Вие живеете в тази последна епоха. Животът на мнозинството от вашите семейства е по-благополучен от преди и се радвате на материално изобилие във всички сфери на живота си. Какви чувства изпитвате вие? Изпитвате само онова леко усещане за щастие в плътта, но каква е разликата между него и щастието в сърцето? Всички вие имате някакъв житейски опит и сте прозрели някои неща, стремежът ви към вяра в Бог е по-практичен от преди, всички усещате, че търсенето на плътски наслади е безплодно, и всички сте готови да се устремите към истината — всички ли имате такова преживяване? Може ли плътската наслада на хората, породена от различни материални неща, да им донесе духовна утеха? Какви ползи могат да донесат на хората чувството за превъзходство в живота и изобилният материален живот? Те могат само да покварят хората и да ги подтикнат да загубят посоката си. Така хората лесно ще загубят разума си, няма да могат да различават доброто от лошото, ще станат неразумни и постепенно ще загубят човешката си природа; ще жадуват все повече за комфорт и ще стават все по-неспособни да осъзнаят собственото си място във вселената. Някои хора дори ще загубят способността да се грижат за себе си. Те ще са напълно неспособни да живеят самостоятелно, няма да могат да изкарват сами прехраната си и ще станат зависими от родителите си. Освен това ще стават все по-ненаситни и безсрамни. В крайна сметка превъзходните условия на живот и богатият материален живот носят на хората само поквара, като ги карат да обичат безделието и да презират труда, да стават ненаситно алчни и да нямат чувство за срам. Те не носят абсолютно никаква полза за хората. Що се отнася до плътта, колкото по-добре се грижите за нея, толкова по-ненаситна ще бъде тя. Тя е пригодена да понася известно страдание. Хората, които търпят известни страдания, ще вървят по правилния път и ще се трудят по правилния начин. Ако плътта не понася страдания, жадува за комфорт и расте в удобното си гнездо, тогава хората няма да постигнат нищо и няма как да получат истината. Ако се случат природни бедствия и причинени от човека катастрофи, хората ще бъдат лишени от разума си и ще действат неблагоразумно. С течение на времето те само ще стават все по-покварени. Има ли много такива примери? Можеш да видиш, че сред невярващите има много певци и филмови звезди, които са били готови да изтърпят трудности и са се посветили на работата си, преди да станат известни. Но след като се сдобият със слава и започнат да печелят много пари, те не поемат по правилния път. Някои от тях взимат наркотици, други се самоубиват и животът им се съкращава. На какво се дължи това? Техните материални удоволствия са твърде прекомерни, чувстват се твърде комфортно и не знаят как да получат по-голяма наслада или по-голямо вълнение. Някои от тях посягат към наркотиците в търсене на по-голямо вълнение и удоволствие и с течение на времето не могат да се откажат от тях. Някои умират от прекомерна употреба на наркотици, а други, като не знаят как да се освободят от тази зависимост, накрая просто се самоубиват. Има толкова много подобни примери. Независимо колко добре се храниш, обличаш и живееш, колко много се забавляваш или колко комфортен е животът ти, и независимо, че желанията ти са изпълнени, в крайна сметка това е празнота, която се натрупва, и резултатът е разруха. Истинско щастие ли е щастието, което невярващите търсят? Всъщност това не е щастие. Това са човешки фантазии, това е форма на поквара, това е път, по който хората стават покварени. Така нареченото щастие, което хората търсят, е фалшиво. Всъщност това е страдание. Това не е целта, която хората трябва да преследват, нито пък в нея се крие ценността на живота. Някои от начините и методите, чрез които Сатана покварява хората, са да ги кара да превърнат в своя цел задоволяването на плътта и отдаването на похотта. По този начин Сатана прави хората безчувствени, подмамва ги и ги покварява, като ги кара да се чувстват така, сякаш това е щастието, и ги кара да преследват тази цел. Хората вярват, че като получат тези неща, получават щастие, затова правят всичко възможно, за да се насочат към преследването на тази цел. После, след като я постигнат, те не изпитват щастие, а по-скоро празнота и болка. Това доказва, че този път не е правилният; това е път към смъртта. Защо хората, които вярват в Бог, не вървят по този път, както правят невярващите? Какво е щастието, което изпитват хората, вярващи в Бог? По какво се различава то от това, към което се стремят невярващите? След като повярват в Бог, повечето хора не се стремят към голямо богатство. Те не се стремят към земно благополучие, към успехи в кариерата или към това да станат знаменитости. Вместо това те спокойно се отдават на изпълняване на своя дълг, живеят просто и нямат много високи изисквания към качеството на живота си. Някои хора дори се чувстват удовлетворени само от това, че имат храна за ядене и дрехи за носене. Защо в свят, изпълнен с толкова мрак и зло, те все още са способни да изберат този вид път? Можеш ли да кажеш, че на всички братя и сестри, които вярват в Бог, им липсва способността да печелят много пари? Категорично не. Това е така, защото след като тези хора повече или по-малко са повярвали в Бог, те вече усещат дълбоко в сърцата си, че следването на Бог е най-голямото щастие, и това щастие не може да бъде заменено от нито едно материално нещо в света. Някои хора дори са опитвали; в продължение на няколко години са се сблъсквали с трудностите в света и са разбрали, че това е уморително и трудно. Въпреки че са спечелили някакви пари и са изпитали плътски удоволствия, те са живели без достойнство, а животът им е ставал все по-празен и горчив. Чувствали са, че е по-добре да умрат, отколкото да живеят по този начин. Тия хора вече са получили прозрение по тези въпроси. Те вярват в Бог не просто защото нямат друга възможност, а по-скоро са почувствали истински, че следването на Бог и вървенето по пътя на стремежа към истината, както и отдаването и посвещаването на целия им живот на Бог, са най-големите утехи за сърцето им и са най-великите неща в целия им живот; добиването на Бог и добиването на истината е най-голямото щастие и носи в сърцата на хората най-голямо спокойствие, радост и непоколебимост. Те вече са почувствали това щастие; то не е фантазия. Може да се каже, че някои от Божиите избраници вече са преживели някои премеждия и изпитания, разбрали са истината и са видели много неща. Те са се уверили, че вярата в Бог и стремежът към истината е правилният път, че няма друг път, по който може да се върви в света, и че само Божиите слова са истината — и са избрали този път. Такъв човек има истинска вяра и изминалите години на страдание не са напразни. Независимо дали свидетелствата за преживявания, за които говорят, са дълбоки или повърхностни, едно е ясно: ако се опиташ да им попречиш да повярват в Бог и да ги накараш да се върнат към светския живот, те никога няма да тръгнат по този път. Дори светът да предлага примамлива купчина злато, която може да ги изкуши в дадения момент, те ще размислят: „Да получа изобилие от злато или сребро няма да ме направи толкова щастлив, колкото да отдам всичко на Бог и да изпълнявам дълга си. Ако се сдобия със златно или сребърно богатство, ще бъда доста щастлив за момента, но сърцето ми ще страда от мъка и болка, така че не мога да поема по този път, независимо от всичко. Не беше лесно да намеря Бог; ако се върна отново назад, къде ще отида, за да намеря Бог? Така трудно се открива шансът да следваш Бог! Времето не е много, а самото то е мимолетно — това наистина е рядка възможност!“. Те са видели Божията поява и дело и като се хващат за Бог, те сякаш се улавят за спасителна сламка. Кажете Ми, какво чувства давещият се, когато се хване за спасителния пояс? (Чувства, че има надежда за оцеляване, затова го стиска здраво и не го пуска повече.) Точно така се чувстват. Когато се хващат за спасителния пояс, какво биха си помислили? „Сега не бива да умирам, най-накрая има надежда за оцеляване! Когато смъртта наближава, докато има и частица надежда да остана жив, не мога да се пусна, дори ако трябва да използвам всичките си сили. Независимо колко е трудно или болезнено, не мога да го оставя да ми се изплъзне. Дори да съм достигнал до последния си дъх, трябва да се държа за този спасителен пояс“. Когато някой усеща, че има надежда да остане жив, не се ли чувства щастлив? Сега, когато мълчаливо размишлявате, съзерцавате, молите се или се занимавате с духовна практика и осъзнавате колко много сте получили от следването на Бог, в сърцата ви не се ли поражда това чувство на щастие? Изкажете истинските си чувства. (Ако не следвахме Христос, отдавна щяхме да сме изпаднали в беда, а последиците от това щяха да са невъобразими. Сега, като ядем и пием Божиите слова и изпълняваме дълга си, сме разбрали много истини. Придобили сме истинска вяра и можем да се боим от Бог и в сърцата си; научили сме се да се покоряваме на Бог. Спечелили сме толкова много и сме много благодарни за Божието напътствие.) Точно така. Вие сте спечелили толкова много от следването на Бог и изпълняването на дълга си. Ето какво е донесъл Бог на човека. Трябва да сте истински благодарни на Бог и да Го възхвалявате.

Когато хората с истинска вяра в Бог се сблъскат с проблеми, те са способни да търсят истината и след известни преживявания ще могат да получат някои истини. Щастието, до което водят тези истини, е достатъчно, за да замени удоволствията, които носят материалните неща и удобствата. Що се отнася до тези неща, колкото повече придобиваш от тях, толкова по-неудовлетворен се чувстваш и толкова по-неспособен си да разпознаваш доброто от лошото. Но колкото по-задълбочено хората разбират истината и колкото повече получават от нея, толкова по-добре разбират, че трябва да благодарят на Бог и да бъдат признателни, толкова повече жадуват в сърцата си да обичат Бог и са по-способни да се покоряват на Бог и да се боят от Него. Това е истинското щастие. Какво носи на хората стремежът към материални удоволствия? Празнота и поквара; може само да накара стремежа и желанието им за материални неща да нарастват. За хората е трудно да отхвърлят изкушението за обществено положение, слава и придобивки. Тогава как хората, които вярват в Бог, могат да се откажат от тези материални удоволствия? Дали това се постига чрез ежедневна молитва и самоограничение? (Не, а чрез прозрение през тези неща.) Как човек да прозре през тях? (От една страна, чрез разобличаването на Божиите слова, а от друга, чрез собствените си житейски преживявания и осъзнавания и бавното разбиране на някои истини човек може да стигне до прозрение.) Ти разбираш истината, така че можеш да се откажеш от тези неща, а това показва, че си приел истината. Дълбоко в себе си ти си приел Божието слово — това, което Той е казал на човека и което изисква от него — и то е станало твоя реалност. Тази реалност ли е твоят живот? Тя вече е станала твой живот. Като изпълняваш дълга си, без да го осъзнаваш, ти си получил истината като твой живот. Възможно е все още да нямаш никакво усещане за това, да си мислиш, че собственият ти ръст изглежда съвсем дребен и че има много неща, които не разбираш — но ти имаш богобоязливо сърце и това показва, че Божият живот вече е въплътен в теб. Растежът в живота е естествен; той не изисква от теб да се чувстваш по определен начин. Дори и да не можеш да го изразиш с ясни думи, всъщност ти си постигнал напредък и си се променил. Следователно едновременно с приемането на Божия живот истина твоето сърце несъзнателно се е приближавало към Бог и през цялото време Бог те е проучвал внимателно и е наблюдавал сърцето ти. Помисли сега внимателно — този процес не е ли доста щастлив? Той е изключително щастлив! Вие сте такива късметлии, че живеете в последните дни, че имате привилегията да приемете Божието дело в последните дни, да следвате Бог и да изпълнявате своя дълг. Божиите слова са директно втъкани във вас, което ви позволява да получите истината като живот. С живота на Божиите слова като реалност и с живота на истината като реалност, не е ли човешкото съществуване наистина ценно? Нима не е станало благородно, без дори да го осъзнавате? Нима да си жив не е започнало постепенно да става все по-достойно? Едва в този момент хората усещат, че са спечелили толкова много, като са повярвали в Бог. Разбирането на някои истини може да доведе до такава промяна в хората; преди те не са прозрели това, но сега ясно виждат всичко. Оказва се, че истината на Божиите слова вече се е превърнала в техен вътрешен живот. Истината се е вкоренила в сърцето и разцъфтява, за да даде плод — това е животът; това е плодът, роден от разбирането на истината, и той не може да бъде заменен с нищо. Когато по-късно преживеете някакво дисциплиниране, укор, съд и наказание и сте в състояние да ги приемете и да им се подчините, тогава, след като разберете много истини, без да осъзнавате, ще започнете да познавате Бог и животът ви все повече ще се подобрява. Не е ли това постепенно израстване? Не очаквате ли и вие този ден с нетърпение? (Да.) Тогава трябва да се стремите към истината.