? От полза ли е да се молим така на Бог? Да си мързелив и неспособен да изтърпиш страдание, докато жадуваш за плътски удобства, да знаеш истината, но да си неспособен да ѝ се покориш, да знаеш дълга си, но да се проваляш в отстояването му, да говориш за това как искаш да обичаш Бог, като знаеш, че не си отдал цялото си сърце и сила — не означава ли това, че мамиш Бог? Нищо не отвращава Бог повече от молитвите на религиозната церемониалност. Бог приема молитвите само когато са искрени. Ако не можеш да кажеш нищо искрено, мълчи си. Не идвай винаги пред Бог, като изричаш фалшиви думи или сляпо даваш обети с цел да го заблудиш. Не говори колко много Го обичаш, колко много искаш да си Му предан. Ако си неспособен да постигнеш желанията си, ако ти липсва тази решимост и духовен ръст, ти в никакъв случай не бива да идваш пред Бог и да се молиш така. Това е надсмиване над Бог. Какво означава „надсмиване?“. Надсмиване означава да се подиграваш на някого, да си играеш с него. Когато хората дойдат пред Бог, за да се молят с този вид нрав, това е най-малкото измама. В най-лошия случай, ако го правиш често, тогава си с напълно низък характер. Ако Бог те съдеше, щеше да нарече това богохулство! Хората нямат богобоязливи сърца, те не знаят как да се боят от Бог или как да Го обичат и удовлетворяват. Ако истината не им е ясна, или ако имат покварен нрав, Бог ще си затвори очите. Но те идват пред Бог, докато продължават да живеят със своя покварен нрав, и използват методите, с които невярващите мамят другите хора, върху Бог. Те коленичат „тържествено“ пред Него в молитва, като използват тези думи, за да Го изпитват и мамят. Когато приключат с молитвата, те не само не изпитват угризения, но нямат и усет за сериозността на действията си. В такъв случай с тях ли е Бог? Бог не е с тях. Може ли някой, на когото напълно липсва Божието присъствие, да придобие Неговото просветление и озарение? Може ли да придобие светлина относно истината? (Не, не може.) Тогава тези хора имат проблем. Молили ли сте се така много пъти? Не го ли правите често? (Да.) Когато хората прекарат твърде много време в мирския свят, те вонят на смрадта на обществото, нечистата им природа се влошава твърде много и те са залети от сатанински отрови и философии. От устите им излизат фалшиви и измамни думи, а молитвите им са пълни с празнословия и доктрини и са лишени от всякаква реч, която идва от сърцето, или от всякакво говорене за истинските им трудности. Те винаги се обръщат към Бог в интерес на личните си предпочитания и търсят благословиите Му, като рядко имат сърце, което търси истината, и не се молят с богопокорно сърце. Такива молитви само разкриват измама и фалш. Тези хора имат силно покварен нрав, те просто са станали живи демони. Когато дойдат пред Бог в молитва, те не произнасят човешки думи, нито говорят от сърце. Вместо това донасят сатанински измами и фалш пред Бог. Не накърнява ли това Божия нрав? Може ли Бог да се вслуша в такива молитви? Бог изпитва неприязън към такива индивиди и със сигурност не ги харесва. Може да се каже, че такива молитви са опити да се измами и изиграе Бог. Тези хора изобщо не търсят истината, нито говорят от сърце и не се доверяват на Бог. Молитвите им са несъвместими с Божиите намерения и Неговите изисквания. В основата си това е породено от човешката природа, а не е моментно разкриване на поквара. Тези хора мислят: „Е, не мога да видя или да почувствам Бог и не знам къде е Той. Просто ще кажа няколко случайни думи на Бог — кой знае дали Той изобщо слуша“. Те се молят на Бог с нагласа на съмнение и го изпитват — с какво чувство ще останат, след като се молят така? Не е ли това пак празнота? Не е ли обезпокоително да нямаш изобщо чувства? Молитвата се гради въз основа на вярата. Тя е да се молиш на Бог от сърце, да говориш на Бог от сърце, да разкриваш сърцето си пред Него и да търсиш истината от Него. Когато човек се моли по този начин, той ще има усещане за вътрешен покой и усещане за Божието присъствие. Така Бог невидимо го слуша. Когато човек се моли на Бог от сърцето си по този начин, той ще се чувства сякаш е имал лична среща с Него. Вярата му ще се подсили, връзката му с Бог ще стане по-дълбока и той ще направи още една стъпка към Него. Ще изпита усещане за удовлетвореност и ще е особено непоколебим в сърцето си. Това са искрените чувства, които възникват след молитва. Като напяват религиозни молитви, хората просто действат машинално — повтарят едни и същи фрази всеки ден до момента, в който вече не желаят да ги изрекат. След такива молитви те не изпитват нищо и не постигат никакви резултати. Могат ли такива хора да имат истинска вяра? Невъзможно е.

Някои хора не са предани при изпълнението на дълга си. Те са винаги нехайни или усещат, че дългът им е твърде труден и уморителен. Не искат да се покоряват, постоянно мечтаят да избягат и да се откажат от него и винаги искат да изпълняват дълг, който е по-лесен, който не ги излага на стихиите, в който няма никакъв риск и им позволява да се наслаждават на плътските си удобства. В сърцата си те знаят, че са лениви, алчни за плътски удобства и неспособни да понасят трудности. Те обаче никога не изразяват истинските си мисли пред никого, защото се страхуват, че ще им се присмеят. Казват на глас: „Трябва да изпълнявам дълга си добре и да съм предан на Бог“, а когато не успеят да направят нищо добре, казват на всички: „Нямам човешка природа и преданост в изпълнението на дълга си“. В действителност обаче те изобщо не мислят това. Когато човек е в подобно състояние, как може да се моли по разумен начин? Господ Исус е казал да се почита Бог със сърце и с честност. Когато застанеш пред Бог, сърцето ти трябва да е честно и без лъжливост. Не казвай нещо пред другите, докато мислиш различно в сърцето си. Ако застанеш пред Бог с преструвка, изговаряш приятни и красиви думи, сякаш се опитваш да пишеш есе, не Го ли заблуждаваш така? В резултат на това Бог ще види, че ти не си човек, който Го почита със сърцето си и с честност. Ще види, че сърцето ти не е честно, че е извънредно зловещо и нечестиво, че таиш зли намерения и ще те изостави. Как тогава трябва да се молят хората за нещата, които им се случват често, и за проблемите, с които често се сблъскват в ежедневието си? Те трябва да се научат да говорят на Бог от сърце. Казваш: „О, Боже, смятам този дълг за толкова изтощителен. Аз съм човек, който е алчен за плътските удобства, мързелив съм и изпитвам неприязън към тежката работа. Не мога да предложа моята преданост в дълга, който Ти си ми възложил, и не мога дори да го изпълнявам с всички сили. Винаги искам да избягам и да се откажа от него и винаги съм нехаен. Моля Те, дисциплинирай ме“. Не са ли това истинни думи? (Да, такива са.) Осмеляваш ли се да говориш така? След като си казал това, се страхуваш какво може да се случи, ако един ден Бог наистина те дисциплинира, и ставаш страхлив, вечно неспокоен и параноичен. Когато хората изпълняват дълга си, винаги искат да избегнат трудностите. Те са алчни за плътски удобства и искат да се оттеглят, когато срещнат малка трудност, когато се изисква някакво усилие или когато се усещат малко уморени. Те винаги са придирчиви и когато преживяват малка трудност, се питат: „Знае ли Бог? Ще Го запомни ли? След като изтърпях толкова голяма трудност, ще получа ли някаква награда в бъдеще?“. Те винаги търсят резултат. Всички тези проблеми трябва да се разрешат. В миналото Аз възложих на един човек да предаде съобщение и когато той се върна да Ми докладва, първо разказа за великите си постижения. Обясни как е разрешил проблема, разказа колко много се е тревожил за него и колко много е трябвало да говори, колко трудно е било да се справи с този човек и колко много хубави думи е използвал с него, за да завърши най-накрая задачата. Постоянно си приписваше заслуги и говореше безспир за това. Какъв е скритият подтекст тук? „Ти трябва да ме хвалиш, да ми дадеш обещание и да ми кажеш каква награда ще получа в бъдеще“. Той открито търсеше награда. Кажете Ми, изпълнението на тази дребна задача достойно ли е за похвала? Ако човек винаги търси похвала за изпълнението на част от дълга си, какъв нрав е това? Не е ли сатанинска природа? Той очакваше похвала и награди за тази дребна задача — това не означава ли, че ако приеме значими задачи или завърши голямо дело, поведението му ще е даже още по-лошо? Ако не може да получи Божието одобрение и благословия, ще се разбунтува ли? Би ли се изкачил той до третото небе да спори с Бог? Тогава по какъв път върви във вярата си в Бог? (По пътя на антихристите.) По пътя на антихристите, точно като Павел. Павел винаги търсеше награди и статус от Бог. Ако Бог не му ги даваше, той ставаше негативен и се отпускаше в работата си, противопоставяше се на Господ и Го предаваше. Кажете Ми, какъв човек иска награда, след като е изтърпял малка трудност в дълга си? (Зъл човек.) Човешката му природа е много зла. Имат ли обикновените хора такива състояния в себе си? Всеки човек има такива състояния. Природата същност е еднаква във всички, просто някои хора не я проявяват толкова силно. Те притежават рационалност и знаят, че такива действия и мисли са грешни и че не могат да молят за награди от Бог. Но какво трябва да направи човек за подобно състояние? Той трябва да търси истината, за да го разреши. Какъв аспект от истината може да разреши това състояние? От решаващо значение е човек да знае кой е, каква позиция трябва да заема, към какъв път трябва да се стреми и какъв човек трябва да бъде. Това са минималните неща, които трябва да знае. Ако човек дори не знае тези неща, той е далеч от разбиране на истината, практикуване на истината или стремеж към спасение.

Когато се стигне до изпълнение на определен специален дълг или по-напрегнат и изморителен дълг, от една страна хората трябва винаги да обмислят как да изпълнят този дълг, какви трудности трябва да изтърпят и как трябва да поддържат дълга си и да се покорят. От друга страна хората трябва също да проучат какви примеси има в намеренията им и как те спъват изпълнението на дълга им. Хората са родени с неприязън към понасянето на трудности — няма човек, който да се въодушевява или радва повече на това, че понася повече трудности. Такива хора не съществуват. В природата на човешката плът е заложено хората да се чувстват разтревожени и притеснени, веднага щом плътта им изпита трудности. Но колко трудности се налага да понесете сега, в дълга, който изпълнявате? Трябва да понесете само плътта ви да се чувства малко уморена и да положи малко усилия. Ако не можеш да понесеш дори тази малка трудност, може ли да се приеме, че имаш решимост? Може ли да се смята, че вярваш искрено в Бог? (Не.) Това няма да е достатъчно. Когато изпълняваш дълга си в Божия дом, няма човек, който да те надзирава. Изцяло от теб зависи да поемеш сам инициативата. В Божия дом има работни подредби и системи и от отделния човек зависи да разчита на вярата си и на съвестта и разума си. Само Бог проучва внимателно дали се справяш добре или не в дълга си. Ако, независимо от покварените нрави, които разкриват в изпълнението на дълга си или в отношенията си с хората, събитията и нещата около себе си, хората никога не го осъзнават и не изпитват никакви угризения, това добро или лошо нещо е? (Лошо нещо е.) Защо се смята за лошо нещо? Има минимален критерий за съвестта и разума на човека. Ако на твоята съвест ѝ липсва осъзнаване и не може да ти попречи да вършиш лоши неща или да възпре поведението ти, ако действаш по начин, който нарушава управленските закони и принципи и му липсва човешка природа, но си лишен от угризения в сърцето си, това не е ли липса на морална основа? Не означава ли, че нямаш ясна представа за съвестта си? (Да.) Осъзнавате ли го обикновено, когато направите нещо грешно или нарушите принципите, или не сте предани в изпълнението на дълга си за дълъг период от време? (Да.) Тогава може ли твоята съвест да те възпре и да те накара да правиш нещата според съвестта и разума си и в съответствие с истините принципи? Ако си човек, който разбира истината, можеш ли да преминеш от действия, основани на съвестта ти, към действия, основани на истините принципи? Ако можеш да направиш това, можеш да бъдеш спасен. Да си способен да понесеш трудности при изпълнението на своя дълг не е лесна работа. Не е и лесно да изпълняваш определен вид работа добре. Сигурно е, че истината в Божиите слова работи в хората, които могат да направят тези неща. Това не означава, че те са родени без страх от трудности и изтощение. Къде може да се намери такъв човек? Всички тези хора имат някаква мотивация, а за основа им служи част от истината в Божиите слова. Когато приемат дълга си, техните възгледи и позиции се променят — изпълнението на дълга им става по-лесно и понасянето на някои плътски трудности и изтощението на плътта започва да им се струва незначително. Онези, които не разбират истината, и чиито възгледи за нещата не са се променили, живеят според човешките идеи, представи, себични желания и лични предпочитания, затова не са склонни и не желаят да изпълняват дълга си. Например, когато стане въпрос за вършене на мръсна и изтощителна работа, някои хора казват: „Ще се подчиня на подредбата на Божия дом. Какъвто и дълг да ми възложи църквата, ще го изпълня, без значение дали е мръсен или уморителен, дали е впечатляващ или незначителен. Нямам изисквания и ще го приема като свой дълг. Това е поръчение, което Бог ми е поверил, и малко мръсотия и умора са трудности, които трябва да изтърпя“. В резултат на това, когато те се заемат с работата си, нямат усещането, че изобщо търпят трудности. Макар че другите може да я сметнат за мръсна или изтощителна, те я намират за лесна, защото сърцата им са спокойни и несмутени. Те я вършат за Бог, затова не усещат, че е трудна. Някои хора смятат, че мръсната, уморителна или незначителна работа обижда техния статус и характер. Те я възприемат така сякаш другите не ги уважават, тормозят ги или ги гледат отвисоко. В резултат на това, дори когато имат същите задачи и работна натовареност, те ги възприемат като изнурителни. Каквото и да правят, в сърцата им има негодувание и усещат, че нещата не са, каквито те ги искат или че са незадоволителни. Вътрешно те са пълни с негативност и противопоставяне. Защо са негативни и се противят? Какъв е коренът на това? Най-често причината е, защото изпълняването на дълга им не им носи заплащане; сякаш работят безплатно. Ако имаше награди, това можеше и да е приемливо за тях, но те не знаят дали ще получат награди или не. Затова хората усещат, че изпълнението на дълга не си заслужава, приравняват го към напразна работа и често стават негативни и се противопоставят, когато трябва да се изпълнява дълг. Не е ли точно така? Откровено казано, тези хора не желаят да изпълняват дълг. След като никой не ги принуждава, защо все пак идват да изпълняват дълга си? Така е, защото те сами се принуждават — заради своето желание да добият благословии и да влязат в небесното царство те нямат друг избор освен да изпълняват дълга си. Това е проявление на безизходицата им. Това е манталитетът, който стои зад опитите им да сключат сделка с Бог. Някои питат как подобни хора могат да разрешат проблема с негативността и съпротивата в сърцата си. Този проблем може да се разреши само с общение на истината. Ако те не обичат истината, независимо как се разговаря за истината с тях, те ще бъдат неспособни да я приемат. В този случай те са неверници и са били разкрити. Тъй като искат да сключват сделки и няма да направят нищо, освен ако не им носи изгода, ако Бог им обещае награди и навлизане в небесното царство и им напише гаранция, те със сигурност ще изпълнят дълга си ентусиазирано. В действителност Божието обещание е отворено и онези, които се стремят към истината, могат да го получат. Онези обаче, които не се стремят към истината, не могат да го получат. Не, че не знаят за Божието обещание; в сърцата си те просто го усещат неосезаемо и несигурно. За тях Божието обещание е като чек без покритие — те не са в състояние да повярват в него и нямат истинска вяра в него, и не могат да направят нищо по въпроса. Те искат осезаеми неща и ако им давате заплата, със сигурност ще се заредят с енергия. Обаче онези, които нямат съвест и разум, може и да не се чувстват пълни с енергия; те са толкова немарливи. Ако трябваше да започнат работа в светския живот, нямаше да се трудят усърдно, щяха да са ненадеждни и небрежни, и със сигурност щяха да бъдат уволнени. Просто това е проблем на природата им. За онези, които са последователно нехайни в изпълнението на дълга си, единственото решение е да бъдат премахнати и отстранени. Няма друг начин с онези, които не приемат истината. Всички техни извинения и оправдания са неразумни и качеството на тяхната човешка природа не е необходимо да се обсъжда.

В наши дни повечето хора са започнали да изпълняват дълг. Разбирате ли какво е дълг, как възниква той и кой го възлага? (Дълг са поръченията, поверени на хората от Бог.) Точно така. Ако вярваш в Бог и дойдеш в дома Му, ако си способен да приемеш Божието поръчение, тогава ти си член на Неговия дом. Задачите, които Божият дом нарежда за теб, пътят, който Бог ти казва да следваш, и поръченията, които ти възлага Бог, са твоят дълг и той ти е даден от Бог. Когато ядеш и пиеш Божиите слова, когато проумееш намеренията Му и слушаш и разбираш подредбата на Божия дом, когато знаеш в сърцето си какъв дълг трябва да изпълняваш и отговорностите, които си способен да поемеш, и когато приемеш Божието поръчение и започнеш да изпълняваш дълга си, ти ставаш член на Божия дом и част от разпространението на евангелието. Бог те смята за член на Своя дом и част от разпространението на Неговото дело. В този момент ти имаш дългът, който трябва да изпълниш. Всичко, което си в състояние да направиш, всичко, което си в състояние да постигнеш, е твоя отговорност и дълг. Може да се каже, че това е поръчение от Бог, твоя мисия и твой неотменим дълг. Дългът идва от Бог, той представлява отговорностите и поръченията, които Бог възлага на хората. Как тогава трябва човек да ги разбира? „Тъй като това е мой дълг и поръчението, което Бог ми е възложил, то е мое задължение и отговорност. Съвсем правилно е да го приема като свой неотменим дълг. Не мога да се откажа или да го отхвърля. Не мога да избирам и подбирам. Каквото ми се падне, несъмнено това трябва да направя. Не, че нямам право да избирам, а не бива да избирам. Това е разумът, който трябва да има едно сътворено същество“. Това е нагласа на покорство. Някои хора непрестанно подбират, когато изпълняват дълга си, винаги искат работа, която е лесна и която им харесва, неспособни да се покорят на подредбата на Божия дом. Това показва, че техният духовен ръст е твърде нисък и че те не притежават нормален човешки разум. Ако човекът е млад и вкъщи са го глезили и са му угаждали, без да е преминавал през трудности, е разбираемо да е малко своеволен. Стига да може да приеме истината, това постепенно ще се промени. Но ако възрастен човек на трийсет или четирийсет години се държи по този отблъскващ начин, тогава проблемът е леност. Болестта на леността е вродена и е най-трудна за лечение. Тя е проблем с природата на човек и такъв човек може да понесе малко трудности и умора само когато е оставен без никакъв друг избор в конкретни условия или ситуации. По същия начин някои просяци осъзнават добре, че да си просяк предизвиква презрение и дискриминация у другите, но заради леността и нежеланието си да работят нямат друг избор освен да прибегнат до просия. Иначе трябва да гладуват. Накратко казано, ако човек не може да изпълнява дълга си старателно и отговорно, той рано или късно ще бъде отстранен. Най-голямото прегрешение е да вярваш в Бог, но да не Му се покоряваш. Ако отказваш да изпълняваш дълга си или постоянно изпитваш неприязън към трудностите и се страхуваш от усилията, тогава си човек без съвест и разум. Ти си непригоден да изпълняваш дълг и може да напуснеш. Един ден, щом осъзнаеш, че да не изпълняваш дълга си е равносилно на това да откажеш поръчението, което Създателят ти е възложил, и че си човек, който се бунтува срещу Бог, без съвест и разум, щом осъзнаеш, че онези, които вярват в Бог, трябва да изпълняват дълга си добре и че това е необходимо, тогава трябва да се държиш добре и да изпълняваш дълга си добре. Това е покорство. Ако човек е непокорен или негативен в дълга си, тоест ако показва пълна липса на покорство пред Бог, такъв човек не Му отдава искрено всичко от себе си. Да си готов да изпълняваш дълга си добре е минималният израз на покорство пред Бог. Тогава как възниква дългът? (Дългът идва от Бог. Това са отговорностите, които Бог дава на хората.) Щом дългът е отговорностите, които Бог дава на хората, тогава имат ли невярващите дълг? (Не, нямат.) Защо казвате, че нямат? (Те не са хора от Божия дом.) Точно така, невярващите се занимават само със своя плътски живот и действията им не са достойни да се нарекат дълг. Невярващите принадлежат на света и на Сатана. Бог само подрежда тяхната житейска съдба — времето на раждането им, семейството, в което се раждат, работата, която вършат като възрастни, и времето на смъртта им. Той не ги избира, нито ги спасява. Онези, които вярват в Бог, са различни. В по-малък мащаб цялата работа, която те вършат в Божия дом, е дълг, който трябва да изпълнят. В по-голям мащаб, в цялостния план за управление на Бог, дългът, изпълняван от всяко сътворено същество, съдейства на Божието дело. Просто казано, то служи на плана за управление на Бог. Независимо дали служиш с преданост или не, ти далеч не си човек, който следва Божията воля. Всъщност човек може да се смята за част от Божия народ и адекватно сътворено същество само когато наистина изпълни дълга си, успее да свидетелства за Бог и придобие одобрението Му. Ако изпълняваш добре всеки дълг, който Бог ти възлага, ако отговаряш на необходимите стандарти, тогава ти си член на Божия дом и Бог те признава за човек от Неговия дом.