Всъщност Божият нрав е явен за всички и не е скрит, защото Бог никога не е странил съзнателно от никого и никога не се е крил умишлено, за да не позволи на хората да Го опознаят или да Го разберат. Откритостта и прямото отношение към всекиго е неизменна черта на Божия нрав. В Божието управление Бог осъществява делото Си с лице към всички и върши работата Си върху всеки отделен човек. Докато прави това, Той неспирно разкрива Своя нрав и непрестанно ползва Своята същност, това, което притежава и представлява, за да напътства всеки отделен човек и да му набавя необходимото. Във всяка епоха и на всеки етап, независимо дали обстоятелствата са благоприятни, или не, Божият нрав остава непрекъснато отворен за всекиго, а това, което Бог притежава и представлява, е на разположение на всички хора, точно както и животът Му е посветен на това постоянно и без отдих да осигурява ресурс на човешкия род и да го подкрепя. Въпреки всичко това Божият нрав остава скрит за някои. Защо? Защото макар и тези хора да живеят в Божието дело и да следват Бог, те никога не са се стремили да Го проумеят, нито са искали да Го опознаят, а да не говорим да се доближат до Него. За тези хора разбирането на Божия нрав предвещава близката им кончина; за тях това означава, че предстои да бъдат съдени и заклеймени от Божия нрав. Затова те никога не са желали да разберат Бог или нрава Му, нито някога са копнели да вникнат по-дълбоко в Божиите намерения или да ги узнаят. Те не се стремят да разберат Божиите намерения чрез съзнателно съдействие — вместо това цял живот се наслаждават на нещата, които им се нравят, и не им омръзва от тях; вярват в Бог, в който искат да вярват; вярват в Бог, съществуващ единствено във фантазиите им, в Бог, съществуващ само в представите им; вярват в един Бог, който е неделим от тях в ежедневието им. Що се отнася до Самия истински Бог, те отхвърлят дори и мисълта за Него и нямат никакво желание да Го разберат или да Му обърнат внимание, камо ли да се доближат до Него. Те само се кичат с Божиите слова за благовидност. В тяхното съзнание това е предостатъчно, за да бъдат успешни вярващи и хора, чиито сърца са изпълнени с вяра в Бог. А в сърцата си всъщност хората са водени от фантазиите си, представите си и дори от индивидуалните си определения за Бог. От друга страна, Самият истински Бог няма нищо общо с тях. Защото, ако добият разбиране за Самия истински Бог, ако вникнат в истинския Му нрав и разберат какво притежава Бог и какво представлява, техните действия, вяра и стремления биха се оказали заклеймени. Затова отказват да проумеят Божията същност и гледат с нежелание и неохота на активното търсене и на молитвите за по-добро разбиране на Бог, за проумяване на Божиите намерения и за по-пълно опознаване на Божия нрав. Те предпочитат Бог да е някаква фикция, нещо празно и неопределено. Биха предпочели Той да отговаря досущ на представите им, тутакси да се отзовава на всяка от прищявките им, неизчерпаемо щедър и постоянно на разположение. Когато им се доще да се насладят на Божията милост, те молят Бог Той да бъде тази милост. Потрябва ли им Божията благодат, те молят Бог да бъде тази благодат. Когато се изправят пред несгоди, молят Бог да ги дари с кураж и да им пази гърба. У тези хора познанието за Бог е ограничено в тесните рамки на милостта и благодатта. Разбирането им за Божието дело, Божия нрав и Самия Бог също се свежда само до фантазии, думи и доктрини. Но има и други хора, които усърдно се стремят да вникнат в Божия нрав, искрено желаят да видят Самия Бог и истински разбират Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тези хора се стремят към реалността на истината и Божието спасение, стремят се да бъдат покорени от Него и да добият спасение и усъвършенстване. Те четат Божието слово със сърцата си, със сърцата си преценяват всяка ситуация и всеки човек, събитие или нещо, което Бог е отредил за тях, а молитвите и търсенията им са искрени. Най-силно искат да узнаят Божиите намерения и най-голямото им желание е да вникнат в истинския Божи нрав и същност, за да не оскърбяват никога вече Бог и за да могат чрез преживяванията си да видят повече от Божията обичливост и от Неговата истинска страна. Също така, за да съществува истински реален Бог в сърцата им и за да има Бог място в сърцата им, така че те вече да не живеят сред фантазии, представи и неопределеност. При тези хора причината за настойчивото им желание да разберат Божия нрав и Неговата същност е осъзнаването, че нравът и същността Му са потребни на човеците във всеки миг от преживяването им тук, защото Неговият нрав и Неговата същност са ресурс за живот за всекиго през всичките му земни дни. Вникнат ли веднъж в Божия нрав, те ще могат да се боят от Бог по-добре, по-успешно ще съдействат за Божието дело и ще проявяват повече внимание към Божиите намерения, като изпълняват своя дълг добре. Такова е отношението на двата вида хора към Божия нрав. Към първия вид принадлежат онези, които не желаят да разберат Божия нрав. Дори и да заявяват, че искат да вникнат в него и да опознаят Самия Бог и това, което Той притежава и представлява, и да твърдят, че искрено разбират Божиите намерения, дълбоко в себе си те биха предпочели Бог да не съществува. Това се дължи на факта, че този вид хора неотстъпно се бунтуват срещу Бог и Му се противят; те се борят с Бог за позиция в собствените си сърца и често се съмняват в Неговото съществуване и дори го отричат. Не желаят Божият нрав или Самият истински Бог да завладее сърцата им. Едничката им цел е да задоволяват личните си желания, фантазии и амбиции. И така, тези хора може да вярват в Бог, да Го следват и дори да се отрекат от семействата си и да се откажат от кариерата си за Него, но не се отказват от това да вършат злини. Някои дори крадат или пропиляват приношенията, проклинат Бог, когато са сами, а други многократно се възползват от положението си, за да свидетелстват за себе си, да се самовеличаят и да се съревновават с Бог за хора и статус. Прибягват до различни похвати и прийоми, за да накарат хората да им се прекланят, и непрестанно се стремят да спечелят хората и да властват над тях. Някои стигат дотам съзнателно да подвеждат хората, че те са Бог и че им се полага отношение като към Бог. Никога не биха признали пред никого, че са покварени — или че те са също толкова покварени и арогантни, че не заслужават преклонение и че колкото и добре да се справят, това изцяло се дължи на Божието извисяване, а и в крайна сметка те просто правят това, което трябва. Защо премълчават тези неща? Защото много се страхуват да не изгубят мястото си в човешките сърца. Ето защо тези хора никога не възвеличават Бог и никога не свидетелстват за Него. Те не възхваляват Бог и не свидетелстват за Бог, защото никога не са се опитали да Го разберат. Възможно ли е да познават Бог, без да Го разбират? Невъзможно! Ето защо, макар и заглавието на темата „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог“ да звучи просто, то съдържа различно значение за всекиго. За някой, който често се бунтува срещу Бог, противи Му се и е враждебен към Него, тези думи вещаят заклеймяване, докато този, който се стреми към истината реалност, който често застава пред Бог, за да търси намеренията Му, ще се почувства като риба във вода. Затова някои от вас получават главоболие, сърцата им се изпълват със съпротива и се чувстват изключително неудобно, щом чуе да се заговори за Божия нрав и Божието дело. Но други сред вас усещат, че точно това е темата, от която се нуждаят, защото е толкова ползотворна за тях. Тя не бива да липсва от житейското им преживяване, тя е самата сърцевина на опита им, основа за вярата им в Бог и е нещо, което човечеството не може да изостави. Тази тема може да ви се стори едновременно близка и далечна, позната и неизвестна. Но независимо от всичко това е тема, която всички трябва да изслушат, да опознаят и да разберат. Както и да се отнесеш към нея, както и да погледнеш на нея и както и да я изтълкуваш, нейната значимост не може да бъде пренебрегната.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)