Йона 3 Словото на Йехова дойде за втори път при Йона и рече: „Стани, отиди в Ниневия, големия град и проповядвай това, което ти казвам“. И Йона отиде в Ниневия, според както беше казал Йехова. А Ниневия беше огромен град. Трябваха три дни, за да го обходи човек. Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?“ И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.

Бог видя искреното покаяние дълбоко в сърцата на ниневийците

След като чуха Божието съобщение, ниневийският цар и неговите поданици извършиха редица действия. Какво беше естеството на тези действия и на тяхното поведение? Тоест каква беше същността на цялото им поведение? Защо го направиха? В Божиите очи те се бяха покаяли искрено, не само защото бяха отправяли горещи молби към Бог и бяха изповядали греховете си пред Него, но и защото се бяха отказали от нечестивото си поведение. Те постъпиха така, защото след като чуха Божиите слова, се изплашиха невероятно много и вярваха, че Той ще направи това, което казва. Като постиха, носеха вретище и седяха в пепел, те искаха да изразят готовността си да се поправят и да се въздържат от нечестие и се молеха на Бог Йехова да сдържи гнева Си, молеха Го да оттегли решението Си и връхлитащото ги бедствие. Ако разгледаме цялостното им поведение, ще видим, че те вече бяха разбрали, че Бог Йехова е бил отвратен от предишните им нечестиви действия, и ще видим също, че бяха разбрали причината, поради която Той е щял скоро да ги унищожи. Ето защо всички те пожелаха да се покаят напълно, да се отвърнат от лошия си път и да изоставят неправдата, която е в ръцете им. Тоест, щом разбраха съобщението на Бог Йехова, всеки един от тях почувства страх в сърцето си; те прекратиха нечестивото си поведение и повече не извършваха онези дела, които бяха толкова омразни за Бог Йехова. Освен това те умоляваха Бог Йехова да прости миналите им грехове и да не се отнася към тях според предишните им действия. Те бяха готови никога повече да не извършват нечестие и да действат, както Бог Йехова заповяда, ако само е възможно никога повече да не разгневяват Бог Йехова. Покаянието им беше искрено и пълно. То идваше от дълбините на сърцата им и беше неподправено и непреклонно.

След като всички жители на Ниневия, от царя до обикновените хора, научиха, че Бог Йехова им е гневен, Бог можеше ясно и отчетливо да види всяко тяхно последващо действие и цялото им поведение, както и всяко тяхно решение и избор. Божието сърце се промени заради тяхното поведение. Какво беше разположението на духа на Бог в този момент? Библията може да ти отговори на този въпрос. В писанията са записани следните думи: „И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи“ (Йона 3:10). Въпреки че Бог промени решението Си, в Неговото разположение на духа нямаше нищо сложно. Той просто премина от изразяване на гнева Си към успокояване на гнева Си и след това реши да не причинява бедствие на град Ниневия. Причината защо Божието решение да избави ниневийците от бедствие беше толкова бързо, се дължеше на това, че Бог наблюдаваше сърцето на всеки човек от Ниневия. Той видя това, което те пазеха дълбоко в сърцата си: искреното им покаяние и изповед за греховете им, искрената им вяра в Него, дълбокото им чувство за това, че нечестивите им действия са разгневили Неговия нрав, и произтичащия от това страх от предстоящото им наказание от Бог Йехова. В същото време Бог Йехова чу и молитвите им, които идваха дълбоко от сърцата им, с които Го умоляваха да не им се гневи повече, за да избегнат това бедствие. Когато Бог видя всичко това, малко по малко гневът Му утихна. Колкото и силен да е бил преди това гневът Му, сърцето Му се трогна, когато видя искреното покаяние дълбоко в сърцата на тези хора, и затова не можеше да понесе да им причини бедствие и престана да им се гневи. Вместо това Той продължи да проявява милост и толерантност към тях и продължи да ги напътства и да им предоставя ресурс.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.