Съдържанието на „Словото се явява в плът“ е особено богато, включва различни аспекти на истината, както и някои пророчески твърдения, като предсказва състоянието на идните епохи. В действителност пророчествата са много общи, като по-голямата част от думите, съдържащи се в тази книга, разглеждат навлизането в живота, разобличават човешката природа и говорят за това как да познаем Бог и Неговия нрав. А по отношение на това каква епоха ще настъпи, колко епохи ще има, в какви обстоятелства ще навлезе човечеството, не е ли истина, че няма конкретен план, конкретна препратка или дори конкретна епоха? Това означава, че хората не трябва да се тревожат за идните епохи, тъй като това време все още не е настъпило и е много далеч. Дори ако трябваше да ви говоря за тези неща, вие не бихте ги разбрали, а освен това хората нямат нужда да разбират тези неща точно сега. Те нямат голямо отношение към промяната в живота нрав на хората. Всичко, което трябва да разберете, са думите, които разобличават човешката природа. Това е достатъчно. В миналото бяха направени някои пророчества, като например това за хилядолетното царство, за това, че Бог и човекът ще навлязат заедно в покой, както и за Епохата на словото. Всички пророчески думи се отнасят до времена, които ще настъпят скоро; тези, които не са споменати, са свързани с неща, които са много далечни. Не е нужно да изучавате нещата, които са далечни; това, което не следва да знаете, няма да ви бъде казано; това, което следва да знаете, е цялата истина, която идва от Бог — например Божият нрав, изразен спрямо човека, това, което Бог притежава и представлява, което се разкрива чрез Божиите думи, както и разобличаването на природата на човека чрез съда и наказанието, както и насоката в живота, дадена на хората от Бог, защото в същността си Божието дело за спасяването на хората включва всички тези неща.

Целта на това Бог да казва тези неща, докато се занимава с делото по управлението на човечеството, е най-вече да завоюва и да спаси хората, както и да промени нрава им. Понастоящем Епохата на словото е реалистична епоха, това е епохата на истината, която завоюва и спасява човека; по-късно ще бъдат казани повече думи — има много неща, които все още не са изречени. Някои хора смятат, че настоящите думи изразяват Бог в Неговата цялост — това е изключително погрешно тълкуване, защото делото на Епохата на словото току-що е започнало в Китай, но ще има още думи, след като Бог се появи открито и започне да върши делото Си в бъдеще. Каква ще бъде Епохата на царството, в какво назначение ще навлезе човечеството, какво ще се случи след навлизането в него, какъв ще бъде животът на човечеството тогава, до какво ниво ще може да достигне човешкият инстинкт, какъв вид ръководство и какво подхранване ще са необходими и т.н. — всичко това е включено в делото на Епохата на словото. Всеобхватността на Бог не е такава, каквато си я представяш единствено в „Словото се явява в плът“. Може ли изразяването на Божия нрав и Божието дело да бъде толкова просто, колкото си го представяш? Божията всеобхватност, всеприсъствие, всемогъщество и превъзходство не са празни думи — ако кажеш, че книгата „Словото се явява в плът“ представя всичко от Бог и че с тези думи се изчерпва цялото управление на Бог, тогава ти гледаш на Бог по твърде ограничен начин; не е ли това отново ограничаване на Бог? Трябва да знаеш, че тези думи са много малка част от всеобхватния Бог. Всички религиозни кръгове са ограничавали Бог до Библията. А днес не Го ли ограничавате и вие? Нима не знаете, че ограничаването на Бог е принизяване на Бог? Че това е заклеймяване и богохулство срещу Бог? Понастоящем повечето хора си мислят: „Всичко, което Бог е казал през последните дни, е написано в „Словото се явява в плът“, няма повече думи от Бог; това е всичко, което Бог е казал“, нали? Голяма грешка е да се мисли по този начин! Думите, съдържащи се в „Словото се явява в плът“, са само началните думи на Божието дело в последните дни, това са само част от думите на това дело, те се отнасят главно до истините на виденията. По-късно ще бъдат казани и думи по отношение на многото детайли в практиката. Следователно издаването на книгата „Словото се явява в плът“ за обществеността не означава, че Божието дело е достигнало до края на една фаза, а още по-малко означава, че делото на Божия съд в последните дни е приключило окончателно. Бог все още има много думи за изричане и дори когато тези думи са изречени, не може да се каже, че цялото дело на Божието управление е приключило. Когато цялото вселенско дело приключи, само тогава може да се каже, че шестхилядолетният план за управление е приключил; но дали по това време все още ще има хора във вселената? Докато съществува живот, докато съществува човечество, дотогава ще трябва да продължи и Божието управление. Когато шестхилядолетният план за управление бъде завършен, ако съществува човечество, живот и тази вселена, дотогава Бог все още ще управлява всичко това, но планът вече няма да се нарича шестхилядолетен план за управление. Сега той се нарича управлението на Бог. Може би в бъдеще той ще бъде наречен с друго име; това ще бъде друг живот за човечеството и Бог; не може да се каже, че Бог ще продължи да използва днешните думи, за да води хората, тъй като тези думи са подходящи само за сегашния период от време. Затова в нито един момент не ограничавайте Божието дело. Някои казват: „Бог дава на хората само тези думи и нищо друго; Бог може да изрече само тези думи“. Това също ограничава Бог в рамките на определен обхват. То е същото, ако в момента, в Епохата на царството, използваме думите, изречени в епохата на Исус — това би ли било уместно? Някои от думите ще са приложими, а други трябва да отпаднат, затова не можеш да кажеш, че Божиите думи никога не могат да отпаднат. Хората лесно ли определят граници на нещата? В някои области те наистина ограничават Бог. Може би един ден ти ще четеш „Словото се явява в плът“ точно така, както хората четат днес Библията, без да вървят в крак с Божиите стъпки. Сега е подходящият момент да се чете „Словото се явява в плът“; не се знае след колко години четенето ѝ ще бъде като гледане на остарял календар, защото тогава ще има нещо ново, което ще замени старото. Потребностите на хората се пораждат и развиват в съответствие с Божието дело. По онова време човешката природа, инстинктите и качествата, които хората следва да притежават, ще са се променили до известна степен; след като този свят се промени, потребностите на човечеството ще бъдат различни. Някои питат: „Ще говори ли Бог след това?“. Някои ще стигнат до заключението, че „Бог няма да може да говори, защото когато делото на Епохата на словото приключи, нищо друго няма да може да бъде казано и всички други думи ще бъдат фалшиви“. Не е ли това също погрешно? Човечеството лесно допуска грешката да ограничава Бог; хората са склонни да се придържат към миналото и да ограничават Бог. Те очевидно не Го познават, но въпреки това безцеремонно определят граници на делото Му. Хората притежават толкова арогантна природа! Те винаги искат да се придържат към старите представи от миналото и да запазят нещата от отминалите дни в сърцата си. Те ги използват като свой капитал, бидейки надменни и самонадеяни, като си мислят, че разбират всичко, и имат наглостта да ограничават Божието дело. По този начин не съдят ли те Бог? Освен това хората изобщо не зачитат новото Божие дело; това показва, че им е трудно да приемат новите неща, но продължават сляпо да определят границите на Бог. Хората са толкова арогантни, че са лишени от разум, не слушат никого и дори не приемат думите на Бог. Такава е природата на човека: напълно надменен и самоправеден, без ни най-малка доза покорство. Такива са били фарисеите, когато са осъдили Исус. Те са си мислели: „Дори да си прав, пак няма да те последваме — само Йехова е истинският бог“. Днес има и такива, които казват: „Той е христос? Не бих го последвал, дори наистина да беше христос!“. Съществуват ли такива хора? Има много религиозни хора, които са такива. Това показва, че нравът на човека е твърде покварен, че хората не могат да бъдат спасени.

Сред светците през вековете Мойсей и Петър бяха единствените, които наистина познаваха Бог, и бяха одобрени от Него; дали обаче можеха да проумеят Бог? Това, което разбраха, също е ограничено. Самите те не се осмеляваха да кажат, че познават Бог. Тези, които наистина познават Бог, не Го ограничават, защото знаят, че Бог е неизчислим и неизмерим. Онези, които не познават Бог, са склонни да ограничават Него и това, което Той притежава и представлява. Те са пълни с фантазии за Бог, лесно си създават представи за всичко, което Бог е направил. Затова онези, които вярват, че познават Бог, Му се противопоставят най-силно и са хората, които са в най-голяма опасност.