Ако точно сега тепърва трябва да откривате усещането и принципите на това да бъдете светци, това доказва, че навлизането ви в живота е твърде повърхностно и че все още не сте разбрали истината. В обичайното си поведение и държание, в средата, в която живеете ежедневно, би трябвало да разсъждавате и премисляте внимателно, да разговаряте един с друг, да си вдъхвате кураж, да си напомняте, помагате и да се грижите един за друг, да се подкрепяте и си предоставяте ресурс един на друг. Необходими са принципи за това как да си общуват братята и сестрите. Не се взирайте винаги в недостатъците на другите. Вместо това трябва често да изследвате себе си и след това по своя инициатива да признаете пред другите хора за стореното от вас, което ги е смутило или им е навредило, и да се научите да се откривате и да разговаряте. По този начин можете да постигнете взаимно разбирателство. Нещо повече, независимо от това какво ви сполети, трябва да гледате на нещата според Божието слово. Ако хората са способни да разберат истините принципи и да намерят път за практикуването им, те постигат единомислие и отношенията между братята и сестрите ще бъдат нормални. Те няма да бъдат така безразлични, студени и жестоки както невярващите и ще освободят мисленето си от взаимно подозрение и предпазливост. Братята и сестрите ще се сближат повече едни с други; ще могат да се подкрепят и обичат; в сърцата им ще има добронамереност, ще бъдат способни на толерантност и милосърдие помежду си и ще се подкрепят и ще си помагат, вместо да се отчуждават един от друг, да си завиждат, да се сравняват един с друг, тайно да си съперничат и да бъдат неотстъпчиви един с друг. Как могат хората да изпълняват добре дълга си, ако са като невярващите? Това не само ще се отрази на навлизането им в живота, то също така ще навреди и ще засегне другите. Например, може да се ядосваш, когато хората те гледат накриво или когато ти казват нещо, което не е в съгласие с твоята воля. Или когато някой направи нещо, което ти пречи да се изтъкнеш, може да негодуваш срещу него, да се чувстваш неловко и нещастен и винаги да мислиш за възстановяване на репутацията си. Жените и младите хора са особено неспособни да превъзмогнат това. Те винаги се фиксират върху дребни спорове и разногласия, склонни са към своенравност и живеят в състояние на негативизъм. Те не желаят да се молят на Бог, да ядат и пият Божието слово, което на свой ред влияе върху навлизането им в живота. Когато хората живеят съгласно покварения си нрав, им е много трудно да бъдат в мир пред Бог, да практикуват истината и да живеят съгласно Божието слово. За да живеете пред Бог, трябва първо да се научите как да размишлявате върху себе си и да се опознаете, да се молите истински на Бог и след това да се научите как да се разбирате с братята и сестрите. Трябва да сте толерантни и снизходителни един към друг, да можете да видите у другите кои са силните им страни и достойнства — трябва да се научите да приемате чужди мнения и нещата, които са правилни. Не се разглезвайте, недейте да имате амбиции и желания и да си мислите винаги, че сте по-добри от другите, а след това да се смятате за някаква голяма клечка и да принуждавате другите да вършат това, което казвате, да ви се подчиняват, да ви се възхищават, да ви превъзнасят — това е ненормално. Ако надменният нрав на някого не бъде поправен и това се съчетае с раздути амбиции и желания, лесно може да доведе до неприемливост. Така че онези, които не могат да приемат истината и не успяват да се самоанализират и себепознаят, са в голяма опасност. Винаги хранят амбиции, винаги се стремят да бъдат велики и супермени — това е отклонение от нормата, това е изключителна арогантност. Те са загубили всякакъв разум, не са нормални хора, те са извън нормата, демони са. Подвластни на надменния си нрав, в сърцата си те гледат отвисоко на другите, смятат ги за много незначителни и невежи. Те не успяват да разпознаят силните страни на другите, но могат до безкрай да преувеличават чуждите недостатъци; презират ги в сърцата си, обявяват и омаловажават тези недостатъци на всяка крачка, като нараняват и разстройват другите, и в крайна сметка карат хората да им се подчиняват и слушат или да се страхуват и крият от тях. Когато се появи или съществува подобна връзка между хората, това ли е, което искате да виждате? Можете ли да го приемете? (Не.) Например, да предположим, че си малко по-висок и по-хубав от другите, което кара някои хора да ти завиждат. В резултат на това ти изпитваш известно задоволство от себе си и после гледаш отвисоко на онези, които са по-ниски и не толкова привлекателни. Какъв вид нрав се разкрива тук? Някои хора гледат с презрение на онези, които не изглеждат чак толкова добре, които са малко по-ниски, малко по-глуповати и недотам съобразителни, като дори използват саркастични думи, за да им се подиграват. Уместно ли е да се отнасяш по този начин с хората? Проява на нормална човешка природа ли е това? Определено не. Тогава кой е най-правилният начин да се справиш с подобна ситуация? (Да не се присмиваш на другите заради недостатъците им и да ги уважаваш.) Това е принцип. Изглежда вие имате известно разбиране за това. А как Бог се отнася с хората? Бог не се интересува как изглеждат хората — дали са високи, или ниски, а се вглежда в това дали имат добри сърца, дали обичат истината и дали Го обичат и Му се покоряват. Това е основата на поведението на Бог към хората. Ако и хората могат да сторят това, ще могат да се отнасят към другите справедливо и в съответствие с истините принципи. Преди всичко ние трябва да разберем Божиите намерения и да знаем как Бог се отнася към хората. Тогава и ние ще имаме принцип и път за това как да се отнасяме към хората. Общо взето, всички хора притежават известна суета. Когато получат няколко похвални думи, изпитват някакво задоволство от себе си, тананикат си и крачат с вирнат нос. Това е разкриване на сатанински нрав. Ако освен това съдят и гледат отвисоко на другите, що за нрав е това? Това е порочен, надменен и зъл нрав. Ако хората не са в състояние да разпознаят и видят грозотата на това да живееш според покварения си нрав, за тях е трудно да се отърват от този покварен нрав и не могат да изживеят истинско човешко подобие.