По времето, когато Господ Исус работеше в плътта, повечето от Неговите последователи не бяха напълно сигурни в идентичността Му и в нещата, които Той каза. Когато Той се приближаваше към кръста, отношението на последователите Му беше на наблюдатели на случващото се. След това, от времето, когато Той беше прикован на кръста, до момента, в който беше положен в гроба, отношението на хората към Него беше на разочарование. През това време хората вече бяха започнали да се съмняват в сърцата си за нещата, които Господ Исус беше казал по време на Своето пребиваване в плътта, и да ги отричат напълно. След това, когато Той излезе от гроба и се яви на хората един по един, мнозинството от онези, които Го видяха със собствените си очи или чуха новината за Неговото възкресение, постепенно промениха отношението си от отричане към скептицизъм. Едва когато Господ Исус накара Тома да постави ръката Си на ребрата Му и когато след възкресението Си Той разчупи хляба и яде от него пред тълпата, а след това продължи да яде печена риба пред тях, те наистина приеха факта, че Господ Исус е Христос в плът. Може да се каже, че сякаш това духовно тяло от плът и кръв, което стоеше пред онези хора, събуждаше всеки един от тях от сън: Човешкият Син, Който стоеше пред тях, беше Този, Който съществуваше от незапомнени времена. Той имаше форма, плът и кости и вече беше живял и ял заедно с хората от дълго време… По това време хората чувстваха, че Неговото съществуване беше толкова реално и толкова прекрасно. В същото време те бяха и изключително радостни, щастливи и изпълнени с емоции. Неговото повторно явяване позволи на хората наистина да видят Неговото смирение, да почувстват близостта и привързаността Му към човечеството и да почувстват колко много мисли Той за тях. Това кратко събиране накара хората, които видяха Господ Исус, да се почувстват така, сякаш е минал цял живот. Техните изгубени, объркани, уплашени, тревожни, копнеещи и вцепенени сърца намериха утеха. Те вече не се съмняваха и не бяха разочаровани, защото чувстваха, че сега има надежда и нещо, на което да разчитат. Тогава Човешкият Син, стоящ пред тях, щеше да ги подкрепя за вечни времена; Той щеше да бъде тяхната сигурна опора, тяхното убежище за вечността.

Въпреки че Господ Исус беше възкръснал, Неговото сърце и Неговото дело не напуснаха човечеството. Явявайки се на хората, Той им каза, че независимо в каква форма съществува, Той ще придружава хората, ще върви с тях и ще бъде до тях по всяко време и навсякъде. Той им каза, че по всяко време и на всяко място Той ще се грижи за хората и ще им бъде пастир, ще им позволи да Го видят и докоснат и ще се погрижи те никога повече да не се чувстват безпомощни. Господ Исус също така искаше хората да знаят, че не живеят сами на този свят. Хората са под Божията грижа, Бог е с тях. Те винаги могат да се осланят на Бог и Той е семейство за всеки Свой последовател. С Бог, на Когото може да се опре, човечеството вече няма да бъде самотно или безпомощно и онези, които Го приемат като принос за своите грехове, вече няма да са обвързани с греха. В човешките очи тези части от Неговото дело, които Господ Исус извърши след възкресението Си, бяха много малки неща, но според Мен всяко едно нещо, което Той направи, беше толкова смислено, толкова ценно, толкова важно и притежаващо извънредна значимост.

Макар времето, през което Господ Исус работеше в плътта, да беше изпълнено с трудности и страдания, Той напълно и съвършено завърши Своето дело по онова време в плътта, за да изкупи човечеството, като се яви в Своето духовно тяло от плът и кръв. Той започна служението Си, като се въплъти, и завърши служението Си, като се яви на човечеството в плътския Си образ. Той възвести Епохата на благодатта, поставяйки началото на новата епоха чрез Своята идентичност като Христос. Чрез Своята идентичност като Христос Той извърши делото Си през Епохата на благодатта, укрепи и водеше всички Свои последователи в Епохата на благодатта. За Божието дело може да се каже, че Той наистина довършва това, което започва. Има стъпки и план, а делото е изпълнено с Неговата мъдрост, Неговото всемогъщество, Неговите удивителни дела и Неговата любов и милост. Разбира се, основната нишка, която преминава през цялото Божие дело, е Неговата грижа за човечеството; то е пропито от загрижеността, която Той изпитва и която Той никога не може да остави настрана. В тези стихове от Библията, във всяко едно нещо, което Господ Исус направи след възкресението Си, се разкриват неизменните Божии надежди и загриженост за човечеството, както и Неговата педантична грижа и обич към човечеството. Нищо от това никога не се е променяло и до днес — можете ли да го видите? Когато виждате това, не се ли приближават несъзнателно сърцата ви към Бог? Как щяхте да се чувствате, ако вие живеехте в онази епоха и Господ Исус ви се беше явил след възкресението Си в осезаема форма, за да Го видите, и ако Той беше седнал срещу вас, беше ял хляб и риба, беше ви обяснил писанията и беше говорил с вас? Щяхте ли да се чувствате щастливи? Или щяхте да се чувствате виновни? Предишните погрешни разбирания и отбягването на Бог, противоречията с Бог и съмненията в Него — нима всички те нямаше да изчезнат? Дали отношенията между Бог и човека нямаше да станат по-нормални и правилни?

Като тълкувате тези определени глави от Библията, откривате ли някакви недостатъци в Божия нрав? Намирате ли нещо подправено в Божията любов? Виждате ли измама или зло в Божието всемогъщество или в Неговата мъдрост? Категорично не! Сега можете ли да твърдите с увереност, че Бог е свят? Можете ли да твърдите с увереност че всяка от Божиите емоции е разкриване на Неговата същина и нрав? Надявам се, че след като сте прочели тези слова, разбирането, което ще придобиете от тях, ще ви помогне и ще ви е полезно в стремежа ви към промяна на нрава и към страх от Бог, и че те ще дадат плод във вас — плод, който расте с всеки изминал ден, така че в процеса на този стремеж да се приближавате все повече към Бог, да сте все по-близо до стандарта, който Бог изисква. Вече няма да изпитвате неприязън към търсенето на истината и повече няма да чувствате, че търсенето на истината и промяната в нрава са нещо обезпокоително или излишно. По-скоро, мотивирани от изразяването на истинския Божи нрав и святата същина на Бог, вие ще копнеете за светлината, ще копнеете за правда, ще решите да се стремите към истината, ще се стремите да удовлетворите Божиите намерения и ще станете човек, спечелен от Бог, ще станете истински хора.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)