Да разберем Божията святост чрез това, което Той прави за човека (Избран пасаж)

На настоящия етап от Божието дело в тези сетни дни Бог вече не се ограничава както преди с това да дарява хората с благословии и благодат, нито ги увещава да продължават напред. На този етап от работата Му какво са прозрели хората от всички лично изпитани аспекти на Божието дело? Видели са Божията любов и Божия съд и наказание. В този период Бог предоставя ресурс на човеците, подкрепя ги, просветлява ги и ги напътства, за да успеят постепенно да узнаят намеренията Му, да познаят словата, които изрича, и истината, която Той дава на хората. Когато те са слаби и негативни, когато са безпомощни, Бог използва думите Си, за да утеши, напътства и насърчи хората, за да може дребният им ръст постепенно да се изпълни със сила и те да станат позитивни и да пожелаят да съдействат на Бог. Но когато демонстрират се бунтуват срещу Бог или Му се противопоставят, а и когато разкриват покварата си, Той не проявява никаква милост в укоряването и дисциплинирането на хората. Все пак Бог проявява толерантност и търпение към човешката глупост и невежество, към слабостта и незрелостта на хората. По този начин благодарение на цялата работа, която Бог върши за хората, те постепенно съзряват, израстват и научават Божиите намерения, узнават определени истини, разбират разликата между положителното и отрицателното и познават мрака и нечестивостта. Бог не се ограничава с един подход — постоянно да укорява и дисциплинира хората, но и не е постоянно търпелив и опрощаващ. По-скоро предоставя ресурс на всекиго по различен начин в различните му етапи и според индивидуалния му ръст и заложби. Той прави много неща за човека, и то на висока цена; те изобщо не усещат тези неща, нито цената им, но всичко, което Той прави, наистина се извършва върху всеки човек. Божията любов е практична: хората успяват да избегнат низ от бедствия благодарение на Неговата благодат и през цялото време Бог отново и отново проявява снизходителност към човешките слабости. Божият съд и наказание позволяват на хората постепенно да осъзнаят покварата на човешкия род и неговата сатанинска същност. Това, което Бог предоставя, и просветлението Му и напътствията Му все повече дават възможност на човешките същества да познаят същността на истината, позволяват им все по-точно да вникват в човешките потребности, все по-добре да разбират по кой път да поемат, какво е предназначението на живота им, какъв е неговият смисъл, каква е стойността му и как да извървят пътя пред себе си. Всички тези неща, предприети от Бог, са неделими от изначалния Му замисъл. Всъщност какъв е Неговият замисъл? Защо Бог използва тези методи, за да осъществи Своето дело в хората? Какъв резултат се стреми да постигне? Иначе казано, какъв резултат иска да види у хората? Какво иска да получи от тях? Бог иска да види, че човешкото сърце може да бъде съживено. Похватите, които Бог използва в делото Си върху хората, са непрестанно усилие да пробуди човешкото сърце и човешкия дух, да позволи на хората да осъзнаят откъде са дошли, кой ги напътства, подкрепя и подсигурява и благодарение на кого човечеството е оцеляло до днес; те са средството, което позволява на хората да разберат кой е Създателят, Комуто дължат обожание, кой е пътят, по който да тръгнат и кой е начинът, по който да дойдат пред Бог; те са средството, което постепенно възражда сърцата на човеците, за да познаят Божието сърце, да вникнат в него и да осъзнаят огромната грижовност и мисъл, вложени в делото Му по човешкото спасение. Когато сърцата на хората бъдат възродени, те вече няма да желаят да живеят с изродения си, покварен нрав, а ще искат да се стремят към истината, за да удовлетворят Бог. Събудят ли се човешките сърца, хората ще успеят напълно да се откъснат от Сатана. Те вече няма да бъдат наранявани от Сатана и вече няма да бъдат контролирани или заблуждавани от Сатана. Вместо това хората без подкана ще участват в Божието дело и в Божието слово, за да удовлетворят Неговото сърце и така ще се боят от Бог и ще отбягват злото. Ето това е изначалната цел на Божието дело.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)