Когато Бог стане плът, Неговият Дух слиза в човека. С други думи, Божият Дух се облича с физическо тяло. Той не идва, за да извърши някакви ограничени и частични действия; Делото Му е абсолютно неограничено. Делото, което Светият Дух извършва в плътта, все пак се определя от съответните резултати и Той използва такива фактори, за да определи продължителността на периода, в който ще извършва делото Си, докато е в плътта. Светият Дух директно разкрива всяка стъпка от Своето дело, като го изследва, докато го изпълнява. Това дело не е толкова свръхестествено, че да надхвърля границите на човешкото въображение. То е като делото на Йехова при създаването на небесата, земята и всички неща. Той планираше и действаше едновременно. Той отдели светлината от тъмнината и утрото и вечерта се появиха — това отне един ден. На втория ден Той създаде небето и това също отне един ден. След това създаде земята, моретата и всички същества, които ги населяваха, което изискваше още един ден. Това продължи до шестия ден, когато Бог създаде човека и го постави да управлява всички неща на земята. След това на седмия ден, когато приключи със сътворението на всички неща, Той Си почина. Бог благослови седмия ден и го определи като свят ден. Той реши да установи този свят ден, едва след като вече беше създал всички неща, а не преди да ги създаде. Това дело също беше извършено спонтанно. Преди да създаде всички неща, Той не беше решил да създаде света за шест дни и след това да си почива на седмия. Това изобщо не отговаря на фактите. Той не беше изричал подобно нещо, нито го беше планирал. Въобще не беше казал, че сътворението на всички неща ще бъде завършено на шестия ден и че Той ще си почива на седмия. Вместо това Той създаваше според това, което Му се струваше добро в момента. След като всичко беше сътворено, вече беше настъпил шестият ден. Ако беше приключил със сътворението на всичко на петия ден, то Той щеше да определи шестия ден за свят ден. Но всъщност Той сътвори всичко за шест дни и така седмият ден стана свят ден, което се спазва и до днес. Следователно сегашното Му дело се извършва по същия начин. Той говори и ви осигурява необходимото в зависимост от ситуациите, в които се намирате. Това означава, че Духът говори и действа според обстоятелствата при хората. Той бди над всичко и извършва делото Си по всяко време и на всяко място. Всичко, което Аз правя и казвам, което ви отреждам и ви давам, е без изключение това, от което се нуждаете. Затова нито едно Мое дело не е отделено от реалността; всичко е практично, защото всички вие знаете, че „Божият Дух бди над всичко“. Ако всичко това е било предварително решено, нямаше ли да е прекалено нагласено? Ти мислиш, че Бог е разработил планове за цели шест хилядолетия и след това е предопределил човечеството да бъде непокорно, противопоставящо се, нечестиво и измамно, с покварена плът, сатанински нрав, похотливи очи и лични прищевки. Нищо от това не е предопределено от Бог, а по-скоро всичко се случи в резултат на покварата на Сатана. Някои може да кажат: „Не беше ли и Сатана в Божиите ръце? Бог е предопределил Сатана да поквари човека по този начин и след това Бог да извърши Своето дело сред хората“. Наистина ли Бог би предопределил Сатана да поквари човечеството? След като Бог така силно желае да даде на хората възможност да живеят нормално, наистина ли би смутил живота им? Ако е така, усилията Му да победи Сатана и да спаси човечеството не биха ли били напразни? Как би могло непокорството на човечеството да бъде предопределено? Ако това е нещо, което се е случило поради смущението на Сатана, как би могло да бъде предопределено от Бог? Сатана в Божиите ръце, когото си представяте, е много по-различен от Сатана в Божиите ръце, за когото говоря Аз. Според вашите твърдения, че „Бог е всемогъщ и Сатана е в Неговите ръце“, Сатана никога не би могъл да Го предаде. Ти не каза ли, че Бог е всемогъщ? Знанието ви е твърде абстрактно и няма връзка с реалността. Човек никога не може да проумее Божиите мисли, нито да разбере мъдростта Му! Бог е всемогъщ, това изобщо не е лъжа. Архангелът предаде Бог, защото Бог първоначално му даде дял от властта. Разбира се, това беше неочаквано събитие, точно както когато Ева се поддаде на изкушението на змията. Въпреки това, без значение как Сатана извършва своето предателство, той не е всемогъщ като Бог. Както вие казахте, Сатана е просто могъщ; каквото и да прави, Божията власт винаги ще го победи. Това е истинското значение на твърдението „Бог е всемогъщ и Сатана е в Неговите ръце“. Затова войната със Сатана трябва да се води стъпка по стъпка. Още повече, че Бог планира Своето дело в отговор на хитростите на Сатана, т.е. Той носи спасение на човечеството и разкрива Своето всемогъщество и мъдрост по начин, подходящ за епохата. По същия начин делото от последните дни не е било предопределено по-рано, преди Епохата на благодатта. Предопределенията не се правят по такъв подреден начин: първо, да промени външните нагласи на човека; второ, да подложи човека на Своето наказание и Своите изпитания; трето, да накара човека да премине през изпитанието на смъртта; четвърто, да позволи на човека да преживее времето на любов към Бог и да изрази решимостта на сътворено същество; пето, да позволи на човека да види Божията воля и да Го опознае напълно, и накрая да направи човека пълноценен. Той не е планирал всички тези неща през Епохата на благодатта. Всъщност Той започна да ги планира в настоящата епоха. Сатана работи, също както и Бог. Сатана изразява своя покварен нрав, докато Бог говори директно и разкрива някои важни неща. Това е делото, което се извършва днес, и се прилага същият принцип на действие, който е бил използван много отдавна, след сътворението на света.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)