Погледнете назад към досегашния си живот, към всички дела, които Бог е извършил върху теб през всичките години на твоята вяра. Нима това не е най-необходимото от всичко за теб, независимо дали чувствата, които предизвиква у теб, са дълбоки или повърхностни? Нима не се нуждаеше най-много от това? (Така е.) Нима това не е истина? Нима това не е животът? (Така е.) Нима Бог някога те е дарявал с просветление, а след това е поискал от теб да Му дадеш нещо в замяна на всичко, което ти е дал? (Не е.) Каква тогава е Божията цел? Защо Бог прави това? Нима Бог цели да те обсеби? (Не.) Иска ли Бог да се възкачи на Своя престол в сърцата на хората? (Да.) И така, каква е разликата между възкачването на Бог на Неговия престол и насилственото обсебване от страна на Сатана? Бог иска да спечели сърцата на хората, Той иска да завладее сърцата им — какво означава това? Дали означава, че Бог иска хората да станат Негови марионетки, Негови машини? (Не.) И така, каква е целта на Бог? Има ли разлика между желанието на Бог да завладее сърцата на хората и насилственото им обсебване и владеене от Сатана? (Има.) Каква е разликата? Можете ли да Ми я обясните ясно? (Сатана използва принуда, докато Бог оставя хората да го направят доброволно.) В това ли е разликата? Каква полза има Бог от сърцето ти? Каква полза има Бог от завладяването ти? Как разбирате дълбоко в сърцата си „Бог завладява сърцата на хората“? Трябва да бъдем справедливи в начина, по който говорим за Бог тук, в противен случай хората винаги ще го разбират погрешно и ще си мислят: „Бог все иска да ме завладее. За какво Му е да ме завладява? Не искам да ме завладява, просто искам да бъда свой собствен господар. Казвате, че Сатана обсебва хората, но Бог също завладява хората. Не е ли все същото и в двата случая? Не искам да позволявам на никого да ме завладява. Аз съм си аз!“. Каква е разликата тук? Помислете малко. Питам ви: дали изразът „Бог завладява хората“ е лишен от смисъл? Божието завладяване на човека означава ли, че Той живее в сърцето ти и контролира всяка твоя дума и всяко твое действие? Нима не се осмеляваш да стоиш, ако Той ти каже да седнеш? Нима не се осмеляваш да отидеш на запад, ако Той ти каже да отидеш на изток? Нима това „завладяване“ се отнася до нещо подобно? (Не, не е така. Бог иска от хората да изживеят това, което Бог притежава и представлява.) Какво е било планираното въздействие върху хората на всички слова, които Той е изрекъл през всички тези години, в които Бог ги е управлявал и е работил над тях до този последен етап? Нима не е хората да изживеят това, което Бог притежава и представлява? Ако погледнем буквалното значение на израза „Бог завладява сърцата на хората“, изглежда, че Бог заема човешкото сърце и го завладява, живее в него и повече не излиза от там; че Той става господар на човека и е способен да контролира и манипулира човешкото сърце както желае, така че човекът да е принуден да прави всичко, което Бог му каже. В този смисъл изглежда, че всеки човек може да стане Бог и да притежава Неговата същина и нрав. Следователно в този случай човекът също може да извършва Божиите дела? Може ли „завладяването“ да се обясни по този начин? (Не.) А какво е тогава? Питам ви следното: дали всички слова и истини, които Бог предоставя на хората, са откровение за същината на Бог и за това, което Бог притежава и представлява? (Така е.) Това със сигурност е вярно. Дали обаче е важно Самият Бог лично да практикува и да притежава всички слова, които предоставя на хората? Помислете върху това. Когато Бог съди хората, защо го прави? Как се появиха тези слова? Какво е съдържанието на словата, които Бог изрича, когато съди хората? На какво се основават те? Дали се основават на покварения нрав на човека? (Да.) И така, дали въздействието, постигнато от Божия съд над човека, се основава на Божията същина? (Да.) Следователно, дали словосъчетанието „Бог завладява сърцата на хората“ е лишено от смисъл? Със сигурност не е. Тогава защо Бог казва тези слова на човека? С каква цел Той изрича тези слова? Дали Той иска да използва тези слова, за да служат като живот за хората? (Да.) Бог иска да използва цялата истина, която е изрекъл в тези слова, за да служи като живот за хората. Когато човек вземе цялата тази истина и Божието слово и ги превърне в свой живот, може ли тогава да се покори на Бог? Може ли тогава човек да се бои от Бог? Може ли тогава човек да отбягва злото? Когато човек достигне до този етап, може ли да се покори на върховенството на Бог и на установения от Него ред? В състояние ли е тогава човек да се подчини на Божията власт? Когато хора като Йов или като Петър стигнат до края на пътя си, когато може да се счита, че животът им е достигнал зрялост, когато имат истинско разбиране за Бог — все още ли може Сатана да ги отклони? Може ли тогава Сатана все още да ги обладае? Може ли Сатана все още да ги обсеби принудително? (Не.) Какъв тогава е този човек? Нима не е човек, който е бил напълно придобит от Бог? (Така е.) В този смисъл, как си представяте човек, който е напълно придобит от Бог? От гледна точка на Бог, при тези обстоятелства, Той вече е завладял сърцето на този човек. Но какво чувства този човек? Дали Божието слово, Божията власт и Божият път се превръщат в живот у човека, дали този живот заема цялото му същество, като прави нещата, които изживява, както и същината му подходящи да удовлетворят Бог? От гледна точка на Бог, в този момент сърцата на хората завладени ли са от Него? (Да.) Как разбирате сега това значение? Божият Дух ли е този, който те завладява? (Не, това, което ни завладява, е Божието слово.) Именно Божият път и Божието слово се превърнаха в твой живот и именно истината се превърна в твой живот. В този момент човек притежава живота, който идва от Бог, но не можем да кажем, че този живот е Божият живот. Тоест не можем да кажем, че животът, който човек трябва да черпи от Божието слово, е Божият живот. Затова колкото и дълго човек да следва Бог, колкото и слова да получава от Бог, човек никога не може да стане Бог. Дори ако един ден Бог каже: „Аз завладях сърцето ти и сега ти притежаваш Моя живот“, ще почувстваш ли тогава, че си Бог? (Не.) В какъв ще се превърнеш тогава? Нима няма да имаш безусловно покорство към Бог? Нима сърцето ти няма да се изпълни с живота, който Бог ти е дарил? Това би било съвсем нормално проявление на това, което се случва, когато Бог завладее сърцето на човек. Това е факт. И така, ако погледнем от тази гледна точка, може ли човек да стане Бог? Когато човек е способен да изживее реалността на Божиите слова, стане богобоязлив и отбягва злото, може ли да притежава същината на Божия живот и Неговата святост? Категорично не. Каквото и да се случва, в крайна сметка човекът си остава човек. Ти си сътворено същество, а когато си приел Божието слово от Бог и си приел Божия път, притежаваш само живота, който идва от Божиите слова, ставаш човек, който получава похвала от Бог, но никога няма да притежаваш същината на Божия живот, камо ли Божията святост.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV)