Да поставяш винаги искания към Бог е част от човешката природа и вие трябва да анализирате тази природа според Божието слово. Как трябва да я анализираш? Първата стъпка е да си наясно за неразумните искания и прекомерните желания, които хората имат по отношение на Бог, и трябва и да анализираш всяко едно от тях. Защо хората поставят това искане? Какъв е мотивът им? Каква е целта им? Така колкото повече и по-съвестно го анализираш, толкова по-добре ще разбираш собствената си природа и толкова по-обстойно ще става това разбиране. Ако не го анализираш обстойно, а просто знаеш, че хората не бива да поставят искания към Бог, като разбираш само, че да изискваш от Бог е неразумно, и това е всичко, в крайна сметка няма да имаш напредък и няма да се промениш. Някои казват: „Искаме толкова много от Бог, защото сме прекалени егоисти. Какво да направим?“. Хората естествено трябва да разбират истината и да познават същността на егоизма. Когато разбереш истински същността на човешкия егоизъм, ще узнаеш какво ти липсва. Плашещо ще бъде, ако хората не могат да разберат това. Чрез анализ е лесно да разпознаеш видимо прекомерните или неразумни искания, и е възможно да се намразиш. Понякога може да намираш исканията си за разумни и справедливи, и понеже ги смяташ за разумни и си мислиш, че нещата трябва да бъдат такива, и тъй като и другите поставят подобни искания, може да ти се стори, че твоите не са прекомерни, а са оправдани и естествени. Това показва, че все още не притежаваш истината и затова не можеш ясно да ги разбереш. Ето един пример: да речем, че има един човек, който е следвал Бог дълги години и е изстрадал много бури и предизвикателства. Държанието му винаги изглеждаше добро и даваше вид, че е наред що се отнася до човешката му природа, страданията и предаността му към Бог. Той дори притежаваше доста съвест, с желание да се отплати за Божията любов и обикновено знаеше, че трябва да действа предпазливо, докато си върши работата. По-късно открих, че този човек говори ясно и хубаво, но изобщо не беше покорен и затова го замених, като заповядах повече да не го използват. Няколко години беше работил за църквата, беше страдал много, и въпреки това в крайна сметка го замених. Нещо повече, не разреших някои негови практически затруднения. Какво биха си помислили хората за този случай? Първо, мнозина ще се изправят в негова защита и ще кажат: „Това не е хубаво. При тези обстоятелства Бог трябва да му покаже голяма милост и благодат, защото той обича Бог и Му отдава всичко. Щом някой като него, който е вярвал толкова много години в Бог, може да бъде отстранен, то каква надежда имаме ние, новите вярващи?“. Ето ги пак човешките искания, с вечната надежда, че Бог ще благослови този човек и ще го пусне да остане, докато пак си мислят: „Човекът се е отнесъл правилно към Бог, Бог не бива да го разочарова!“. Толкова много от исканията на хората към Бог се раждат от човешки представи и фантазии. Хората преценяват какво трябва да им даде Бог и как да се отнася с тях според критериите на съвестта за това кое е справедливо и разумно сред човеците, но как може това да отговаря на истината? Защо казвам, че всички искания на човеците са неразумни? Защото това са критерии, които хората изискват от останалите. Притежават ли хората истината? Способни ли са да прозрат човешката същност? Някои искат Бог да се отнася с хората според критерия за съвест, като Го сравняват със стандарта, изискван от хората. Това не отговаря на истината и е неразумно. Хората могат да изтърпят разни дребни проблеми, но може да не са способни да го понесат, когато изходът им е окончателно определен. Исканията им ще изскочат наяве, от устата им без задръжки ще се излеят жалби и заклеймяващи слова, и лека полека ще си покажа истинската същност. В този момент ще познаят собствената си природа. Хората винаги поставят искания към Бог според човешките представи и собствената си воля и поставят много такива искания. Може би обикновено не забелязвате и си мислите, че да молиш Бог от време на време за нещо не се брои за искане, но в действителност внимателният анализ показва, че много човешки претенции са безразсъдни, без разум и дори нелепи. Преди не си осъзнавал колко сериозен е този въпрос, но в бъдеще постепенно ще започнеш да го разпознаваш и тогава ще имаш истинско разбиране за собствената си природа. Лека полека преживяването ще ти донесе познание и проницателност за природата ти, и в съчетание с общуване върху истината, ще я опознаеш ясно — тогава в това отношение ще си навлязъл в истината. Когато разбереш наистина същността на човешката природа, нравът ти ще се промени и ти ще притежаваш истината.

Няма нищо по-трудно от това да се занимаваш с хора, които постоянно поставят изисквания към Бог. Щом Божиите действия не отговарят на мисленето ти или не са извършени в съответствие с него, тогава вероятно ще се възпротивиш, а това е достатъчно, за да покаже, че по природа се противопоставяш на Бог. Признаването на този проблем може да се постигне само чрез често самоанализиране и съответно достигане до разбиране на истината, и пълното му разрешаване е възможно само чрез стремеж към истината. Когато хората не разбират истината, те отправят много искания към Бог; от друга страна, когато действително я разбират, не отправят никакви искания, а само чувстват, че не са Го удовлетворили достатъчно, че не са достатъчно покорни пред Него. Това, че хората винаги отправят искания към Бог, отразява покварената им природа. Ако не можеш да се опознаеш и искрено да се покаеш по този въпрос, тогава ще се изправиш пред скрити опасности и рискове по пътя си на вяра в Бог. Способен си да преодолееш обикновени неща, но когато става дума за важни въпроси като съдбата, перспективите и крайната ти цел, вероятно няма да си способен да ги преодолееш. В този момент, ако все още не си придобил истината, може да се върнеш към старите си навици и така да станеш един от унищожените. Много хора винаги са следвали и вярвали по този начин и са се държали добре през времето, в което са следвали Бог, но това не определя какво ще се случи в бъдеще. Това е така, защото никога не си наясно с „ахилесовата пета“ на човека или с нещата в природата на човека, които могат да се противопоставят на Бог, и преди да те доведат до бедствие, оставаш в неведение за тях. Тъй като проблемът с твоята природа, която се противопоставя на Бог, остава нерешен, това е предпоставка да си навлечеш бедствие и е възможно, когато пътуването ти приключи и Божието дело завърши, да направиш това, което най-силно се противопоставя на Бог, и да изречеш богохулства срещу Него, а така да бъдеш заклеймен и отстранен. В последния, най-опасен момент Петър се опита да избяга. По онова време той не разбираше Божието намерение и планираше да оцелее и да върши работата на църквите. По-късно Исус му се яви и му каза: „Ще оставиш ли още веднъж да Ме разпънат заради теб?“. Тогава Петър разбра Божието намерение и бързо се покори. Да речем, че в онзи момент той е имал свои искания и беше казал: „Не искам да умирам сега, страхувам се от болката. Не Те ли разпнаха заради нас? Защо искаш да ме разпънат? Мога ли да бъда пощаден от разпятие?“. Ако беше поставил такива искания, то извървяният от него път щеше да е напразен. Но Петър винаги се покоряваше на Бог и търсеше Неговото намерение, и накрая го разбра и се покори напълно. Ако Петър не беше потърсил Божието намерение и беше действал според собственото си мислене, той щеше да поеме по грешния път. Хората нямат орган, с който да разберат директно Божиите намерения, но ако не се покорят, след като разберат истината, тогава те предават Бог. Тоест това, че хората винаги отправят изисквания към Бог, е свързано с тяхната природа: колкото повече изисквания имат, толкова са по-непокорни, толкова повече се противопоставят и толкова повече представи таят. Колкото повече изисквания поставя човек към Бог, толкова по-вероятно е да му се опълчи, да Му се съпротивлява и дори да Му се противопостави. Вероятно един ден той би могъл да Го предаде и изостави. Ако искаш да решиш този проблем, трябва да разбереш няколко аспекта на истината, а също и да имаш известно практическо преживяване, за да го разбереш в дълбочина и да го решиш напълно.

Ключов критерий, за да се прецени дали хората могат да се покорят на Бог, е дали имат някакви екстравагантни желания или скрити мотиви към Него. Ако хората винаги поставят изисквания на Бог, това доказва, че не са Му покорни. Каквото и да ти се случи, ако не го приемеш от Бог и не търсиш истината, ако все спориш в своя защита и винаги смяташ, че само ти си прав, и ако дори си способен да се съмняваш, че Бог е истината и праведността, тогава ще имаш проблеми. Такива хора са най-надменни и непокорни на Бог. Хората, които все изискват от Бог, не могат да Му се покорят истински. Ако поставяш изисквания на Бог, това доказва, че се опитваш да сключиш сделка с Него, че избираш собствената си воля и действаш според нея. Така предаваш Бог и ти липсва покорство. Да поставяш изисквания на Бог е само по себе си лишено от разум; ако наистина вярваш, че Той е Бог, тогава няма да дръзваш да Му поставяш изисквания, нито ще се чувстваш пригоден да Му отправяш такива, независимо дали ги смяташ за разумни или не. Ако имаш истинска вяра в Бог и вярваш, че Той е Бог, тогава ще се покланяш и покоряваш само на Него, няма друга възможност. Днес хората не само правят своя избор, но дори молят Бог да действа според собствената им воля. Те не само не избират да се покорят на Бог, но дори искат от Него да им се покори. Нима това не е лишено от всякакъв разум? Следователно, ако в човека няма истинска вяра и реално упование, той никога не може да получи Божието одобрение. Когато хората са способни да предявяват по-малко изисквания към Бог, те имат повече истинска вяра и покорство, а техният разум е сравнително нормален. Често се случва така, че колкото по-склонни да спорят са хората и колкото повече оправдания имат, толкова е по-трудно да се справят с тях. Не само че имат много изисквания, но ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. Когато са удовлетворени в едно отношение, те ще предявят изисквания в друго. Трябва да бъдат удовлетворени във всяко отношение, а ако не са, започват да се оплакват, да отписват нещата като безнадеждни и да действат безразсъдно. След това се чувстват задължени и разкаяни, плачат с горчиви сълзи и искат да умрат. Каква е ползата от това? Нима не са неразумни и безмилостно досадни? Тази поредица от проблеми трябва да се разреши из основи. Ако имате покварен нрав, но не го промените, ако чакате, докато изпаднете в беда или причините бедствие, за да го направите, как можете да компенсирате тази загуба? Нима това не е след дъжд качулка? Ето защо, за да разрешите напълно проблема с покварения си нрав, трябва да търсите истината, за да го промените още щом се прояви. Трябва да решите проблема с покварения си нрав още в зародиш, за да сте сигурни, че няма да направите нищо лошо, и да предотвратите бъдещи неприятности. Ако поквареният нрав се вкорени и се превърне в мисли или възгледи на човека, той ще може да го кара да върши зло. Следователно самоанализирането и себепознанието са свързани най-вече с откриването на покварения нрав на човека и бързото търсене на истината, за да бъде променен. Трябва да знаете какви неща са ви присъщи, какво харесвате, към какво се стремите и какво искате да получите. Трябва да анализирате тези неща според Божиите слова, за да разберете дали те са в съответствие с Божиите намерения и в какво отношение са погрешни. След като разберете тези неща, трябва да разрешите проблема с вашия анормален разум, т.е. проблема с вашето неразумно и безмилостно досаждане. Проблемът не е само в покварения ви нрав, а засяга и липсата ви на разум. Хората, които се увличат от личния си интерес, не притежават нормален разум, особено когато са засегнати техните интереси. Това е психологически проблем, който е и ахилесовата пета на хората. Някои хора смятат, че притежават определени заложби и някакви дарби, и все искат да са водачи и да се открояват, затова молят Бог да ги използва. Ако Бог не ги използва, те казват: „Как може Бог да не е благосклонен към мен? Боже, ако ме използваш, за да свърша нещо важно, обещавам, че ще Ти отдам всичко!“. Правилно ли е такова намерение? Хубаво е да се отдава всичко на Бог, но зад готовността им да отдадат всичко на Бог се крият подбуди. Това, което обичат, е статусът и именно върху него се съсредоточават. Само когато хората са способни на истинско покорство, да следват Бог с цялото си сърце, независимо дали Той ги използва, или не, и да отдадат всичко на Бог, независимо дали имат статус, или не, само тогава може да се смята, че притежават разум и са покорни на Бог. Хубаво е, когато хората са готови да отдадат всичко на Бог, и Той е готов да използва такива хора, но ако не са въоръжени с истината, Бог няма как да ги използва. Ако хората са готови да се стремят към истината и да съдействат, трябва да има подготвителен етап. Едва след като хората разберат истината и могат истински да се покорят на Бог, Той ще може официално да ги използва. Този етап на обучение е от съществено значение. Всички водачи и работници днес са на този етап на обучение. След като натрупат житейски опит и могат да се справят с нещата според принципите, те ще са годни да бъдат използвани от Бог.

Нещата в човешката природа не са като някакви външни поведения, практики или мисли и идеи, които просто могат да бъдат кастрени и толкова; те трябва да бъдат изровени постепенно. Нещо повече, не е лесно човек да ги идентифицира, а дори и да ги идентифицира, не е лесно да ги промени — това изисква достатъчно задълбочено разбиране. Защо винаги анализираме човешката природа? Нима не разбирате значението на това? Откъде произлизат разкритията за покварените нрави на хората? Всички идват от природата на човека и се ръководят от нея. Всеки един покварен човешки нрав, всяка мисъл и идея, всяка умисъл, всичко има връзка с човешката природа. Ето защо покварените нрави могат да бъдат лесно променени чрез директното изравяне на природата на човека. Макар че не е лесно да промениш човешката природа, ако хората могат да разграничат и да прозрат разкриваните покварени нрави, и ако могат да търсят истината, за да ги разрешат, то те постепенно могат да променят нравите си. След като човекът е постигнал промяна в своя живот нрав, все по-малко неща в него ще се противопоставят на Бог. Целта на анализирането на човешката природа е да се променят нравите му. Вие не сте проумели тази цел и си мислите, че само с анализ и разбиране на природата си можете да се покорите на Бог и да възстановите разума си. Всичко, което вършите, е да прилагате слепешком правила! Защо просто не разобличавам човешката надменност и самоправедност? Защо трябва и да анализирам покварената им природа? Проблемът няма да бъде решен, ако само разобличавам тяхната надменност и самоправедност. Обаче ако анализирам природата им, вече ще бъде обхванат широк кръг от аспекти и ще бъдат включени всички покварени нрави. Не става дума само за тесния кръг от самоправедност, самомнителност и надменност. Природата включва много повече от това. Добре би било тогава, ако хората могат да осъзнаят колко много покварени нрави разкриват в различните си искания към Бог, тоест в прекомерните си желания. Щом разберат собствената си природа същност, хората ще могат да мразят и отричат себе си, с лекота ще променят покварените си нрави и ще имат път. В противен случай никога няма да изровите първопричината и само ще казвате, че това е самоправедност, надменност, гордост или пълна липса на лоялност. Може ли само с говорене за такива повърхностни неща да се реши проблемът ти? Нужно ли е да се обсъжда природата на човека? Каква беше природата на Адам и Ева в началото? У тях нямаше съзнателна съпротива, още по-малко откровено предателство. Не знаеха какво означава да се съпротивляваш на Бог, още по-малко пък какво е да Му се покориш. Каквото и да разпространяваше Сатана, те го приемаха в сърцето си. Днес Сатана е покварил до такава степен човечеството, че хората могат да се опълчват на Бог и да Му се противят за всяко нещо, като измислят всякакви начини да Му се противопоставят. Очевидно е, че природата на човека е досущ като тази на Сатана. Защо казвам, че природата на човека е тази на Сатана? Сатана е този, който се противопоставя на Бог, и тъй като хората имат сатанинска природа, те са от Сатана. Макар че хората може и да не вършат умишлено неща, с които се противопоставят на Бог, поради сатанинската им природа всички техни мисли се противят срещу Бог. Дори и нищо да не вършат, те пак се противопоставят на Бог, защото вътрешната същност на човека се е изменила в съпротива срещу Бог. Следователно съвременният човек се различава от новосъздадения човек. Преди в хората нямаше съпротива и предателство, бяха изпълнени с живот и не се ръководеха от някаква сатанинска природа. Ако в хората ги няма влиянието или смущението на сатанинската природа, каквото и да вършат, то не може да се приеме за противопоставяне на Бог.

Какво е природа? Това е същността на човека. Нравите са това, което природата на човека разкрива, а промяна в нрава означава, че нечий покварен нрав е бил пречистен и заменен с истината. Така че това, което се разкрива тогава, не е покварен нрав, а проявление на нормална човешка природа. След покваряването му от Сатана човекът се превърна в олицетворение на Сатана, превърна се в подобие на Сатана, което се противопоставя на Бог и е напълно в състояние да Го предаде. Защо Бог изисква от хората да променят нравите си? Защото Той иска да усъвършенства и да придобие хора и хората, които накрая е направил пълноценни, да притежават много допълнителни практичности на познанието за Бог и реалностите на всички аспекти на истината. Такива хора са изцяло в съзвучие с Божиите намерения. В миналото хората имаха покварен нрав и допускаха грешки или показваха съпротива при извършването на нещо, но днес те разбират някои истини и могат да правят много неща в съответствие с Божиите намерения. Това обаче не означава, че не предават Бог. Те все още са способни на това. Част от това, което разкрива природата им, може да се промени, и това е частта, в която хората са способни да практикуват в съгласие с истината. Но самият факт, че вече можеш да прилагаш истината практически, не означава, че природата ти се е променила. Все едно хората винаги са имали представи за Бог и изисквания към Него, а днес в редица отношения нямат — но може все още да имат идеи или изисквания по някои въпроси и все още могат да предадат Бог. Може да кажеш: „Мога да се покоря на всичко, което Бог върши, и да се покоря на много неща без оплакване и без претенции“, но въпреки това можеш да предадеш Бог в някои неща. Макар и да не се противиш умишлено на Бог, когато не разбираш намеренията Му, пак можеш да вървиш срещу Неговите желания. Тогава какво се има предвид под частта, която търпи промяна? Има се предвид, че когато разбираш Божиите намерения, можеш да се покориш, а когато разбираш истината, можеш да я приложиш практически. Ако не разбираш истината или Божиите намерения по някои въпроси, пак е възможно да разкриеш поквара. Ако разбираш истината, но не я прилагаш практически, защото си възпиран от някои неща, то това е предателство и това е нещо в твоята природа. Разбира се, няма граници за това доколко може да се промени нравът ти. Колкото повече истини придобиваш, тоест колкото по-задълбочено опознаваш Бог, толкова по-малко ще Му се съпротивляваш и ще Го предаваш. Търсенето на промяна в нечий нрав се постига основно чрез стремеж към истината, а разбирането на собствената природа същност се постига чрез разбиране на истината. Когато човек придобие истинско разбиране за истината, всичките му проблеми ще бъдат решени.

Зимата на 1999 г.