За всички онези, които от няколко години вярват в Бог, макар и да са положили твърда основа, съществува истински проблем, който трябва да бъде разрешен. Повечето хора имат известно разбиране за всички аспекти на истината и могат да говорят и проповядват правилните думи и доктрини, но не са преживели правотата на тези думи в реалния си живот. Не са преживели истинското значение и практическата страна на истината, съдържаща се в тези думи. За да навлезеш в истината реалност, е необходима подходяща среда, правилните хора до теб, както и подходящи хора, събития и неща, които да ти позволят да се развиваш в живота. Така тези истини и доктрини, които разбираш, ще се потвърдят, а това ще ти позволи да придобиеш преживявания. Ако живо семе бъде пуснато в плодородна почва, но му липсват слънчевите лъчи и влагата на дъждовната вода, дали поникналото от него няма да изсъхне? (Да, така ще стане.) Следователно, когато си чул много проповеди, много истини и много Божии слова и вече си сигурен, че това е правилният и верният път в живота, от какво се нуждаеш тогава? Трябва да помолиш Бог да ти устрои подходяща среда, която да е духовно извисяваща и полезна за живота ти, за да можеш да се развиваш в него. Тази среда може да не е много удобна — плътта на човек трябва да понася трудности, да се отрича от много неща и да се избавя от тях. Това е нещо, което всички вие вече сте преживели. Например да кажем, че си бил преследван и не си могъл да се прибереш у дома, да видиш или да се свържеш с децата или съпруга си, да се срещнеш с роднини или приятели или да получиш новини от тях. Посред нощ ще започнеш да мислиш за дома: „Как ли е баща ми? Стар е, но няма как да го зачета. Майка ми е с влошено здраве и не знам как се справя сега“. Няма ли винаги да мислиш за тези неща? Ако сърцето ти винаги е възпирано от такива неща, какви последици ще има това за изпълнението на дълга ти? За развитието на твоя живот е полезно да не се забъркваш и да не се занимаваш толкова много със светски, плътски въпроси. От мислите и тревогите ти няма да има никаква полза. Всички тези въпроси са в ръцете на Бог и ти не можеш да промениш съдбата на близките си. Трябва да разбереш, че твоят основен приоритет като вярващ в Бог е да проявяваш внимание към Неговите намерения, да изпълняваш дълга си, да придобиеш истинска вяра, да навлезеш в реалността на Божиите слова, да се развиваш в живота и да придобиеш истината. Това е най-важното. На пръв поглед изглежда, че хората активно изоставят света и семействата си, но какво се случва в действителност? (Бог е този, който господства над това и го устройва.) То е устроено от Бог. Той е този, който ти пречи да виждаш семейството си. По-точно казано, Бог те лишава от тях. Не са ли това най-практичните думи? (Така е.) Хората винаги казват, че Бог господства над нещата и ги подрежда, така че как Той господства над този въпрос? Той те извежда от дома ти, като не позволява семейството ти да се превърне в тежко бреме за теб. И така, къде те отвежда? Той те отвежда в среда, в която няма плътски обвързаности, където не можеш да видиш близките си. Когато се тревожиш и искаш да направиш нещо за тях, не можеш, и когато искаш да предложиш синовната си почит, също не можеш. Те вече не могат да те оплетат. Бог те е отдалечил от тях и те е лишил от всички тези обвързаности, иначе ти все още щеше да имаш синовен дълг към тях, да им служиш и да им робуваш. Добро или лошо нещо е Бог да те отдалечи от всички тези външни обвързаности? (Добро е.) Това е нещо добро и няма нужда да съжаляваш. Тъй като това е нещо добро, какво трябва да правят хората? Те трябва да благодарят на Бог и да си казват: „Бог ме обича толкова много!“. Човек не може сам да преодолее робството на обичта, защото сърцата на всички хора са възпирани от нея. Всички те искат да се съберат със семейството си, цялото им семейство да е заедно, всички да са живи, здрави и щастливи и да прекарват всеки ден така, без да се разделят. Но това има и лоша страна. Така ще посветиш на тях цялата си енергия и усилия, младостта си, най-хубавите си години и всичко най-хубаво от живота си; ще отдадеш целия си живот в името на своята плът, семейство, близки, работа, слава и придобивки, и всякакви сложни взаимоотношения, а впоследствие ще се самоунищожиш напълно. И така, как Бог обича човека? Бог казва: „Не се погубвай в тази кална яма. Ако и двата ти крака са затънали, няма да можеш да се измъкнеш, колкото и да се опитваш. Нямаш нито ръст, нито смелост, да не говорим за вяра. Аз ще те измъкна“. Това е, което Бог прави, и Той не го обсъжда с теб. Защо Бог не пита хората за мнението им? Някои хора казват: „Бог е Създателят, Той прави, каквото си поиска. Хората са като мравки и буболечки, те са нищо в очите на Бог“. Такива са нещата, но така ли се отнася Бог към хората? Не, не се отнася така. Бог изразява толкова много истини и ги дарява на човека, като дава възможност на хората да бъдат пречистени от покварата си и да получат нов живот от Него. Божията любов към човека е много голяма. Това са все неща, които хората могат да видят. Бог има намерения за теб. Целта Му да те доведе тук е да те накара да тръгнеш по правилния път в живота, да изживееш един смислен живот, път, който не би могъл да избереш сам. Субективното желание на хората е да прекарат живота си безопасно и дори да не спечелят богатство, искат поне да бъдат завинаги свързани със семейството си и да се радват на този вид семейно щастие. Те не разбират как да проявяват внимание към Божиите намерения, не разбират как да се замислят за бъдещата си съдба или за Божиите намерения да спаси човечеството. Но Бог не се притеснява от тяхното неразбиране и няма нужда да им говори твърде много, защото те не разбират, ръстът им е твърде малък и всяко обсъждане би стигнало до задънена улица. Защо би стигнало до задънена улица? Защото важният въпрос на Божия план за управление за спасяване на човечеството не е нещо, което хората могат да разберат само с едно или две изречения. Тъй като точно това се случва, Бог взема решения и действа директно, докато дойде денят, в който хората най-накрая ще разберат.

Когато Бог извежда някои от Своите избраници от неблагоприятната среда на континентален Китай, в това е Неговото добро намерение, което сега всеки може да види. По отношение на този въпрос хората трябва често да проявяват благодарност и да благодарят на Бог, че им е дал Своята благодат. Излязъл си от семейната среда, откъснал си се от всички сложни междуличностни отношения на плътта и си се изтръгнал от всички светски и плътски оплитания. Бог те е извел от сложната примка и те е довел пред Себе Си и в Своя дом. Бог казва: „Тук е спокойно, това място е много добро и е подходящо за твоето израстване. Това е мястото, където присъстват Божиите слова и напътствия и където царува истината. Тук се корени Божието намерение да спаси човечеството и тук е съсредоточено делото на спасението. Така че израствайте свободно тук.“ Бог те въвежда в такава среда — среда, която може да не предлага утехата на близките ти, в която децата ти не са наблизо, за да се грижат за теб, когато се разболееш, и в която няма на кого да се довериш. Когато си сам и мислиш за страданията и трудностите на плътта си и за всичко, с което ще се сблъскаш в бъдеще, в тези моменти ще се чувстваш сам. Защо ще се чувстваш сам? Една от обективните причини е, че хората са твърде малки по ръст. Каква е субективната причина? (Хората не се отказват напълно от своите близки по плът.) Точно така, хората не могат да се откажат от тях. Хората, които живеят в плътта, приемат като наслада различните отношения и семейни връзки на плътта. Те вярват, че хората не могат да живеят без своите близки. Защо не се замислиш за това как си се появил в света на хората? Първоначално си дошъл сам, без връзки с другите. Бог довежда хората тук един по един. Когато си дошъл, всъщност си бил сам. Тогава не си се чувствал сам, но защо се чувстваш сам, когато Бог те води сега тук? Мислиш си, че ти липсва спътник, на когото да се довериш, независимо дали става въпрос за децата ти, родителите ти или другата ти половина — съпругът или съпругата, и затова се чувстваш сам. Тогава, когато се чувстваш сам, защо не се сетиш за Бог? Нима Бог не е спътник на човека? (Да, така е.) Когато изпитваш най-голямо страдание и тъга, кой може истински да те утеши? Кой наистина може да разреши твоите трудности? (Бог може.) Само Бог може истински да разреши трудностите на хората. Ако си болен и децата ти са до теб, наливат ти да пиеш и се грижат за теб, ти ще се чувстваш много щастлив, но с времето на децата ти ще им омръзне и никой няма да иска да се грижи за теб. В такива моменти ще се чувстваш наистина сам! И така, сега като се замислиш, че нямаш спътник, наистина ли е така? Всъщност не е, тъй като Бог винаги е до теб! Бог не изоставя хората. Той е този, на когото те могат да разчитат и при когото могат да намерят убежище по всяко време, и техен единствен довереник. Така че, независимо от това какви трудности и страдания те сполетяват, независимо от това с какви огорчения или въпроси, свързани с негативизъм и слабост, се сблъскваш, ако веднага се изправиш пред Бог и се помолиш, Неговите слова ще те утешат и ще разрешат твоите трудности и всички твои проблеми. В такава среда самотата ти ще се превърне в основно условие за преживяване на Божиите слова и получаване на истината. Докато преживяваш, постепенно ще стигнеш до мисълта: „Все още живея добър живот, след като напуснах родителите си, пълноценен живот, след като напуснах съпруга си, и спокоен и радостен живот, след като напуснах децата си. Вече не ми е пусто. Вече няма да разчитам на хората, а вместо това ще разчитам на Бог. Той ще се грижи за мен и винаги ще ми помага. Въпреки че не мога да Го докосна или да Го видя, знам, че Той е до мен по всяко време и навсякъде. Докато Му се моля, докато Го призовавам, Той ще ме трогва, ще ми помогне да разбера намеренията Му и да видя правилния път“. В този момент Той наистина ще се превърне в твоя Бог и ще разреши всички твои проблеми.