С каквото и да се занимавате, трябва да се научите да търсите истината и да ѝ се подчинявате. Който и да ви съветва, дори и малко дете да е, ако съветът съответства на истините принципи, трябва да го приемете и да му се подчините. Каквито и проблеми да има човек, ако думите и съветите му съответстват напълно на истините принципи, трябва да ги приемете и да им се подчините. Ако постъпвате така, резултатите ще са добри и ще съответстват на Божиите намерения. Най-важното е да се вгледаш в мотивите си, както и в принципите и методите, с помощта на които се справяш с нещата. Ако твоите принципи и методи произтичат от човешката воля, от човешките мисли и представи или от сатанински философии, то те са непрактични и определено няма да са ефективни. Причината за това е, че източникът на твоите принципи и методи не е правилен и не съответства на истините принципи. Ако възгледите ти се основават на истините принципи и ако се водиш от тях, то несъмнено ще се справяш с всичко правилно. Дори и в този момент някои хора да не приемат начина, по който се справяш с нещата, дори и да таят представи за него или да му се противопоставят, след време той ще се докаже. Това, което съответства на истините принципи, води до все по-положителни резултати, докато онова, което не им съответства, води до все по-негативни последици, макар и в дадения момент да отговаря на представите на хората. Всички ще се уверят в това. С каквото и да се занимавате, не бива да се подчинявате на човешките ограничения и не бива да отсъждате самостоятелно. Първо трябва да се помолите на Бог и да потърсите истината, а след това — да изследвате и да разговаряте с всички по този въпрос. Каква е целта на общението? Тя е да можете да вършите всичко точно според Божиите намерения и да постъпвате в съответствие с Божиите намерения. В известна степен това е гръмко твърдение и хората не са на нужната висота. Казано по-конкретно, целта е да можете да вършите всичко в строго съответствие с истините принципи. Това е доста по-осезаемо. Когато човек отговаря на този критерий, той практикува истината, следва Божията воля, притежава истината реалност и никой няма да има възражения.

Когато се натъкнеш на даден проблем, вместо да спориш, първо трябва да оставиш настрана своите представи, фантазии и мнения. Това е рационалността, която човек трябва да притежава. Ако има нещо, което не разбирам, и то не е в моята област на компетентност, ще се консултирам с човек, който е запознат с темата. След като се консултирам с него, ще имам основна представа по въпроса. Трябва обаче да потърся начин да се справя с въпроса сам, не мога да слушам напълно другите хора, нито да подхождам към въпроса изцяло въз основа на собствените си фантазии. Трябва да потърся как да действам по начин, който да е от полза за работата на църквата и да е в съгласие с истините принципи. Това не е ли рационален начин за справяне с нещата? Не е ли това разумът, който би трябвало да притежава един нормален човек? Търсенето и искането на съвет по този начин е правилно. Да предположим, че си компетентен в дадена област и аз се консултирам за нея с теб, но след това ти изискваш от мен да се придържам към казаното от теб и да изпълня твоя план за действие. Що за нрав е това? Това е надменен нрав. А сега какъв би бил разумният начин, по който да постъпиш? Трябва да кажеш: „Имам малко познание в тази област, но то не е свързано с истината. Можеш да го приемеш просто като предложение, което да обмислиш, но за конкретния начин на действие трябва да потърсиш повече за Божиите намерения“. Ако потърся съвет от теб и ти наистина смяташ, че разбираш въпроса, и се считаш за изключителен, то това е надменен нрав. Надменната природа може да доведе до такъв вид реакция и проявление у теб: когато някой потърси съвет от теб, веднага губиш рационалността си, губиш разума на нормален човек и си неспособен да правиш правилни преценки. Когато някой разкрие покварен нрав, неговият разум не е нормален. Затова, независимо какво ти се случва, дори ако другите търсят съвет от теб, ти не можеш да бъдеш безочлив и трябва да притежаваш нормален разум. Какъв е нормалният начин на действие? В този момент трябва да помислиш: „Макар че разбирам този въпрос, не мога да бъда безочлив. Трябва да подходя към него с разума на нормалната човешка природа“. С връщането пред Бог ще притежаваш разума на нормалната човешка природа. Макар че понякога ще разкриваш известно чувство на самодоволство, в сърцето ти ще има сдържаност. Разкриването на покварения ти нрав ще намалее наполовина и ще имаш много по-малко негативно влияние върху другите. Ако обаче действаш според надменния си нрав, като винаги вярваш, че си прав, и вследствие на това принуждаваш другите да те слушат, това показва огромна липса на разум. Ако пътят, който посочваш на хората, е правилен, нещата може да са наред, но ако е грешен, това ще им навреди. Ако някой потърси съвет от теб по личен въпрос и ти го изпратиш по грешен път, ще си навредил само на един човек. Ако обаче те попита за важен въпрос, свързан с работата на църквата, и ти го насочиш погрешно, ще си навредил на работата на църквата и интересите на Божия дом ще понесат загуби. Ако проблемът е от сериозно естество и накърни Божия нрав, последствията ще бъдат невъобразими.

Независимо от обстоятелствата, щом у някого започнат да се зараждат покварени мисли и идеи и се разкрие поквареният му нрав, това не е маловажен въпрос. Ако този човек не търси истината, за да преодолее покварата си, тя няма как да се пречисти. Ако обаче е способен рационално да търси истината и да прозре първопричината за разкриването на поквара, като използва Божиите слова, ще му бъде лесно да разреши проблема с покварения си нрав. Колкото повече се връщаш в духа си да чакаш и да търсиш, толкова по-лесно ще ти бъде да намериш съответните слова на Бог, за да прозреш същността на проблема. По този начин все по-малко ще разкриваш поквара, ще си способен да се покориш на Бог, вече няма да говориш или да действаш въз основа на представи и фантазии и човешката ти природа ще става все по-нормална. Какво е нормална човешка природа? Това е да говориш и да действаш по начин, който е в съгласие с критериите на нормалната човешка природа, със съвестта и разума, с истините принципи и с критериите, изисквани от Бог — това е проявление на нормална човешка природа. Следователно, независимо какво те сполетява, първо трябва да се успокоиш, да се смириш пред Бог и да Му се помолиш, като потърсиш как да действаш съгласно Неговите намерения по този въпрос. Хората с нормална човешка природа притежават тази рационалност — те могат да се въздържат и да го постигнат. Зависи само от това дали желаеш да практикуваш по този начин или не. Ако винаги се опитваш да се изтъкваш, да се хвалиш със себе си, да се поставяш високо и да се утвърждаваш като идол в сърцата на другите, значи вече си се отклонил от Бог. Няма да си способен да се върнеш пред Него и в сърцето си вече си настроен срещу Него. Винаги искаш да вършиш нещата въз основа на собствените си идеи и след като постигнеш нещо, се чувстваш така, сякаш си постигнал някакъв велик подвиг, участвал си в някакво грандиозно начинание, сякаш си способен, а не просто някакъв обикновен човек, и се стремиш да станеш свръхчовек и някаква велика личност. Да се действа по този начин е обезпокоително и това не е да вървиш по правилния път. Хората, които не се стремят към истината, са такива. Те изобщо нямат нормална човешка природа и са изпълнени с демонична природа. Хората, които наистина вярват в Бог, са способни да приемат истината, желаят да се стремят към нея и се наслаждават на изживяването на нормално човешко подобие. Това изисква да полагаш усилия над истината, често да четеш Божиите слова и да четеш повече от Неговите слова, да им позволиш да проникнат в сърцето ти и да постигнеш разбиране на истината. Сърцето ти трябва да е в постоянно състояние на спокойствие и когато нещо ти се случи, не бива да си прибързан, предубеден, твърдоглав, краен, изкуствен или фалшив, за да си способен да действаш разумно. Това е правилното проявление на нормалната човешка природа.

В днешно време повечето хора са неспособни да бъдат здравомислещи. Те грейват, когато другите им кажат няколко похвални думи, и започват да вярват, че не са обикновени хора. Какъв вид нрав разкриват те? Не е ли това надменен нрав? Ако се чувстваш неудобно, след като някой малко те кастри, и желаеш да спориш с него и да опровергаеш казаното от него, какъв вид нрав разкриваш? Това също е разкриване на надменен нрав. Да кажем, че всичко, което правиш, върви гладко за известно време и хората те хвалят и ти казват, че си се справил добре, стрелкат те с възхитени погледи и ти започваш да вярваш, че можеш да направиш всичко и че превъзхождаш другите. Чувстваш се доволен и, когато вървиш по улицата, се чувстваш така, сякаш те носят в паланкин. И все пак когато се сблъскаш с неуспехи в нещата, които правиш, настроението ти се разваля и не си способен да събереш ентусиазъм, когато говориш с други хора. Този тип хора са твърде своенравни и незрели и им липсва нормална човешка природа. Какъв вид проявления имат хората с нормална човешка природа? Когато претърпят неуспехи или бъдат кастрени, те не стават негативни и не позволяват това да се отрази на дълга им. Дори ако понасят големи страдания в хода на изпълнение на дълга си или постигат значителни резултати, те не считат, че са достойни за похвала, не очакват награди, нито изискват уважение от другите. Те не хранят подобни чувства. Способни са да се справят правилно с тези въпроси и притежават разума на нормален човек. Ето какво означава да имаш нормална човешка природа. Когато хората живеят според покварения си нрав, понякога те стават надменни и самонадеяни, затъват в гордост, а когато претърпят неуспехи и провали, се отдават на отчаяние и разумът им става ненормален. Човешката природа може да съзрее само когато човек разбере истината, когато се отърве от покварения си нрав и израсне в живота. Разбирането на истината и вършенето на делата въз основа на принципи са основните условия, които хората трябва да изпълнят, за да съзрее тяхната човешка природа. Ако човек не разбира истината и не върши делата си въз основа на принципи, той е склонен постоянно да мени мнението си и да се люшка между крайностите. Когато някой го похвали, той ще стане надменен, но ако някой го кастри, той ще стане негативен. Това е проявление на незряла човешка природа. Не е ли това състоянието, в което се намирате? Винаги мените мненията си, липсва ви и най-малката доза стабилност, никога не сте способни да поддържате нормално състояние. Когато сте в добро настроение и се чувствате щастливи, сте изпълнени с ентусиазъм и дори бихте били готови да дадете живота си за Бог. Когато обаче се сблъскате с неуспехи, провали или бъдете кастрени, веднага ставате негативни. Отдаваш се на отчаянието, чувстваш, че си напълно обречен и че нямаш никаква надежда да постигнеш спасение, а съвестта, разумът и преценката ти са напълно безполезни за теб. Ето какво се случва, когато хората не притежават истината — те могат да живеят само според сатанинския си нрав и неволно живеят в грях. Хората не могат да се спасят, като разчитат на собственото си знание и интелект. Когато хората не притежават истината, те не притежават и живота — все едно нямат душа. Ето защо придобиването на истината е от изключително значение. Сега, когато сте принудени да се изправите пред изкушението на Сатана, да преживеете неуспехи и провали или да се сблъскате с несполуки, какви поуки трябва да си извлечете? Какви са Божиите намерения? Какво Бог иска от теб да разбереш? Той иска от вас да разберете истината и да придобиете живота, като по този начин разрешите из основи всичките си проблеми. В момента вашето разбиране на истината е твърде повърхностно, а духовният ви ръст е твърде малък. В резултат на това вие постоянно сте в ненормално състояние и нравът ви е нестабилен. Когато сте в добро състояние, можете да вървите напред и да напреднете с една крачка, но когато сте в лошо състояние, правите две крачки назад и ставате негативни за няколко дни. Това е преобладаващото ви състояние, поради което напредвате бавно. Да бъдеш често слаб и негативен е най-голямата пречка за навлизането в живота и този проблем трябва да бъде разрешен, за да може човек да напредва в живота си. Някои хора стават самодоволни, след като постигнат само няколко резултата в дълга си, стават надменни, след като получат комплименти, и гледат другите отвисоко. На тези хора най-много им липсва разум и те не притежават и най-малката истина реалност. Някои хора започват да се наслаждават на предимствата на статуса веднага щом свършат малко работа. Независимо какво правят, винаги искат да бъдат хвалени и, ако не получат похвала от другите, нямат енергия да изпълняват дълга си. Те постоянно са възпирани от тези неща и се чувстват удовлетворени само ако се открояват сред всички останали и са обсипвани с похвали. Ако не направят нещо добре или преживеят неуспех и се препънат, считат че са твърде покварени и са непоправими. Винаги живеят между тези крайности. Ако независимо от това какъв дълг изпълнявате или какво ви сполетява, винаги можете да си вземете поука, да търсите истината, за да намерите принципите на практикуването, и да прилагате истината на практика, тогава вие сте израснали и вече няма нужда да бъдете напътствани и водени от другите. Ако чрез яденето и пиенето на Божиите слова, чрез общението за истината и преживяването на някои неща и среди, които Бог е подредил за теб, можеш да видиш къде те води Божията ръка, какво Бог иска от теб да научиш, в кои области иска да придобиеш проницателност и какво знание за преживяване иска да придобиеш чрез тези неща и среди, и ако си способен да придобиеш нещо чрез всяко от тези преживявания, тогава ти си израснал. Ако винаги се нуждаете от подкрепа и помощ от другите, за да се придвижвате напред, ако се парализирате и ставате апатични или се люшкате между крайности, и ако има вероятност да паднете и да не сте способни да се изправите във всеки един момент, без някой да ви подтиква, напътства или подкрепя, това са все проявления на незрял духовен ръст. Хората с незрял духовен ръст не са способни сами да ядат и да пият Божиите слова и не могат да разберат истината чрез слушане на проповеди или общение. Те се съсредоточават само върху спазването на правилата и вярват, че щом могат да се придържат към тях, значи се справят добре. Винаги имат нужда някой да ги води по пътя, да ги напътства във всичко, да ги учи и да ги води за ръка, за да могат да следват, а без помощта и подкрепата на другите се парализират, стават негативни и слаби. Те са напълно безполезни и рано или късно ще бъдат мъртви. Те са боклук и са неспособни да постигнат Божието спасение. Някои хора питат: „Има ли начин да разреша проблема с малкия си духовен ръст?“. Има начин да го разрешите. Независимо какво ви сполетява, било то нещо сериозно или маловажно, или ако е дълг, който изпълнявате, трябва да запомните едно: не се осланяйте на плътските чувства, на представите и фантазиите си, нито на импулсивността си, а вместо това незабавно потърсете истината и разберете какви изисквания е поставил Бог пред човека. Само когато разберете Божиите намерения, ще намерите път напред.

Как се проявява действие, породено от чувства? Най-често срещаното проявление е, когато хората винаги защитават и се застъпват за всеки, който е бил мил с тях или с когото са близки. Да кажем например, че твой приятел е разобличен, че е направил нещо лошо, а ти го защитаваш, като казваш: „Той не би направил такова нещо, той е добър човек! Сигурно са го натопили“. Справедливо ли е това твърдение? (Не.) Това е действие и говорене въз основа на чувствата. Да вземем друг пример: да предположим, че влезеш в дребен конфликт с някого и започнеш да изпитваш неприязън към него, а когато той каже нещо, което е правилно и съгласно принципите, не искаш да го слушаш. Проявление на какво е това? (На неприемане на истината.) Защо не можеш да приемеш истината? В сърцето си знаеш, че това, което е казал, е правилно, но тъй като имаш предубеждение към него, не искаш да го слушаш, въпреки че знаеш, че е прав. Какъв е този проблем? (Да си управляван от чувствата си.) Това означава да си обременен от чувствата. Някои хора лесно се влияят от личните си предпочитания и емоции. Ако не се разбират с някого, независимо колко добре или правилно говори този човек, те няма да го слушат. А ако се разбират добре с някого, те са готови да го слушат, каквото и да каже, независимо дали е правилно, или погрешно, или дали е в съгласие с истината. Това не означава ли, че лесно се влияеш от личните си предпочитания и емоции? Може ли човек да говори и действа рационално с такъв нрав? Може ли да приеме истината и да ѝ се покори? (Не.) Тъй като е възпиран от чувствата си и лесно се влияе от емоциите си, това се отразява на способността му да се придържа към истините принципи, когато действа. То влияе също така на това дали приема истината и ѝ се покорява. И така, какво влияе на способността му да практикува истината и да ѝ се покорява? От какво е възпиран той? От своите чувства и емоции. Именно тези неща го възпират и обвързват. Ако вместо истината поставяш на първо място личните си отношения и личния си интерес, тогава чувствата ти пречат да приемеш истината. Затова не бива да действаш или да говориш въз основа на чувствата си. Независимо дали отношенията ти с някого са добри или лоши, или дали думите му са мили или строги, щом това, което той казва, е съобразено с истината, трябва да слушаш и да го приемеш. Това е отношението на приемане на истината. Ако кажеш: „Неговото общение е в съгласие с истината и той има и преживяване, но е твърде нагъл и надменен, а това е неприятно и неудобно за гледане. Затова дори да е прав, няма да го приема“, що за нрав е това? Това, конкретно, е чувство. Когато подхождаш към хората и нещата въз основа на собствените си предпочитания и емоции, това е чувство и всичко това попада в категорията на чувствата. Нещата, свързани с чувствата, спадат към покварения нрав. Всички покварени човешки същества имат чувства и всички те са възпирани от чувствата си в различна степен. Ако човек не може да приеме истината, ще му бъде трудно да разреши проблема с чувствата. Някои хора закрилят лъжеводачите, защитават антихристите, застъпват се за злите хора и ги защитават. Във всички тези случаи са замесени чувства. Разбира се, в някои случаи тези хора просто действат по такъв начин поради злата си природа. За тези проблеми трябва да се разговаря често в общение, за да придобиете яснота по тях. Някои хора може да кажат: „Аз изпитвам някакви чувства само към семейството и приятелите си, но не и към други хора“. Това твърдение не е точно. Ако другите проявяват към теб дори малка благосклонност, в теб ще се породят чувства към тях. Ще има различни степени на близост и дълбочина, но все пак това са чувства. Ако хората не се справят с чувствата си, ще им бъде трудно да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог.

Сега нека поговорим за представите и фантазиите. Някои представи и фантазии идват от семейното възпитание, други — от социалното обуславяне, а трети — от образованието в училище. Какви са проявленията, когато човек се отнася към хората и върши делата си според представите и фантазиите си? Ще ви дам един пример. Да вземем случая на човек, който след много години вяра в Бог е способен да изостави определени неща и да изпълнява дълга си с ентусиазъм, а по-късно е избран за водач. След като придобие този нов статус, той влага още повече енергия в изпълнението на дълга си и често организира събирания, за да разговаря с хората за истината. Когато братята и сестрите имат проблеми, той бързо ги разрешава и всички остават с добро впечатление за него. След като служи като водач за определен период от време обаче, този човек започва да работи за запазване на статуса и властта си, като се перчи и изтъква на всяка крачка. Най-жалкото от всичко е, че насърчава и култивира зли хора, които да служат като водачи и работници. Най-отвратителното е, че потиска и изключва братята и сестрите, които се стремят към истината. Накрая, понеже е извършил множество злодеяния и е смутил работата на църквата, той бива охарактеризиран като антихрист и отлъчен. Щом чуят новината, някои хора изтърсват: „Не може да бъде! Преди се разбирахме много добре. Заедно успешно разпространихме евангелието сред доста хора. Как е възможно да стане антихрист?“. Те си създават определени представи за начина, по който Божият дом се е справил със ситуацията, и считат, че той се е отнесъл несправедливо към един добър човек. Кажете Ми, защо защитават този антихрист и се оплакват от предполагаемата несправедливост, извършена спрямо него? Защото го познават — някога заедно са разпространявали евангелието. Те никога не са си представяли, че след като стане водач, той ще покаже истинското си лице, ще извърши всевъзможни злини и ще се превърне в антихрист. Те не могат да приемат това, което не са си представяли. Затова, кажете Ми, не възприемат ли те този човек въз основа на своите представи и фантазии? Те стигат до заключението, че той не би могъл да стане антихрист въз основа на смътното впечатление, което имат за него от миналото. Правилен ли е този възглед? Защо ще мислят по този начин и ще правят такива заключения? Защо правят тези безотговорни забележки и дават тези небрежни определения, когато не разбират реалната ситуация? Това е вид нрав. Хората подхождат и се отнасят към хора, събития и неща според своите фантазии — що за нрав е това? Това е отчасти надменност и отчасти непримиримост. Това, което разкриваш в ежедневието си, било то твоите мисли и убеждения, твоите действия или принципите, които спазваш в отношението си към другите хора, всичко това произлиза от твоя покварен нрав и ти трябва да го съпоставиш с истината за сравнение. Ако се смутиш, когато те помолят да направиш това, е налице проблем. Това означава, че нямаш никакво познание за истината. Какво въздействие оказва истината? (Тя може да се справи с покварения нрав на човека.) Как става това? Трябва да съпоставиш реалността на ежедневните си мисли, убеждения, думи и действия с истината за сравнение. Щом установиш, че съвпадат, ще си способен да определиш в какво се състоят проблемите ти. Ако не си способен да определиш проблемите си или ако не приемаш Божиите слова и истината и правиш безотговорни забележки въз основа на своите представи и фантазии, какъв вид проблем имаш? Това е проблем на надменността и ирационалността, който е свързан с покварения ти нрав. Без да познаваш фактите, ти просто говориш небрежно въз основа на собствените си фантазии и дори си мислиш: „Вие не го познавате, но аз го познавам — аз разбирам“. Това, което всъщност искаш да кажеш, е, че можеш да видиш по-ясно и по-точно от всеки друг. Не е ли това надменност? Не е ли това самоправедност? Този вид нрав се крие дълбоко в теб, затова винаги говориш и действаш въз основа на собствените си представи и фантазии. Да кажем например, че църквата иска да осъществи някакъв проект и те попита колко ще струва, а ти, без да разбираш истински ситуацията, веднага изтърсваш: „Това ще ви струва поне 100 000 юана!“. Всички са шокирани, като го чуват, и си мислят, че не е възможно проектът да струва толкова много и че сигурно преувеличаваш. Какви последици може да има за работата на църквата в резултат на твоя нрав да говориш небрежно и да правиш безотговорни забележки? В действителност изобщо няма да е необходимо толкова много, за да се свърши работата, но ти твърдиш, че ще струва 100 000 юана — не е ли това да говориш безотговорно? Не причинява ли то вреда на църквата? Това надежден начин ли е да говориш и да се справяш с делата? Не, това е изключително ненадежден начин. Божият дом категорично не може да използва такъв човек в работата си. Има ли поука, която да се извлече от тази ситуация? Човек трябва да се научи да бъде честен и да говори верни думи — това е ключът към доброто изпълнение на дълга му. Ако някой е нечестен и прави безотговорни забележки, той не е подходящ за изпълнение на дълг, нито заслужава да изпълнява дълг в Божия дом. Следователно, за да изпълнява добре дълга си, човек трябва да се научи да бъде честен, да поема отговорност за всичко, което казва, и да се въздържа да говори безотговорно, без да мисли и въз основа на собствените си фантазии. Той трябва да бъде точен в начина, по който говори, и думите му трябва да са съобразени с фактите. Това е един от аспектите на реалността да бъдеш честен човек.

Всички вие осъзнахте ли, че имате надменен нрав? (Да, понякога преувеличавам и казвам неща, които нямат основание. Чувствам, че съм много надменен и че това е един аспект от моята природа същност.) След като си осъзнал, че имаш надменен нрав, как трябва да се справиш с него? Няма да си способен да се справиш с надменния си нрав само защото си го разпознал и признал. За да се справиш с надменния си нрав, първо трябва да приемеш истината, да приемеш съда и наказанието на Божиите слова, да започнеш да разбираш различните начини, по които се проявява твоя надменен нрав, разобличен от Божиите слова, кои сатанински отрови го причиняват и да определиш кои дяволски думи са те подвели и са породили надменния ти нрав. Това са нещата, които трябва да проумееш. Когато се справяш с надменния си нрав, трябва да действаш стъпка по стъпка, като се справяш с нещата в момента, в който се разкриват — по този начин постепенно ще се справиш с надменния си нрав. Най-често срещаното състояние, наблюдавано сред хората, които живеят в надменен нрав, е склонността им да говорят въз основа на собствените си фантазии и да преувеличават — именно когато първо се справят с това състояние да правят преувеличени твърдения, надменният им нрав може да намалее в известна степен. Как тогава може да бъде разрешен проблемът с преувеличените твърдения, основани на собствените фантазии? Човек първо трябва ясно да разпознава какво означава да се правят преувеличени твърдения въз основа на собствените фантазии. Първо, човек трябва да проумее: „Как възникват фантазиите? Защо хората постоянно имат фантазии? На какво се основават фантазиите им? Представят ли тези фантазии реалността? Съобразени ли са тези фантазии с истината?“. След това човек трябва ясно да разпознае въпроса за преувеличените твърдения — трябва да разпознае защо и от каква позиция прави тези преувеличени твърдения, както и целта, която иска да постигне. След като намери отговорите на тези въпроси и проблемът бъде разрешен в съответствие с истината, човек може донякъде да се справи с това състояние, в което прави преувеличени твърдения въз основа на собствените си фантазии. Представи си например, че някой водач иска от теб да провериш нещо, но тъй като си зает с нещо друго, забравяш да го направиш. По-късно, когато водачът те попита за това, ти просто си измисляш нещо, понеже се страхуваш, че ще бъдеш кастрен. Какъв вид нрав разкрива това? Тук става въпрос за два вида състояния: едното състояние е, че говориш небрежно въз основа на фантазиите си, а другото — че си измисляш нещо, понеже не си способен да дадеш отговор и се страхуваш, че ще бъдеш кастрен. Ако не говориш небрежно, лъжеш, а ако не си надменен и самонадеян, си измамен — всички тези неща предвещават неприятности и трябва да бъдат изследвани. Когато говориш и действаш, веднага щом осъзнаеш, че си на път да разкриеш покварения си нрав, трябва да се въздържиш и да се молиш на Бог в сърцето си. И така, как трябва да действате, за да сте в съответствие с истините принципи? Това е свързано с практикуването на човека. (Да говорим честно и да казваме само това, което знаем.) Това е правилно. Ако не знаеш отговора, трябва да кажеш: „Нямам познания по този въпрос, още не съм се заел с него“. Да предположим, че си мислиш: „Ами ако моят водач ме попита защо още не съм се заел с въпроса и ме кастри, какво трябва да направя тогава?“. Кажете Ми, как трябва да практикувате в тази ситуация? (Ако не сме се заели с въпроса, трябва просто да кажем. Не бива да лъжем само защото се страхуваме да не ни кастрят.) Точно така. Ако искате да лъжете, да мамите хората или да говорите в разрез с фактите само защото се страхувате да не бъдете кастрени, тогава трябва да се молите на Бог, да се самоанализирате и да практикувате да бъдете честни хора. По този начин проблемът ви, че говорите въз основа на фантазиите си, ще намалее. Не е достатъчно обаче само да разрешите този проблем — че говорите въз основа на фантазиите си — трябва да придобиете още по-дълбоко разбиране за себе си. Не само че трябва да разпознавате покварения си нрав, но и да разберете сатанинската си природа и източника на надменността си. Ако сте способни да постигнете това, ще сте изминали повече от половината път към това да се справите с надменния си нрав. Най-малкото няма да станете надменни и ще бъдете по-смирени в начина, по който действате. Ако можете да отидете още една стъпка по-напред и да разрешите проблема си с изричането на лъжи и маменето на другите, ако можете да говорите в съответствие с истината и фактите, да бъдете честен човек и да казвате това, което мислите, вие в общи линии ще изживявате човешко подобие. Най-малкото ще говорите и ще действате по по-здравомислещ начин. Това показва, че докато хората се стремят към истината, докато се покоряват на Божието дело, докато се молят и се уповават на Бог, те ще бъдат напълно способни да се отърват от покварения си нрав. Хората с надменен нрав често предявяват прекомерни претенции и винаги мислят, че са по-добри от другите. Те вярват, че са възвишени и внушителни фигури и че всички останали са под тяхното ниво. Те говорят и действат, както им харесва. Ако са способни да използват и всички необходими средства, за да постигнат целите си, като често прибягват до това да лъжат и мамят другите, тогава тези хора са не само надменни и самонадеяни, но притежават и измамен нрав. Справянето с надменния и самонадеян нрав зависи преди всичко от опознаването на собствената ти природа същност и от това да разбереш, че си станал надменен и самонадеян поради това, че си напълно покварен и живееш като дявол и Сатана. Когато можеш да разбереш ясно този въпрос, ще почувстваш, че колкото по-надменен е някой, толкова по-сатанински е той. Другата възможност е, че чрез преживяването на провали и неуспехи ще започнеш да се държиш много по-добре. По-лесно ли е да се справиш с надменен нрав, отколкото с измамен нрав? В действителност нито едно от двете не е лесно за справяне, но в сравнение с измамния нрав, човек може да се справи малко по-лесно с надменния нрав. Справянето с измамния нрав ще бъде много по-трудно. Това е така, защото измамните хора са така изпълнени със зли подбуди и намерения, че съвестта и разумът им не успяват да ги въздържат. Това е проблем на тяхната природа същност. И все пак, независимо колко трудно може да бъде, ако човек иска да се справи с измамния си нрав, той трябва да започне да практикува да бъде честен човек. В крайна сметка най-простият начин да практикуваш това да бъдеш честен човек е просто да казваш нещата такива, каквито са, да говориш честно и да говориш в съответствие с фактите. Както казва Господ Исус: „Нека говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“ (Матей 5:37). Да бъдеш честен човек изисква да практикуваш в съответствие с този принцип — след като тренираш това в продължение на няколко години, със сигурност ще видиш резултати. Сега вие как практикувате да сте честни хора? (Не подправям това, което казвам, и не мамя другите.) Какво означава „не подправям“? Означава, че думите, които изричате, не съдържат лъжи или някакви лични намерения или мотиви. Ако в сърцето си таите измамност или лични намерения и мотиви, тогава лъжите естествено ще се изливат от вас. Ако в сърцето си нямате измамност или лични намерения, или мотиви, тогава това, което казвате, ще бъде неподправено и няма да съдържа лъжи — по този начин общуването ви ще бъде: „Да, да! Не, не!“. Най-важното нещо е човек първо да пречисти сърцето си. След като сърцето му се пречисти, той ще се справи с надменността и измамността. За да бъде човек честен, той трябва да се справи с тези подправяния. След като направи това, ще му бъде лесно да бъде честен човек. Сложно ли е да бъдеш честен човек? Не, не е. Независимо какво е вътрешното ти състояние или какъв покварен нрав имаш, ти трябва да практикуваш истината да бъдеш честен човек. На първо място, трябва да разрешиш проблема с лъжите — това е най-важното. Първо, когато говориш, трябва да практикуваш да говориш това, което мислиш, да говориш истинни думи, да казваш нещата такива, каквито са, и напълно да се въздържаш да лъжеш. Не трябва да изричаш дори подправени думи и трябва да се увериш, че всичко, което казваш през деня, е вярно и честно. По този начин ти практикуваш истината и практикуваш да бъдеш честен човек. Ако откриеш, че от теб се леят лъжи или подправени думи, незабавно се самоанализирай, разнищи и осъзнай причините, поради които лъжеш, и какво те кара да лъжеш. След това, въз основа на Божиите слова, разнищи този основен и съществен проблем. След като придобиеш яснота за първопричината на лъжите си, ще можеш да се опълчиш на този сатанински нрав в речта си и в действията си. Повече няма да прибягваш до лъжи, когато се сблъскваш с подобни ситуации, ще си способен да говориш в съответствие с фактите и повече няма да се занимаваш с измамно говорене. По този начин духът ти ще бъде волен и освободен и ще си способен да живееш пред Бог. Ако си способен да живееш в съответствие с Божиите слова, ти живееш в светлината. Ако обаче постоянно се занимаваш с измами, кроежи и интриги, ако винаги се криеш в тъмните ъгли като крадец и вършиш делата си тайно, тогава няма да се осмелиш да живееш пред Бог. Понеже имаш тайни мотиви, винаги искаш да измамиш другите, за да постигнеш собствените си цели, и таиш твърде много срамни и неизразими неща в сърцето си, ти постоянно се опитваш да ги скриеш и прикриеш, да ги опаковаш и замаскираш, но не можеш вечно да криеш тези неща. Рано или късно те ще излязат наяве. Човек, който има тайни мотиви, не е способен да живее в светлината. Ако не практикува самоанализ, ако не се разнищва и разкрива, няма да е способен да се освободи от възпиранията и обвързаността на покварения си нрав. Ще остане в капана на греховния живот, неспособен да се измъкне от него. В крайна сметка, каквато и да е ситуацията, не трябва да лъжеш. Ако знаеш, че лъжата е нещо погрешно и че не е в съгласие с истината, но въпреки това настояваш да лъжеш и да мамиш другите, дори да си измисляш неща, за да прикриеш фактите и реалността на ситуацията с цел да подведеш хората, тогава ти умишлено вършиш нещо лошо. Такъв човек не може да постигне спасение от Бог. Бог дарява истината на хората, но дали хората могат да приемат и да практикуват истината в крайна сметка зависи от самите тях. Онези, които са способни да приемат истината, могат да постигнат спасение от Бог, а онези, които не са способни да приемат истината и не я практикуват, не могат да го постигнат. Много хора осъзнават, че живеят в своя покварен нрав, и признават, че онези, които живеят според сатанински нрав, не приличат нито на хора, нито на демони и не изживяват нормално човешко подобие. Те са готови да практикуват истината, но се оказват неспособни да го направят и просто се чувстват безсилни. В такава ситуация човек може само да се моли на Бог и да се уповава на Него. Ако хората изобщо не сътрудничат, Бог няма да върши делото Си в тях. Онези, които наистина обичат истината, със сигурност ще намразят измамния си нрав, всякакви лични намерения, както и лъжите и измамите. Те по-скоро биха понесли загуби, като говорят честно, отколкото да прибягват до лъжи. Те биха избрали да говорят истината дори ако резултатът от това е съд и заклеймяване, вместо да водят позорно съществуване, като изричат лъжи. Онези, които могат да презират сатанинския нрав по този начин, естествено ще са способни да се опълчат на плътта, да практикуват истината и да успеят да станат честни хора.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.