Повечето от вас вярват в Бог от няколко години и малко или много са стъпили здраво на истинския път. Сега вече сте способни да се отървете от обвързаностите на семейството и светския живот и да следвате Бог. Обучавате се да изпълнявате дълг в Божия дом, склонни сте да отдавате всичко на Бог и сте готови да се стремите към истината. Това означава, че сте започнали да разбирате нещата и че до известна степен имате съвест и разум. Това е нещо добро. Значимостта на изпълнението на един дълг е толкова голяма! Това дали можете да изпълнявате дълга си добре, или не, има пряка връзка с вашето спасение и усъвършенстване. Може да се каже, че човек може да достигне до навлизане в живота само като преживява Божието дело, докато изпълнява дълг, и че човек може да придобие одобрението на Бог само като изпълнява дълга си добре. Поради това поставянето на по-високи изисквания по отношение на дълга ви и малко кастрене ще ви бъдат от полза. Най-малкото ще напреднете по-бързо в живота. Това, че изискванията към вас са високи, не е лошо, нито е лошо това, че от време на време ви се дава труден проблем като изпитание. Всичко това се прави, за да бъдете подпомогнати да израствате в живота и да следвате Божията воля, и за да имате по-добро разбиране за някои професионални познания, и да станете по-ефективни в изпълнението на дълга си. Ако към вас нямаше такива изисквания, какъв щеше да бъде резултатът? Щяхте само да можете да проповядвате доктрини и да следвате правила и щяхте да вярвате в Бог много години, без изобщо да се промените. В такъв случай кога щяхте да можете да напреднете? Как щяхте да можете да изпълнявате дълга си добре? Не само нямаше да напредвате по отношение на истината, но нямаше да напредвате и в професионалните знания, необходими за изпълнението на дълга ви. Тогава щяхте ли да можете да изпълнявате дълга си на приемливо ниво и да свидетелствате за Бог? Що се отнася до настоящия ви духовен ръст, вашето разбиране за истината е твърде повърхностно и не сте разбрали принципите за изпълнение на дълга си. Също така сте много далеч от достигането на стандартите за задоволително изпълнение на дълг. Вие обаче не си давате сметка за това и ви се струва, че се справяте добре, а понякога дори сте крайно самоправедни и дръзки. Думите, които изричате, и нещата, които правите, не виждат бял свят и не са в съответствие с истините принципи. Когато някой ви посочи някой от проблемите ви, вие не можете да го приемете, не търсите истината и дори се оправдавате. Какъв е проблемът с това? Проблемът е, че не притежавате дори най-елементарния разум, който е нужен, за да се държите подобаващо. Каквото и да правиш, то трябва най-малкото да бъде възприемано като уместно от повечето хора. Трябва да слушаш предложенията на всички. Ако това, което казват, е правилно, то трябва да го приемеш, а след това да поправиш грешките си. Ако всички смятат, че постигнатите от теб резултати са добри, и ако всички ги одобряват, едва тогава действията ти могат да се считат за приемливи. По този начин, от една страна, ще можете да действате съгласно принципите в изпълнението на дълга си и ще станете по-зрели и опитни в справянето с проблемите. От друга страна, ще можете да научите повече и същевременно ще започнете да разбирате истината и да имате навлизане в живота. И така, не бива да бъдете самоправедни, когато ви сполети нещо. Трябва да притихнете пред Бог и да си научите урока. Трябва да можете да загърбите себе си, за да научите повече. Ако си мислиш: „Аз съм по-голям специалист в тази област от вас, затова аз трябва да взимам решенията, а всички вие да ме слушате!“, какъв нрав е това? Това е надменност и самоправедност. Това е сатанински, покварен нрав и не попада в рамките на нормалната човешка природа. Е, какво означава да не бъдеш самоправеден? (Означава да слушаш предложенията на всички и да обсъждаш нещата с всички.) Каквито и да са вашите собствени мисли и мнения, ако сляпо решавате, че те са правилни и че нещата трябва да се правят по този начин, това е надменност и самоправедност. Ако имате някои идеи или мнения, които чувствате като правилни, но нямате пълна вяра в себе си и можете да ги потвърдите чрез търсене и общение, това означава да не сте самоправедни. Разумният начин да се правят нещата е да чакаш да получиш подкрепата и одобрението на всички, преди да действаш. Ако някой не е съгласен с теб, трябва да реагираш на това добросъвестно и да бъдеш прецизен във всичко, което засяга професионалните аспекти на работата ти. Не можеш да си затваряш очите за това, като казваш: „Ти ли разбираш това по-добре, или аз? Аз съм в тази професионална сфера от толкова време — не би ли трябвало да я разбирам по-добре от теб? Какво знаеш ти за нея? Ти не я разбираш!“. Това не е добър нрав — твърде е надменен и самоправеден. Възможно е човекът, който не е съгласен с теб, да е аматьор и да не разбира добре твоята професионална сфера. Ти може да си прав и да вършиш нещата правилно, но проблемът се състои именно в нрава ти. Кой тогава е правилният начин да се държиш и да постъпваш? Как можеш да се държиш и да постъпваш в съответствие с истините принципи? Трябва да излагаш идеите си пред другите и да им дадеш възможност да видят дали има някакъв проблем с тези идеи. Ако някой направи предложение, трябва първо да го приемеш, а след това да оставиш всички да потвърдят правилния път за практикуване. Ако никой няма проблем с това, тогава можеш да определиш най-подходящия начин да се свърши работата и да действаш така. Ако се установи проблем, трябва да потърсиш мнението на всички и всички заедно да потърсите истината и да разговаряте за това. По този начин ще придобиете просветлението на Светия Дух. Когато сърцата ви са озарени и имате по-добър път, резултатите, които ще постигнете, ще бъдат по-добри отпреди. Това не е ли Божието напътствие? То е нещо прекрасно! Ако можеш да избягваш да бъдеш самоправеден, ако можеш да се отърсиш от фантазиите и идеите си и ако можеш да слушаш правилните мнения на другите, ще можеш да добиеш просветлението на Светия Дух. Сърцето ти ще бъде озарено и ще можеш да намериш правилния път. Ще имаш път напред и той със сигурност ще бъде в съответствие с истината, когато го приложиш на практика. Чрез такива практики и преживявания ще се научиш как да практикуваш истината и същевременно ще научиш нещо ново за тази професионална сфера. Това не е ли нещо добро? Така ще осъзнаеш, че когато те сполети нещо, не трябва да бъдеш самоправеден, а трябва да търсиш истината, и че ако си самоправеден и не приемаш истината, никой няма да те харесва, а Бог със сигурност ще те презира. Това не е ли научен урок? Ако винаги се стремиш по този начин и практикуваш истината, постоянно ще усъвършенстваш професионалните умения, които прилагаш в дълга си, ще постигаш все по-добри резултати в дълга си и Бог ще те просветли и благослови и ще ти даде възможност да придобиеш дори повече. Освен това ще имаш път за практикуване на истината, а когато знаеш как да практикуваш истината, постепенно ще схванеш принципите. Когато знаеш кои действия ще доведат до Божието просветление и напътствие, кои ще доведат до това Той да те презира и отхвърля и кои ще доведат до Неговото одобрение и благословии, ще имаш път напред. Когато хората получат Божиите благословии и просветление, напредъкът им в живота ще се ускори. Те ще получават Божието просветление и напътствие всеки ден и в сърцата им ще има мир и щастие. Това няма ли да им е приятно? Когато действията ти могат да бъдат представени пред Бог и приети от Него, ще изпиташ удоволствие в сърцето си и ще имаш вътрешен мир и щастие. Този мир и това щастие са чувства, които Бог ти е дал, те са усещане, което ти е дарено от Светия Дух.

Надменността и самоправедността са най-очевидният сатанински нрав у човека и ако хората не приемат истината, те няма как да се пречистят от него. Всички хора имат надменен и самоправеден нрав и винаги са самонадеяни. Каквото и да мислят, каквото и да казват и както и да виждат нещата, те винаги смятат, че техните собствени възгледи и нагласи са правилни и че това, което казват другите, не е толкова добро или правилно, колкото това, което самите те казват. Те винаги държат на собственото си мнение и който и да говори, те няма да се вслушат. Дори и това, което някой друг казва, да е правилно или да отговаря на истината, те няма да го приемат; само ще изглежда, че слушат, но в действителност няма да приемат идеята, а когато дойде време да действат, пак ще постъпят по свой собствен начин, като винаги ще мислят, че това, което твърдят, е правилно и разумно. Възможно е това, което казваш, наистина да е правилно и разумно, или това, което си направил, да е правилно и безупречно, но какъв нрав си разкрил? Нима това не е надменен и самоправеден нрав? Ако не се отървеш от този надменен и самоправеден нрав, нима това няма да се отрази на изпълнението на дълга ти? Няма ли да повлияе на това как практикуваш истината? Ако не разрешиш проблема с надменния си и самоправеден нрав, нима няма да ти причини сериозни неуспехи в бъдеще? Със сигурност ще се сблъскаш с неуспехи, това е неизбежно. Кажи Ми, Бог може ли да види такова поведение на човека? Бог е повече от способен да го види! Бог не само се вглежда в дълбините на сърцата на хората, но и наблюдава всяка тяхна дума и всички техни дела по всяко време и навсякъде. Какво ще каже Бог, когато види поведението ти? Бог ще каже: „Ти си непримирим! Разбираемо е да се придържаш към собствените си идеи, когато не знаеш, че грешиш, когато обаче ясно осъзнаваш, че грешиш, но продължаваш да държиш на идеите си, и по-скоро би умрял, вместо да се покаеш, ти си просто упорит глупак и си в беда. Ако независимо от това кой предлага нещо, ти винаги се отнасяш към него негативно, противопоставяш се и не приемаш дори малка част от истината, а сърцето ти е съвсем бунтовно, затворено и пренебрежително, тогава си толкова нелеп, ти си един абсурден човек! Твърде труден си за справяне!“. В какво се изразява трудността на справянето с теб? Справянето с теб е трудно, защото това, което показваш, не е погрешен подход или погрешно поведение, а разкриване на твоя нрав. Разкриване на какъв нрав? Нрав, при който изпитваш неприязън към истината и я ненавиждаш. Щом веднъж си бил характеризиран като човек, който ненавижда истината, в Божиите очи ти си в беда и Той ще те отритне и пренебрегне. От гледна точка на хората, те най-много да кажат, че: „Този човек е с лош нрав, той е невероятно упорит, непримирим и надменен! С този човек е трудно да се разбереш и той не обича истината. Никога не е приемал истината и не я практикува“. Най-много всеки да ти даде тази оценка, но може ли тя да реши съдбата ти? Оценката, която хората ти дават, не може да реши съдбата ти, но има нещо, което не бива да забравяш: Бог внимателно се вглежда в сърцата на хората и същевременно наблюдава всяка тяхна дума и постъпка. Ако Бог те определи по този начин и каже, че ненавиждаш истината, ако само каже, че имаш донякъде покварен нрав или че си донякъде непокорен, нима това не е много сериозен проблем? (Сериозен е.) Това означава беда и тя не се крие в начина, по който хората те виждат, или в това как те оценяват, а в това как Бог гледа на твоя покварен нрав да ненавиждаш истината. И така, как гледа на това Бог? Нима Бог само констатира, че ненавиждаш и не обичаш истината, и това е всичко? Нима е толкова просто? Откъде идва истината? Кого представлява истината? (Представлява Бог.) Помислете върху това: ако човек ненавижда истината, как ще гледа на него Бог от Своя гледна точка? (Като на Свой враг.) Нима това не е сериозен проблем? Когато човек ненавижда истината, той ненавижда Бог! Защо казвам, че ненавижда Бог? Този човек проклел ли е Бог? Противопоставил ли се е на Бог пред Самия Него? Дали Го е съдил или упреквал зад гърба Му? Не е задължително. Тогава защо казвам, че разкриването на нрав, който ненавижда истината, означава да се ненавижда Бог? Не правя от мухата слон, но това е реалната ситуация. Също като лицемерните фарисеи, които приковаха Господ Исус на кръста, защото ненавиждаха истината — последствията бяха ужасни. Това означава, че ако хората имат нрав, който изпитва неприязън към истината и я ненавижда, те може да го разкрият по всяко време и навсякъде, а ако живеят според него, няма ли да се противопоставят на Бог? Когато се изправят пред нещо, свързано с истината или с някакъв избор, ако не могат да приемат истината и живеят според покварения си нрав, хората естествено ще се противопоставят на Бог и ще Го предадат, защото поквареният им нрав е такъв, че те ненавиждат Бог и ненавиждат истината. Ако имаш такъв нрав, дори когато става дума за слова, изречени от Бог, ще се съмняваш в тях, ще искаш да ги анализираш и разнищваш. Тогава ще се отнасяш с подозрение към Божиите слова и ще казваш: „Наистина ли това са божии слова? Не ми приличат на истината, не е задължително всички те да ми изглеждат правилни!“. Така не се ли разкрива вашият нрав, изпълнен с ненавист към истината? Когато мислиш по този начин, можеш ли да се подчиниш на Бог? Определено не можеш. Ако не можеш да се подчиниш на Бог, Той все още ли е твоят Бог? Не е. Тогава какъв ще бъде Бог за теб? Ще се отнасяш към Него като към обект на изследване, някой, в когото да се съмняваш, някой, когото да осъждаш; ще се отнасяш към Него като към обикновен човек и ще Го осъждаш като такъв. По този начин ще се превърнеш в човек, който се противопоставя на Бог и Го хули. Що за нрав причинява това? Това се причинява от надменен нрав, който е напомпан до известна степен; не само че сатанинския ви нрав ще се разкрие във вас, но и сатанинският ви лик ще се разкрие напълно. Какво се случва с отношенията между Бог и човек, който е достигнал етапа да се противопоставя на Бог и чието непокорство срещу Бог е достигнало определена степен? Те се превръщат във враждебни отношения, в които човекът застава срещу Бог. Ако при вярата си в Бог не можеш да приемеш и да се покориш на истината, тогава Бог не е твоят Бог. Ако не приемаш истината и я отхвърляш, тогава вече си станал човек, който се противопоставя на Бог. Тогава може ли Бог все още да те спаси? Определено не може. Бог ти дава възможност да получиш Неговото спасение и не те смята за враг, но ти не можеш да приемеш истината и заставаш срещу Бог; неспособността ти да приемеш Бог като своя истина и като свой път те прави човек, който се съпротивлява срещу Бог. Как трябва да се реши този проблем? Трябва бързо да се покаеш и да се промениш. Например, когато се сблъскаш с проблем или трудност, докато изпълняваш дълга си, и не знаеш как да ги разрешиш, не трябва сляпо да размишляваш върху тях, а първо трябва да се смириш пред Бог, да се помолиш, да потърсиш от Него и да видиш какво казват Божиите слова по въпроса. Ако след като си прочел Божиите слова, все още не разбираш и не знаеш до какви истини се отнася този въпрос, трябва да се придържаш здраво към един принцип — а той е първо да се покориш, да нямаш собствени идеи или мисли, да чакаш със спокойно сърце и да видиш как Бог възнамерява и иска да действа. Когато не разбираш истината, трябва да я потърсиш и да чакаш Бог, а не да действаш сляпо и безразсъдно. Ако някой ти даде предложение, когато не разбираш истината, и ти каже как да действаш в съответствие с истината, първо трябва да го приемеш, да позволиш на всички да разговарят за това и да видиш дали този път е правилен или не и дали е в съответствие с истините принципи или не. Ако потвърдите, че е в съответствие с истината, практикувайте по този начин; ако установите, че не съответства на истината, не практикувайте по този начин. Това е толкова просто. Когато търсите истината, трябва да я търсите от много хора. Ако някой има какво да каже, трябва да го изслушате и да се отнасяте сериозно към всички негови думи. Не ги пренебрегвай и не ги подминавай, защото се отнасят до въпроси, които са в обхвата на твоя дълг, и трябва да се отнасяш сериозно към тях. Това е правилното отношение и правилното състояние. Когато си в правилното състояние и не проявяваш нрав, който изпитва неприязън към истината и я ненавижда, тогава практикуването по този начин ще измести покварения ти нрав. Това е практикуване на истината. Ако практикувате истината така, какви плодове ще даде тя? (Ще бъдем водени от Светия Дух.) Получаването на напътствията на Светия Дух е един от аспектите. Понякога въпросът е много прост и може да бъде решен с помощта на собствения ти ум; след като останалите приключат с предложенията си и след като разбереш, ще си способен да поправиш нещата и да действаш в съответствие с принципите. Хората може да си мислят, че това е нещо незначително, но за Бог то е важно. Защо казвам това? Защото, когато практикуваш така, за Бог ти си човек, който може да практикува истината, човек, който обича истината, и човек, който не изпитва неприязън към истината — когато Бог поглежда в сърцето ти, Той вижда и твоя нрав, а това е много важно. С други думи, когато изпълняваш дълга си и действаш в присъствието на Бог, всичко това, което изживяваш и разкриваш, е истина реалност, която хората трябва да притежават. Нагласите, мислите и състоянията, които притежаваш във всичко, което правиш, са най-важните неща за Бог и именно в тях се вглежда Той.

Не е ли противно, че някои хора обичат да търсят под вола теле и да преливат от пусто в празно, когато им се случи нещо? Това е голям проблем. Ясномислещите хора няма да допуснат тази грешка, но абсурдните хора са точно такива. Те винаги си въобразяват, че другите ги затрудняват, че нарочно им създават трудности, затова винаги са настроени срещу останалите. Това не е ли отклонение? Те не полагат усилия, когато става въпрос за истината, предпочитат да се заяждат за маловажни неща, когато нещо им се случи, като искат обяснения, опитват се да запазят престижа си и винаги използват човешки решения в подхода си към тези въпроси. Това е най-голямата пречка за навлизането в живота. Ако вярваш в Бог по този начин или практикуваш по този начин, никога няма да постигнеш истината, защото никога не се изправяш пред Бог. Никога не се изправяш пред Бог, за да получиш всичко, което Бог е определил за теб, нито използваш истината, за да подходиш към всички тези неща, а вместо това използваш човешки решения, за да подходиш към тях. Следователно в очите на Бог ти си се отдалечил твърде много от Него. Не само сърцето ти се е отдалечило от Него, а цялото ти същество не живее в Неговото присъствие. Ето как Бог вижда онези, които винаги прекалено много анализират нещата и се хващат за думата. Има хора, които имат дар слово, изразяват се добре, умът им е бърз и проницателен и те си мислят: „Умея да се изразявам добре. Всички други хора наистина ми се възхищават и ме уважават, и се отнасят с голямо уважение към мен. Обикновено хората ме слушат“. Полезно ли е това? Ти си изградил своя престиж сред хората, но начинът, по който се държиш пред Бог, не Му се нрави. Бог казва, че ти си неверник и че си враждебно настроен към истината. Сред хората ти може да си изтънчен и спокоен, може да се справяш много добре с нещата и да се разбираш с всекиго. Може винаги да намираш начин да се справиш и да се погрижиш за нещата, независимо от ситуацията, но не се изправяш пред Бог и не търсиш истината, за да разрешиш проблемите. Такива хора създават големи неприятности. Бог може да каже само едно нещо в оценката Си за такива като теб: „Ти си неверник, опитваш се да се възползваш от възможността да придобиеш благословии под прикритието, че вярваш в Бог. Ти не си човек, който приема истината“. Какво мислите за подобна оценка? Това ли искате? Определено не. Възможно е някои хора да не се интересуват и да кажат: „Няма значение как ни вижда бог, ние така или иначе не можем да го видим. Нашият най-неотложен проблем е първо да постигнем добри отношения с хората около нас. Щом веднъж изградим здрава опора за себе си, тогава можем да спечелим водачите и работниците, така че всички да ни се възхищават“. Що за човек е това? Дали е някой, който вярва в Бог? Със сигурност не е. Той е неверник. Онези, които вярват в Бог, трябва винаги да живеят в Божието присъствие. Независимо от проблемите, с които се сблъскват, те трябва да се изправят пред Бог, за да търсят истината, така че накрая Бог да каже: „Ти си човек, който обича истината, който е угоден на Бог и който Бог намира за приемлив. Бог е видял сърцето ти и е видял покорството ти“. Какво мислите за подобна оценка? Само такива хора могат да получат Божието одобрение. Можете ли да разберете напълно това? Казвам ви, че независимо какъв дълг изпълнява вярващият в Бог — дали се занимава с външни дела, или с дълг, който е свързан с различните работи или области на компетентност на Божия дом — ако не се изправя често пред Бог и не живее в Неговото присъствие, ако не се осмелява да приеме Неговата внимателна проверка и не търси истината от Бог, тогава той е неверник и не се различава от невярващия. Способни ли сте да разберете това? Възможно е сега да има хора, които не могат да изпълняват дълг, защото средата им не е подходяща. Те живеят в среда на невярващи, но въпреки това често получават Божието просветление и напътствие. Как е възможно това? Най-важните неща са те да са способни да се молят на Бог, да ядат и да пият Божиите слова, да търсят истината и да я практикуват, както и да поддържат нормални отношения с Бог. Това са нещата, които са от решаващо значение за определянето на това дали даден човек може да живее винаги в присъствието на Бог. Ако често не можеш да почувстваш Бог и често си слаб и негативен, или ако често си разпуснат, не понасяш никакво бреме в дълга си и винаги си объркан, това добро или лошо състояние е? Дали това е състояние на живот пред Бог, или е състояние на живот, който изобщо не се живее пред Бог? (Това е състояние на живот, който не се живее пред Бог.) И така, вие трябва да измерите това — дали често живеете пред Бог, или не? Ако го правите много рядко и дори не се молите или не четете Божиите слова, това означава беда, означава, че си невярващ. Някои хора рядко задържат ума си върху правилните дела, те са разпуснати и невъздържани, а когато им се случи нещо, винаги са объркани и не знаят как да търсят истината. Те дори не знаят дали са постигнали резултати в изпълнението на дълга си, или не. Не знаят кои от ежедневните им действия оскърбяват Бог, кои Бог намира за приемливи и към кои Той изпитва омерзение. Те просто се справят как да е ден след ден. Какво мислите за това състояние? Дали хората, които живеят в такива състояния, имат богобоязливо сърце? Може ли да има някакви принципи в това, което те правят? Могат ли да правят разумни неща? Когато изпълняват дълга си, могат ли да кажат: „Трябва да бъда въздържан, трябва да изпълня дълга си добре, трябва да го изпълня с цялото си сърце и с всички сили“? Могат ли да постигнат преданост? (Не могат.) Тогава какво правят такива хора? Те само се трудят! Дали такива хора са получили истината? (Не са.) Това е голяма загуба. Как може тази група глупаци да не знае как да се стреми към истината? Те вярват в Бог от десет или двадесет години и са слушали толкова много проповеди, но не знаят какво може да се придобие чрез вярата в Бог, как трябва да се стремят към истината, как трябва да я практикуват или как трябва да изпълняват дълга си. Ако не са наясно дори с тези важни неща, не са ли малко глупави? Те са толкова тъпи и претръпнали. Изобщо не реагират на истината, а това е опасно. Кое е най-важното в това, че вярваш в Бог? Това е да получиш истината. Какви проблеми ще бъдат разрешени, когато човек получи истината? На първо място това ще е проблемът с неговите грехове, проблемът с неговия покварен нрав, с всички трудности, свързани с вярата му в Бог, както и с неговите погрешни възгледи. Всички тези проблеми могат да бъдат разрешени. Когато човек получи истината, къде трябва да я използва? Той трябва да я използва в изпълнението на дълга си и в свидетелстването за Бог — това са най-важните неща. Точно сега може би ви липсва истинско познание за тях, може би все още не сте осъзнали стойността или значението на истината, но един ден това ще се случи.