Бог е създал човека и оттогава винаги е направлявал живота на човешкия род. Независимо дали благославя човечеството, създава закони и заповеди за хората или определя различни правила за живот, знаете ли каква е Божията цел, когато върши тези неща? Първо, можете ли да сте сигурни, че всичко, което Бог прави, е за доброто на човешкия род? Тези думи може да ви се сторят празни и приповдигнати, но ако разгледаме подробностите зад тях, нима не е вярно, че всичко, което Бог върши, води и насочва хората към нормален живот? Независимо дали става дума за това да накара хората да се съобразяват с Неговите правила или да спазват Неговите закони, Божията цел е хората да не изпадат в поклонение на Сатана и той да не им вреди — това е най-основното и е направено в самото начало. В самото начало, когато човекът не е разбирал Божиите намерения, Бог е създал няколко прости закона, правила и предписания, които обхващат всички възможни въпроси. Тези предписания са прости, но в тях се съдържат Божиите намерения. Бог се грижи, цени и много обича човешкия род. Затова можем ли да кажем, че сърцето Му е свято? Можем ли да кажем, че сърцето Му е чисто? (Да.) Има ли Бог някакви допълнителни мотиви? (Не.) Правилна и положителна ли е Неговата цел? В хода на Божието дело всички предписания, които Той е дал, имат положително въздействие върху човека, като го водят по пътя. Нима има някакви користни мисли в Божия ум? Нима Бог има някакви допълнителни цели, що се отнася до човека? Нима Бог иска да се възползва от човека по някакъв начин? Ни най-малко. Бог върши това, което казва, а Неговите слова и дела съответстват на съкровените Му мисли. Няма порочни цели, няма користни мисли. Нищо, което Той върши, не е лично за Него. Всичко, което Той върши, го върши за хората, без да преследва каквито и да е лични цели. Въпреки че Той има планове и намерения, които възлага на човека, никаква част от тях не е за Него самия. Всичко, което Той върши, е единствено за човешкия род, за да го защити и да го предпази от заблуда. Нима Неговото сърце не е скъпоценно? Можеш ли да видиш дори най-малкия признак на такова скъпоценно сърце в Сатана? Не можеш да видиш и най-малкия намек за това в Сатана, изобщо не можеш да го видиш. Всичко, което Бог прави, се разкрива по естествен начин. Нека сега разгледаме начина, по който Бог работи. Как върши Своето дело? Нима Бог взема тези закони и Своите слова и ги омотава здраво около главата на всеки човек като заклинанието за затягане на лентата, за да го подчини? Нима ги налага на всяко човешко същество? Така ли работи Той? (Не.) Как тогава върши делото Си Бог? Заплашва ли? Заобиколно ли се изразява Той, когато говори с вас? (Не.) Когато не разбираш истината, как те води Бог? Той те просветлява и ти казва ясно, че това, което правиш, не е в съответствие с истината, а след това ти казва какво трябва да направиш. От начина, по който Бог действа, каква връзка смяташ, че имаш с Бог? Чувстваш ли, че Бог е недостижим? (Не.) И така, как се чувствате, когато виждате начина, по който Бог действа? Божиите слова са много реални, а връзката Му с човека е съвсем нормална. Бог е изключително близо до теб; между теб и Бог не съществува отдалеченост. Когато Бог те напътства, когато ти осигурява ресурс, когато ти помага и те подкрепя, ти чувстваш колко благ е Бог, чувстваш благоговението, което Той вдъхновява у теб; чувстваш колко обичлив е Той, чувстваш топлината Му. Но какъв похват използва Бог, когато те упреква за твоята поквара или когато те съди и дисциплинира за това, че се бунтуваш срещу Него? Упреква ли ви с думи? Дисциплинира ли ви чрез вашата среда и чрез хора, дела и неща? (Да.) До каква степен ви дисциплинира Бог? Дали Бог дисциплинира хората в същата степен, в която Сатана им вреди? (Не, Бог дисциплинира хората само толкова, колкото могат да понесат.) Бог работи по нежен, деликатен, любящ и грижовен начин, който е изключително премерен и подходящ. Неговият похват не предизвиква у теб силни емоционални реакции като: „Бог ме кара да направя това“ или „Бог ме кара да направя онова“. Бог никога не предизвиква у теб такива интензивни проблясъци или чувства, каквито сърцето ти не може да понесе. Нима не е така? Как се чувстваш, когато приемаш Божиите слова на съд и наказание? Какво изпитваш, когато почувстваш Божията власт и сила? Чувстваш ли, че Бог е свещен и неприкосновен? Чувстваш ли се отдалечен от Бог в такива моменти? Усещаш ли колко плашещ е Бог? Не — по-скоро изпитваш боязън от Него. Нима причината за всички тези чувства на хората не е в Божието дело? Дали щяха да изпитват тези чувства, ако работеше Сатана? Категорично не. Бог използва Своите слова, Своята истина и Своя живот, за да осигурява ресурс за човека непрекъснато и да го подкрепя. Когато човек е слаб, когато се чувства негативен, Бог със сигурност не казва грубо: „Не се чувствай негативен. За какво толкова си негативен? Защо си слаб? По каква причина си слаб? Винаги си толкова слаб и си все така негативен! Каква е ползата да живееш? Просто умри и приключи с това!“. Така ли работи Бог? (Не.) Има ли Бог властта да постъпи така? Да, има. Но Бог не постъпва по този начин. Причината, поради която Бог не постъпва така, е Неговата същина, същината на Божията святост. Неговата любов към човека, как го цени и милее за него, не може да се опише ясно само с едно-две изречения. Това не е нещо, което се постига с човешки хвалби, а нещо, което Бог осъществява на практика; то разкрива Божията същина. Могат ли всички тези начини, по които Бог работи, да накарат човека да види Божията святост? Виждал ли си нещо нечестиво или измамно в добрите намерения на Бог във всички тези начини, по които Бог работи, включително Божиите добри намерения, въздействието, което Бог иска да окаже върху хората, различните похвати, които Бог използва, за да работи върху тях, вида на работата, която върши, това, което Той иска хората да разберат? (Не.) И така, можем ли да кажем, че Бог е свят във всичко, което прави, всичко, което казва, всичко, което мисли в сърцето Си, както и в цялата Божия същина, която Той разкрива? (Да.) Виждал ли е някой някога тази святост по света или в себе си? Освен в Бог, виждал ли си я някога в някое човешко същество или в Сатана? (Не.) Въз основа на досегашното ни обсъждане можем ли да наречем Бог Единствения, Самия Свят Бог? (Да.) Всичко, което Бог дава на хората, включително Божиите слова, различните начини, по които Бог работи върху хората, това, което Бог им казва, това, за което им напомня, това, за което ги съветва и насърчава — всичко това произлиза от една същина: Божията святост. Ако нямаше такъв Свят Бог, никой не би могъл да заеме Неговото място и да върши делото, което Той върши. Ако Бог беше предал тези хора изцяло на Сатана, замисляли ли сте се някога в какво състояние щяхте да бъдете днес всички вие? Нима всички щяхте да седите тук, цели и непокътнати? Вие също ли бихте казали: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“? Щяхте ли да сте толкова нагли, самоуверени и наперени, че да изречете такива думи и да се хвалите без срам пред Бог? Без съмнение щяхте да го направите! Отношението на Сатана към хората им позволява да разберат, че природата същност на Сатана е напълно различна от тази на Бог. Кое от същината на Сатана е противоположно на Божията святост? (Нечестивостта на Сатана.) Нечестивата природа на Сатана е противоположна на Божията святост. Причината, поради която мнозинството от хората не разпознават Божието откровение и същината на Божията святост, е, че живеят под властта на Сатана, с покварата на Сатана и в плен на Сатана. Те не знаят какво е святост и как да я определят. Дори когато почувстваш Божията святост, пак не можеш да я определиш категорично като Божия святост. Това е несъответствие в човешкото познание за Божията святост.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV)