Цикълът на живот и смърт на невярващите (Избрани пасажи)

Прераждането на всяка душа, ролята ѝ в този живот, семейството, в което се ражда, и начинът ѝ на живот са тясно свързани с предишния ѝ живот. В света на човека идват всякакви хора и техните роли, както и задачите, които изпълняват, са различни. А какви са тези задачи? Някои хора са дошли да изплатят дълговете си: ако са дължали на други хора твърде много пари в предишните си животи, те идват да изплатят онези дългове в този живот. Други хора междувременно са дошли да събират дългове: в предишните си животи са били измамени с твърде много неща и пари; в резултат на това, след като пристигнат в духовния свят, той им дава справедливост и им позволява да съберат дълговете си в този живот. Някои хора са дошли да се отплатят от благодарност: по време на предишния живот — т.е. предишното им прераждане — някой е бил добър към тях и понеже са получили голямата възможност да се преродят в този живот, те се прераждат, за да се отплатят от благодарност. Други междувременно са се преродили в този живот, за да претендират за животи. А за чий живот претендират? Те претендират за живота на хората, които са ги убили в предишните им животи. Накратко, настоящият живот на всеки човек е силно свързан с предишните му животи и тази връзка е неразривна. Тоест настоящият живот на всеки човек е силно повлиян от предишния. Да кажем например, че преди да умре, Джан е измамил Ли с голяма сума пари. Дали тогава Джан има дълг към Ли? Има, така че естествено ли е тогава Ли да събере дълга си от Джан? В резултат на това, след като умрат, между тях има дълг, който трябва да бъде уреден. Когато те се прераждат и Джан става човек, как Ли събира дълга си от него? Единият метод е да се прероди като син на Джан; Джан печели голяма сума пари, която след това Ли пропилява. Колкото и пари да печели Джан, синът му Ли ги пропилява. Колкото и да печели Джан, никога не е достатъчно, а междувременно синът му по някаква причина в крайна сметка все харчи парите на баща си по различни начини. Джан е озадачен и се чуди: „Защо този мой син все носи такъв лош късмет? Защо синовете на другите хора се държат толкова добре? Защо собственият ми син няма никаква амбиция, защо е толкова безполезен и неспособен да спечели никакви пари и защо все трябва да го издържам? Щом трябва да го издържам, ще го правя — но защо колкото и пари да му давам, той все има нужда от още? Защо е неспособен да работи честно, а вместо това се занимава с всякакви неща като безделие, ядене, пиене, разврат и залагания? Какво става?“. След това Джан се замисля: „Възможно е да имам дълг към него от предишен живот. Е, тогава ще го изплатя! Това няма да свърши, докато не го изплатя напълно!“. Може да дойде денят, когато Ли наистина е възстановил дълга си и докато стане на четиридесет или петдесет години, изведнъж да се опомни и да осъзнае: „Не съм направил нищо добро през цялата първа половина от живота си! Пропилях всички пари, които баща ми спечели, затова трябва да започна да съм добър човек! Ще се стегна; ще бъда честен човек, който живее правилно, и никога повече няма да причинявам скръб на баща си!“. Защо мисли така? Защо изведнъж се променя към по-добро? Има ли причина за това? Каква е причината? (Причината е, че Ли е събрал дълга си; Джан е изплатил дълга си.) В това има причина и следствие. Историята е започнала много, много отдавна, преди сегашния им живот; тази история от миналите им животи се е пренесла в настоящето и никой от двамата не може да обвинява другия. На каквото и да е учил Джан сина си, синът му никога не го е слушал и не е полагал честен труд. И все пак в деня, в който дългът е бил изплатен, е нямало нужда да учи сина си — той е разбрал по естествен път. Това е прост пример. Има ли много такива примери? (Да, има.) Какво показва това на хората? (Че трябва да бъдат добри и да не вършат зло.) Че не трябва да вършат зло и че ще има възмездие за злодеянията им! Повечето невярващи вършат много злини и техните злодеяния получават възмездие, нали? Дали обаче такова възмездие е произволно? Всяко деяние има предистория и причина за неговото възмездие. Мислиш ли, че нищо няма да ти се случи, след като измамиш някого с пари? Смяташ ли, че след като измъкнеш тези пари, няма да се сблъскаш с някакви последствия? Това би било невъзможно; наистина ще има последствия! Независимо от това кои са или дали вярват, че Бог съществува, всички хора трябва да поемат отговорност за собственото си поведение и да понесат последствията от своите действия. Що се отнася до този прост пример, в който Джан е наказан, а дългът на Ли е платен, нима това не е справедливо? Когато хората правят такива неща, това е резултатът, който се получава. Той е неотделим от управлението на духовния свят. Въпреки че са невярващи, съществуването на онези, които не вярват в Бог, е подчинено на такива небесни укази и закони. Никой не може да избяга от тях и никой не може да избегне тази реалност.

Онези, които нямат вяра, често смятат, че всичко, видимо за хората, съществува, докато всичко, което не може да се види или което е много отдалечено от хората, не съществува. Те предпочитат да вярват, че няма „цикъл на живот и смърт“ и че няма „наказание“; затова съгрешават и вършат зло без угризения. След това те биват наказвани или се прераждат като животни. Повечето от различните видове хора сред невярващите попадат в този порочен кръг. Това е така, защото те не знаят, че духовният свят е строг в управлението на всички живи същества. Независимо дали вярваш или не, този факт съществува, защото нито един човек или предмет не може да избяга от обхвата на това, което Бог наблюдава с очите Си, и нито един човек или предмет не може да избегне правилата и ограниченията на Неговите небесни укази и закони. Така този прост пример казва на всички, че независимо от това дали вярваш в Бог или не, е неприемливо да грешиш и да вършиш зло и че всички действия водят до последствия. Когато някой, който е измамил друг с пари, е наказан, такова наказание е справедливо. Често срещано поведение като това се наказва в духовния свят и такова наказание се налага чрез законите и небесните укази на Бог. Следователно тежко престъпното и зло поведение — изнасилване и грабеж, измама и заблуда, кражба и обир, убийство и палеж и т.н. — подлежи на още повече различни по тежест наказания. Какво включват тези наказания с различна тежест? Някои от тях установяват степента на тежест според времето, други — според различни методики; трети — като определят къде да отидат хората, когато се прераждат. Например някои хора са с мръсна уста. Какво значи да имат „мръсна уста“? Това означава, че често ругаят другите и използват лош език, който обижда другите. Какво показва лошият език? Той показва, че човекът има зло сърце. От устите на такива хора често излизат нецензурни изрази, които са обидни за другите, и този лош език води до тежки последствия. След като тези хора умрат и получат съответното наказание, те може да се преродят като неми. Някои хора са много пресметливи, докато са още живи; те често се възползват от другите, дребните им интриги са особено добре планирани и нанасят много вреди на хората. Когато се преродят, те може да бъдат малоумни или хора, които са с умствени увреждания. Някои хора често надничат в личните дела на другите; очите им виждат много неща, за които не би трябвало да са осведомени, и те научават много неща, които не би трябвало да знаят. В резултат на това, когато се преродят, те може да бъдат слепи. Някои хора са много пъргави приживе; те често се бият и вършат много злини. Заради това те може да се преродят инвалиди, сакати или без ръка; в други случаи те биха могли да се преродят като гърбави или кривоврати, да куцат, единият им крак да е по-къс от другия и т.н. Така те са подложени на различни наказания, в зависимост от степента на злото, което са извършили приживе. Защо мислите, че някои хора имат мързеливо око? Има ли много такива хора? В наши дни те са доста. Някои хора имат мързеливо око, защото в миналите си животи са използвали твърде много очите си и са вършили много лоши неща, затова са родени в този живот с мързеливо око, а в сериозни случаи дори се раждат слепи. Това е възмездие! Някои хора се разбират добре с останалите, преди да умрат; те вършат много добрини за своите роднини, приятели, колеги или за хората, свързани с тях. Те дават за благотворителност и се грижат за другите или им помагат финансово и хората ги ценят много високо. Когато такива хора се върнат в духовния свят, те не се наказват. Ако един невярващ не бъде наказан по никакъв начин, това означава, че е бил много добър човек. Вместо да вярват в съществуването на Бог, те вярват само в Стареца на небето. Такива хора вярват само, че над тях има дух, който наблюдава всичко, което правят — това е всичко, в което вярват. В резултат на това този човек се държи много по-добре. Такива хора са добросърдечни и милосърдни и когато накрая се завърнат в духовния свят, той ще се отнася много добре с тях и те скоро ще се преродят. Когато се преродят, в какви семейства ще пристигнат? Макар че тези семейства няма да са богати, в тях няма да има зло, а хармония между членовете им; в тях тези преродени хора ще прекарат безопасни и щастливи дни и всички ще бъдат радостни и ще водят добър живот. Когато тези хора достигнат зряла възраст, те ще имат големи семейство и род, децата им ще бъдат талантливи и ще се радват на успех, а семействата им ще се радват на късмет — и такъв изход е свързан с миналите животи на тези хора в огромна степен. Тоест къде отиват хората, след като умрат и се преродят, независимо дали са мъже или жени, какви са техните мисии, през какво ще преминат в живота, какви трудности ще изпитат, на какви благословии ще се радват, кого ще срещнат и какво ще им се случи — никой не може да предвиди тези неща, да ги избегне или да се скрие от тях. Тоест след като животът ти е определен, каквото и да ти се случи — както и да се опитваш да го избегнеш и с каквито и да е средства — няма начин да нарушиш житейския път, който Бог е определил за теб в духовния свят. Защото, когато се преродиш, съдбата на живота ти вече е определена. Независимо дали е добра или лоша, всеки трябва да се изправи пред това и да продължи напред. Това е въпрос, който никой, който живее на този свят, не може да избегне, и няма по-реален въпрос от този. Всички вие разбрахте всичко, което казах, нали?

След като разбрахте тези неща, видяхте ли, че Бог има много строги и сурови проверки и управление за цикъла на живот и смърт на невярващите? Първо, Той е постановил различни небесни укази, закони и системи в духовната сфера и след като са обявени, те се прилагат много стриктно, както е определено от Бог, от същества на различни длъжности в духовния свят и никой не би посмял да ги наруши. Следователно, в цикъла на живота и смъртта на хората в света на човека, независимо дали някой се преражда като животно или като човек, има закони и за двете. Понеже тези закони идат от Бог, никой не смее и никой не е способен да ги наруши. Само благодарение на това върховенство на Бог и тъй като такива закони съществуват, материалният свят, който хората виждат, е постоянен и подреден; само заради това върховенство на Бог хората са в състояние да съжителстват мирно с другия свят, който е напълно невидим за тях, и могат да живеят в хармония с него — всичко това е неотделимо от Божието върховенство. След като плътският живот на човек приключи, душата все още има живот и какво би станало, ако не беше под Божието управление? Душата ще се скита навсякъде, ще се натрапва навсякъде и дори ще вреди на живите същества в човешкия свят. Такава вреда не само ще бъде нанесена на хората, а може да бъде нанесена и на растенията и животните, но първите, които ще пострадат, ще бъдат хората. Ако това се случи — ако такава душа е без управление, истински наранява хората и действително върши зли неща — тогава с тази душа също ще се отнесат подобаващо в духовния свят: ако нещата са сериозни, душата скоро ще да престане да съществува и ще бъде унищожена. Ако е възможно, тя ще бъде поставена някъде и след това преродена. Тоест управлението на различните души в духовния свят е добре устроено и се извършва в съответствие с етапи и правила. Само заради такова управление материалният свят на човека не е изпаднал в хаос, хората от материалния свят притежават нормален манталитет, нормална рационалност и добре устроен плътски живот. Едва след като човечеството има такъв нормален живот, онези, които живеят в плът, ще могат да продължат да процъфтяват и да се възпроизвеждат поколение след поколение.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X)