Бог използва дъгата като символ на завета Си с човека (Избрани пасажи)

Битие 9:11-13 Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

Повечето хора знаят какво е дъга и са чували истории, свързани с дъгата. Що се отнася до историята за дъгата в Библията, някои хора вярват в нея, други я смятат за легенда, а трети изобщо не вярват в нея. Във всеки случай, всички събития, които се случиха във връзка с дъгата, бяха дело на Бог и се случиха в процеса на Божието управление на човека. Тези събития са описани в Библията точно. Тези писмени свидетелства не ни казват какво е било настроението на Бог по това време или какви намерения са стояли зад тези слова, изречени от Бог. Освен това никой не може да разбере какво е изпитвал Бог, когато ги е казал. Въпреки това Божиите мисли за цялото това събитие се разкриват между редовете на текста. Сякаш мислите Му по това време изскачат от страницата чрез всяка дума и фраза от Божието слово.

Божиите мисли са това, за което хората трябва да се тревожат и това, което трябва да се опитват да опознаят най-добре. Това е така, защото Божиите мисли са неразривно свързани с разбирането на човека за Бог, а разбирането на човека за Бог е незаменима брънка от навлизането в живота на човека. И така, какво мислеше Бог по времето, когато се случиха тези събития?

Първоначално Бог създаде човечество, което в Неговите очи беше много добро и близко до Него, но след като хората се разбунтуваха срещу Него, те бяха унищожени от потоп. Болно ли Му беше на Бог, че такова човечество мигновено изчезна просто така? Разбира се, че Му беше болно! И така, как изрази болката Си Той? Какво пише в Библията за това? В Библията е записано със следните думи: „Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята“. Това просто изречение разкрива Божиите мисли. Това унищожение на света Го нарани много. Казано на човешки език, Той беше много тъжен. Можем да си представим: как е изглеждала земята, която някога е била изпълнена с жизненост, след като беше унищожена от потопа? Как изглеждаше по онова време земята, която някога беше пълна с човешки същества? Нямаше човешки жилища, нямаше живи същества, водата беше навсякъде и пълно опустошение цареше на повърхността на водата. Дали подобна гледка е влизала в първоначалното намерение на Бог, когато е създал света? Разбира се, че не! Първоначалното намерение на Бог беше да види жизненост по цялата земя, да види как човешките същества, които е създал, Го почитат, а не само Ной да е единственият, който Го почита, или единственият, който може да откликне на призива на Бог да свърши това, което му беше поверено. Когато човечеството изчезна, Бог видя не това, което първоначално възнамеряваше, а точно обратното. Как би могло сърцето Му да не страда? И така, докато разкриваше Своя нрав и изразяваше чувствата Си, Бог взе решение. Какво решение взе Той? Да направи дъга в облака (т.е. дъгите, които виждаме) като завет с човека, като обещание, че Бог повече няма да унищожава човечеството с потоп. В същото време трябваше да разкаже на хората, че Бог е унищожил света с потоп, за да може човечеството завинаги да запомни защо Бог е направил такова нещо.

Дали унищожаването на света по онова време беше нещо, което Бог искаше? Определено не беше това, което Бог искаше. Може би сме способни да си представим малка част от жалката гледка на земята след разрушаването на света, но дори не можем да се доближим до това да си представим как е изглеждала обстановката по онова време в Божиите очи. Можем да кажем, че независимо дали става дума за хората в днешно време, или за хората по онова време, никой не е способен да си представи или да разбере какво изпитваше Бог при вида на тази гледка, тази картина на света след унищожението му от потопа. Бог беше принуден да направи това поради непокорството на човека, но болката от това унищожение на света чрез потоп, която Божието сърце изпита, е реалност, която никой не може да разбере и в която никой не може да оцени. Ето защо Бог сключи завет с човечеството, чрез който целеше да каже на хората да помнят, че някога Бог е направил нещо подобно, и да им се закълне, че Бог никога повече няма да унищожи света по такъв начин. В този завет виждаме Божието сърце — виждаме, че то е страдало, когато Той е унищожил това човечество. На човешки език, когато Бог унищожи човечеството и видя как то изчезва, сърцето Му плачеше и кървеше. Нима това не е най-добрият начин да го опишем? Тези думи се използват от хората, за да илюстрират човешки емоции, но тъй като човешкият език е твърде недостатъчен, използването им, за да се опишат Божиите чувства и емоции, не Ми изглежда твърде лошо, нито твърде преувеличено. Поне ви дава много ярко и точно разбиране за това, какво беше настроението на Бог тогава. За какво ще си помислите сега, когато отново видите дъга? Поне ще си спомните как някога Бог е скърбил за това, че е унищожил света чрез потоп. Ще си спомните как, въпреки че Бог ненавиждаше този свят и презираше това човечество, когато унищожи човешките същества, които беше създал със собствените Си ръце, сърцето Му страдаше, мъчеше се да се избави, не Му се искаше да го прави и Му беше трудно да го понесе. Единствената Му утеха беше осемчленното семейство на Ной. Именно съдействието на Ной направи така, че усърдните Му усилия да създаде всички неща да не са напразни. Във време, когато Бог страдаше, това беше единственото нещо, което можеше да компенсира болката Му. От онзи момент нататък Бог възложи на семейството на Ной всички Свои очаквания към човечеството и се надяваше, че ще могат да живеят под Неговите благословии, а не под Неговото проклятие, че никога повече няма да видят как Бог унищожава света с потоп и че те няма да бъдат унищожени.

Каква част от Божия нрав трябва да разберем от това? Бог презря хората, защото те бяха враждебни към Него, но в сърцето Му вниманието, загрижеността и милостта Му към човечеството останаха непроменени. Дори когато унищожи човечеството, сърцето Му не се промени. Когато човечеството беше изпълнено с много поквара и непокорство спрямо Бог, Той трябваше да унищожи това човечество поради нрава и същността Си и в съответствие със Своите принципи. Но поради Божията същност Той все още съжаляваше човечеството и дори искаше да използва различни начини за изкупление на човечеството, за да може то да продължи да живее. Човекът обаче се противопостави на Бог, продължи да Му се опълчва и отказа да приеме Божието спасение, тоест отказа да приеме добрите Му намерения. Колкото и да ги призоваваше Бог, колкото и да им напомняше, каквото и да им даваше, колкото и да им помагаше и колкото и толерантен да беше, хората не го разбираха, не го оценяваха и не му обръщаха внимание. В болката Си Бог все пак не забрави да бъде крайно толерантен към тях и ги чакаше да обърнат посоката. След като достигна предела Си, Той направи това, което трябваше да направи, без никакво колебание. С други думи, от момента, в който Бог беше планирал да унищожи човечеството, до началото на делото за унищожението му, имаше известен период от време и определен процес. Този процес съществуваше с цел да даде възможност на човека да обърне посоката си и това беше последната възможност, която Бог даде на човека. И така, какво направи Бог през това време, преди да унищожи човечеството? Бог положи много усилия да напомня и призовава. Колкото и болка и скръб да изпитваше Божието сърце, Той продължаваше да проявява внимание, загриженост и огромна милост към човечеството. Какво виждаме в това? Несъмнено виждаме, че Божията любов към човечеството е истинска, а не е само на думи. Тя е действителна, осезаема и значима, а не престорена, подправена, измамна или претенциозна. Бог никога не използва измама и не създава фалшиви образи, за да накара хората да видят, че Той е обичлив. Той никога не използва лъжливо свидетелство, за да покаже на хората Своята обичливост или за да парадира с обичливостта или светостта Си. Нима тези аспекти на Божия нрав не са достойни за любовта на човека? Нима не заслужават почит? Нима не заслужават да бъдат ценени? Сега искам да ви попитам: след като чухте тези слова, смятате ли, че Божията величественост е само празнословие на лист хартия? Нима Божията обичливост е само празни приказки? Не! Категорично не! Върховната власт, величествеността, светостта, толерантността, любовта на Бог и т.н. — всяка подробност от всеки един от различните аспекти на Божия нрав и Неговата същност намират практическо изражение всеки път, когато Той извършва Своето дело, те са въплътени в Неговите намерения към човека, а също и се изпълняват и се отразяват във всеки човек. Независимо дали си го чувствал преди, Бог се грижи за всеки човек по всевъзможни начини, като използва искреното Си сърце, мъдростта Си и различни средства, за да стопли сърцето на всеки човек и да събуди духа му. Това е неоспорим факт.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.