Ежедневни Божии слова: Познаване на Бог | Откъс 5
Истинското сътворено същество трябва да знае кой е Създателят, защо е бил създаден човекът, как да изпълнява задълженията на сътвореното...
Приветстваме търсещите, които копнеят за Божието явяване
Битие 9:11-13 Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.
Бог създаде човечеството; независимо дали са били покварени и дали Го следват, Бог се отнася към хората като към най-свидни и обични — или както биха казали човешките същества, като към най-скъпите си хора — а не като към Негови играчки. Макар и Бог да казва, че Той е Създателят, а човекът е Негово сътворено същество, което би могло да прозвучи сякаш съществува лека разлика в ранга им, в действителност всичко, което Бог е направил за човешкия род далеч надхвърля взаимоотношения от това естество. Бог обича човечеството, полага грижи за него, тревожи се за него и постоянно и безспирно му осигурява ресурс. В сърцето Си Той никога не чувства, че това е допълнителна работа или че е нещо, което заслужава дълбока признателност, нито пък чувства, че има огромен принос към човечеството, като го спасява и му осигурява и дава всичко. Той просто предоставя ресурс на хората тихо и мълчаливо, по Свой собствен начин, посредством Своята собствена същност и чрез всичко, което представлява и притежава. Колкото и ресурс и помощ да получава човечеството от Него, Бог никога не помисля да си приписва заслуги, а и не се опитва. Това е предопределено от Божията същност и също така определено е точен израз на Божия нрав. Ето защо, независимо дали става дума за Библията, или за други книги, никога не откриваме Бог да изразява мислите Си и никога не откриваме Бог да описва или да заявява на хората защо прави тези неща или защо се грижи толкова много за хората с цел да ги накара да Му бъдат благодарни или да Го възхваляват. Дори когато е наранен, когато сърцето Му изпитва изключителна болка, Той никога не забравя отговорността Си към човечеството и загрижеността Си за него; и прави всичко това, докато мълчаливо понася това оскърбление и тази болка сам. Напротив, Бог продължава да се грижи за човечеството, както винаги е правил. Въпреки че човечеството често възхвалява Бог или свидетелства за Него, Бог изобщо не изисква такова поведение. Това е така, защото Бог никога не е възнамерявал да разменя доброто, което прави за човечеството, срещу благодарност или отплата. От друга страна, онези, които могат да се боят от Бог и да отбягват злото, онези, които могат истински да следват Бог, слушат Го и са Му предани, и онези, които могат да Му се покоряват — това са хората, които често ще получават Божиите благословии и Бог ще ги дарява с тях безрезервно. Нещо повече, благословиите, които хората получават от Бог, често надхвърлят въображението им, а също и всичко, което човешките същества са заслужили с това, което са направили, или с цената, която са платили. Когато човечеството се наслаждава на Божиите благословии, интересува ли се някой от това, което прави Бог? Проявява ли някой загриженост за това как се чувства Бог? Опитва ли се някой да вникне в Божията болка? Отговорът е категорично не! Може ли някой човек, включително Ной, да разбере болката, която Бог изпитва в онзи момент? Може ли някой да разбере защо Бог би сключил такъв завет? Не може! Човечеството не разбира Божията болка не защото не може да я разбере и не защото между Бог и човека има пропаст или разлика в статута им, а защото човечеството изобщо не се интересува от чувствата на Бог. Хората смятат, че Бог е независим, че Бог не се нуждае от хора, които да се грижат за Него, да Го разбират или да проявяват внимание към Него. Бог е Бог, така че Той не изпитва болка, не изпитва вълнение; Той не се чувства тъжен, не изпитва скръб и дори не плаче. Бог е Бог, така че Той не се нуждае от емоционално изразяване и от утешаване на чувствата Си. Ако при определени обстоятелства Той се нуждае от тези неща, тогава може да се справи сам, без да търси помощ от човечеството. И обратното, слабите, незрели хора са тези, които се нуждаят от Божията утеха, от Неговия ресурс, от Неговото насърчаване и дори от това да утеши вълненията им по всяко време и навсякъде. Такива неща се крият дълбоко в сърцата на хората: хората са слаби; те имат нужда Бог да се грижи за тях във всяко отношение, те заслужават цялото внимание, което получават от Бог, и трябва да изискват от Него всичко, което смятат, че им принадлежи. Бог е силният, Той има всичко и трябва да бъде пазител на човечеството и дарител на благословии. Тъй като Той вече е Бог, Той е всемогъщ и никога не се нуждае от нищо от човечеството.
Тъй като хората пренебрегват всички Божии откровения, те никога не са изпитвали скръбта, болката или радостта Му. И обратното — Бог познава всички човешки прояви като пръстите на ръката Си. Бог удовлетворява нуждите на всички по всяко време и навсякъде, като наблюдава променящите се мисли на всеки човек и така го утешава и призовава, напътства и озарява. По отношение на всичко, което Бог е направил за хората, и на цялата цена, която е платил заради тях, могат ли хората да намерят откъс в Библията или друго, което Бог е казал досега, където ясно да се казва, че Бог ще поиска нещо от човека? Не! Напротив, независимо от това, че хората пренебрегват Божиите мисли, Той все пак многократно води хората, многократно им осигурява ресурс и им помага, за да им даде възможност да следват Божия път и да достигнат красивата крайна цел, която Той е подготвил за тях. Когато става дума за Бог, това, което Той притежава и представлява, Неговата благодат, милост и всички Негови дарове ще бъдат дадени безрезервно на онези, които Го обичат и Го следват. Но Той никога пред никого не разкрива болката, която е изпитал, или душевното Си състояние и никога не се оплаква, че някой не е внимателен към Него или че не разбира намеренията Му. Той просто понася всичко това мълчаливо, очаквайки деня, в който човечеството ще е способно да проумее.
Защо казвам тези неща тук? Какво виждате в това, което казах? В същността и нрава на Бог има нещо, което е твърде лесно да се пренебрегне, нещо, което притежава единствено Бог, нещо, което не притежава никой човек, включително онези, които другите смятат за велики хора, добри хора, нито го притежава Богът в тяхното въображение. Какво е то? Това е Божията безкористност. Когато говорим за безкористност, може би си мислиш, че и ти си много безкористен, защото когато става въпрос за децата ти, никога не се пазариш и не сключваш сделки с тях, или си мислиш, че си много безкористен, когато става въпрос за родителите ти. Каквото и да мислиш, поне имаш представа за думата „безкористен“ и я възприемаш като положителна, и знаеш, че да си безкористен човек е много благородно. Когато си безкористен, изпитваш високо себеуважение. Но никой не може да види Божията безкористност във всички неща, сред хората, събитията и предметите, както и в Неговото дело. Защо е така? Защото човекът е твърде егоистичен! Защо го казвам? Човечеството живее в материален свят. Може да следваш Бог, но никога не виждаш и не оценяваш това, че Бог ти осигурява ресурс, че те обича и се грижи за теб. И така, какво виждаш? Виждаш кръвните си роднини, които те обичат или те обожават. Виждаш нещата, които са полезни за плътта ти, грижиш се за хората и за нещата, които обичаш. Това е така наречената безкористност на човека. Такива „безкористни“ хора обаче никога не се интересуват от Бог, Който им дава живот. В сравнение с Божията безкористност човешката става егоистична и презряна. Безкористността, в която вярва човекът, е празна, нереална и подправена, несъвместима е с Бог и не е свързана с Него. Безкористността на човека е заради него самия, докато безкористността на Бог е истинско разкриване на Неговата същност. Именно поради Божията безкористност хората постоянно имат осигурен ресурс от Него. Възможно е темата, за която говоря днес, да не ви засяга твърде дълбоко и просто да кимате в знак на съгласие, но когато в сърцето си се опиташ да разбереш Божието сърце, неволно ще откриеш следното: сред всички хора, събития и вещи, които можеш да почувстваш на този свят, само Божията безкористност е реална и конкретна, защото само Божията любов към теб е безусловна и непорочна. Освен Божията, така наречената безкористност на всеки друг е притворна и повърхностна, тя не е истинска, тя има цел, определени намерения, включва получаване на нещо насреща и не може да издържи изпитанието. Може дори да се каже, че е мръсна и достойна за презрение. Съгласни ли сте с казаното?
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)
The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.
Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.
Истинското сътворено същество трябва да знае кой е Създателят, защо е бил създаден човекът, как да изпълнява задълженията на сътвореното...
Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа,...
Въплътеният Бог се нарича Христос, а Христос е плътта, облечена от Божия Дух. Тази плът не прилича на никой друг човек, който е от плът....
Безчетните сътворени неща в царството започват да се съживяват и да възвръщат жизнената си сила. Поради промените в състоянието на земята,...