В рамките на делото, което Господ Исус завърши през Епохата на благодатта, можеш да видиш друг аспект на това, което Бог притежава и представлява. Този аспект беше изразен чрез Неговата плът и хората бяха в състояние да го видят и оценят благодарение на Неговата човешка природа. Чрез Човешкия Син хората видяха как въплътеният Бог изживява Своята човешка природа и видяха Божествената Му природа, изразена чрез плътта. Тези два вида изразяване позволиха на хората да видят един много практичен Бог и им позволиха да си изградят различна представа за Бог. Въпреки това, през периода от време между сътворението на света и края на Епохата на закона, тоест преди Епохата на благодатта, единствените аспекти на Бог, Който хората виждаха, чуваха и изпитваха, бяха Божествената природа, нещата, които Бог вършеше и казваше в нематериалния свят, и нещата от Неговата истинска личност, които Той изразяваше и които не можеха да се видят или докоснат. Често тези неща караха хората да чувстват, че Бог толкова се извисява в Своето величие, че не могат да се доближат до Него. Впечатлението, което Бог обикновено създаваше у хората, беше, че Той ту се появява, ту изчезва от способността им да Го възприемат и хората дори чувстваха, че всяка Негова мисъл и идея е толкова загадъчна и толкова неуловима, че няма как да я достигнат, какво остава да се опитат да я разберат и оценят. За хората всичко, свързано с Бог, беше много далечно, толкова далечно, че те не можеха да го видят, не можеха да го докоснат. Той сякаш беше високо в небето и сякаш изобщо не съществуваше. Така че за хората разбирането на Божието сърце и ум или която и да е от Неговите мисли беше непостижимо и дори недостъпно. Въпреки че Бог извърши някои конкретни дела през Епохата на закона, изрази някои конкретни слова и разкри конкретен нрав, за да позволи на хората да различат и възприемат някакво истинско знание за Него, все пак в крайна сметка тези изрази на това, което Бог притежава и представлява, идваха от нематериален свят и това, което хората разбираха, това, което те знаеха, все още беше свързано с божествения аспект на това, което Той притежава и представлява. Хората не можеха да придобият конкретна представа от този израз на това, което Той притежава и представлява, и тяхното впечатление за Бог все още беше заседнало в рамките на „духовно тяло, до което е трудно да се доближиш, което ту се появява, ту изчезва от възприятието“. Тъй като Бог не беше използвал конкретен предмет или образ, принадлежащ към материалния свят, за да се яви пред хората, те останаха неспособни да Го определят с помощта на човешкия език. В сърцата и умовете си хората винаги са искали да използват собствения си език, за да установят стандарт за Бог, да Го направят осезаем и да Му придадат човешки черти, като например колко висок е Той, колко е голям, как изглежда, какво точно харесва и каква е Неговата личност. Всъщност, в сърцето Си Бог знаеше, че хората мислят по този начин. Той беше много наясно относно потребностите на хората и, разбира се, Той знаеше и какво трябва да направи, за да извърши делото Си по различен начин през Епохата на благодатта. Този нов път беше едновременно божествен и човешки. В периода, в който Господ Исус работеше, хората можеха да видят, че Бог има много човешки проявления. Например, Той можеше да танцува, можеше да присъства на сватби, можеше да общува с хората, да говори с тях и да обсъжда с тях разни неща. Освен това Господ Исус извърши и много работа, която представяше Неговата божествена природа, и разбира се, цялото това дело беше израз и разкриване на Божия нрав. През това време, когато Божествената Му природа се реализира в обикновена плът по начин, който хората можеха да видят и докоснат, те вече не чувстваха, че Той ту се появява, ту изчезва от възприятието или че не могат да се доближат до Него. Напротив, те можеха да се опитат да разберат Божиите намерения или да схванат Неговата Божествена същност чрез всяко движение, чрез словата и чрез делото на Човешкия Син. Въплътеният Човешки Син изрази Божествената Си същност чрез Своята човешка природа и предаде Божиите намерения на човечеството. Чрез изразяването на Божиите намерения и Божия нрав, Той също така разкри на хората Бог, Който не може да бъде видян или докоснат и Който живее в духовния свят. Това, което хората видяха, беше Самият Бог в осезаема форма, от плът и кръв. Така въплътеният Човешки Син направи конкретни и човешки нещата като идентичността на Самия Бог, Божия статус, образ, нрав и това, което Той притежава и представлява. Макар външният облик на Човешкия Син да имаше някои ограничения по отношение на образа на Бог, Неговата същина и това, което Той притежава и представлява, можеха напълно да представят идентичността и статута на Самия Бог — имаше само някои различия във формата на изразяване. Не можем да отречем, че Човешкият Син представляваше идентичността и статута на Самия Бог, както във формата на Неговата човешка природа, така и в Неговата Божествена същност. През това време обаче Бог работеше чрез плътта, говореше от гледна точка на плътта и стоеше пред хората с идентичността и статута на Човешкия Син и това даде възможност на хората да срещнат и да изпитат практическите слова и делото на Бог сред човечеството. То също така позволи на хората да вникнат в Неговата Божествена същност и в Неговото величие сред смирението, както и да получат предварително разбиране и определение на истинността и практичността на Бог. Въпреки че делото, извършено от Господ Исус, начинът Му на действие и гледната точка, от която Той говореше, се различаваха от истинската личност на Бог в духовния свят, всичко в Него наистина представляваше Самия Бог, Когото човечеството никога преди не беше виждало — това не може да се отрече! Тоест в каквато и форма да се появи Бог, от която и гледна точка да говори и в какъвто и образ да се изправи пред човечеството, Бог не представлява нищо друго освен Самия Себе Си. Той не може да представлява нито човек, нито някой от поквареното човечество. Бог е Самият Бог и това не може да се отрече.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)