Словата на Исус към Неговите ученици след възкресението Му (Избрани пасажи)

Йоан 21:16-17  Пак му каза втори път: Симон, сине на Йоан, обичаш ли Ме? Отвърна Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му каза: Паси овцете Ми. Каза му трети път: Симон, сине на Йоан, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме? и Му отговори: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми.

В този разговор Господ Исус многократно пита Петър едно нещо: „Симоне, сине на Йоан, обичаш ли Ме?“. Това е по-висок стандарт, който Господ Исус изисква от хора като Петър след възкресението Си — хора, които наистина вярват в Христос и се стремят да обичат Господ. Този въпрос беше нещо като разследване и разпит, но още повече — това беше изискване и очакване към хората като Петър. Господ Исус използва този метод на разпитване, така че хората да се замислят върху себе си, да се вгледат в себе си и да се запитат: какви са изискванията на Господ Исус към хората? Обичам ли Господ? Дали съм човек, който обича Бог? Как трябва да обичам Бог? Въпреки че Господ Исус зададе само този въпрос на Петър, всъщност в сърцето Си, като питаше Петър, Той искаше да използва тази възможност, за да зададе същия въпрос на повече хора, които се стремят да обичат Бог. Единствено Петър беше благословен да представлява този тип хора и да получи тези въпроси от устата на Самия Господ Исус.

В сравнение със следните слова, които Господ Исус каза на Тома след възкресението Си: „Дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“, Неговият трикратно повторен въпрос към Петър „Симоне, сине на Йоан, обичаш ли Ме?“ позволява на хората да почувстват по-добре строгостта в отношението на Господ Исус и неотложността, която Той чувства, докато задава въпросите Си. Що се отнася до съмняващия се Тома, с неговата измамна природа, Господ Исус му позволи да протегне ръка и да докосне белезите от гвоздеи по тялото Му, което го накара да повярва, че Господ Исус е възкръсналият Човешки Син и да признае факта, че Господ Исус е Христос. И въпреки че Господ Исус не смъмри строго Тома и не изрази словесно ясна присъда за него, Той все пак използва практически действия, за да покаже на Тома, че го разбира, като същевременно проявява Своето отношение и решителност към този тип хора. Изискванията и очакванията на Господ Исус към този тип хора не могат да се видят от казаното от Него, защото хора като Тома просто нямат и частица истинска вяра. Изискванията на Господ Исус към тях стигат само дотук, но отношението, което Той разкри към хора като Петър, е съвсем различно. Той не изискваше Петър да протегне ръка и да докосне белезите Му от гвоздеите, нито каза на Петър: „Не бъди невярващ, а вярващ“. Вместо това, Той многократно зададе на Петър един и същи въпрос. Въпросът провокираше мисълта и беше смислен, беше въпрос, който не може да не накара всеки последовател на Христос да изпитва угризения и страх, но и да почувства тревожното, скръбно настроение на Господ Исус. А когато изпитват силна болка и страдание, хората са по-способни да разберат загрижеността на Господ Исус Христос и Неговата грижа; те осъзнават Неговото сериозно учение и строгите изисквания към чистите, честни хора. Въпросът на Господ Исус позволява на хората да почувстват, че очакванията на Господ към хората, разкрити в тези прости слова, не са само да вярват в Него и да Го следват, а да постигнеш любов, да обичаш своя Господ и своя Бог. Такава любов е грижовна и покорна. Това са хора, които живеят за Бог, умират за Бог, посвещават всичко на Бог, дават всичко от себе си и отдават всичко за Бог. Този вид любов дава на Бог и утеха, като Му позволява да се наслаждава на свидетелството и да бъде спокоен. Това е отплатата на човечеството към Бог, отговорността, задължението и дългът на човека и е пътят, който хората трябва да следват през целия си живот. Тези три въпроса бяха изискване и призив, които Господ Исус отправи към Петър и към всички хора, които искат да бъдат доведени до съвършенство. Именно тези три въпроса накараха и мотивираха Петър да следва своя житейски път докрай и именно тези въпроси на раздяла с Господ Исус накараха Петър да тръгне по пътя към довеждането си до съвършенство, накараха го заради любовта му към Господ да се грижи за сърцето на Господ, да се покори на Господ, да предлага утеха на Господ и да посвети целия си живот и цялото си същество заради тази любов.

През Епохата на благодатта Божието дело беше предназначено предимно за два типа хора. Първият беше типът човек, който вярваше в Него и Го следваше, който можеше да изпълнява заповедите Му и да носи кръста, и който можеше да се придържа към пътя на Епохата на благодатта. Този тип хора щяха да получат Божиите благословии и щяха да се радват на Божията благодат. Вторият тип хора бяха хората като Петър — хора, които можеха да бъдат доведени до съвършенство. И така, след като Господ Исус възкръсна, Той първо извърши тези две най-значими неща. Едното беше извършено с Тома, другото — с Петър. Какво представляват тези две неща? Дали те представляват истинските намерения на Бог да спаси човечеството? Дали те представляват Божията искреност към човечеството? Работата, която Той извърши с Тома, беше да предупреди хората да не се съмняват, а просто да вярват. Работата, която Той извърши с Петър, беше да укрепи вярата на хората като Петър и да изясни Своите изисквания към този тип хора, да покаже какви цели трябва да преследват.

След като Господ Исус възкръсна, Той се яви пред хората, пред които смяташе, че е необходимо, говори с тях и постави изисквания към тях, оставяйки след Себе Си Своите намерения за хората и очакванията Си към тях. Тоест, като въплътен Бог, Неговата загриженост за човечеството и изискванията Му към хората никога не са се променяли; те останаха еднакви, когато Той беше в плът и когато беше в духовното Си тяло, след като беше прикован на кръста и възкръсна. Преди да се качи на кръста, Той беше загрижен за тези ученици и в сърцето Си ясно знаеше състоянието на всеки един човек, разбираше недостатъците на всеки човек и, естествено, разбирането Му за всеки човек, след като Той умря, възкръсна и се превърна в духовно тяло, беше същото, каквото беше, когато беше в плът. Той знаеше, че хората не са напълно сигурни в Неговата идентичност като Христос, но по време на пребиваването Си в плътта Той не постави строги изисквания към хората. Но след като възкръсна, Той им се яви и ги убеди, че Господ Исус е произлязъл от Бог и че Той е въплътеният Бог, и Той използва явяването и възкресението Си като най-великото видение и най-голямата мотивация за стремежа на човечеството през целия му живот. Неговото възкресение от смъртта не само укрепи всички, които Го следваха, но и напълно осъществи Неговото дело на Епохата на благодатта сред човечеството и така евангелието на спасението на Господ Исус в Епохата на благодатта постепенно се разпространи навсякъде сред човечеството. Смяташ ли, че явяването на Господ Исус след възкресението Му е било значимо? Ако ти беше Тома или Петър по онова време и беше изживял нещо толкова значимо в живота си, какво въздействие би оказало то върху теб? Би ли сметнал това за най-доброто и най-великото видение в живота си на вяра в Бог? Би ли го видял като движеща сила, докато следваш Бог и се стремиш да Го удовлетвориш и да Го обичаш през целия си живот? Щеше ли да отдадеш усилията през целия си живот, за да разпространяваш това най-велико видение? Щеше ли да приемеш да разпространяваш спасението от Господ Исус като Божие поръчение? Въпреки че не сте изживели това, двата примера с Тома и Петър вече са достатъчни, за да могат съвременните хора да придобият ясно разбиране за Бог и Неговите намерения. Може да се каже, че след като Бог се въплъти, след като лично живя сред човечеството и лично изживя човешкия живот и след като видя покварата на човечеството и положението на човешкия живот по онова време, въплътеният Бог по-дълбоко почувства колко безпомощно, печално и жалко е човечеството. Бог стана по-съпричастен към човешкото състояние заради човешката природа, която притежаваше, докато живееше в плът, заради плътските Си инстинкти. Това Го накара да почувства по-голяма загриженост към Своите последователи. Това вероятно са неща, които вие не можете да разберете, но мога да опиша тревогата и грижата, които въплътеният Бог изпита за всеки от Своите последователи само с две думи: „силна загриженост“. Въпреки че този термин произлиза от човешкия език и е много човешки, той все пак наистина изразява и описва чувствата на Бог към Неговите последователи. Що се отнася до силната загриженост на Бог за хората, в хода на вашите изживявания вие постепенно ще почувствате това и ще го изпитате. Това обаче може да се постигне само чрез постепенно разбиране на Божия нрав въз основа на стремежа към промяна на собствения ви нрав. Вследствие на явяването на Господ Исус силната Му загриженост в човешката Му природа към последователите Му се материализира и премина в духовното Му тяло, тоест в Неговата божествена природа. Неговото явяване позволи на хората още веднъж да изживеят и почувстват Божията загриженост и внимание, като същевременно убедително доказа, че Бог е Този, Който поставя началото на една епоха, разгръща я и я завършва. Чрез явяването Си Той укрепи вярата на всички хора и доказа на света, че Той е Самият Бог. Това даде на последователите Му вечно потвърждение, а чрез явяването Си Той постави и началото на една фаза от Своето дело в новата епоха.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.