На какво разчитат онези, които не разбират истината, когато правят нещо? Разчитат на човешки методи, човешки интелект и на малко човешка хитрост. Когато с тяхна помощ нещата бъдат направени и завършени, хората стават арогантни. Чувстват, че имат капитал и могат да се хвалят и да парадират със старшинството си. Това се нарича липса на разум. Фактически те не знаят дали това, което са направили, е в съответствие с Божиите намерения, или не. Не разбират, нямат прозрение. Така че, когато нещо им се случи, такива хора са склонни да търсят под вола теле. Когато при изпълнението на дълга си правят грешки и ги кастрят, те търсят външни причини, като обвиняват това или онова. Обвиняват лошите обстоятелства, обвиняват себе си, задето не са обмислили нещата в онзи момент. Търсят само външни причини; не признават, че не разбират истината или че не са схванали истините принципи. Сърцата им са негативни и изпълнени с погрешно разбиране на Бог и те смятат, че Бог ги е разкрил. Наистина ли е така? При изпълнението на дълга си те разкриват покварения си нрав. Вършат нещата без никакви принципи и без никакво отношение към истината. Колко са жалки. Такива хора изпълняват дълга си без покорство; не може да се каже, че са предани или отдадени, а още по-малко, че се боят от Бог и отбягват злото. Те непрекъснато разчитат на човешки методи, за да свършат нещо, и действат и полагат усилия само външно, ала в крайна сметка пак не съумяват да разберат истината. Променят ли тези хора своя живот нрав? Нормални ли са техните взаимоотношения с Бог? Има ли някакво подобрение в тяхното покорство към Бог и боязън от Него? (Не.) В живота им няма никакво подобрение. Няма промяна в покварения им нрав. Само стават по-хитри и подли, като използват по-измамни средства и дори стават по-арогантни. Независимо пред какво се изправят, те продължават да живеят според философията на Сатана, като непрекъснато обобщават своите преживявания и научените уроци, отбелязват къде са паднали и са се провалили и какви уроци следва да научат, за да избегнат повторни падания и провали. Винаги обобщават своите преживявания и уроци по този начин, без изобщо да търсят истината. Може ли човек да се отърве от покварения си нрав, докато живее според философията на Сатана? Може ли да постигне спасение, ако не може да се отърве от покварения си нрав? Неуспехът да се разберат тези неща е опасен, няма начин да се стъпи на правилния път на вярата в Бог. Може ли човек да постигне истината, след като толкова много години е вярвал в Бог по този объркан начин? Могат ли съвестта и разумът му да стават все по-нормални? Може ли да изживее нормална човешка природа? (Не.) Обобщаването на преживяванията и уроците по този начин и промяната на собственото поведение може да намали грешките, ала дали се брои за практикуване на истината? (Не.) Може ли такъв човек да навлезе в истината реалност? (Не.) Има ли такъв човек място за Бог в сърцето си? (Не.) Онези, които действат, без да се съобразяват с истината или с Бог, са неверници, които са неспособни да постигнат Божието спасение! Можете ли да разпознавате такива хора?

Когато някой прави нещо — било да изпълнява своя дълг или да се грижи за личните си дела, обърнете внимание в какво се е фокусирал. Ако се е съсредоточил върху философии за светските отношения, това показва, че не обича истината и не се стреми към нея. Ако независимо какво му се случва, човек се стреми към истината, ако в размишленията си винаги се насочва към истината с мисълта: „Дали като сторя това, ще бъде в съгласие с Божиите намерения? Какви са Божиите изисквания? Дали ако го сторя, ще съгреша спрямо Бог? Дали това ще накърни Неговия нрав? Дали ще Му навреди? Дали Бог ще го възненавиди? Има ли смисъл да го правя? Дали това ще смути или прекъсне църковната работа? Ще увреди ли интересите на Божия дом? Ще посрами ли Божието име? Дали това е практикуване на истината? Дали е злодеяние? Какво би помислил Бог за това?“, ако винаги разсъждава над тези въпроси, какво показва това? (Показва, че човекът търси истината и се стреми към нея.) Правилно. Това показва, че човекът търси истината и че Бог е в сърцето му. Как онези, които не носят Бог в сърцата си, се справят с това, което им се случва? (Те се водят от собствения си интелект и дарби, които нямат нищо общо с Бог, и техните действия са подчертано смесени със собствените им намерения.) Те не само набъркват собствените си намерения, но и когато се водят от тях, изобщо не изследват или не се самоанализират. Не отстъпват изобщо и упорито настояват на своето. Правят нещата както им изнася, не се молят на Бог и не търсят истината. Нямат нищо общо с Бог. Не е ли лесно за такива хора да сгрешат и да накърнят Божия нрав? Това не е ли невероятно опасно? Какви черти демонстрират във всекидневния си живот хората, които не се стремят към истината, както що се отнася до собствените им постъпки, така и до нрава, който разкриват? (Те действат прибързано и без задръжки, гледат другите отвисоко и те са особено арогантни и разпуснати и взимат еднолични решения.) Основното е следното: те са надменни, самонадеяни, безразсъдно прибързани, разпуснати и несдържани; действат неразумно, правят нещата както им скимне и винаги са буйни и пакостливи. Ако не ги кастрят, си показват зъбите. Когато ги кастрят, те стават негативни, антагонистични, предизвикателни и бунтовни и демоничната им природа бива напълно разобличена. Когато не правят или не казват нищо, онези, които не се стремят към истината, изглеждат като обикновени хора. Ала веднага щом започнат да правят нещо, се проявява техният покварен нрав — варварски и зверски. Как Божиите думи описват такива хора? („Това, което се разкрива у вас, не е пакостливостта на децата, които са се отклонили от родителите си, а изблик на скотското у животните, които са извън обсега на камшиците на господарите си“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво е твоето разбиране за Бог?“).) Нравът, който такива хора разкриват, може да се опише като зверски и те са лишени от нормална човешка природа. Ако в една тълпа има такива хора, ще успеете ли да ги различите от другите? (Донякъде.) Онези, които търсят истината, и онези, които не я търсят, са напълно различни в държането си и това, което разкриват. Онези, които не търсят истината, демонстрират ясно липса на разум и липса на съвест и действат без оглед на принципите на истината. Те действат необуздано и безразсъдно и са дръзки до немай къде. Онези, които не се стремят към истината, са хем жалки, хем отвратителни. Излагат се и са напълно безполезни за другите. Няма ли Бог да се отврати от тях, ако са безполезни за другите? (Да.) Те самите съзнават ли това? (Не.) Защо казвам, че са жалки? Защото са такива и въпреки това дори не го съзнават. Те нямат никакво човешко подобие, но въпреки това си мислят, че са чудесни, и дръзват да действат с импулсивно безразсъдство. Това не е ли просто жалко? Главното при разпознаването на хората е да се разпознае дали те практикуват, търсят и приемат истината, или не. По този начин ги разпознавате точно и виждате ясно всички категории хора.

Вие от хората, които се стремят към истината, ли сте? (По-рано не се стремяхме, но сега се стремим към нея.) Дали през последните няколко години, когато не сте се стремили към истината, сте демонстрирали поведението, което току-що описах? (Да.) Когато демонстрирахте такова поведение, не ви ли болеше сърцето, че живеете в такова състояние? (Да, страдахме, но не го осъзнавахме.) Колко жалко е да не го осъзнаваш! Най-жалкото и печално нещо е човек да не разбира истината и да не притежава истината реалност. Колко е жалко да се придържаш към тези истини, често да слушаш проповеди и въпреки това да не придобиваш нищо, а да продължаваш да живееш в примките на Сатана, да действаш и говориш нерационално, очевидно лишен от човешка природа! Така че стремежът към истината е от върховно значение! Сега осъзнавате това, нали? (Да, осъзнаваме го.) Добре е, че го осъзнавате. Тревожно е, когато хората са апатични и тъпи и не са способни да го осъзнаят. Ако човек не се стреми към истината и не я съзнава, това не е чак толкова голям проблем. Най-обезпокоително е, когато човек го съзнава, но въпреки това не се стреми към истината и изобщо не се разкайва. Това е умишлено прегрешение. Онези, които съзнателно престъпват и абсолютно отказват да приемат истината, в сърцата си са непреклонни и злобни и изпитват неприязън към истината. Могат ли непреклонните да се боят от Бог? Ако не се боят от Бог, могат ли да постигнат съответствие с Бог? (Не.) Как се отнасят към Бог онези с непреклонните сърца? Те са съпротивляващи се и непокорни и не се разкайват, и ни най-малко не признават, че Бог е истината. Те не приемат истината и докрай се противопоставят на Бог! Как свършват такива хора? (Те ще бъдат наказани от Бог и унищожени.) Бог не спасява тези хора. Били ли са 250-те споменати в Библията водачи хора непреклонни и бунтовни? Какво е станало с тях накрая? (Били са погълнати от земята.) Това е изходът. Независимо колко дълго някой вярва в Бог, ако той не знае колко важно е да се стреми към истината, ако не разбира отвратителността и последиците от това да изпитва неприязън към истината, какъв ще бъде неговият изход? Той със сигурност ще бъде отстранен. Вярващите отскоро са глупави и невежи, те още не знаят как да изпълняват правилните задачи или кой е правилният път, по който да вървят. Това е жалката страна на хората. Ако от няколко години вярваш в Бог и можеш да изпълняваш дълга си, ала не се стремиш към истината, това е просто полагане на труд. Ако можеш предано да изпълняваш дълга си, с готовност да полагаш труд, да не вършиш зло и да не причиняваш прекъсвания или смущения, тогава дори ако още не си се устремил към истината, тъй като можеш да изпълняваш дълга си предано, Бог не ще те осъди. Ала ако човек разбира част от истината и осъзнава важността да се стреми към истината, но въпреки това не се стреми към нея, няма да му е лесно да се спаси. В най-добрия случай може да остане като предан полагащ труд. Колкото до онези, които не желаят да полагат труд, състезават се за власт и придобивки и смущават църковния живот и работа, изходът им е предопределен. Те вече са изпаднали в бедствие и очакват смъртта. Трябва да се подготвят за това, което ще дойде!