В продължение на много години традиционният начин на вярване на хората (този на християнството — една от трите основни религии в света) е четенето на Библията; отклонението от Библията не е вяра в Господ, отклонението от Библията е хетеродоксалност и ерес и дори когато хората четат други книги, в основата на тези книги трябва да лежи обяснението на Библията. Това означава, че ако вярваш в Господ, тогава трябва да четеш Библията и освен на нея не трябва да се покланяш на никоя книга, която не е свързана с Библията. Ако направиш това, значи предаваш Бог. Откакто съществува Библията, вярата на хората в Господ е била вярата в Библията. Вместо да се казва, че хората вярват в Господ, по-добре е да се казва, че вярват в Библията; вместо да се казва, че са започнали да четат Библията, по-добре е да се казва, че са започнали да вярват в Библията; и вместо да се казва, че са се върнали пред Господ, по-добре е да се казва, че са се върнали пред Библията. Така хората се покланят на Библията, сякаш тя е Бог или жизнената им сила, и да я загубят би било все едно да загубят живота си. Хората смятат, че Библията е толкова висша, колкото и Бог, а има и такива, които я смятат за по-висша от Бог. Ако хората са лишени от делото на Светия Дух, ако не могат да почувстват Бог, те могат да продължат да живеят, но веднага щом изгубят Библията или известните глави и цитати от Библията, те сякаш губят живота си. И така, веднага щом хората повярват в Господ, те започват да четат Библията, да я учат наизуст, и колкото повече от Библията успяват да запомнят, толкова повече това доказва, че обичат Господ и имат голяма вяра. Всички онези, които са чели Библията и могат да говорят за нея на другите, са добри братя и сестри. През всичките тези години вярата и предаността на хората към Господ са се измервали според степента на разбиране на Библията. Повечето хора просто не разбират защо трябва да вярват в Бог, нито как да вярват в Него, и не правят нищо друго, освен сляпо да търсят ключове, за да декодират главите от Библията. Хората никога не са следвали посоката на делото на Светия Дух; открай време те не са правели нищо друго, освен неистово да изучават и изследват Библията и никой никога не е открил по-ново дело на Светия Дух извън рамките на Библията. Никой никога не се е отклонявал от Библията, нито пък се е осмелявал да го направи. През всичките тези години хората са изучавали Библията, измислили са толкова много обяснения и са положили толкова много труд в това; освен това те имат много различия в мненията си за Библията, които обсъждат безконечно, така че днес са се формирали над две хиляди различни вероизповедания. Всички те искат да намерят някакви специални обяснения или по-дълбоки тайни в Библията, искат да я изследват и да открият в нея предисторията на делото на Йехова в Израел, предисторията на делото на Исус в Юдея или други тайни, които не са известни на никого другиго. Подходът на хората към Библията е смесица от вманиачаване и вяра и никой не може да бъде напълно наясно с вътрешната история или същността на Библията. И така, днес хората все още изпитват неописуемо чувство на удивление, когато става дума за Библията, а вманиачаването в нея е още по-голямо и вярата в нея е още по-голяма. Днес всички искат да намерят в Библията пророчествата за делото на последните дни, искат да открият какво дело върши Бог през последните дни и какви знамения има за последните дни. По този начин поклонението на хората пред Библията става все по-ревностно и колкото повече наближават последните дни, толкова по-сляпо става тяхното доверие към библейските пророчества, особено към тези за последните дни. С такава сляпа вяра в Библията, с такова доверие в Библията те нямат желание да търсят делото на Светия Дух. В представите си хората смятат, че само Библията може да донесе делото на Светия Дух, че само в Библията могат да се открият стъпките на Бог, че само в Библията са скрити тайните на Божието дело, че само Библията — а не други книги или хора — може да изясни всичко за Бог и цялото Му дело, че Библията може да донесе делото на небето на земята и че Библията може да започва и да завършва епохите. С тези представи хората не са склонни да търсят делото на Светия Дух. И така, независимо от това колко много е помагала Библията на хората в миналото, тя се е превърнала в пречка за най-новото Божие дело. Без Библията хората могат да търсят стъпките на Бог на други места, но днес Неговите стъпки са ограничени до рамките на Библията и разширяването на границите на Неговото последно дело е станало двойно по-трудно, превърнало се е в тежка задача. Всичко това се дължи на известните глави и цитати от Библията, както и на различните пророчества в нея. Библията се е превърнала в идол в съзнанието на хората, превърнала се е в главоблъсканица в техните умове и те просто не са способни да повярват, че Бог може да работи извън Библията, не са способни да повярват, че хората могат да намерят Бог извън Библията, а още по-малко са способни да повярват, че Бог може да се отклони от Библията по време на последното дело и да започне наново. За хората това е немислимо; те не могат да го повярват, нито да си го представят. Библията се е превърнала в голяма пречка за приемането на новото Божие дело от хората, а също и в трудност за разширяването от Бог на това ново дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (1))