Божият нрав никога не е бил скрит от човека — човешкото сърце се е отклонило от Бог

От времето на сътворението Божият нрав е в синхрон с Неговото дело. Той никога не е бил скрит от хората, а напълно оповестен и ясен за тях. И все пак с течение на времето човешкото сърце се е отдалечавало все повече от Бог и тъй като човешката поквара се е задълбочавала, човекът и Бог са се раздалечавали все повече и повече. Бавно, но сигурно човекът е изчезнал от очите на Бог. Човекът е станал неспособен да „вижда“ Бог, което го е оставило без „новини“ за Бог; така той не знае дали Бог съществува и дори стига дотам, че напълно отрича Неговото съществуване. Следователно неразбирането от страна на човека на Божия нрав и на това, което Той притежава и представлява, не се дължи на това, че Бог е скрит от човека, а на това, че сърцето му се е отвърнало от Бог. Въпреки че човекът вярва в Бог, сърцето му е без Бог и той не знае как да обича Бог, а и не иска да Го обича, защото сърцето му никога не се приближава до Бог и винаги Го избягва. В резултат на това човешкото сърце е отдалечено от Бог. И така, къде е сърцето му? Всъщност човешкото сърце не е отишло никъде: вместо да го даде на Бог или да го разкрие, така че Бог да го види, той го пази за себе си. Това е така въпреки факта, че някои хора често се молят на Бог и казват: „О, Боже, погледни сърцето ми — Ти знаеш всичко, което мисля“, а някои дори се заклеват да позволят на Бог да ги наблюдава, за да бъдат наказани, ако нарушат клетвата си. Макар че човек позволява на Бог да надникне в сърцето му, това не означава, че е способен да се покорява на Божието ръководство и разпоредби, нито че е оставил съдбата си, перспективите си и всичко под управлението на Бог. Така, независимо от клетвите, които полагаш пред Бог, или от това, което заявяваш пред Бог, в Божиите очи сърцето ти все още е затворено за Него, защото ти само позволяваш на Бог да гледа сърцето ти, но не и да го управлява. Иначе казано, ти изобщо не си отдал сърцето си на Бог и говориш само хубави думи, така че Той да ги чуе; в същото време криеш от Бог различните си измамни намерения заедно с интригите, подлостите и плановете си и стискаш в ръце перспективите и съдбата си, страхувайки се дълбоко, че Бог ще ти ги отнеме. Така Бог никога не вижда искреността на човека към Него. Въпреки че Бог наблюдава дълбините на човешкото сърце и може да вижда какво мисли и иска да направи човек в сърцето си, както и какви неща пази в сърцето си, сърцето на човека не принадлежи на Бог и той не иска да се остави на Божието управление. Това означава, че Бог има право да наблюдава, но няма право да управлява. В субективното си съзнание човекът не иска и не възнамерява да се предаде на Божиите разпоредби. Човекът не само се е затворил за Бог, но дори има хора, които измислят начини да забулят сърцата си, като използват благи думи и ласкателства, за да създадат фалшиво впечатление и да спечелят доверието на Бог, и скриват истинското си лице от погледа на Бог. С това, че не позволяват на Бог да ги види, те целят да попречат на Бог да разбере какви са в действителност. Те не искат да отдадат сърцата си на Бог, а да ги запазят за себе си. Подтекстът на това е, че всичко, което човек прави и което иска, се планира, изчислява и решава от самия него; той не се нуждае от участието или намесата на Бог, а още по-малко — от ръководството и разпоредбите Му. Така, независимо дали става дума за Божиите заповеди, за Неговото поръчение или за изискванията, които Бог поставя към човека, решенията на човека се основават на собствените му намерения и интереси, на собственото му състояние и обстоятелства в дадения момент. Човекът винаги използва познанията и прозренията, с които е запознат, както и собствения си интелект, за да прецени и избере пътя, по който трябва да поеме, и не допуска намесата или управлението на Бог. Това е човешкото сърце, което Бог вижда.

От самото начало до днес само човекът е бил способен да разговаря с Бог. Тоест, сред всички живи същества и Божии създания единствено човекът може да разговаря с Бог. Човекът има уши, които му позволяват да чува, и очи, които му дават възможност да вижда; той има език, собствени идеи и свободна воля. Той притежава всичко, което е необходимо, за да чуе Божието слово, да разбере Божиите намерения и да приеме Божието поръчение, и така Бог възлага всичките Си желания на човека, като иска да направи от човека спътник, който да е в единомислие с Него и който да може да върви с Него. Откакто е започнал управлението Си, Бог чака човекът да Му даде сърцето си. Той иска да може да го пречисти и подготви, да го направи удовлетворителен за Бог и обичан от Бог, да го накара да се бои от Бог и да отбягва злото. Бог винаги е очаквал с нетърпение този резултат.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)