Йона 4 А Йона се огорчи много поради това и се разгневи. И се помоли на Йехова, като каза: „Йехова, не беше ли това, което рекох, още когато бях в отечеството си? По тази причина избягах бързо в Тарсис, защото знаех, че си Бог милостив, жалостив, Който дълго търпиш и си многомилостив, Който се разкайваш за злото. Затова Те моля, Йехова, отнеми живота ми, защото за мен е по-добре да умра, а не да живея“. Тогава Йехова каза: „Добре ли е да се гневиш?“. Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града. И Бог Йехова направи да порасне тиква, по-висока от ръста на Йона, за да му пази сянка на главата и той да не тъгува. И Йона се зарадва твърде много за тиквата. А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна. Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: „По-добре ми е да умра, отколкото да живея“. А Бог каза на Йона: „Правилно ли е да негодуваш за тиквата?“. И той отговори: „Правилно е да негодувам, дори до смърт“. Тогава Йехова каза: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“.

Създателят изразява истинските Си чувства към човечеството

Този разговор между Бог Йехова и Йона несъмнено е израз на истинските чувства на Създателя към човечеството. От една страна, той информира хората за разбирането на Създателя, че цялото творение е под Неговото върховенство; както каза Бог Йехова: „А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“. Тоест разбирането, което Бог проявява към Ниневия, далеч не е било повърхностно. Той е знаел не само броя на живите същества в града (включително хора и добитък), но и колко от тях не можели да различат дясната от лявата си ръка, т.е. колко деца и младежи е имало в града. Това е конкретно доказателство за всеобхватното разбиране на Бог към човечеството. От друга страна, този разговор показва на хората отношението на Създателя към човечеството, тоест тежестта на човечеството в сърцето на Създателя. Точно както каза Бог Йехова: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град (…)?“. Това са думите на Бог Йехова, които укоряват Йона, но всички те са истина.

Въпреки че на Йона беше поверено да провъзгласи словата на Бог Йехова пред жителите на Ниневия, той не разбираше намеренията на Бог Йехова, нито разбираше тревогите и очакванията Му по отношение на жителите на града. С този укор Бог искаше да му каже, че човечеството е плод на Божиите ръце и че Той е положил ревностни усилия за всеки отделен човек, че всеки човек носи на плещите си Божиите очаквания и че всеки отделен човек се радва на притока на Божия живот; Бог е платил цената за всеки отделен човек с ревностни усилия. Този укор показа на Йона и че Бог пожали човечеството, което е дело на собствените Му ръце, точно толкова, колкото и самият Йона е изпитвал загриженост към тиквата. Бог в никакъв случай не би изоставил човечеството с лека ръка или преди последния възможен момент, не на последно място защото в града имало толкова много деца и невинен добитък. Когато става дума за тези млади и невежи сътворени човешки същества, които дори не можеха да различат дясната от лявата си ръка, беше още по-немислимо Бог да сложи край на живота им и да определи изхода им по такъв прибързан начин. Бог се надяваше да ги види как растат; надяваше се, че те няма да вървят по същия път като възрастните, че няма да им се наложи да чуят отново предупреждението на Бог Йехова и че ще свидетелстват за миналото на Ниневия. Още повече Бог се надяваше да види Ниневия, след като се е покаяла, да види бъдещето на Ниневия след покаянието ѝ и, което е по-важно, да види Ниневия отново да живее под Божията милост. Затова в Божиите очи тези сътворени човешки същества, които не можеха да различават дясната от лявата си ръка, бяха бъдещето на Ниневия. Те щяха да поемат на плещите си презряното минало на Ниневия, точно както щяха да поемат важния дълг да свидетелстват както за миналото на Ниневия, така и за нейното бъдеще под напътствието на Бог Йехова. В това изявление на истинските Си чувства Бог Йехова представи цялата милост на Създателя човечеството. То показа на човечеството, че „милостта на Създателя“ не е израз, лишен от съдържание, нито е празно обещание, а в него се съдържат конкретни принципи, методи и цели. Бог е истински и реален, Той не използва лъжи или преструвки и по същия начин Неговата милост се дарява безкрайно на човечеството във всяко време и епоха. Въпреки това и до днес диалогът на Създателя с Йона е единственото Му словесно изявление, което показва защо Той проявява милост към хората, как проявява милост към тях, колко толерантен е Той към тях и какви са истинските Му чувства към тях. Лаконичните думи на Бог Йехова по време на този разговор изразяват мислите Му за човечеството като неразделно цяло; те са истински израз на отношението на сърцето Му към човечеството и са конкретно доказателство за милостта, която Той щедро дарява на човечеството. Неговата милост не е само към по-възрастните поколения, но и към по-младите членове на човечеството, както винаги е било, поколение след поколение. Въпреки че Божият гняв често се стоварва върху определени групи от човечеството и в определени епохи, Божията милост никога не е свършвала. Със Своята милост Той води и направлява поколение след поколение от Своите сътворени човешки същества, подсигурява и подхранва поколение след поколение от сътворените човешки същества, защото истинските Му чувства към човечеството никога няма да се променят. Точно както Бог Йехова каза: „А Аз не трябва ли да съм загрижен (…)?“. Той винаги е бил загрижен за собственото Си творение. Това е милостта на праведния нрав на Създателя и цялата неповторимост на Създателя!

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.