Сатана изкушава Йов за първи път (добитъкът му е откраднат и бедствие сполетява децата му) (Избрани пасажи)

Реакцията на Йов

Йов 1:20-21  Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони. И каза: „Гол ме роди майка ми; гол ще си отида. Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“.

Това, че Йов сам се задължава да върне всичко, което притежава, се дължи на страха му от Бог

След като Бог каза на Сатана: „Давам в ръката ти всичко, което е негово, само не слагай ръка на него“, Сатана си тръгна и скоро след това Йов беше подложен на внезапни и яростни нападения: първо бяха ограбени воловете и магаретата му, а някои от слугите му бяха убити; след това овцете му и още няколко слуги бяха изгорени в огън; после бяха взети камилите му и още повече от слугите му бяха убити; накрая беше отнет животът на синовете и дъщерите му. Тази поредица от нападения беше мъчението, от което Йов страда по време на първото изкушение. Както беше заповядано от Бог, по време на тези нападения Сатана се насочи само към имота на Йов и децата му, но не нарани самия Йов. Въпреки това Йов мигновено се превърна от заможен човек, притежаващ голямо богатство, в човек, който няма нищо. Никой не би могъл да устои на този изненадващ удар или да реагира правилно на него, но Йов демонстрира своя изключителен характер. Писанията разказват следното: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“. Това беше първата реакция на Йов, след като чу, че е загубил децата си и целия си имот. Преди всичко той не изглеждаше изненадан или обезумял от уплаха, нито пък изрази никакъв гняв или омраза. Виждате, че в сърцето си той вече беше осъзнал, че тези бедствия не са случайни или породени от човешка ръка, а още по-малко, че са дошли като възмездие или наказание. Вместо това върху него се стовариха изпитанията на Йехова; Йехова беше този, който искаше да отнеме имота и децата му. Тогава Йов беше много спокоен и с ясен разсъдък. Неговата съвършена и честна човешка природа му позволяваше рационално и естествено да прави точни преценки и да взема правилни решения относно бедствията, които го бяха сполетели, поради което той се държеше необичайно спокойно: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“. „Разкъса наметалото си“ означава, че е бил без дрехи и не е притежавал нищо; „обръсна си главата“ означава, че се е върнал пред Бог като новородено дете; „простря се на земята, като се поклони“ означава, че е дошъл на света гол и днес все още без нищо се е върнал при Бог като новородено дете. Отношението на Йов към всичко, което го сполетя, не би могло да бъде постигнато от никое сътворено същество. Неговата вяра в Йехова надхвърли границите на упованието в Бог; това беше неговият страх от Бог, неговото покорство към Бог; той можеше да благодари на Бог не само за това, че му е дал, но и за това, че му е взел. Освен това той успя сам да се задължи да върне на Бог всичко, което притежаваше, включително живота си.

Боязънта и покорството на Йов спрямо Бог са пример за човечеството, а неговото съвършенство и честност са върхът на човешката природа, която трябва да притежава човекът. Въпреки че не видя Бог, той осъзна, че Бог наистина съществува, и благодарение на това осъзнаване той се страхуваше от Него, а благодарение на този страх той успя да се покори на Бог. Той даде на Бог свободата да вземе всичко, което има, но не се оплакваше, падна пред Бог и Му каза, че точно в този момент, дори ако Бог вземе плътта му, той с радост ще Му позволи да го направи, без да се оплаква. Цялото му поведение се дължеше на неговата съвършена и честна човешка природа. Това означава, че в резултат на своята невинност, честност и доброта Йов твърдо осъзнаваше и преживяваше съществуването на Бог. Върху тази основа той постави изисквания към себе си и уеднакви своето мислене, поведение, постъпки и принципи на действие пред Бог в съответствие с Божието напътствие за него и Божиите дела, които беше видял сред всички неща. С течение на времето преживяванията на Йов предизвикваха у него истински и реален страх от Бог и го караха да отбягва злото. Това беше източникът на почтеността, към която Йов непоколебимо се придържаше. Йов притежаваше честна, невинна и добра човешка природа, реално беше изпитал страха от Бог, покорството пред Бог и отбягването на злото, както и знанието, че „Йехова ми даде, Йехова ми отне“. Само благодарение на тези неща той успя да остане непоколебим в своето свидетелство сред такива жестоки нападения от страна на Сатана и само благодарение на тях той успя да не разочарова Бог и да даде задоволителен отговор на Бог, когато Божиите изпитания го сполетяха. Въпреки че поведението на Йов по време на първото изкушение беше много недвусмислено, за следващите поколения не беше сигурно, че ще постигнат такава недвусмисленост дори след цял живот усилия, нито пък че непременно ще имат поведението на Йов, описано по-горе. Днес, когато се сблъскваме с недвусмисленото поведение на Йов и го сравняваме с призивите и решимостта за „абсолютно покорство и вярност до смърт“, проявявани към Бог от онези, които твърдят, че вярват в Бог и го следват, чувствате ли се дълбоко засрамени, или не?

Когато четеш в Писанията за всичко, което е преживял Йов и семейството му, каква е твоята реакция? Изгубваш ли се в мислите си? Удивен ли си? Възможно ли е изпитанията, които сполетяха Йов, да бъдат описани като „ужасяващи“? С други думи, достатъчно ужасяващо е да се четат изпитанията на Йов, както са описани в писанията, да не говорим за това как биха изглеждали те в реалния живот. Виждате, че това, което сполетя Йов, не беше „практическо упражнение“, а истинска „битка“, включваща истински „оръжия“ и „куршуми“. Но чия ръка го подложи на тези изпитания? Те, разбира се, бяха дело на Сатана и Сатана направи тези неща със собствените си ръце. Въпреки това тези неща бяха разрешени от Бог. Дали Бог каза на Сатана с какви средства да изкуши Йов? Не, не му каза. Бог просто постави едно условие, което Сатана трябваше да спазва, и тогава Йов беше подложен на изкушение. Когато изкушението се стовари върху Йов, то даде на хората представа за злобата и грозотата на Сатана, за неговата злонамереност и омраза към човека, както и за неговата враждебност към Бог. В това виждаме, че думите не могат да опишат колко жестоко беше това изкушение. Може да се каже, че злонамерената природа, с която Сатана изтезаваше човека, и неговото грозно лице бяха напълно разкрити в този момент. Сатана използва тази възможност, предоставена с Божието позволение, за да подложи Йов на трескави и безмилостни изтезания, чиито метод и степен на жестокост са невъобразими и напълно непоносими за хората днес. Вместо да казваме, че Йов беше изкушаван от Сатана и че по време на това изкушение той остана непоколебим в своето свидетелство, по-добре е да кажем, че по време на изпитанията, определени за него от Бог, Йов започна спор със Сатана, за да защити своето съвършенство и честност и да отстоява пътя на страха от Бог и отбягването на злото. В този спор Йов загуби овце и добитък, които струваха цяло състояние, загуби всичкия си имот и синовете и дъщерите си. Въпреки това той не се отказа от своето съвършенство, честност и страх от Бог. С други думи, в този спор със Сатана Йов предпочете да се лиши от имота и децата си, отколкото да изгуби своето съвършенство, честност и страх от Бог. Предпочиташе да се придържа към корена на това, какво означава да си човек. Писанията предоставят кратък разказ за целия процес, в който Йов губи имота си, и също така документират поведението и отношението на Йов. Тези кратки и сбити разкази създават усещането, че Йов е бил почти спокоен, когато е посрещнал това изкушение, но ако това, което се е случило в действителност, бъде пресъздадено — като се има предвид и фактът на злонамерената природа на Сатана — нещата нямаше да бъдат толкова прости и лесни, колкото са описани в тези изречения. Реалността беше далеч по-жестока. Такава е степента на опустошение и омраза, с които Сатана се отнася към човечеството и към всички, които Бог одобрява. Ако Бог не беше помолил Сатана да не наранява Йов, Сатана несъмнено щеше да го убие без никакви угризения. Сатана не иска никой да се прекланя пред Бог, нито пък желае онези, които са праведни в Божиите очи, и онези, които са съвършени и честни, да могат да продължават да се боят от Бог и да отбягват злото. Да се боят от Бог и да отбягват злото означава да отбягват и да изоставят Сатана, така че Сатана се възползва от Божието разрешение, за да стовари цялата си ярост и омраза върху Йов без милост. Сами виждате колко голямо беше мъчението на Йов — от ума до плътта, отвътре и отвън. Днес ние не виждаме как е било по онова време и от библейските разкази можем да добием само бегла представа за чувствата на Йов, когато е бил подложен на мъченията по това време.

Непоколебимата почтеност на Йов опозорява Сатана и го кара да избяга панически

И така, какво направи Бог, когато Йов беше подложен на това мъчение? Бог следеше, наблюдаваше и очакваше резултата. Как се чувстваше Бог, докато следеше и наблюдаваше? Чувстваше се съкрушен от скръб, разбира се. Но възможно ли е Бог да е съжалявал, че е разрешил на Сатана да изкушава Йов само заради скръбта, която е изпитвал? Отговорът е: не, Той не можеше да изпитва такова съжаление. Защото Той твърдо вярваше, че Йов е съвършен и честен, че се бои от Бог и отбягва злото. Бог просто беше дал на Сатана възможност да провери праведността на Йов пред Бог и да разкрие собствената си нечестивост и низост. Това беше и възможност за Йов да засвидетелства своята праведност и това, че се бои от Бог и отбягва злото, пред хората по света, Сатана и дори пред всички, които следват Бог. Доказа ли крайният резултат, че Божията преценка за Йов е правилна и безпогрешна? Дали Йов наистина победи Сатана? Тук четем за архетипните думи, изречени от Йов — думи, които са доказателство, че той е победил Сатана. Той каза: „Гол ме роди майка ми; гол ще си отида“. Това е отношението на Йов към Бог, изпълнено с покорство. След това той каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“. Тези думи, изречени от Йов, доказват, че Бог наблюдава дълбините на човешкото сърце, че Той може да надникне в ума на човека, и също така доказват, че Неговото одобрение към Йов е безпогрешно, че този човек, който беше одобрен от Бог, беше праведен. „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“. Тези думи са свидетелството на Йов за Бог. Именно тези обикновени думи уплашиха Сатаната, опозориха го и го накараха да избяга панически, а освен това го оковаха и го оставиха без възможности. Също така тези думи накараха Сатана да почувства чудото и могъществото на делата на Бог Йехова и му позволиха да разбере необикновеното обаяние на човек, чието сърце беше управлявано от Божия път. Нещо повече, те демонстрираха на Сатана силната жизненост на един малък и незначителен човек, който се придържа към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Така Сатана беше победен в първия спор. Въпреки че се „поучи от това“, Сатана нямаше намерение да пусне Йов, нито пък имаше някаква промяна в неговата злонамерена природа. Сатана се опита да продължи да напада Йов и затова отново застана пред Бог…

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)