Исус нахранва петте хиляди

Йоан 6:8-13  Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой. И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те — на седналите; така и от рибите, колкото искаха. И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

Каква е идеята на „пет хляба и две риби“? Обикновено колко хора могат да бъдат нахранени с пет хляба и две риби? Ако основете преценката си на апетита на средностатистическия човек, това би било достатъчно само за двама души. Това е основната идея на „пет хляба и две риби“. В този откъс обаче колко души са били нахранени с пет хляба и две риби? Ето какво се съдържа в писанието: „А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой“. В сравнение с пет хляба и две риби, пет хиляди души голям брой ли са? Това, че този брой е толкова голям, какво показва? От човешка гледна точка разпределянето на пет хляба и две риби между пет хиляди души би било невъзможно, защото разликата между количеството хора и количеството храна е твърде голяма. Дори всеки човек да беше взел само по една малка хапка, пак нямаше да стигне за пет хиляди души. Но тук Господ Исус извърши чудо — Той не само се погрижи петте хиляди души да могат да ядат до насита, но дори остана храна. Писанието казва: „И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли“. Това чудо даде възможност на хората да видят идентичността и статута на Господ Исус и да видят, че за Бог нищо не е невъзможно — така те видяха истината за Божието всемогъщество. Пет хляба и две риби бяха достатъчни, за да нахранят пет хиляди, но ако нямаше храна, щеше ли Бог да успее да нахрани пет хиляди души? Разбира се, че щеше да успее! Това беше чудо, така че неизбежно хората почувстваха, че е неразбираемо, невероятно и загадъчно, но за Бог извършването на нещо такова не представляваше нищо особено. След като това е било нещо обикновено за Бог, защо сега трябва да се набелязва за тълкуване? Защото зад това чудо се крие намерението на Господ Исус, което никога преди не е било разбирано от човечеството.

Първо, нека се опитаме да разберем какви хора са били тези пет хиляди. Последователи на Господ Исус ли са били? От писанието знаем, че те не са били Негови последователи. Знаеха ли кой е Господ Исус? Със сигурност не! Най-малкото, те не знаеха, че човекът, Който стои пред тях, е Христос, а може би някои от тях знаеха само как се казваше Той и знаеха или бяха чували нещо за нещата, които Той беше извършил. Любопитството им към Господ Исус само се беше събудило, когато слушаха разкази за Него, но със сигурност не можеше да се каже, че Го следваха, а още по-малко, че Го разбираха. Когато Господ Исус видя тези пет хиляди души, те бяха гладни и можеха да мислят само за това как да напълнят стомасите си, така че именно в това отношение Господ Исус удовлетвори желанието им. Когато Той удовлетвори желанието им, какво имаше в сърцето Му? Какво беше отношението Му към тези хора, които искаха само да се нахранят? По това време мислите на Господ Исус и Неговото отношение бяха свързани с Божия нрав и същина. Изправен пред тези гладни пет хиляди души, които искаха само да се нахранят, изправен пред тези хора, изпълнени с любопитство и надежда към Него, Господ Исус мислеше само да използва това чудо, за да им дари благодат. Той обаче не се надяваше, че те ще станат Негови последователи, защото знаеше, че те просто искат да се присъединят към забавлението и да ядат до насита, затова Той използва наличното по най-добрия начин и с пет хляба и две риби нахрани пет хиляди души. Той отвори очите на тези хора, които се радваха да видят вълнуващи неща, които искаха да станат свидетели на чудеса, и те видяха със собствените си очи какво можеше да постигне въплътеният Бог. Въпреки че Господ Исус използва нещо материално, за да задоволи любопитството им, Той вече знаеше в сърцето Си, че тези пет хиляди души просто искаха да се наситят с хляб, затова не им проповядваше и изобщо не каза нищо — Той просто им позволи да видят това чудо, както се случи. Той категорично не можеше да се отнася към тези хора по същия начин, както се отнасяше към учениците Си, които наистина Го следваха, но в Божието сърце всички създания са под Негова власт и Той би позволил на всички създания пред погледа Му да се наслаждават на Божията благодат, когато това е необходимо. Въпреки че тези хора не знаеха Кой е Той, не Го разбираха, нямаха никакво особено впечатление за Него и не изпитваха благодарност към Него, дори след като бяха яли хлябовете и рибата, Бог не се възпротиви на това — Той даде на тези хора чудесна възможност да се насладят на Божията благодат. Някои хора казват, че Бог е принципен в това, което прави, че Той не бди над невярващите и не ги защитава, и по-специално, че не им позволява да се наслаждават на Неговата благодат. Така ли е в действителност? В Божиите очи, щом те са живи същества, които Сам Той е създал, Той ще ги управлява и ще се грижи за тях, и ще се отнася към тях, ще прави планове за тях и ще властва над тях по различни начини. Това са мислите и отношението на Бог към всички неща.

Макар че петте хиляди души, които ядоха хляба и рибите, не възнамеряваха да следват Господ Исус, Той не постави строги искания към тях. Знаете ли какво направи Господ Исус, след като се заситиха? Проповядва ли им изобщо? Къде отиде, след като извърши това? В писанията не се съдържа Господ Исус да им е казал нещо, само че си е тръгнал тихо, след като е извършил чудото Си. И така, постави ли Той някакви изисквания към тези хора? Изпитваше ли ненавист? Не, тук нямаше нищо такова. Той просто не искаше повече да обръща внимание на тези хора, които не можеха да Го следват, и в този момент сърцето Му страдаше. Тъй като Той беше видял покварата на човечеството и беше почувствал Своето отхвърляне от човечеството, когато видя тези хора и след като беше с тях, Той беше натъжен от човешката глупост и невежество, а сърцето Му страдаше и единствено искаше да остави тези хора възможно най-бързо. Господ нямаше никакви изисквания към тях в сърцето Си, Той не искаше да им обръща внимание и нещо повече, Той не искаше да изразходва енергията Си за тях. Той знаеше, че те не могат да Го следват, но въпреки всичко отношението Му към тях все още беше много ясно. Той просто искаше да се отнесе към тях добре, да ги дари с благодат и наистина това беше отношението на Бог към всяко сътворено същество под Неговата власт — да се отнася към всяко сътворено същество добре, да се грижи за него и да го храни. Поради самата причина, че Господ Исус беше въплътен Бог, Той много естествено разкри Божията Си същина и се отнесе добре към тези хора. Отнесе се към тях с доброжелателно и толерантно сърце и с такова сърце прояви доброта към тях. Каквото и да смятаха тези хора за Господ Исус, какъвто и да беше резултатът, Той се отнасяше към всяко сътворено същество въз основа на Своята идентичност на Господ на цялото творение. Всичко, което Той разкриваше, без изключение беше Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Господ Исус направи това тихо и след това тихо си тръгна — какъв аспект на Божия нрав е това? Можете ли да кажете, че това е Божията любяща доброта? Можете ли да кажете, че това е Божията безкористност? Дали един обикновен човек е способен на нещо такова? Определено не! По същество кои бяха тези пет хиляди души, които Господ Исус нахрани с пет хляба и две риби? Можете ли да кажете, че тези хора съответстваха на Бог? Можете ли да кажете, че всички те бяха враждебни към Бог? Със сигурност можем да кажем, че те категорично не съответстваха на Господ и тяхната същина беше напълно враждебна към Бог. Но как се е отнесе Бог към тях? Той използва метод, за да обезвреди враждебността на хората към Бог — този метод се нарича „доброта“. Тоест, макар Господ Исус да смяташе, че тези хора са грешници, в Божиите очи те все пак бяха Негови сътворени същества, така че Той пак се отнесе към тези грешници с доброта. Това е Божията толерантност и тази толерантност се определя от Собствената идентичност и същина на Бог. Следователно никой човек, създаден от Бог, не е способен на това — само Бог може да го направи.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.