Цикълът на живот и смърт на Божиите последователи (Избрани пасажи)

Тази следваща тема е свързана с цикъла на живот и смърт на обслужващите. Току-що говорихме за произхода на обслужващите; т.е. за факта, че са се преродили, след като са били невярващи и животни в предишните си животи. С настъпването на последния етап от делото Бог е избрал сред невярващите група от такива хора и тази група е специална. Божията цел при избора на тези хора е те да служат на Неговото дело. „Да служиш“ е дума, която не звучи много елегантно, нито отговаря на желанията на всички, но трябва да погледнем към кого е насочено. Съществуването на Божиите обслужващи има особена значимост. Никой друг не би могъл да изпълнява тяхната роля, защото те бяха избрани от Бог. И каква е ролята на тези обслужващи? Тя е да служат на Божиите избраници. В по-голямата си част тяхната роля е да служат на Божието дело, да му съдействат и да подпомагат Бог, докато прави Своите избраници пълноценни. Независимо дали се трудят, извършват някакъв аспект от делото или изпълняват определени задачи, какво е Божието изискване към тези обслужващи? Дали Той е много взискателен в изискванията Си към тях? (Не, Той иска от тях само да са предани.) Обслужващите също трябва да са предани. Независимо от твоя произход или защо Бог те е избрал, ти трябва да си предан към Него, към всички поръчения, които Той ти поверява, към работата, за която си отговорен, и дълга, който изпълняваш. Какъв ще бъде изходът за обслужващите, които са в състояние да са предани и да удовлетворят Бог? Те ще могат да останат. Благословение ли е да бъдеш обслужващ, който остава? Какво означава да останеш? Какво е значението на тази благословия? По своя статут те не приличат на Божиите избраници, изглеждат различни. Но всъщност дали това, на което те се радват в този живот, не е същото като това на Божиите избраници? Най-малкото в този живот е същото. Вие не отричате това, нали? Божиите слова, Божията благодат, Божият ресурс, Божиите благословии — кой не се радва на тези неща? Всеки се радва на такова изобилие. Обслужващият се отъждествява с човек, който служи, но за Бог те са само едно от всички Негови сътворени същества; просто ролята им е на обслужващи. Има ли някаква разлика между обслужващия и някого от Божиите избраници, предвид факта, че и двамата са Божии сътворени същества? Всъщност няма. Привидно съществува разлика; по същество и що се отнася до ролята, която изпълняват, има разлика — но Бог не се отнася несправедливо към тази група хора. Защо тогава тези хора са определени като обслужващи? Вие трябва да имате някакво разбиране за това! Обслужващите идват от средите на невярващите. Щом споменем, че те идват от средите на невярващите, става ясно, че имат общ лош произход: всички те са атеисти и са били такива и в миналото; те не вярваха в Бог и бяха враждебно настроени към Него, към истината и към всичко положително. Те не вярваха нито в Бог, нито в Неговото съществуване. В такъв случай способни ли са те да разбират Божиите слова? Справедливо е да се каже, че в значителна степен не са. Точно както животните са неспособни да разберат човешките думи, така и обслужващите не могат да разберат какво казва Бог, какво изисква или защо отправя такива изисквания. Те не разбират; тези неща са непонятни за тях и те остават непросветени. По тази причина тези хора не притежават живота, за който говорихме. Без живота, могат ли хората да разберат истината? Разполагат ли те с истината? Изживели ли са те и познават ли Божиите слова? (Не.) Такъв е произходът на обслужващите. Въпреки това, тъй като Бог прави тези хора обслужващи, Неговите изисквания към тях все пак имат стандарти; Той не ги презира и не е небрежен към тях. Въпреки че те не разбират Неговите слова и не притежават живота, Бог пак се отнася към тях с доброта и все пак има стандарти, когато става въпрос за Неговите изисквания към тях. Вие току-що говорихте за тези стандарти: да бъдеш предан към Бог и да правиш каквото Той каже. Като служиш ти трябва да служиш, където е необходимо, и трябва да служиш до самия край. Ако можеш да бъдеш предан обслужващ, ако си способен да служиш до самия край и ако можеш да изпълниш поръчението, което Бог ти е поверил, тогава ти ще водиш стойностен живот. Ако можеш да направиш това, ти ще можеш да останеш. Ако положиш малко повече усилия, ако се постараеш малко повече, ако можеш да удвоиш усилията си да опознаеш Бог, да говориш малко за познаването на Бог, да свидетелстваш за Него и освен това, ако можеш да разбереш част от Неговите намерения, да съдействаш на Божието дело и донякъде да проявяваш внимание към Божиите намерения, тогава ти, като обслужващ, ще изживееш промяна на съдбата. И каква ще бъде тази промяна на съдбата? Вече няма просто да можеш да останеш. В зависимост от твоето поведение и личните ти стремежи и търсения, Бог ще те направи един от избраниците. Това ще бъде промяната в твоята съдба. Кое тук е най-хубавото нещо за обслужващите? То е, че могат да станат Божии избраници. Ако го постигнат, това означава, че те повече няма да се прераждат като животни, както става с невярващите. Това хубаво ли е? Хубаво е, а това също е добра новина: това означава, че обслужващите могат да се оформят. Когато Бог е предопределил един обслужващ да служи, това не означава, че той ще го прави завинаги; не е задължително да е така. Бог ще се отнася към тях и ще им отговори по начин, който съответства на индивидуалното поведение на конкретния човек.

Има обаче обслужващи, които не са в състояние да служат до самия край; има такива, които докато служат се отказват по средата и изоставят Бог, както и хора, които извършват множество прегрешения. Има дори такива, които причиняват огромна вреда и носят огромни загуби на Божието дело, и дори има обслужващи, които проклинат Бог и така нататък. Какво показват тези непоправими последици? Всяко такова зло действие ще означава прекратяване на тяхното служене. Тъй като поведението ти по време на служенето ти е било прекалено лошо и понеже си отишъл твърде далеч, щом Бог види, че твоето служене не отговаря на стандарта, Той ще те лиши от правото да служиш. Той повече няма да ти позволи да служиш; Той ще те отстрани от погледа Си и от Божия дом. Не искаш да служиш ли? Нима не искаш постоянно да вършиш зло? Не си ли постоянно неверен? Е, тогава има лесно решение: ще бъдеш лишен от правото си да служиш. За Бог лишаването на обслужващия от правото му да служи означава, че краят на този обслужващ е бил провъзгласен и той повече няма да има право да служи на Бог. Бог повече няма нужда този човек да служи и каквито и хубави неща да казва този човек, думите му ще бъдат напразни. Когато нещата стигнат дотук, ситуацията ще стане непоправима; такива обслужващи няма да имат път назад. А как се справя Бог с такива обслужващи? Дали Той само прекратява служенето? Не. Дали Той само предотвратява оставането им? Или ги оставя настрана и ги чака да направят обрат? Той не постъпва така. В действителност Бог не е толкова любящ, когато става въпрос за обслужващите. Ако човек има такова отношение, докато служи на Бог, в резултат на това отношение Бог ще го лиши от правото му да служи и отново ще го хвърли обратно сред невярващите. А каква е съдбата на един обслужващ, който е бил хвърлен обратно при невярващите? Същата като тази на невярващите: той ще се прероди като животно и ще получи същото наказание в духовния свят като невярващия. Нещо повече, Бог няма да се интересува лично от наказанието на този човек, защото такъв човек вече няма никакво отношение към Божието дело. Това е не само краят на неговия живот на вяра в Бог, но и краят на собствената му съдба, както и провъзгласяването на неговата съдба. Така, ако обслужващите служат зле, те ще трябва сами да понесат последствията. Ако един обслужващ е неспособен да служи до самия край или е лишен от правото си да служи по средата, той ще бъде хвърлен сред невярващите, а ако това се случи, такъв човек ще бъде третиран по същия начин като добитъка, по същия начин, както хората без интелект или разум. Когато го кажа по този начин, можете да разберете, нали?

По-горе е описан начинът, по който Бог управлява цикъла на живот и смърт на Своите избраници и на обслужващите. След като чухте това, как се чувствате? Говорил ли съм някога по тази тема преди? Говорил ли съм някога по въпроса за Божиите избраници и за обслужващите? Всъщност съм го правил, но вие не си спомняте. Бог е праведен към Божиите избраници и към обслужващите. Той е праведен във всяко отношение. Има ли нещо, в което да откриете грешка? Нима няма хора, които биха казали: „Защо Бог е толкова толерантен към избраниците? И защо Той не е много снизходителен към обслужващите?“. Някой иска ли да се застъпи за обслужващите? „Може ли Бог да даде на обслужващите повече време и да бъде по-търпелив и по-толерантен към тях?“. Редно ли е да се зададе такъв въпрос? (Не, не е.) И защо не? (Защото ние всъщност сме получили благосклонност само поради това, че сме станали обслужващи.) На обслужващите действително е показана благосклонност само като им е позволено да служат! Без званието „обслужващи“ и без работата, която вършат, къде биха били тези хора? Те ще бъдат сред невярващите, ще живеят и ще умират наравно с добитъка. На каква голяма благодат се радват днес, когато им е позволено да дойдат пред Бог и да дойдат в Божия дом! Това е такава огромна благодат! Ако Бог не ти беше дал възможност да служиш, никога нямаше да имаш възможността да дойдеш пред Него. Най-малкото, дори и да си будист и да си постигнал реализация, най-много да бъдеш помощник в духовния свят; ти никога няма да срещнеш Бог, да чуеш Неговия глас или Неговите слова, нито да почувстваш Неговата любов и Неговите благословии, нито някога ще се срещнеш с Него лице в лице. Будистите имат пред себе си единствено прости задачи. Те не могат да познават Бог и просто се съгласяват и се покоряват, докато обслужващите печелят толкова много по време на този етап от делото! Първо, те са в състояние да се изправят лице в лице с Бог, да чуят гласа Му, да чуят словата Му и да изпитат благодатта и благословиите, които Той дарява на хората. Освен това те са в състояние да се насладят на словата и истините, дарени от Бог. Обслужващите наистина печелят толкова много! Следователно, като обслужващ, ако не можеш дори да положиш подобаващо усилие, може ли Бог да продължава да те държи? Той не може да те задържи. Той не иска много от теб, но ти не правиш както трябва нищо, което Той иска; ти не се придържаш към дълга си. В този смисъл, без съмнение, Бог не може да те задържи. Такъв е праведният Божи нрав. Бог не те глези, но и не те дискриминира. Това са принципите, според които действа Бог. Бог се отнася по този начин към всички хора и сътворени същества.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X)