Човекът едва в наши дни осъзна, че това, което му липсва, са не само притокът на духовен живот и изживяването от познаването на Бог, но и — което е още по-важно — промяна в нрава му. Тъй като хората са напълно невежи по отношение на историята и древната култура на собствения си вид, те не знаят абсолютно нищо за Божието дело. Всички хора се надяват, че човек може да се привърже към Бог дълбоко в сърцето си, но понеже плътта на човека е прекалено покварена, както безчувствена, така и глупава, това е причината той да не знае нищо за Бог. С идването Си сред хората днес Бог цели единствено да промени техните мисли и дух, както и образа на Бог, който пазят в сърцата си от милиони години. Той ще използва тази възможност, за да доведе човека до съвършенство. Тоест с помощта на човешкото познание Той ще промени начина, по който хората Го опознават, и отношението им към Него, като им даде възможност да поставят победоносно ново начало на опознаването на Бог и така да се постигнат обновяване и промяна на човешкия дух. Кастренето и дисциплинирането са средствата, а завоюването и обновяването са целите. Разсейването на суеверните мисли за нереалистичния Бог, които хората поддържат, винаги е било Божие намерение, а напоследък това се е превърнало и в неотложен въпрос за Него. Дано всички хора да гледат на ситуацията в дългосрочен план, докато я обмислят. Променете начина, по който всеки човек изживява, за да може това неотложно Божие намерение скоро да се осъществи и последният етап от Божието дело на земята да бъде доведен до съвършен край. Отдайте на Бог подобаваща преданост и за последен път дайте утеха на Божието сърце. Никой сред братята и сестрите не бива да бяга от тази отговорност или просто да симулира дейност. Този път Бог идва в плът по покана и в отговор, явно насочен към състоянието на човека. Тоест Той идва, за да осигури на хората това, от което се нуждаят. Каквито и да са заложбите или възпитанието на хората, в обобщение Той ще им даде възможност да видят Божието слово и от Неговото слово да видят съществуването и проявлението на Бог и да приемат Той да ги доведе до съвършенство чрез промяна на мислите и представите им, така че първоначалният Божи лик да се вкорени здраво в дълбините на човешкото сърце. Това е единственото желание на Бог на земята. Няма значение колко е велика вродената природа на човека, колко е бедна неговата същност или какво е било поведението му в миналото, Бог не обръща внимание на тези неща. Той се надява само, че хората могат да обновят напълно образа на Бог, когото пазят дълбоко в сърцата си, и да опознаят същността на човечеството, и така да постигнат промяна на идеологическите си възгледи, да са способни да копнеят за Бог от дълбините си и да пробудят вечна привързаност към Него: това е единственото изискване, което Бог поставя пред хората.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (7))