Не всичко в Библията е запис на словото, изречено лично от Бог. Библията просто документира предишните два етапа от Божието дело, от които една част е запис на предсказанията на пророците, а друга част са изживяванията и знанията, записани от хора, които Бог е използвал през епохите. Човешките изживявания са опетнени от човешки мнения и знания и това е нещо неизбежно. В много от книгите на Библията има човешки представи, човешки пристрастия и изопачено човешко разбиране. Разбира се, повечето от думите са резултат от просветлението и озарението на Светия Дух и те са правилни разбирания — но все пак не може да се каже, че са напълно точен израз на истината. Техните възгледи за определени неща не са нищо повече от знание, извлечено от лични преживявания или от просветлението на Светия Дух. Предсказанията на пророците бяха нареждания, дадени лично от Бог: пророчествата на хора като Исая, Даниил, Ездра, Йеремия и Йезекиил дойдоха от прякото напътствие на Светия Дух; тези хора бяха ясновидци, те бяха получили Духа на пророчеството и всички бяха старозаветни пророци. По време на Епохата на закона тези хора, които бяха получили вдъхновенията на Йехова, изрекоха много пророчества, които бяха пряко наредени от Йехова. А защо Йехова действаше в тях? Защото израилтяните бяха Божиите избраници и делото на пророците трябваше да се извърши сред тях; затова пророците можаха да получат такива откровения. Всъщност те самите не разбираха Божиите откровения, които им бяха дадени. Светият Дух изричаше тези думи през техните уста, за да могат хората на бъдещето да разберат тези неща и да видят, че те наистина са дело на Божия Дух, на Светия Дух, и не идват от човека, а също и да им даде потвърждение за действието на Светия Дух. По време на Епохата на благодатта Самият Исус извърши цялото това дело вместо тях и затова хората вече не изричаха пророчества. Тогава Исус беше ли пророк? Исус, разбира се, беше пророк, но Той можеше да върши и делата на апостолите — можеше както да изрича пророчества, така и да проповядва и учи хората по цялата земя. И все пак делата, които Той вършеше, и идентичността, която Той представляваше, не бяха едно и също. Той дойде, за да изкупи цялото човечество, да изкупи човека от греха; Той беше пророк и апостол, но не беше само това — Той беше Христос. Един пророк може да изрича пророчества, но не може да се каже, че този пророк е Христос. По онова време Исус изрече много пророчества и затова може да се каже, че Той беше пророк, но не може да се каже, че беше пророк и затова не беше Христос. Това е така, защото Той представляваше Самия Бог, който извършваше определен етап от делото, и Неговата идентичност беше различна от тази на Исая: Той дойде, за да завърши делото на изкуплението, и също осигури ресурс за живота на човека, а Божият Дух дойде при Него пряко. В делата, които Той вършеше, нямаше вдъхновения от Божия Дух или наставления от Йехова. Вместо това Духът действаше пряко — което е достатъчно, за да се докаже, че Исус не беше равнозначен на пророк. Делото, което Той извърши, беше делото на изкуплението, а изричането на пророчества беше на второ място. Той беше пророк, апостол, но най-вече Той беше Изкупителят. В същото време гадателите можеха само да изричат пророчества и не бяха способни да представляват Божия Дух в извършването на никакви други дела. Тъй като Исус вършеше много дела, които никога преди това не бяха извършвани от човека, и извърши делото на изкуплението на човечеството, Той беше различен от хората като Исая.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (3))