Сатана използва социалните тенденции, за да поквари човека

Сатана покварява и контролира човечеството чрез социалните тенденции. Те включват множество аспекти, като преклонението пред великите и прочутите, въздигането в култ на филмови и музикални идоли, обожествяването на всякакви знаменитости, пристрастяването към онлайн игрите и какво ли още не. Изброените са част от социалните тенденции и не е необходимо да ги анализираме в подробности. Ще говорим само за идеите, които въпросните социални тенденции втълпяват у хората, за начините, по които определят човешкото поведение и за житейските цели и възгледи, които натрапват в умовете им. Те са от особено значение, защото контролират мисленето и мненията на хората и им влияят. Тези тенденции никнат една след друга и всички те оказват зло влияние, което непрестанно развращава човечеството и кара хората да губят съвестта си, човечността си и разума си, отслабва морала и почтеността им до такава степен, че може да се каже, че повечето днешни хора са напълно лишени от почтеност, от човечност, та дори и от съвест и елементарен разум. И така, какви са въпросните социални тенденции? Не можеш да ги видиш с просто око. Щом по света се разпространи поредната нова тенденция, вероятно само шепа хора са на гребена на вълната и са влезли в ролята на предводители. Започват да правят нещо ново, а после да прегръщат някаква идея или мнение. Въпреки това повечето хора неусетно се заразяват един след друг, привлечени и погълнати от въпросната тенденция, и така, докато всички до един несъзнателно и неволно я приемат, потапят се в нея и ѝ стават подвластни. Една след друга тези тенденции карат хората, които са нездрави духом и телом и които не знаят каква е истината и не могат да разграничават положителното от отрицателното, да възприемат охотно въпросните тенденции заедно с житейските възгледи и ценности, идващи от Сатана. Приемат съветите на Сатана за това как да се отнасят към живота си и как да го живеят, които той им „дарява“, и са лишени от силата, способността, а още повече от съзнанието да се съпротивляват. Тогава как да разпознаем тези тенденции? Подбрах прост пример, в който ще вникнете постепенно. Да вземем това, че в миналото хората са упражнявали търговията си така, че да няма измамени; продавали са стоката си на една и съща цена независимо от купувача ѝ. Не е ли това изразна добросъвестност и човечност? По тази тяхна добросъвестност, с която са упражнявали търговските си дела, можем да отсъдим, че едно време хората все още са притежавали известна съвест и човечност. Но с непрестанно засилващата се човешка жажда за пари човеците неусетно заобичаха парите, печалбите и удоволствията все повече и повече. Нима не е вярно, че хората придават на парите по-голяма стойност, отколкото преди? И колкото по-водещо става значението на парите за хората, несъзнателно те толкова по-малко ценят репутацията си, доброто си име и почтеността си. Не е ли така? Захванеш ли се с бизнес, виждаш как другите забогатяват чрез измами. При все че парите им са нечестно спечелени, те стават все по-богати и по-богати. Гледаш как семействата им живеят в охолство и това те разстройва: „И двамата се занимаваме с търговия, но той забогатя. Защо съм неспособен да изкарам много пари? Не мога да понеса това — трябва да намеря начин да печеля повече“. От този момент нататък в главата ти се върти само една мисъл — как да станеш богат. Откажеш ли се веднъж от идеята, че „парите трябва да се печелят добросъвестно, без да мамиш никого“, личните ти интереси стават двигател на мисленето ти и то постепенно се променя заедно с принципите, на които подчиняваш действията си. Когато за първи път измамиш някого, изпитваш угризения на съвестта и сърцето ти казва: „Веднъж да свърши това, никога повече няма да мамя. На измамниците винаги им се връща!“. Това е функцията на човешката съвест — да те порицае и да ти подари скрупули, за да се чувстваш неестествено, когато мамиш някого. Но след първата успешна измама установяваш, че имаш повече пари отпреди и че този подход може да е много печеливш за теб. Въпреки тъпата болка в сърцето ти ти иде да се потупаш по гърба за успеха и си донякъде доволен от себе си. За първи път одобряваш поведението си, собствената си непочтеност. Допусне ли веднъж тази зараза на измамата, човек е като стъпващ за първи път в казино — веднъж залага и после се превръща в комарджия. В неосъзнатостта си одобряваш нечестното си поведение и го приемаш. В неосъзнатостта си започваш да смяташ измамата за легитимно търговско поведение и за най-полезно средство да оцелееш и да си осигуриш добър живот; мислиш си, че непочтеността е залог да бързо забогатяване. Това се случва постепенно: отначало хората намират този тип поведение за неприемливо и гледат с презрение на подобни практики. След това сами започват да експериментират с него, намират свои начини да го прилагат и сърцата им полека-лека се променят. Какво представлява тази промяна? Тя се изразява в одобрение и приемане на тази склонност, на тази идея, втълпена ти от обществената тенденция. Без дори да го осъзнаваш, усещаш, че ще се окажеш ощетен, ако не мамиш търговските си партньори; чувстваш, че не излъжеш ли хората, ще претърпиш загуба. Измамата неусетно се превръща в твое второ аз, в твоя изконна същност, в незаменим вид поведение, което е принцип в живота ти. След като човекът е приел това поведение и това мислене, това не е ли предизвикало промяна в сърцето му? Сърцето ти се е променило — не се ли е променила и почтеността ти? Не се ли измени и човешката ти природа? А съвестта ти? Цялото ти същество, от сърцето до мислите и от съкровеното до видимото е променено и тази промяна е качествена. Тя те тегли все по-далеч от Бог и те привлича все по-силно към Сатана; ти заприличваш все повече на него, докато накрая покварата му те превърне в демон.

Като разглеждате тези социални тенденции, бихте ли казали, че те оказват силно влияние върху хората? Дали то е дълбоко вредно? Да, то е изключително дълбоко вредно. Кои страни от човека покварява Сатана с всяка от тези тенденции? Той взима на прицел най-вече съвестта, здравия разум, човечността, морала и житейските възгледи на хората. А дали тези социални тенденции не оказват постепенно упадъчно и покваряващо влияние върху хората? Сатана използва тези социални тенденции, за да подмами човеците стъпка по стъпка в дяволско леговище, така че хората несъзнателно да почитат парите, материалните желания, злото и насилието в социалните тенденции. Щом тези неща се настанят в сърцата на хората, в какво се превръщат те? Човекът става дявол, Сатана! Защо? Защото какви са психологическите склонности в сърцето на човек? Какво почитат хората? Те започват да се наслаждават на злото и насилието, красотата и добротата не им се нравят, а мирът съвсем не им е по вкуса. Хората не желаят да водят простичък живот в нормална човешка природа, а ламтят за знатно положение и огромни богатства, а и за плътски наслади, като не щадят усилия да задоволят плътта си без ограничения и задръжки; с други думи, правят, каквото си пожелаят. И така, когато човек се е оставил да го повлекат тези тенденции, дали знанието, което си усвоил, ще ти помогне да се освободиш? Дали придобитото разбиране за традиционната култура и суеверията ще ти помогне да се измъкнеш от това сериозно затруднение? Дали възприетите от хората традиционен морал и обреди биха помогнали на хората да проявят въздържание? Да вземем за пример конфуцианските Аналекти и даоисткото учение. Дали те биха дали на хората силата да измъкнат краката си от плаващите пясъци на тези зли тенденции? Категорично не. Затова хората стават все по-нечестиви, все по-арогантни, по-високомерни, себелюбиви и жестоки. Чувствата между хората изчезнаха, изчезна и обичта в семействата, и разбирателството между роднини и приятели. Човешките отношения се характеризират с насилие. Всеки един от хората се стреми да приложи насилие в контактите си с околните; изкарва си прехраната с насилие; докопва се до статус и си осигурява печалби чрез насилие, прибягва до насилие и злонамерени методи, за да постигне, каквото си поиска. Нима това човечество не е ужасяващо? Определено да, такова е: човеците не само разпънаха Бог, но и съсякоха всички Негови следовници, защото човекът е изключително нечестив. След всичко, което ви казах сега, не мислите ли, че е ужасяващо да се живее в тази среда, в този свят, сред този тип хора, които Сатана ползва за проводници на покварата си? (Да.) Тогава случвало ли ви се е да се почувствате жалки? В момента със сигурност усещате това до известна степен, нали? (Така е.) По тона ви съдя, че си мислите: „Сатана разполага с най-различни начини да поквари хората. Възползва се от всяка възможност и накъдето и да се обърне човек, той е там. Дали човекът все още може да бъде спасен?“. Дали още има шанс за спасение за човека? Дали хората могат сами да спасят себе си? (Не.) Дали Нефритеният император може да спаси човечеството? Или Конфуций? Или пък Буда Бодисатва? (Не.) Тогава кой е в състояние да спаси човечеството? (Бог.) Въпреки това в сърцата на някои хора се пораждат въпроси като този: „Сатана ни нанася рани толкова безмилостно, покосява ни с такава безумна ярост, че губим всякаква надежда и самочувствие да живеем. Всички ние живеем сред поквара и всички до един се противят на Бог, а сега сме затънали в отчайващо обезсърчение. Къде е Бог, докато Сатана покварява хората? С какво се занимава Бог? Каквото и да прави Той за нас, ние никога не успяваме да го усетим!“. Някои хора се поддават на униние, обзема ги известна безнадеждност. При вас това усещане е много дълбоко, защото всичко, което ви казах, даде възможност на хората полека да осъзнаят тези въпроси, след което да усетят все по-силно, че са лишени от надежда и че са изоставени от Бог. Но не се тревожете. Обявената тема на днешното ни общение, „Сатанинската нечестивост“, не е същинската ни тема. За да говорим за същината на Божията святост обаче, първо трябва да поговорим за това как Сатана покварява хората и какво е естеството на неговата нечестивост, за да изясним настоящото състояние на човешкия род. Една от целите на този разговор е да позволи на хората да опознаят нечестивостта на Сатана, докато другата е да им позволи да разберат по-добре що е истинска святост.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)