Сега виждате ли ясно как да следвате Бог и да вървите по пътя на стремежа към истината? В какво точно се състои вярата в Бог и следването на Бог? Дали става дума за това да се отречеш от няколко неща, да си способен да отдадеш всичко на Бог, да понесеш малко страдание и да следваш Бог до края на пътя и това е всичко? Може ли човек да придобие истината, като следва Бог по този начин? Може ли човек да получи спасение? Тези неща ясни ли са ви във вашето сърце? Някои хора смятат, че след като човек е преживял да бъде съден, наказан и кастрен, или след като истинското му лице е било разкрито, изходът му е определен и той е обречен да няма надежда за спасение. Повечето хора не могат да видят ясно този въпрос, колебаят се на кръстопътя, без да знаят как да вървят по пътя напред. Не означава ли това, че все още им липсва истинско познание за Божието дело? Имат ли изобщо истинска вяра тези, които винаги се съмняват в Божието дело и в Божието спасение на човека? Когато някои хора все още не са кастрени и не са претърпели никакви неуспехи, обикновено смятат, че трябва да се стремят към истината и да удовлетворяват Божиите намерения във вярата си. Щом обаче понесат малък удар или възникнат някакви трудности, наяве излиза предателската им природа, която е отвратителна за наблюдение. След това те също изпитват отвращение към това и в крайна сметка произнасят присъда за собствения си изход, като казват: „За мен всичко свърши! Ако съм способен да правя такива неща, това не означава ли, че съм свършен? Бог никога няма да ме спаси“. Много хора са в това състояние. Дори може да се каже, че всички са в това състояние. Защо хората се самоосъждат по този начин? Това доказва, че те все още не разбират Божието намерение да спаси човечеството. Да бъдеш кастрен веднъж може да доведе до това да изпаднеш в негативизъм за дълъг период от време, без да си способен да се измъкнеш, до такава степен, че да се откажеш дори от дълга си. Дори само един незначителен сценарий може да те изплаши така, че да не се стремиш повече към истината и да затънеш. Сякаш хората са ентусиазирани в стремежа си към истината само когато считат, че са безупречни и без недостатъци, но когато открият, че са прекалено покварени, нямат сърце да продължат да се стремят към истината. Много хора изричат думи на разочарование и негативизъм, като например: „Това определено е краят за мен. Бог няма да ме спаси. Дори Бог да ми прости, аз самият не мога да си простя. Никога няма да мога да се променя“. Хората не разбират Божието намерение, което показва, че все още не познават Неговото дело. Всъщност е естествено хората понякога да разкриват определен покварен нрав през всичките си преживявания или да действат опорочено, или безотговорно, или нехайно и без преданост. Това е така, защото хората имат покварен нрав. Това е неумолимият закон. Ако не бяха тези разкривания, защо щяха да ги наричат покварени човешки същества? Ако човешките същества не бяха покварени, тогава Божието дело на спасението щеше да бъде безсмислено. Проблемът сега е, че понеже хората не разбират истината и не разбират истински себе си, и понеже не могат да видят ясно собствените си състояния, те се нуждаят от това Бог да изрази Своите слова на изобличение и съд, за да видят светлината. В противен случай те ще останат безчувствени и глупави. Ако Бог не действаше по този начин, хората никога нямаше да се променят. Независимо от трудностите, които ви сполетяват на всеки етап, Аз ще разговарям с вас за истината, ще ви предоставям яснота и напътствия, и щом вие сте способни да навлезете в правия път, това е достатъчно. В противен случай хората винаги ще се отклоняват към крайности. Винаги ще вървят по задънени пътеки, без да имат път напред, и ще произнасят присъди над себе си, докато вървят. Макар че хората тепърва започват да преживяват Божието дело, те все още не разбират себе си. И след като се провалят и бъдат разкрити няколко пъти, накрая произнасят присъда над себе си, като казват: „Аз съм дявол, аз съм Сатана! Всичко е свършило за мен. Няма никакъв шанс да бъда спасен някога. Аз не подлежа на спасение“. Хората наистина са твърде крехки и с тях е доста трудно да се работи, и докато вървят напред, ще се отклоняват в крайности. Когато хората не могат да видят, че покварата им е толкова дълбока, че са дяволи, те стават надменни и самоправедни. Вярват, че са преживели безброй трудности, че са хора, които обичат Бог, и че са достойни да влязат в небесното царство. Когато обаче осъзнаят дълбочината на своята поквара и това, че не са изживявали човешко подобие, а са дяволи и сатани, те се оставят на отчаянието и се чувстват така, сякаш за тях няма никаква надежда, сякаш са били заклеймени, разкрити и отстранени от Бог. Хората са надменни и самоправедни, когато не разбират себе си, и се оставят на отчаянието, когато не разбират себе си. Ето колко проблемни и трудни са хората. Ако могат да приемат истината, ако един ден наистина разберат Божието намерение, ще кажат: „Моята поквара е била толкова дълбока през цялото време и най-накрая я осъзнах. За щастие Бог ме спасява и сега виждам великолепен живот и мога да вървя по правилния път на живота. Не знам как бих могъл да се отблагодаря на Бог“. Това е като да се събудиш от сън и да видиш светлината. Нима не са получили голямо спасение? Не трябва ли да възхваляват Бог? Някои хора не разбират себе си, дори когато смъртта е близо. Те все още са надменни и не могат да приемат разкриването на фактите. Считат, че са доста добри: „Аз съм добър човек, как съм могъл да направя това?“. Изглежда така, сякаш са били обвинени несправедливо. Някои хора с години преживяват Божието дело и накрая все още не разбират своята природа. Винаги си мислят, че са добри хора и че са направили грешка в момент на объркване, и дори до ден днешен, когато са отстранени, не се покоряват. Този тип хора са твърде надменни и невежи и просто не приемат истината. Те никога няма да са способни да се преобразят и да станат човешки същества. Въз основа на това можете да установите, че макар природата на хората да се противопоставя на Бог и да Го предава, има разлики в природата на различните хора. Това изисква по-задълбочено разбиране на видовете човешка природа.

Има някои общи черти в природата на хората, които трябва да бъдат разбрани. Всички хора са способни да предадат Бог — това е обща черта — но всеки човек има свое собствено слабо място. Някои хора обичат властта, други — статуса. Едни се прекланят пред парите, а други — пред материалните удоволствия. Това са различия в природата на хората. Някои хора са способни да останат непоколебими, макар че понасят много несгоди, след като са повярвали в Бог, а други стават негативни, оплакват се и не остават непоколебими, когато се сблъскат с малко несгоди. Защо тогава, след като и двата типа хора вярват в Бог и ядат и пият Божието слово, имат различни реакции, когато ги сполетят някои неща? Това показва, че макар всички дълбоко покварени хора да имат природата на Сатана, качеството на тяхната човешка природа е различно. Някои хора изпитват неприязън към истината и я мразят, докато други са способни да я обичат и да я приемат. Проявите на покварения нрав на някои хора са по-тежки, докато при други те са по-слаби. Някои хора са малко по-добросърдечни, докато други са много злостни. Макар че думите, поведението и проявленията им може да се различават, поквареният им нрав е един и същ. Всички те са покварени хора, които са от Сатана. Това е една обща черта помежду им. Природата на човека определя какъв е той. Макар че има общи черти между отделните хора по отношение на тяхната природа, отношението към всеки човек трябва да бъде различно в зависимост от същността му. Например злата похот е обща черта, която се споделя от всички хора. Всеки човек я притежава и не може лесно да я победи. Някои хора обаче имат особено силни наклонности в това отношение. Всеки път, когато такива хора се сблъскат с изкушения, свързани с противоположния пол, те им се поддават. Сърцата им биват обсебени и те изпадат в изкушение. Готови са във всеки момент да избягат с друг човек и да предадат Бог. Затова може да се каже, че тези хора имат зла природа. Когато някои хора се сблъскат с подобно нещо, дори да проявят малко слабост или да разкрият малко зла похот, те няма да направят нищо нередно. Способни са да проявят въздържаност и да избегнат подобна ситуация. Те могат да се опълчат срещу плътта и да отбягнат изкушението. Следователно не може да се каже, че природата им е зла. Човешките същества живеят в плътта, затова имат зла похот. Но някои хора действат своеволно и необмислено, отдават се на похотта си и дори правят неща, които смущават и прекъсват работата на църквата. Някои хора обаче не са такива. Те са способни да се стремят към истината, да действат в съответствие с нея и могат да се опълчват срещу плътта. Макар че всички хора имат плътска похот, те не се държат по един и същ начин. По това се различават природите същности на хората. Някои хора са алчни за пари. Всеки път, когато видят пари или хубави неща, искат да ги вземат за себе си. Имат особено силно желание да придобият тези неща. Тези хора са алчни по природа. Жадуват за всякакви материални притежания, които виждат, и дори се осмеляват да откраднат Божиите дарения или да злоупотребяват с тях — дори се осмеляват да посегнат на суми от хиляди или десетки хиляди юани. Колкото повече пари има, толкова по-смели стават те. Напълно им липсват богобоязливи сърца. Това е алчна природа. Някои хора изпитват гузна съвест, след като похарчат няколко юана или няколко десетки юана от парите на църквата. Бързо коленичат пред Бог, за да се молят със сълзи на разкаяние, като Го умоляват за прошка. Не можем да кажем, че подобни хора са алчни за пари, защото всеки има покварен нрав и слабости, а способността на тези хора да се покаят истински доказва, че действията им са били просто разкриване на покварения им нрав. Някои хора са склонни към прибързани преценки. Те ще кажат: „Щом този човек е похарчил няколко юана от парите на църквата този път, следващия път може да са десетки юани. Той със сигурност е човек, който краде даренията и трябва да бъде премахнат“. Подобен изказ има природа на донякъде прибързана преценка. Хората имат покварен нрав, така че със сигурност ще разкрият покварата си и ще направят много лоши неща. Това е нормално, но човек, който разкрива покварата си, не е същият като някой, който има природата на зъл човек. Макар че тези два типа хора може да вършат някои еднакви неща, те са различни по своята природа. Например, докато един човек върви по пътя на стремежа към истината и се старае да бъде честен човек, той неизбежно разкрива лъжи, измамност или лукавост от време на време, но лъжовността и измамността са част от природата на дявола и той лъже постоянно и за всичко. Макар че и двамата могат да проявяват лъжовно поведение, същността на дявола и тази на човека, който се стреми към истината, са коренно различни. Тогава уместно ли е да се слагат етикети на хората, които се стремят да бъдат честни, като дяволи и сатани само заради едно моментно разкриване на поквара? Това, че са извършили прегрешението да лъжат или да мамят другите, не означава, че са дяволи, които винаги лъжат и мамят другите. Тъй като природите същности на хората не са еднакви, не можем да поставим всички в един кюп. Сравняването на човек, който е извършил моментно прегрешение, с дявол, е вид произволна преценка и заклеймяване. Именно това вреди най-много на хората. Ако ви липсва проницателност и не можете да виждате ясно нещата, тогава не бива да говорите на сляпо или да прилагате безразборно правила, иначе ще навредите на другите. Хората, на които им липсва духовно разбиране и които обичат да се придържат към правилата, най-вероятно са тези, които ще съдят и заклеймяват другите. Хората, които не разбират истината и говорят и действат безпринципно, и хората, които говорят необмислено и произволно и съдят и заклеймяват другите, не носят ползи нито на себе си, нито на другите.

В сърцата си не знаете каква цел трябва да постигне човек във вярата си в Бог, за да бъде в съответствие с Неговите намерения. Много малко хора са способни да повярват в Бог изцяло в съответствие с Неговите изисквания. Във вас има твърде много проблеми и може би все още не сте ги осъзнали, и не сте наясно с тях. Това показва, че все още не разбирате истината, че не сте способни да се самоанализирате, че все още не сте открили и все още не сте способни да разнищвате различните мисли и аспекти на своята природа, залегнали във вас. Някой ден, след като сте изслушали много проповеди и имате преживяване, ще разберете истината. Едва тогава ще сте способни на истинско себепознание. Макар че наистина вярвате в Бог, все още не сте се отървали от покварения си нрав и в природата ви все още има много повърхностни неща, все още обичате да носите хубави дрехи и да се наслаждавате на хубави неща. Когато някои хора носят хубави дрехи или се сдобият с хубав мобилен телефон, интонацията им се променя. Когато някои жени носят високи токчета, походката им се променя и те вече не знаят кои са. Когато става въпрос за това какви неща хората таят в сърцата си и каква е природата, която ги кара да разкриват тези нечестиви, грозни и повърхностни неща, хората трябва да опознаят собствения си покварен нрав и нещата от собствената си природа. Макар че хората могат да почувстват този покварен нрав, те не могат да го преодолеят, а могат да разчитат само на собствената си воля, за да го въздържат и да спрат външното му разкриване. Със задълбочаването на преживяванията им, със задълбочаването на познанията им за тяхната природа и за всички аспекти на истината, както и с постепенното разбиране на Божиите изисквания и навлизането в тях, поквареният нрав на хората и аспектите на тяхната природа бавно започват да се променят. В началото тяхното себепознание е много повърхностно. Те могат да признаят покварения си нрав, но не са способни да търсят истината и да опознаят същността на своята поквара. Когато придобият малко знание, искат да се въздържат и да се опълчат на плътта чрез упорит труд и постигане на резултати, но усилията им се оказват напразни и те все още не могат да прозрат къде се корени проблемът. Когато по-късно започнат наистина да разбират истината и опознаят напълно покварения си нрав, те започват да мразят себе си. В този момент не е необходимо да полагат големи усилия, за да се опълчат на плътта, а могат да практикуват истината инициативно и да действат според принципите. Макар че понякога не разбират напълно истината, те поне могат да действат въз основа на съвестта и разума си. Когато хората започнат да преживяват Божиите слова за пръв път, всички те се сблъскват с трудности. Тъй като не разбират истината и не знаят как да вземат принципите за своя основа, те винаги питат как да направят това или онова и могат да се придържат само към правилата. Освен това хората винаги са смущавани от негативни състояния и понякога нямат път напред. Когато става въпрос за негативните състояния, хората трябва да преодолеят чрез общение онези, които е възможно да бъдат преодолени чрез общение. Що се отнася до онези, които не е възможно да бъдат преодолени чрез общение, тях можете да ги пренебрегнете. Вместо това трябва да се съсредоточиш върху нормалното практикуване и навлизане и да разговаряш повече за истината. Един ден, когато разбереш ясно истината и прозреш много неща, негативните ти състояния ще изчезнат по естествен начин. Нима старите ви негативни състояния вече не са изчезнали? Поне преживявате много по-малко от тях, отколкото преди. Просто се съсредоточете върху това да работите усилено в стремежа към истината и ще можете да разрешите всичките си проблеми. Когато можете да разрешавате собствените си проблеми, ще сте постигнали напредък и ще сте израснали. Когато хората преживяват до деня, в който възгледите им за живота, както и смисълът и основата на съществуването им се променят изцяло, когато се променят до мозъка на костите си и се превърнат в някой друг, това не е ли невероятно? Това е огромна промяна, разтърсваща промяна. Едва когато престанеш да се интересуваш от славата, придобивките, статуса, парите, удоволствията, властта и славата на света и можеш лесно да се откажеш от тях, ще имаш подобие на човешко същество. Онези, които накрая ще бъдат направени пълноценни от Бог, са в тази група. Те живеят за истината, живеят за Бог и живеят за онова, което е справедливо. Това е подобието на истинско човешко същество.

Някои хора ще попитат: „Какво точно представлява човешкото същество?“. Никой от хората в днешно време не е човешко същество. Ако те не са човешки същества, какви си тогава? Бихте могли да кажете, че са животни, зверове, сатани или дяволи. Във всеки случай те просто са облечени в човешка кожа, но не могат да бъдат наречени човешки същества, защото не притежават нормална човешка природа. Да бъдат наричани животни донякъде се приближава до истината, но хората притежават език, ум и мисли и могат да се занимават с наука и производство, така че те може да бъдат посочени само като по-висши животни. Хората обаче са твърде дълбоко покварени от Сатана, отдавна са загубили съвестта и разума си и изобщо не се покоряват на Бог и не се боят от Него. Напълно уместно е да бъдат наричани дяволи и сатани. Тъй като тяхната природа е от Сатана и те разкриват сатанински нрав и изразяват сатанински възгледи, по-подходящо е да бъдат наричани дяволи и сатани. Хората са твърде дълбоко покварени и нямат голямо човешко подобие. Те приличат на зверове и животни, те са дяволи. Точно сега хората не са нито едното, нито другото, не приличат нито на човешки същества, нито на демони и не притежават истинско човешко подобие. След много години на преживяване някои дългогодишни вярващи придобиват известна близост с Бог и могат в общи линии да разбират малко Бог, в общи линии да се тревожат за нещата, за които Бог се тревожи, и в общи линии да мислят за нещата, за които Бог мисли — това означава, че те имат малко от човешкия облик и са полуоформени. Новоповярвалите все още не са преживели наказанието и съда, нито са били кастрени много, освен това те не са чули много от истината, само са чели Божиите слова, но не притежават истинско преживяване. В резултат на това не им достига страшно много. Дълбочината на преживяването на човека определя доколко се променя той. Колкото по-малко преживяваш Божиите слова, толкова по-малко ще разбираш истината. Ако нямаш никакво преживяване, тогава ти си неподправен, жив Сатана и си дявол — просто и ясно. Вярваш ли в това? Един ден ще разбереш тези слова. Има ли добри хора сега? Ако хората нямат човешки облик, как можем да ги наречем човешки същества? Да ги наречем добри хора е още по-невъзможно. Те просто имат човешка обвивка, но нямат човешка същност, затова няма да е пресилено да ги наречем зверове в човешки дрехи. Ако някой иска да се превърне в човек с човешко подобие чрез преживяване на Божието дело, тогава той трябва да премине през разобличаването, наказанието и съда на Божиите слова, и само тогава може окончателно да постигне промяна. Това е пътят. Ако Бог не правеше това, хората нямаше да са способни да се променят. Бог трябва да действа по този начин, малко по малко. Хората трябва да преживяват съд, наказание и постоянно кастрене, а начините, по които разкриват покварения си нрав, трябва да бъдат разобличавани. Хората могат да поемат по правилния път само когато са способни да се самоанализират и да разбират истината. Едва след период на преживяване и разбиране на някои истини хората имат известна убеденост, че са способни да останат непоколебими. Виждам, че всички вие все още имате твърде малък ръст, разбирате твърде малко от истината и не можете да изпълнявате дълга си задоволително. Макар да изглежда, че сте активно заети с дълга си, в действителност всички сте на ръба на опасността. Не виждам да притежавате някоя от истините реалности и е трудно да се каже дали сте хора, които се стремят към истината. Това ви поставя в голяма опасност. Много пъти съм изричал подобни слова, но много хора не разбират какво означават те. Някои хора казват: „Сега съм толкова ентусиазиран във вярата си в Бог, че няма да се препъна или да загубя пътя си. Бог се отнася към мен с такава благодат, че не съм в никаква опасност“. Бог се отнася към всеки човек с благодат и го закриля, но ти не си навлязъл в истините реалности, затова естествено си в опасност. Когато се сблъскаш с изпитания, можеш ли да гарантираш, че ще си способен да останеш непоколебим? Никой човек не смее да даде подобна гаранция. Много хора са способни да говорят само за някои думи и доктрини. Това не означава, че разбират истината, и със сигурност не означава, че имат истински ръст, но въпреки това те си мислят, че почти са се справили. Ако човек може да каже подобно нещо, това показва, че не му достига страшно много. Всеки човек, който не притежава истините реалности, живее на ръба на опасността. Това е абсолютно вярно.