Сега, докато изпълняват дълга си, повечето хора са способни да се придържат към него, без да вършат зло. Дали обаче са предани? Способни ли са да изпълняват дълга си на приемливо ниво? Все още са далеч от нужната висота. Въпросът за това, дали хората могат да изпълняват дълга си добре, е свързан с човешката природа. И така, как могат хората да изпълняват дълга си добре? Какво трябва да притежават, за да го изпълняват добре? Какъвто и дълг да изпълняват и каквото и да правят, хората трябва да са старателни и сериозни и да изпълняват задълженията си. Едва тогава сърцата им ще са непоклатими и спокойни. Какво означава да изпълняваш задълженията си? Означава да си усърден, да им се отдаваш с цялото си сърце и да правиш всичко, което трябва. Да речем например, че някой църковен водач ти е възложил да изпълняваш някакъв дълг и ти е обяснил простите му принципи, но не е навлязъл в подробности. Как трябва да постъпиш, за да изпълниш добре този дълг? (Трябва да разчитаме на съвестта си.) Поне трябва да разчиташ на съвестта си при изпълнението му. „Да разчиташ на съвестта си“. Как можеш да осъществиш казаното? Как прилагаш тези думи на практика? (Като мислиш за интересите на Божия дом и не правиш нищо, което би посрамило Бог.) Това е един от аспектите. Освен това, когато вършиш нещо, многократно трябва да го обмисляш и да го оценяваш според истините принципи. Какво трябва да направиш, когато, след като приключиш, сърцето ти е неспокойно и имаш чувството, че все още има нещо нередно, а след като го изследваш, наистина откриеш проблем? Бързо трябва да го оправиш и да разрешиш проблема. Какво е това отношение? (Това е педантичност и прецизност.) Това е педантичност и прецизност, което е сериозно и взискателно отношение. При изпълнението на дълга си трябва да се отнасяш сериозно и отговорно и да си кажеш: „Тази работа ми е възложена, затова трябва да направя всичко по силите си, за да я върша добре в рамките на това, което съм способен да разбера и постигна. Не мога да допускам никакви грешки“. Не можеш да подходиш с нагласата „колкото — толкова“. Можеш ли да изпълняваш добре дълга си, ако винаги разсъждаваш нехайно? (Не.) Кое поражда нехайното отношение? Не е ли сатанинският ти, покварен нрав? Да се отнасяш нехайно е проявление на покварен нрав. Това отношение възниква, когато хората са принудени от покварения си нрав. То засяга пряко резултатите от изпълнението на дълга на хората, дори ги кара да бъркат в работата си и засяга делото на църквата. Това е много сериозно последствие. Какъв е проблемът, ако постоянно изпълняваш дълга си нехайно? Този проблем засяга човешката ти природа. Само хората без съвест и човешка природа упорито са нехайни. Смятате ли, че може да се разчита на хора, които винаги са нехайни? (Не.) Никак не може да се разчита на тях! Човек, който изпълнява дълга си нехайно, е безотговорен, а безотговорният в действията си човек не е честен. На него не може да се разчита. Какъвто и дълг да изпълнява, неблагонадеждният човек е нехаен, защото характерът му не е на приемливо ниво. Той не обича истината и определено не е честен човек. Може ли Бог да повери каквото и да е на неблагонадеждни хора? Категорично не. Тъй като Бог проучва внимателно дълбините на сърцата на хората, Той в никакъв случай не оползотворява измамници за изпълнение на дълг. Бог благославя само честните и работи само над честните хора, които обичат истината. Всеки път, когато някой измамник изпълнява дълг, това е уредено от човек, и представлява човешка грешка. Хората, за които е характерно да са нехайни, нямат нито съвест, нито разум. Човешката им природа е лоша. Те не заслужават доверие и са твърде неблагонадеждни. Ще извършва ли делото Си Светият Дух в такива хора? Категорично не. Така че Бог никога няма да доведе до съвършенство, нито ще оползотвори хора, които обикновено се отнасят нехайно към дълга си. Всички, които обикновено са нехайни, са измамни, изпълнени са със зли подбуди и изобщо нямат съвест и разум. Те постъпват безпринципно и без минимални изисквания. Те действат само според собствените си предпочитания и са способни да вършат всякакви лоши неща. Всички техни действия зависят от настроението им. Когато са в добро настроение и са доволни, ще се справят малко по-добре. Ако са в лошо настроение и са недоволни, ще бъдат нехайни. Ако са ядосани, може да проявят своеволие и безразсъдство и да отлагат важни дела. Бог изобщо не присъства в сърцата им. Те просто живеят ден за ден и бездействат в очакване на смъртта. Така че е съвсем безполезно, колкото и да се увещават хората, които изпълняват дълга си нехайно. Безполезно е и да се разговаря с тях за истината. Въпреки многократните предупреждения те отказват да се поправят. Те са безсърдечни и единствено могат да бъдат прочистени. Това е най-подходящият подход към тях. Безсърдечните хора нямат минимални изисквания към действията си и нищо не може да ги ограничи. Могат ли такива хора да проявяват съвестно отношение? (Не могат.) Защо не могат? (Те не притежават норми за съвест. Нито имат човешка природа, нито минимални критерии.) Точно така. В действията си те не се съобразяват с нормите на съвестта, а постъпват според предпочитанията си и правят каквото си искат в зависимост от настроението си. От него зависи дали резултатите от изпълнението на дълга им са добри, или лоши. Ако са в добро настроение, резултатите са добри, а ако са в лошо — резултатите са лоши. Възможно ли е да постигнат приемливо ниво, ако изпълняват дълга си така? Те изпълняват дълга си в зависимост от настроението си, а не въз основа на истините принципи. Затова им е много трудно да практикуват истината и да получат Божието одобрение. Хората, които постъпват в зависимост от предпочитанията на плътта, изобщо не практикуват истината.

Всичко, което правят хората, е свързано с търсенето на истината и нейното практикуване. Всичко, което е свързано с истината, се отнася до качеството на човешката природа на хората и до отношението, с което те вършат всичко. В повечето случаи хората постъпват безпринципно, защото не разбират принципите, които стоят зад всяко нещо. Често обаче хората не само не разбират принципите, но и не искат да ги разберат. Макар да поназнайват нещичко за тях, те пак не искат да се справят по-добре. Нито тази норма, нито това изискване присъства в сърцата им. Затова им е много трудно да се справят добре. Много им е трудно да постъпват по начин, който съответства на истината и удовлетворява Бог. Основното за това дали хората са способни да изпълняват дълга си на приемливо ниво зависи от това към какво се стремят, дали се стремят към истината и дали обичат положителните неща. Ако хората не обичат положителните неща, не им е лесно да приемат истината, а това е много обезпокоително. Дори и да изпълняват дълг, те само полагат труд. Независимо дали разбираш истината и дали си способен да схванеш принципите, ако изпълняваш дълга си съвестно, поне ще постигнеш резултати на средно ниво. Само това е приемливо. Ще си способен изцяло да изпълниш Божиите изисквания и да бъдеш в съответствие с Божиите намерения, ако си способен да търсиш истината и да постъпваш според истините принципи. Какви са Божиите изисквания? (Хората да отдават цялото си сърце и да впрягат всички свои сили, за да изпълняват добре дълга си.) Какво означава „да отдават цялото си сърце и да впрягат всички свои сили“? Ако хората посвещават цялото си съзнание на изпълнението на своя дълг, те отдават цялото си сърце. Ако използват и последната капка сила, която им остава, за да изпълняват дълга си, те впрягат всички свои сили. Лесно ли е да отдадеш цялото си сърце и да впрегнеш всички свои сили? Не се постига лесно без съвест и разум. Способен ли е човек да отдаде цялото си сърце, ако няма такова, ако не му достига интелект и е неспособен да размишлява, и ако, когато се сблъска с даден проблем, не знае как да търси истината и не разполага нито с начин, нито със средства да го направи? Определено не е. Тогава, ако някой има сърце, способен ли е да го отдаде цялото? (Да.) Способен ли тогава е човек да отдаде цялото си сърце на дълга си, ако има сърце, но не го използва, за да изпълнява дълга си, а мисли само за подли и непочтени пътища и го използва, за да върши нередни неща? (Не е.) Да кажем, че е подложен на кастрене, опознае покварения си нрав и се закълне пред Бог, че иска да се покае и е решен да изпълнява добре дълга си. Когато обаче се сблъска с трудности или изкушения, сърцето му се разколебава, той изпълнява дълга си половинчато или става негативен и бяга. В този момент способен ли е да отдаде цялото си сърце? (Не е.) Току-що казахте, че ако някой има сърце, то той е способен да го отдаде напълно. Издържано ли е това твърдение? (Не е.) Каквото и да правиш, не бива да се осланяш на поривите или представите си, камо ли на страстите си. В действията си не бива да се водиш от своите чувства, нито от човешките идеи. Напротив, трябва постоянно да търсиш и да практикуваш истината. Не можеш да си сигурен, че ще изпълняваш добре дълга си, ако се осланяш на ентусиазъм и чувства, на страст и мимолетни пориви. По същия начин, докато е малък, всеки иска да проявява синовна почит към родителите си, когато порасне. Какви трудности биха могли да ти попречат да осъществиш това желание, когато пораснеш и дойде време да го изпълниш? Това засяга реални проблеми. Реалността е такава, че трудностите, с които се сблъсква всеки човек, са по-големи от идеалите му. Например, когато завършиш колеж и започнеш да печелиш пари, си мислиш: „Сега, когато печеля пари, първо трябва да купя хубави дрехи на мама и татко, да им осигуря някои продукти за здравето и отсега нататък трябва да им показвам синовна почит. Ще им давам парите си, за да ги харчат и да са щастливи всеки ден“. Когато обаче получиш заплатата си и си направиш сметката, след като извадиш наема, издръжката и разни други разходи, не остава почти нищо, а все пак трябва да си купиш и някакви прилични дрехи. Чувстваш се зле, когато парите свършат, защото си нарушил обещанието си да печелиш пари и да покажеш синовна почит на родителите си, когато пораснеш. Мислиш си: „Непочтителен съм към родителите си, следващия месец трябва да спестя някакви пари“. После идва следващият месец, а парите, които печелиш, все така не стигат и си мислиш: „Има още много време да почитам родителите си“. Постепенно, с течение на времето, си намираш партньор, създавате семейство, раждат ви се деца, а средствата стават все по-оскъдни. В зависимост от ситуацията и житейските обстоятелства желанието ти да проявяваш почит към родителите си става много трудно изпълнимо, защото трябва да издържаш семейството си, трябва да преживяваш и да осигуриш образование на децата си. За да оцелееш, трябва да общуваш и с местните тирани и корумпирани служители, а това те прави нещастен. Няма полза, дори и да искаш да почиташ родителите си. Връхлитат те всевъзможни трудности от реалния живот и под натиска на действителността твоето желание да почиташ родителите си бавно се притъпява. И така, оправдано ли е намерението ти да проявиш синовна почит? (Не.) Следователно, истинско ли беше, или беше фалшиво желанието ти на младини да бъдеш грижовен към родителите си? (Истинско беше.) По онова време желанието ти беше истинско. То обаче беше и наивно, глупаво, неразумно и несигурно. Коя е твоята истинска същност? Това, което разкриваш и проявяваш в реалния си живот, представлява твоята истинска човешка природа и твоето истинско отношение към близките ти. Продължаваш да отлагаш проявата на синовна почит към родителите си, докато несъзнателно не загубиш съвестта си и чувството си за отговорност и дълг и не престанеш да се упрекваш. Тогава си мислиш: „Всички са така. Не се справям по-зле от другите, а освен това имам и истински трудности!“. Какво представляват всички твои извинения, доводи и оправдания? Те са част от покварения ти нрав. Колкото и трудна да е реалността за теб, колкото и причини и оправдания да ти дава да избягваш отговорностите, които трябва да поемеш, и колкото и основателни да са доводите и оправданията ти, в крайна сметка проявяваш цялата си истинска същност. И така, как можеш да осъществиш един положителен идеал? Какво проявяват в реалния живот хората, преди да разберат или придобият истината? Дали е справедливо и положително? (Не е.) Тогава, колкото и добри да са постъпките ти и колкото и правилни да изглеждат идеите ти, ако не разбираш истината, те пак са покварен нрав и не съответстват на истината. Затова, ако не се стремиш към истината и не я разбираш, ще ти е много трудно да я практикуваш и тогава ще изживяваш само разкриване на покварен нрав. Колкото и да си мислиш, че си добър, велик и почтен, това, което вършиш на тази основа, в никакъв случай не може да съответства на истината. Разбирате ли? (Разбирам донякъде.) Какво разбирате? (Всички хора искат да изпълняват дълга си правилно, но под влиянието на покварения си нрав не могат да го постигнат въпреки желанието си да изпълняват дълга си съвестно. Ето защо те трябва да се справят с покварения си нрав, за да могат да изпълняват дълга си добре.) Да чуем още някой. Какво друго разбирате? (Нещата, които човек прави, когато не разбира истината, не са практикуване на истината, каквото и да мислят хората. Дори хората да смятат, че тези действия са много добри, те изобщо не могат да съответстват на Божиите намерения. Затова разбрах, че е много важно да разбираме истината.) Много добре казано! Изглежда всички сте постигнали известен напредък през това време. Придобиването на истината не е лесно. Хората трябва да платят висока цена за нея. Освен че трябва да се опълчат на плътта и да търсят и да практикуват истината, те трябва да понесат и много болка и облагородяване, да преживеят преследването и жестоките издевателства на Сатана. Дори и да не умрат, пак трябва много да страдат. Едва тогава ще могат да се отърват от покварения си нрав и да придобият истината. Тоест придобиването на истината е процес на преживяване на правосъдие, наказание и последващо пречистване. Може да признаеш, че имаш покварен нрав, както и да признаеш истината. Когато обаче практикуваш истината, няма ли да изникне поквареният ти нрав, за да ти пречи и да те смущава? (Така е.) Какво възниква в сърцата на хората в този момент? (Те спорят и си търсят оправдания. Те разкриват егоизъм и те се съобразяват със собствената си гордост и суета.) Това е проблем на нрава на хората. Някои хора изобщо не признават, че разкриват каквото и да е, но когато се вгледате в нрава им, можете ясно да видите, че сърцата им са непокорни. Непокорството е вид покварен нрав. Независимо дали спорят, или си търсят оправдания, те го правят в защита на собствените си интереси, гордост, статус и суета и за да осъществят някакво намерение или определена цел. Ако хората таят в себе си такъв непокорен нрав, той ще породи всевъзможни покварени състояния, които са враждебни към Бог и Му се противопоставят. Какво представлява непокорството? Казано по-просто, това е, когато нечие сърце се съпротивлява, когато той се опълчва срещу Бог с думите: „Защо словата, които изричаш, се различават от това, което мисля? Защо не ми харесват? Не ми харесват, затова не мога да ги приема и не искам да Те слушам“. Сърцата им се опълчват срещу Бог, а те самите са толкова непокорни, че се противопоставят на реалността, противопоставят се на всичко, което Бог е направил, и на Неговите изисквания към тях. Именно в това отношение са непокорни хората и именно то е най-голямото им затруднение да приемат и практикуват истината. Независимо дали си търсиш оправдания или различни обективни доводи или условия, при всички положения това е непокорен нрав, който съществува в теб и ти създава неприятности. Да предположим, че си способен да се справиш този непокорен нрав, да промениш това състояние и каквото и да ти се случва, си способен да кажеш: „Това ми се случи, а аз не разбирам истината и не знам как да я практикувам. Мога единствено да се моля на Бог и да се осланям на четенето на Божието слово, за да намеря път за практикуване, или да се обърна към някой, който разбира истината. Ако се науча да практикувам по начин, който съответства на истината, който се харесва на Бог и Го удовлетворява, тогава ще практикувам така“. Това е правилен начин на мислене. Това е човек, който обича истината. Ще сте способни да се справите с покварения си нрав и да постигнете Божието спасение, ако се стремите към истината така и ако се опитвате да се справяте по-добре въпреки всички неуспехи, без да се настройвате негативно и без да се обезкуражавате.

Когато Бог за пръв път подложи Йов на изпитание, беше ли Йов способен да разбере правилно Божието намерение въз основа на разбирането си към онзи момент? (Не.) Тогава какво прояви Йов? Покори ли се или се разбунтува, противопостави се и се оплака? (Покорил се е.) От вътрешността до външността си, в какво състояние се намираше той? Показа ли някога и най-малката степен на нежелание или противопоставяне? Не показа. Въпреки че в библейския летопис може да се прочете само едно просто описание, Йов никога не може да бъде видян да разкрива непокорно състояние. От тези думи можеш ли да видиш, че Йов разбираше голяма част от истината? (Не.) В действителност каква истина разбираше Йов по онова време? Говореше ли Бог за истината на покорството? Говореше ли за това как хората не трябва да се бунтуват срещу Него? Не говореше за нито едно от тези неща. Какво беше състоянието на Йов? Въпреки че по онова време той не можеше да разполага с днешното Божие слово като основа, поведението му и всичко, което направи, позволи на хората да видят мислите на сърцето му и състоянието вътре в сърцето му. Нима това не е нещо, което хората могат да видят и почувстват? (Така е.) Някои хора казват: „Ние не знаем какво е мислил в сърцето си той“. Не е необходимо да знаеш това. Трябва да си способен да видиш външните му действия. Когато се сблъска с изпитания, той показа действия на човек, който е напълно лишен от бунтарство и който се покорява изцяло на Бог: раздра дрехата си и падна на земята. Падането му на земята дойде от сърцето му и напълно отговаряше на всичките му мисли и на всичко, което искаше да изрази в онзи момент. Това представляваше неговият стремеж и отношението му към Бог. И така, какво беше отношението му към Бог? Каква беше реакцията му към нещата, които Бог му беше сторил? Първата му реакция беше приемане и покорство, без възражения и без несъгласие. Някои хора, които нямат духовно разбиране, казват със съмнение: „Как може да има такъв човек на света? Не е ли светец? Това трябва да е нещо фалшиво“. В действителност, наистина има хора като Йов, но Йов е само един и се боя, че никога няма да има втори. Състоянието на Йов е това, което невярващите наричат „себеотрицателно и лишено от желание“. Когато върху него се стовариха Божиите изпитания, той не каза нищо. Вместо това изрази отношението си към Бог с действията си. Падането му на земята доказа, че когато го сполетяха изпитания, той наистина ги прие и наистина се покори, и изобщо не се противопостави. Той нито се преструваше, нито играеше сцена. Не го направи, за да го видят другите, а за да го види Бог. Та как Йов постигна този вид покорство? Той не беше способен да постигне този вид покорство само чрез преживяване на едно изпитание и разбиране на покорството. Всеки един член на поквареното човечество, който живее на земята, е бил покварен от Сатана. Всички хора имат непокорен нрав. Те са егоисти и всички се бунтуват срещу Бог. Това е природа, покварена от Сатана. Цялото покварено човечество е с такава природа. Дали обаче Йов беше способен изведнъж да се покори на Бог до такава степен? Със сигурност не. Той трябваше да се стреми, а освен това трябваше да има ясна цел на стремежа си и правилен път. В същото време трябваше да има и Божието напътствие, а Бог да се грижи за него и да го защитава. Само заради това, че Йов се стремеше да върви по правилния път, стремеше се да се бои от Бог и да отбягва злото, той беше способен да получи благодат, милост и благословии от Бог. Тогава постоянно виждаше Божията ръка и напътствие, и постоянно получаваше Божията грижа. Едва тогава беше способен да израсне. Защо според вас Бог не даде на Йов такова изпитание, когато той беше на двадесет години? (Тогава не е имал необходимия духовен ръст.) Не му беше времето още. Защо не получи такова голямо изпитание, когато беше на четиридесет години? Още не беше дошло правилното време. Защо Бог го подложи на изпитание едва когато беше на седемдесет години? (Настъпило е Божието време.) Точно така, беше настъпило правилното време. Необходимо ли е всички вие да чакате, докато навършите седемдесет години? (Не.) Защо не? (Точно сега сме способни да слушаме Божиите слова със собствените си уши. Бог излага съвсем ясно Своите намерения и Своите изисквания.) Делото на онази епоха и делото на настоящата епоха са различни. В онази епоха Бог не говореше на човека, а човекът не разбираше истината. Бог вършеше само просто, представително дело. Онези, които вярваха в Бог, просто пазеха Божиите слова, предадени от пророците, а онези, които се бояха от Бог, получиха Неговите благословии. Хората, които не вярваха истински в Бог, бяха объркани. В най-добрия случай спазваха жертвоприношенията и се молеха, което все пак беше нещо. По онова време приятелите на Йов не бяха ли също вярващи в Бог? Не беше ли тяхната вяра далеч по-слаба от тази на Йов? Заедно с Йов бяха от една и съща епоха, но не беше ли Йов далеч по-добър от тях? (Бил е далеч по-добър.) Защо имаше такава голяма разлика? (Това е свързано с природата на хората и с техния стремеж.) Точно така, свързано е със стремежа на хората. Каквото посееш, това ще пожънеш. Ако не посееш нищо, няма да имаш никаква реколта, когато му дойде времето. Онези неколцина объркани хора нямаха стремеж. Те бяха същите като днешните неверници в църквата. Само спазваха правилата и обичаха да следват правилата във всичко. Не разбираха истината и си мислеха, че винаги са прави, че разбират всичко. Когато Йов беше изправен пред изпитания, те му казаха: „Трябва бързо да се изповядаш. Погледни, Божиите наказания дойдоха“. Какво беше отношението на Бог към тях накрая? Бог каза: „Доживели сте до тази напреднала възраст, а не можете да видите ясно Моите действия или Моето отношение към хората, нито модела, по който действам. Вие наистина сте объркани. Йов видя това ясно“. И така, Бог се яви на Йов, но не и на тях. Те не бяха достойни. Не се стремяха към знание за Бог и нито се бояха от Бог, нито отбягваха злото, затова Бог не им се яви.

Е, всеки иска да стане човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Какво обаче означава пътят на боязън от Бог и отбягване на злото? Може да се каже, че той предполага търсене на покорство пред Бог, като това покорство е пълно и безусловно. Предполага истински да се боиш от Бог, без никакви елементи на измама, противопоставяне или бунтарство. Означава да си с напълно чисто сърце и да си изцяло предан и покорен на Бог. Тази преданост и покорство трябва да бъдат абсолютни, а не относителни. Не зависят от времето или мястото или от това на колко години е човек. Това е начинът да се боиш от Бог и да отбягваш злото. В процеса на този стремеж постепенно ще опознаеш Бог и ще преживееш Неговите дела. Ще почувстваш Неговата грижа и закрила, ще усетиш истината за Неговото съществуване и ще почувстваш Неговото върховенство. Накрая наистина ще почувстваш, че Бог е във всичко и че е точно до теб. Ще имаш този вид осъзнаване. Ако не следваш пътя на боязън от Бог и отбягване на злото, никога няма да придобиеш познание за тези неща. Хората казват: „Бог господства над всичко, Той е вездесъщ и всемогъщ“. Ти изцяло признаваш това в сърцето си, но не можеш да видиш или да преживееш тези неща, така че как можеш да опознаеш Бог? Какво си правил през всичките тези години, когато си вярвал в Бог? Често посещаваш сбирки и слушаш проповеди, и винаги изпълняваш дълга си. Изминал си немалко пътища и си спечелил някои хора за разпространението на евангелието. Тогава защо не разбираш, че Бог господства над всичко? Изобщо не разбираш истината! Напълно незрящ ли си? Ясно разбираш, че това е истинският път, обаче не се стремиш към истината. Въпреки че посещаваш сбирки, слушаш проповеди и водиш църковен живот, не разбираш истината и изобщо не си се променил. Толкова си жалък! Това е състоянието на неверниците, все едно не са от Божия дом. В очите на Бог ти си човек, който работи на надница, който полага труд. Вероятно ще кажеш: „Изпълнявам дълга си. Боже, трябва да ме признаеш!“. И тогава Бог би казал: „Аз изобщо не съм в сърцето ти и ти не приемаш никаква истина. Ти си злодей. Тръгни си от Мен!“. Това са най-съкровените мисли на Бог. Ти не обичаш истината, не разбираш, че Бог е истината, пътят и животът, и нямаш познание за преживяване. Не можеш да извадиш никакви реални преживявания, които да свидетелстват, че Бог, в когото вярваш, е истината, пътят и животът. Можеш ли тогава да получиш Божието одобрение? Не можеш да свидетелстваш за Бог. Все още живееш съобразно сатанински нрав, като правиш каквото си поискаш. Между теб и някой невярващ няма ясна разлика. Едва ли можеш да се опълчиш на малката си егоистична и окаяна дребнавост, и ти е трудно да преодолееш своите представи и своето непокорство. Всеки път, когато Бог подреди някакви обстоятелства за теб, ти не си вадиш поука и след няколкогодишно преживяване нямаш какво видимо да ожънеш, така че е невъзможно поквареният ти нрав да се пречисти. Независимо дали вярваш в Бог от двадесет, тридесет или дори повече години, ако твоето непокорство, противопоставяне и поквареният ти нрав изобщо не бъдат преодолени или пречистени, тогава си оставаш все същият стар дявол, който изобщо не се е променил. Това е достатъчно, за да докаже, че си неверник и лесно ще бъдеш отстранен.