Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

Шестият решаващ момент: смъртта

След цялата суматоха, след толкова много тревоги и разочарования, след толкова много радости и скърби, възходи и падения, след толкова незабравими години, след като е гледал как сезоните се сменят отново и отново, човек неусетно преминава през важни етапи от живота си и в един миг се озовава в залеза му. Времето е оставило следи по цялото му тяло. Той вече не може да стои изправен, тъмната коса е побеляла, някога ярките, блестящи очи са избледнели и помътнели, а гладката, еластична кожа е покрита с бръчки и старчески петна. Слухът отслабва, зъбите се разхлабват и изпадат, реакциите стават мудни, а движенията — бавни… На този етап човек най-накрая се сбогува с пламенната си младост и навлиза в залеза на живота си — старостта. След това той трябва да се изправи пред смъртта, последният решаващ момент от човешкия живот.

1) Само Създателят има власт над живота и смъртта на човека

Ако раждането на човек е предопределено от предишния му живот, тогава смъртта му е краят на това предопределение. Ако раждането е началото на мисията на човека в този живот, тогава смъртта му отбелязва края на тази мисия. Тъй като Създателят е определил твърд набор от обстоятелства за раждането на човек, от само себе си се разбира, че Той е уредил и твърд набор от обстоятелства за неговата смърт. С други думи, никой не се ражда случайно и ничия смърт не е внезапна и както раждането, така и смъртта на човека са неизбежно свързани с неговия предишен и настоящ живот. Обстоятелствата както на раждането, така и на смъртта на човек са предопределени от Създателя. Това е предопределението на човека, неговата съдба. Тъй като раждането на човек има много обяснения, вярно е също, че смъртта му естествено ще настъпи при свой специален набор от различни обстоятелства. Това е причината за различната продължителност на живота на хората и различните начини и моменти на тяхната смърт. Някои хора са силни и здрави, а умират млади; други са слаби и болнави, но доживяват до старост и спокойно напускат този свят. Някои умират от неестествени причини, други си отиват от естествена смърт. Някои завършват живота си далеч от дома, докато други затварят очите си за последен път, заобиколени от близките си. Някои умират във въздуха, други — под земята. Някои се давят, други умират при бедствия. Някои умират сутрин, други през нощта… Всеки иска да се роди в знатно семейство, да има бляскав живот и славна смърт, но никой не може да излезе извън границите на собственото си предопределение, никой не може да избяга от върховенството на Създателя. Такава е човешката съдба. Човек може да прави различни планове за бъдещето си, но никой не може да планира как се ражда или времето и обстоятелствата на напускането му на този свят. Въпреки че хората правят всичко възможно, за да избегнат смъртта, и се противопоставят на нейното идване, тя мълчаливо и незабелязано се прокрадва все по-близо до тях. Никой не знае как или кога ще умре, нито пък къде ще се случи това. Очевидно е, че властта над живота и смъртта не е в ръцете на човечеството или на някакво същество в естествения свят, а се определя от Създателя, чиято власт е единствена. Животът и смъртта на човечеството не са резултат от някакъв природен закон, а следствие от върховенството на властта на Създателя.

2) Страхът от смъртта преследва само онзи, който не познава върховенството на Създателя

Достигайки напреднала възраст, човек се сблъсква не с това как да осигури семейството си или да осъществи големи житейски амбиции, а с това как да се сбогува с живота, как да посрещне своя край, как да сложи точка на изречението на живота си. Макар на пръв поглед да изглежда, че хората не обръщат почти никакво внимание на смъртта, никой не успява да избегне изучаването на този въпрос, тъй като никой не знае дали от другата страна на смъртта съществува друг свят — свят, който хората не са в състояние да видят или усетят, за който не знаят нищо. Затова хората се страхуват да се изправят лице в лице със смъртта, страхуват се да се явят пред нея по правилния начин, а вместо това се стараят да избягват тази тема. Това кара всеки човек да изпитва ужас от смъртта и обгръща с допълнителна загадъчност този неизбежен факт от живота, който непрекъснато помрачнява сърцето на всеки човек.

Когато човек усети, че тялото му отслабва, и почувства, че се приближава към смъртта, той изпитва неопределен ужас, неизразим страх. Страхът от смъртта кара човек да се чувства още по-самотен и по-безпомощен и в този момент той се пита: откъде е дошъл човекът? Къде отива? Така ли умира човек — с живот, който просто профучава покрай него? Това ли е периодът, който бележи края на човешкия живот? В крайна сметка какъв е смисълът на живота? Какви са ценностите му? Слава и богатство? Създаване на семейство?… Независимо дали човек се е замислял над тези конкретни въпроси, независимо колко силен е страхът му от смъртта, в дълбините на сърцето си всеки желае да изследва тайните, таи чувство за неразбиране на живота и едновременно с това една сантименталност към света, едно нежелание да си тръгне. Може би никой не може да обясни точно от какво се страхува човек, какво търси, какво го прави сантиментален и какво не му се иска да напусне…

Страхът от смъртта е причината хората да са изпълнени с безпокойство. Те не могат да се откажат от ужасно много неща точно поради страха си от смъртта. Има такива, които с наближаването на смъртта започват да се тревожат за различни неща: тревожат се за децата си, за близките си, за богатството си — сякаш като се тревожат, ще премахнат страданието и ужаса, които носи със себе си смъртта, сякаш, поддържайки някаква близост с живите, те ще могат да избегнат безпомощността и самотата, които съпътстват смъртта. В дълбините на човешкото сърце се крие неясен страх, страх от раздялата с любимите хора, страх, че човек никога повече няма да види синьото небе, никога повече няма да види този материален свят. Самотната душа, която е свикнала с компанията на любимите хора, не иска да се пусне и да отпътува, съвсем сама, към непознат, неизвестен за нея свят.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)