Как Бог довежда човека до съвършенство? Какъв е Божият нрав? Какво се съдържа в Неговия нрав? Нека поясним: един го нарича разпространяване на Божието име, друг го нарича свидетелстване за Бог, а трети го нарича възхваляване на Бог. Човекът, въз основа на познаването на Бог, в крайна сметка ще се трансформира в своя житейски нрав. Колкото повече човек е подложен на обработване и облагородяване, толкова повече се ободрява; колкото повече стъпки има Божието дело, толкова повече човек бива усъвършенстван. Днес, според опита на човека, всеки отделен етап от Божието дело удря по неговите представи и всичко е отвъд интелекта на човека и отвъд неговите очаквания. Бог осигурява всичко, от което човек се нуждае, и във всяко едно отношение това противоречи на неговите представи. Бог изрича словата Си в твоето време на слабост — само по този начин Той може да ти даде твоя живот. Като атакува твоите представи, Той те кара да приемеш Божиите мерки; само по този начин можеш да се отървеш от твоята поквара. Днес въплътеният Бог работи в състояние на божественост в едно отношение, но в друго Той работи в състояние на нормална човешка природа. Когато престанеш да отричаш всяко Божие дело, когато си способен да се подчиняваш, без значение какво казва или прави Бог в състоянието на нормална човешка природа, когато си способен да се подчиняваш и да разбираш, без значение каква нормалност проявява Той, и когато си придобил действителен опит, само тогава можеш да си сигурен, че Той е Бог, само тогава ще спреш да произвеждаш представи и само тогава ще можеш да Го следваш докрай. Има мъдрост в Божието дело и Той знае колко непоклатим може да бъде човек в свидетелството си за Него. Той знае жизнената слабост на човека и думите, които изрича, могат да удрят право в твоята жизнена слабост, но Той също така използва Своите величествени и мъдри думи, за да те накара да свидетелстваш непоколебимо за Него. Такива са чудесата на Бог. Работата, която Бог върши, е невъобразима за човешкия интелект. Каквито и видове поквара да притежава човекът, бидейки от плът, и каквото и да представлява човешката същност — всички тези неща се разкриват чрез Божия съд, който оставя човека без място, където да се скрие от своя срам.

Бог върши делото на осъждането и порицанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието осъждане на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да бъде според Божието сърце. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е според Божието сърце. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се подчинява, да свидетелства за Него, да познава Неговото практическо и нормално дело, да се подчинява на всички Негови думи и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и реално и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и порицание, през Неговото обработване и скастряне, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“)