Въпреки че Сатана изглежда човечен, справедлив и добродетелен, същността му е жестока и нечестива

Сатана гради славата си, като мами хората и често се установява като водач и пример за справедливост, достоен за подражание. Под фалшивия предлог, че защитава справедливостта, той вреди на хората, поглъща душите им и използва всякакви средства, за да ги отслаби, подведе и подстрекава. Неговата цел е да накара хората да одобрят и да се съгласят с нечестивото му поведение, да ги накара да се присъединят към него и да се противопоставят на Божията власт и върховенство. Когато обаче човек прозре неговите кроежи и интриги, когато прозре подлото му лице и когато някой не желае повече да бъде тъпкан и мамен от него, да му робува или да бъде наказан и унищожен заедно с него, Сатана променя доскорошния си лик на светец и сваля фалшивата си маска, за да разкрие истинското си лице, което е нечестиво, порочно, грозно и свирепо. Най би му допаднало да изтреби всички, които отказват да го следват и които се противопоставят на нечестивите му сили. В този момент Сатана повече не може да се преструва на надежден и порядъчен, а под овчата му кожа се разкриват истинските му грозни и дяволски черти. Щом кроежите на Сатана и истинските му черти излязат наяве, той ще се разяри и ще разкрие жестокостта си. След това желанието му да вреди и да унищожава хората ще се засили, защото той се разгневява от това, че хората се пробуждат за истината, и започва да изпитва силна омраза и отмъстителност към тях заради стремежа им да копнеят за свобода и светлина и да се освободят от неговите окови. Гневът му е предназначен да защитава и поддържа нечестивостта, но той е и истинско разкриване на свирепата му природа.

Във всеки случай поведението на Сатана разкрива неговата нечестива природа. Всички нечестиви дела, които Сатана е извършил върху човека — от ранните му усилия да подведе хората да го последват, през възползването му от хората, при което ги въвлича в нечестивите си дела, до отмъстителността му към хората, след като истинските му черти са били разкрити и след като хората са го опознали и изоставили — всяко едно от тези дела изобличава нечестивата същност на Сатана и доказва, че Сатана няма връзка с положителните неща и че Сатана е източникът на всяко нечестиво нещо. Всичко, което прави, е за да пази своята нечестивост и поддържа продължаването на своите нечестиви дела, да противоречи на справедливите и положителните неща и да разрушава законите и реда на нормалното съществуване на човечеството. Тези действия на Сатана са враждебни към Бог и ще бъдат унищожени от Божия гняв. Макар че Сатана също има ярост, неговата ярост е само начин да изрази нечестивата си природа. Причината, поради която Сатана е ожесточен и яростен, е следната: неговите неописуеми кроежи са разобличени; интригите му не успяват лесно; необузданата му амбиция и желание да замени Бог и да действа като Бог са поразени и спрени, а целта му да контролира цялото човечество е провалена и той никога няма да успее да я постигне. Това, което спира осъществяването на интригите на Сатана и прекъсва разпространението и необуздаността на неговата нечестивост, е многократният изблик на Божия гняв, отново и отново. Затова Сатана едновременно мрази и се страхува от Божия гняв. Всеки път, когато Божият гняв се излее, той не само разкрива истинския грозен облик на Сатана, и разобличава нечестивите му желания, и така се разкриват причините за гнева на Сатана срещу човечеството. Изригването на гнева на Сатана е истинско разкриване на нечестивата му природа и разобличаване на кроежите му. Разбира се, всеки път, когато Сатана се разгневи, се възвестява унищожаването на нечестивите неща и защитата и продължаването на положителните неща; възвестява се фактът, че Божият гняв не може да се накърнява!

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)