За да изпълните дълга си на приемливо ниво, първо трябва да имате подходящ начин на мислене. Когато поквареният ви нрав е разкрит, трябва да коригирате и своето състояние. Когато сте в състояние да се отнасяте към дълга си правилно, когато сте се освободили от ограниченията и влиянията на всякакви хора, събития и неща, когато можете да се подчинявате напълно на Бог, тогава ще бъдете в състояние да изпълнявате добре дълга си. Тайната за постигането на това е да поставяте винаги дълга и отговорностите си на първо място. В процеса на изпълнение на дълга трябва винаги да се самоанализирате: „Нехайно ли е отношението ми към изпълнението на дълга? Какво ме смущава и ме кара да изпълнявам дълга си нехайно? Влагам ли цялото си сърце и сила в изпълнението на дълга си? Дали тези ми действия ще позволят на Бог да ми се довери? Напълно ли е покорно сърцето ми на Бог? Изпълнявам ли дълга си в съответствие с принципите? Ще доведе ли изпълнението на дълга ми по този начин до най-добрите резултати?“. Трябва да размишлявате често върху тези въпроси. Когато откриете проблеми, трябва активно да се стремите към истината и да намерите съответните Божии слова, за да ги решите. Така ще си в състояние да изпълняваш добре дълга си и ще имаш спокойствие и радост в сърцето си. Ако при изпълнението на дълга ви често възникват проблеми, повечето от тях се дължат на проблеми с вашите намерения — това са проблемите на покварения нрав. Когато поквареният нрав на човек е разкрит, той ще има проблеми в сърцето си и състоянието му няма да е нормално, което ще повлияе пряко на способността му да изпълнява дълга си. Проблемите, които влияят на способността ви за изпълнение на дълга, са големи, сериозни проблеми. Те могат да повлияят пряко на връзката с Бог. Например някои хора си изграждат представи и погрешни разбирания за Бог, когато семействата им са сполетени от беди. Някои хора стават негативни, когато понасят трудности при изпълнение на дълга си, никой не го забелязва или не ги хвали. Някои хора не изпълняват дълга си добре, винаги са нехайни и се оплакват от Бог, когато ги кастрят. Някои хора не желаят да изпълняват дълга си, защото винаги обмислят път за отстъпление. Всички тези проблеми оказват пряко влияние върху нормалната връзка с Бог. Това са все проблеми на покварения нрав. Те са свързани с факта, че хората не познават Бог, винаги мислят и се съобразяват само със себе си, което им пречи да проявяват внимание към Божиите намерения или да се подчиняват на Божиите планове. Това поражда най-различни негативни емоции. Хората, които не се стремят към истината, просто са такива. Когато се появят малки проблеми, те стават негативни и слаби, изразяват недоволство при изпълнението на дълга си, бунтуват се срещу Бог и Му се противопоставят, искат да се откажат от отговорностите си и да предадат Бог. Всичко това са различни последствия, породени от ограниченията на покварения нрав. Човек, който обича истината, е способен да загърби собствения си живот, бъдеще и съдба и иска единствено да се стреми към истината и да я добие. Той смята, че няма достатъчно време, страхува се, че няма да може да изпълни добре дълга си и че няма да може да бъде усъвършенстван, затова е способен да загърби всичко. Начинът му на мислене предполага просто да се обърне към Бог и да му се подчини. Той не се плаши от никакви трудности и ако се почувства негативен или слаб, решава проблема си по естествен начин, като прочита няколко откъса от Божиите слова. Хората, които не се стремят към истината, са угрижени и колкото и да общувате за истината с тях, те не могат да решат напълно проблемите си. Дори и за момент да се опомнят и да са в състояние да приемат истината, впоследствие пак се отказват от нея, така че е много трудно да се справяш с такъв човек. Не става дума за това, че не разбират нищо от истината, а че не ценят или не приемат истината в сърцето си. В крайна сметка това води до неспособността им да загърбят собствената си воля, егоизъм, бъдеще, съдба и назначение, които след това се появяват отново, за да ги смущават. Ако човек е в състояние да приема истината, след като я разбере, всички онези неща, които са характерни за покварения нрав, ще изчезнат от само себе си и той ще има навлизане в живота и ръст. Няма да бъде повече едно невежо дете. Когато човек има ръст, той ще става все по-способен да разбира нещата, да различава различните типове хора и няма да бъде ограничаван от хора, събития или неща. Няма да се влияе от нищо, което някой казва или прави. Няма да бъде изложен на намесата на злите сили на Сатана или да бъде подвеждан или смущаван от лъжеводачи и антихристи. Ако това се случи, дали ръстът на човека няма да нараства постепенно? Колкото повече човек разбира истината, толкова по-бързо ще се развива животът му и ще му бъде лесно да изпълнява успешно дълга си и да навлезе в истината реалност. Когато имаш навлизане в живота и той постепенно расте, твоето състояние ще става все по-нормално. Хората, събитията и нещата, които някога са били в състояние да те смущават и ограничават, вече няма да са проблем за теб. Няма да изпитваш повече трудности при изпълнението на дълга си и връзката ти с Бог ще става все по-нормална. Когато знаеш как да се уповаваш на Бог, как да търсиш Божиите намерения, когато знаеш мястото си, какво трябва и какво не трябва да правиш, кои въпроси изискват или не изискват да поемеш отговорност, няма ли състоянието ти да става все по-нормално? Няма да се умориш да живееш по този начин, нали? Не само че няма да се умориш, но и ще се почувстваш много спокоен и щастлив. В резултат на това сърцето ти няма ли да се изпълни със светлина? Начинът ти на мислене ще бъде нормален, разкриването на твоя покварен нрав ще намалеят и ще бъдеш в състояние да живееш в присъствието на Бог, да изживяваш нормална човешка природа. Когато хората видят психическата ти нагласа, ще си помислят, че в теб е настъпила голяма промяна. Ще искат да общуват с теб, ще се чувстват спокойни и щастливи в сърцата си и също ще получат полза от това. С извисяване на твоя ръст речта и действията ти ще стават по-правилни и принципни. Когато видиш слаби и негативни хора, ще можеш да им окажеш значителна помощ — не като ги ограничаваш или поучаваш, а като използваш своите реални преживявания, за да им помогнеш и да им бъдеш полезен. По този начин няма просто да се стараеш в Божия дом, а ще си полезен човек, който е способен да поеме отговорност за себе си и да върши по-значими неща в Божия дом. Не харесва ли Бог точно такива хора? Ако Бог те харесва, няма ли и всички да те харесват? (Да, това е така.) Защо Бог е доволен от този тип хора? Защото те са способни да вършат практически неща пред Него, не се поддават на ласкателства, занимават се с практичeски въпроси и са способни да помагат и да водят другите, като говорят за своите истински преживявания. Те са способни да помагат на другите да решат всеки проблем и, когато възникнат трудности в работата на църквата, да водят напред и активно да решават проблемите. Това означава предано да изпълняваш дълга си. Те са способни да помагат на своите братя и сестри да решават проблемите си, което доказва, че имат навлизане в живота. Фактът, че могат да направят толкова много практически неща, доказва, че практикуват истината и че живеят в присъствието на Бог. Тъй като имат истината реалност, те са способни да водят и другите към навлизането в истината реалност. Ако не притежаваш истината реалност или истински преживявания, тогава можеш ли да въведеш другите в присъствието на Бог? Ако самият ти не живееш в присъствието на Бог, не можеш да въведеш другите в Неговото присъствие. Ако просто се стараеш, докато изпълняваш дълга си, без изобщо да търсиш истините принципи, и не желаеш да удовлетвориш Бог, тогава ти не живееш в присъствието на Бог. Способни ли са онези, които не живеят в присъствието на Бог, да приемат Неговата проверка? Способни ли са да устоят на Божиите изпитания? Способни ли са да останат непоколебими по време на изпитания? (Не, не са.) Може ли такъв човек да свидетелства за Бог? Може ли той да свидетелства за Него? (Не, не може.) Какъв човек не е в състояние да свидетелства за Бог? Дали той вярва истински в Бог? Най-малкото още не е навлязъл в истината реалност на Божиите слова и все още съществува извън тях. Някой, който вярва в Бог от много години без навлизане в живота, който не може да говори за своите свидетелства за преживявания, камо ли да свидетелства за Бог, който не може успешно да разпространява евангелието пред когото и да било — той е недостоен да бъде наречен Божи свидетел. Затова човек с незрял ръст и без навлизане в живота никога не може да свидетелства за Бог. Негласният извод е, че такъв човек не живее в присъствието на Бог. Ако не живееш в присъствието на Бог, нямаш навлизане в живота и не си Божи свидетел, тогава Той ще те признае ли за един от Своите последователи? Няма. Бог ти е дал възможност да изпълняваш дълга си и ти си готов да го направиш, но чрез твоето поведение Той е видял, че не можеш да свидетелстваш за Него, дори след като си вярвал в Него толкова дълго. Не само че нямаш истинско познание от преживявания, но и живееш според своите представи и фантазии, нямаш никаква истина реалност и не живееш в присъствието на Бог. Ако Той ти даде изпитание, няма да го издържиш. Ако Той те кастри, не можеш да го понесеш. Ако Той те съди и наказва, тогава се отказваш от отговорностите си и изпадаш в лошо настроение, а Той ще си каже: „Този човек е като тигър, който никой не смее да докосне! Където и да отида да върша делото Си или да говоря, такъв човек е недостоен да Ме следва, недостоен е да бъде с Мен“. Защо Бог би казал това? Защото такъв човек не разбира истината, няма чисто възприемане, няма истински преживявания и не разбира Божиите намерения. Ако не разбира Божиите намерения, може ли да Му съответства? Ако не разбира Неговите намерения, може ли да ги възприеме? Може ли да приеме истината? Трудно е да се каже, тъй като всичко това са неизвестни величини. Така че ако такъв човек беше с Бог, тогава той би се съмнявал в Него за всичко и не би Го разбрал, което би предизвикало всякакви недоразумения, оплаквания и осъждания на Бог на всяка крачка. В крайна сметка това би довело до предателство. Може ли Бог да иска някой, който Го предава? Може ли Бог да му позволи да стане Негов последовател? Не може. Ако искаш Бог да те одобри за един от Своите последователи, първо трябва да се съсредоточиш върху навлизането в живота. Трябва да започнеш с това да разбираш себе си, да си способен да отхвърлиш покварения си нрав, да постигнеш способността да се придържаш към дълга си и да го изпълняваш според изискванията на Бог — това е първото. Съсредоточаването върху навлизането в живота е в името на доброто изпълнение на дълга ти, за което основно се говори тук. Стремежът ти към навлизането в живота трябва да започне от изпълнението на дълга ти, а от навлизането в живота трябва да разбираш и да придобиваш истината капка по капка, докато достигнеш момента, в който ще имаш ръст, от който животът ти постепенно ще расте и ще имаш реални преживявания с истината. След това трябва да овладееш всички видове принципи на практикуване, така че да можеш да изпълняваш дълга си, без да бъдеш ограничаван или смущаван от всякакви хора, събития или неща. По този начин постепенно ще заживееш в присъствието на Бог. Няма да бъдеш смущаван от никакви хора, събития или неща и ще имаш преживявания с истината. Когато натрупаш преживявания, ще бъдеш способен по-добре да свидетелстваш за Бог и колкото по-способен си да свидетелстваш за Бог, толкова по-полезен човек ще станеш. Когато станеш полезен човек, ще можеш да изпълняваш дълга си в Божия дом на приемливо ниво, ще можеш да стоиш на мястото на сътворено същество и да се подчиняваш на Божиите подредби и ръководство, и ще си способен да останеш непоколебим. Само такъв човек е приемливо сътворено същество, което има Божието одобрение. Тогава ще бъдеш достоен за всичко, което Бог ти е дал.

Какъв е ключът за навлизане в истината реалност? Трябва да се научите как да практикувате истината и как да се справяте с нещата принципно. Каква е ползата от това винаги да се кълнете и да изразявате волята си? Ако винаги се кълнете и изразявате волята си, но все още не сте в състояние да практикувате истината, тогава няма никаква полза от това. Най-важното, най-реалното нещо е да постигнете навлизане в живота, докато изпълнявате дълга си, чрез търсене на истината, за да разрешавате различните проблеми, които възникват, докато изпълнявате дълга си, и да промените погрешните си нагласи към него. Какво означава да имаш навлизане в живота? Това означава, че имаш преживяване и познаване на истината и си в състояние да я практикуваш правилно. Всички вие имате ли навлизане в живота сега? Способни ли сте да свидетелствате за Бог? Не сте ли заседнали все още в доктрината през по-голямата част от времето? Не се ли спирате на доктрината, без да имате истинско познание за истината или преживяване с нея? Ако не можеш да постигнеш истински преживявания и познание за истината, тогава не можеш да свидетелстваш за Бог. През по-голямата част от времето познанието ви е сетивно. Раздвоени сте, чувствате се така, сякаш и едното, и другото е правилно. Когато Бог казва нещо, за вас то сякаш е истина, но когато казва нещо друго, то също е истина. Чувствате се така, сякаш всички Божии слова са истина, казвате „амин“ и ги възхвалявате, но не можете да се придържате към тях за сравнение. Когато вършите нещо, все още сте объркани и не знаете кои истини да използвате, за да разрешите проблемите си. Повечето от вас не са ли в това състояние? Въпреки че разбирате много и можете да говорите много за доктрината, не можете да я използвате в реалния си живот. Все още не знаете как да практикувате истината, не знаете как да прилагате Божиите слова в реалния си живот и независимо какво ви сполетява, не знаете как да търсите истината, за да разрешите проблемите си. Това е така, защото ръстът ви е твърде малък. Когато знаете как да преживявате, да практикувате и да прилагате Божиите слова в реалния си живот и как да търсите истината, за да разрешите проблемите си, когато нещо ви сполети, тогава животът ви ще израсте. Това че знаете как да практикувате истината е знак, че животът ви расте. Някой ден, когато си в състояние да решаваш проблемите с помощта на истината, когато имаш известни познания за Бог, когато чрез споделяне на истинското си познание за Бог можеш да свидетелстваш за Неговото дело, за Неговия свят и праведен нрав, за Неговото всемогъщество и Неговата мъдрост, тогава ще бъдеш в състояние наистина да свидетелстваш за Бог и ще си подходящ да бъдеш използван от Него. Ако разбираш много и си в състояние да говориш за доктрини по цял ден, но не можеш да разрешиш нищо, свързано със собствените ти проблеми, или не знаеш как да ги разрешиш, това доказва, че нещата, които разбираш, не са истината, а са само думи и доктрини. Дори да говорите много практично за някаква доктрина, в действителност това е само сетивно познание, което все още не е достигнало рационалност. Въпреки че хората си вземат поука, след като ви изслушат, изпитват същите чувства като вас и знанието ви дори е в състояние да доведе до известни резултати у тях, вие не сте в състояние да говорите за него съвсем ясно, нито можете да разрешите напълно проблемите. Това доказва, че доктрините, за които си говорил, са само сетивно познание. Не можеш да кажеш, че са истината реалност, а още по-малко, че си навлязъл в истината реалност. Сега, как ще разрешиш проблема с говоренето за думите и доктрините? Това изисква да се замислиш за различните видове поквара, които се разкриват в теб докато изпълняваш дълга си, да се замислиш за първопричината за всеки проблем, с който се сблъскваш, и след това да потърсиш истината и да използваш Божиите слова, за да промениш напълно покварения нрав, който си разкрил. Независимо дали това, което се разкрива в теб, е арогантност и самодоволство или извратеност и измама, дали е егоизъм и нещо достойно за презрение или нехайно отношение и лъжа към Бог, трябва да размишляваш върху тези видове покварен нрав, докато не ги видиш ясно. Така ще знаеш какви проблеми имаш, докато изпълняваш дълга си, и колко далеч си от постигането на спасение. Само когато можеш ясно да видиш собствения си покварен нрав, ще можеш да разбереш откъде идват трудностите и пречките при изпълнението на дълга ти. Само тогава ще можеш да разрешиш първопричините за проблемите си. Да кажем, например, че не поемаш отговорност за изпълнението на дълга си, а винаги действаш нехайно, като причиняваш загуби в работата си, но се грижиш за имиджа си, затова не желаеш да общуваш открито за състоянието и трудностите си или да се самоанализираш и себеопознаваш, а винаги търсиш оправдания, за да се справяш с нещата нехайно. Как трябва да решиш този проблем? Трябва да се молиш на Бог и да се самоанализираш, като казваш: „Боже, ако говоря така, то е само за да защитя собствения си имидж. Това е моят покварен нрав. Не бива да говоря така. Трябва да се открия, да се разголя и да изрека на глас истинските мисли на сърцето си. Предпочитам да понеса срам и да загубя имиджа си, отколкото да задоволя собствената си суета. Единственото, което искам, е да удовлетворя Бог“. По този начин, като се опълчваш на себе си и изричаш на глас истинските мисли на сърцето си, ти се опитваш да бъдеш честен човек, а освен това не действаш по собствена воля и не защитаваш собствения си имидж. В състояние си да прилагаш на практика Божиите слова, да практикуваш истината според Божиите намерения, да изпълняваш искрено дълга си и да изпълняваш напълно отговорностите си. По този начин не само практикуваш истината и изпълняваш добре дълга си, но и защитаваш интересите на Божия дом и Божието сърце е удовлетворено. Това е справедлив и благороден начин на живот, достоен да бъде представен както пред Бог, така и пред хората. Това е толкова прекрасно! Практикуването по този начин е малко трудно, но ако усилията и практиката ти са насочени в тази посока, тогава дори да се провалиш някой път, със сигурност ще бъдеш успешен. А какво означава успеха за теб? Означава, че когато практикуваш истината, си в състояние да направиш тази стъпка, която те освобождава от оковите на Сатана, стъпка, която ти позволява да се опълчиш на себе си. Означава, че си в състояние да оставиш настрана суетата и престижа, да спреш да търсиш собствената си изгода и да спреш да вършиш егоистични и достойни за презрение неща. Когато прилагаш това на практика, ти показваш на хората, че си човек, който обича истината, който копнее за истината, че си човек, който копнее за справедливост и светлина. Това е резултатът, който постигаш чрез практикуване на истината. В същото време позориш Сатана. Сатана те поквари, накара те да се грижиш за себе си, направи те егоист, накара те да мислиш за собствения си престиж. Но сега тези сатанински неща вече не могат да те обвързват, ти си се освободил от тях, вече не си контролиран от суетата, престижа или личните си интереси и практикуваш истината, така че Сатана е напълно унизен и не може да направи нищо. Тогава не си ли победил? Когато си победил, не оставаш ли непоколебим в свидетелството си за Бог? Не се ли подвизаваш в доброто войнстване? Когато си се подвизавал в доброто войнстване, в сърцето си имаш спокойствие и радост, както и чувство на лекота. Ако в живота си често си намираш виновни, ако сърцето ти не може да намери покой, ако нямаш спокойствие и радост и често си обзет от тревога и безпокойство за всякакви неща, какво показва това? Че ти просто не практикуваш истината, че не оставаш непоколебим в свидетелството си за Бог. Когато живееш сред нрава на Сатана, често си склонен да не практикуваш истината, да я предаваш, да бъдеш егоистичен и подъл; да поддържаш само своя имидж, своето име, положение и своите интереси. Това, че винаги живееш за себе си, ти носи голяма болка. Имаш толкова много егоистични желания, обвързаности, окови, опасения и огорчения, че нямаш никакво спокойствие и радост. Да живееш заради покварената си плът означава да страдаш прекомерно. Тези, които се стремят към истината, са различни. Колкото повече разбират истината, толкова по-свободни и освободени стават; колкото повече практикуват истината, толкова повече спокойствие и радост имат. Когато получат истината, ще живеят напълно в светлината, ще се радват на Божиите благословии и няма да изпитват никаква болка.

В какво състояние живеете най-често сега? В положително или в негативно състояние живеете през повечето време? (През повечето време живеем в негативно състояние.) За човек, който винаги живее в негативно състояние, не е лесно да упорства в изпълнението на дълга си, без да се отказва от отговорностите си! Всички вие често сте пасивни, но не знаете как да разрешите този проблем. Понякога са нужни много усилия, за да преодолеете пасивните си състояния, а когато нещата не вървят според желанията ви, отново ставате пасивни. В пасивността си винаги се търкаляте наоколо и дори да искате, не можете да се изправите; не можете да изпълните добре нито едно задължение и сте толкова некомпетентни, че никой не може да ви помогне. Не е ли уморително да се живее по този начин? (Да, така е.) Тогава как да се справите напълно с проблема с пасивността? Трябва непременно да разберете част от истината. Многото доктрини, за които можете да говорите, няма да решат проблемите ви. След като човек наистина разбере истината и след като е в състояние да преодолее всяка пасивност или трудност, с които се сблъсква, тогава за него няма да е толкова трудно да изпълнява дълга си. Само след като получи истината, човек може да бъде свободен и освободен. В момента това, което най-много липсва на всички вас, е истината, но получаването на истината не е нещо, което може да се случи мигновено. Трябва да имате истинско познание за Божието дело и да сте в състояние да виждате ясно покварения нрав на хората. Това изисква време и трябва да търсите истината, за да го разберете. Всички вие можете да почувствате болката от това да се живее с покварен нрав, много добре разбирате това. Изпитвали ли сте спокойствието и щастието, които се пораждат в сърцето ви, след като разберете истината, когато сте в състояние да практикувате истината и да спазвате истините принципи? Имате ли много такива преживявания? Ако тези преживявания са наистина многобройни, това означава, че напълно притежавате истината реалност. Ще имате усещането, че живеете в светлината и в Божието присъствие. Ако от време на време се наслаждавате на част от Божието просветление, ще бъдете много доволни. Ако от време на време се уповавате на Бог, вместо на хората, и Бог ви даде малко светлина, път напред, за който не сте се сещали, и въпросът ви бъде решен, ще бъдете много доволни. Да имате често подобни малки преживявания не е достатъчно; трябва все така да продължавате да полагате усилия за постигането на истината. От една страна, трябва да разбирате истината за виденията, да имате съвършено ясно разбиране за Божието дело и наистина да познавате Божия нрав. И когато отново се сблъскате с трудности, докато изпълнявате дълга си, това поне няма да породи представи, нито ще доведе до непокорство. Това е един от аспектите на нещата. Освен това трябва да полагате усилия за навлизане в живота. Трябва да обобщите истините, които трябва да се практикуват и в които трябва да се навлезе, като например да опознаеш себе си, да бъдеш честен човек, да се научиш да се подчиняваш на Бог, как да се уповаваш на Бог, как да изпълняваш предано дълга си, как да различаваш различните типове хора, как да се отнасяш към Сатана, каква мъдрост би следвало да притежаваш и т.н. Само когато преживееш и навлезеш в тези различни аспекти на истината, можеш да се боиш от Бог, да отбягваш злото и да станеш съвършен човек. И така в колко аспекта на истината реалност сте навлезли сега? В кои аспекти на истината реалност все още не сте навлезли? Трябва да следите този резултат в сърцето си. Когато сте навлезли в много истини, свързани с практиката, тогава вашият живот вече ще е пораснал и вие наистина ще имате ръст. Когато ръстът ви е пораснал до определено ниво, тогава ще можете да навлезете в пътя на усъвършенстването от Бог и ще имате истински ръст. Това не е нещо, с което може да се прибързва — не можете да изядете слон наведнъж. Кое е най-същественото и важно нещо, което трябва да разрешите точно сега? Че трябва да изпълнявате добре дълга си и да имате навлизане в живота, докато го изпълнявате. Това е ключът. Не може просто да полагате усилия — трябва да влагате сърцето си в това. Бог не иска от теб да продаваш труда си, докато изпълняваш дълга си на сътворено същество, а иска да Му предложиш искреността си. Докато изпълняваш дълга си, трябва да имаш навлизане в живота. Само когато имаш навлизане в живота, ще имаш живот, само когато имаш живот, ще можеш да растеш, и само тези, които имат живот, имат истината.

10 август, 2015 г.