Отношението на Бог към тези, които напускат в хода на Неговото дело

Навсякъде има такива хора: след като са били сигурни в Божия път, поради различни причини те си тръгват мълчаливо, без да се сбогуват, и отиват да правят, каквото пожелаят сърцата им. Засега няма да се занимаваме с причините, поради които тези хора напускат; първо ще разгледаме какво е отношението на Бог към този тип хора. То е много ясно. От момента, в който тези хора си тръгнат, в Божиите очи периодът на тяхната вяра е приключил. Не отделният човек го е прекратил, а Бог. Това, че този човек е напуснал Бог, означава, че той вече Го е отхвърлил, че не Го иска повече и че вече не приема Божието спасение. След като такива хора не искат Бог, може ли Той все още да ги иска? Нещо повече, когато такива хора имат подобно отношение, такива възгледи и са твърдо решени да напуснат Бог, те вече са ожесточили Божия нрав. Това става въпреки факта, че не са изпаднали в ярост и не са проклели Бог, въпреки факта, че не са имали някакво гнусно или неконтролируемо поведение, и въпреки факта, че тези хора си мислят: „Ако дойде ден, в който се наситя на забавленията навън или когато все още Бог ми потрябва за нещо, ще се върна. Или ако Бог ме призове, ще се върна“, или казват: „Когато навън ме наранят или когато видя, че външният свят е твърде тъмен и зъл и вече не искам да се нося по течението, ще се върна при Бог“. Въпреки че тези хора са изчислили в умовете си кога точно ще се върнат и въпреки че са се опитали да оставят вратата отворена за тяхното завръщане, те не осъзнават, че независимо от това в какво вярват и как планират, всичко това е просто самозалъгване. Тяхната най-голяма грешка е, че не са наясно как се чувства Бог, когато пожелаят да напуснат. От момента, в който решават да напуснат Бог, Той напълно ги изоставя; дотогава Той вече е определил резултата на такива хора в сърцето Си. Какъв е този резултат? Резултатът е, че такъв човек ще бъде категоризиран като мишка и следователно ще загине заедно с тях. Затова хората често виждат такава ситуация: някой изоставя Бог, но не получава наказание. Бог действа според Своите собствени принципи; някои неща могат да се видят, докато други се завършват само в сърцето Му, така че хората не могат да видят резултатите. Частта, която е видима за хората, не е непременно истинската страна на нещата, но другата страна — тази, която ти не виждаш — действително съдържа истинските дълбоки мисли и заключения на Бог.

Хората, които напускат в хода на Божието дело, са тези, които изоставят истинския път

Защо Бог налага такова сериозно наказание на хората, които напускат в хода на Неговото дело? Защо е толкова ядосан на такива хора? Първо, знаем, че Божият нрав е величие и гняв; Той не е овца, която някой може да заколи, а още по-малко кукла на конци, която хората могат да управляват, както си искат. Той не е и празен въздух, който може да бъде придвижван навсякъде. Ако наистина вярваш, че Бог съществува, тогава трябва да имаш богобоязливо сърце и да знаеш, че не трябва да разгневяваш Неговата същина. Този гняв може да бъде предизвикан от дума или мисъл или от някакво гнусно поведение, или дори от форма на леко поведение или от поведение, което е приемливо в очите и етиката на хората; или може би е провокиран от доктрина или теория. Но щом веднъж си разгневил Бог, ти вече си изгубил своята възможност и е дошъл краят на дните ти. Това е нещо ужасно! Ако не разбираш, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, тогава може би не се боиш от Него и може би редовно Го оскърбяваш. Ако не знаеш как да се боиш от Бог, значи не можеш да се боиш от Него и няма да знаеш как да се насочиш към следването на Божия път — да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Когато имаш ясната представа и съзнанието, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, ще разбереш какво да правиш, за да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Следването на пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото не е задължително свързано с това колко истини знаеш, колко изпитания си преживял или колко си бил дисциплиниран, а по-скоро зависи от отношението, което имаш към Бог в сърцето си и от това каква същност изразяваш. Същността на хората и техните субективни нагласи — те са много важни, много съдбоносни. Колкото до тези, които са се отрекли от Бог и са Го напуснали, тяхното подло отношение към Него и сърцата им, които презират истината, вече са ожесточили Божия нрав, така че що се отнася до Него, те никога няма да получат прошка. Те са знаели за съществуването на Бог, били са информирани за новината, че Той вече е дошъл, и дори са изпитали новото Божие дело. Тяхното заминаване не е свързано с това, че са били подведени или объркани, а още по-малко, че са били принудени да напуснат. Напротив, решението им да напуснат Бог е било взето съзнателно и с ясен ум. Тяхното заминаване не е било свързано с изгубване на техния път, нито са били отхвърляни. Затова в Божиите очи те не са агнета, които са се отклонили от стадото, а още по-малко блудни синове, които са изгубили пътя си. Те си тръгват безнаказано — и такова състояние, такава ситуация ожесточава Божия нрав и именно поради това ожесточаване Той им дава безнадеждни резултати. Не е ли страшен такъв резултат? Следователно, ако хората не познават Бог, те могат да Го оскърбят. Това не е маловажно! Ако хората не приемат сериозно отношението на Бог и все още вярват, че Той очаква с нетърпение тяхното завръщане, защото те са някои от Неговите изгубени агнета и Той още ги чака да променят решението си, тогава не са далеч от дните на наказанието. Бог не просто ще откаже да ги приеме — като се има предвид, че те за втори път ожесточават Неговия нрав, случаят е още по-страшен! Непочтителното отношение на тези хора вече е нарушило Божиите управленски закони. Дали Той все пак ще ги приеме? В Неговото сърце Божиите принципи по този въпрос са, че ако някой е постигнал увереност за това кой е истинският път, но все още може съзнателно и с ясен ум да отхвърли Бог и да си тръгне от Него, тогава Той ще прегради пътя към спасението на такъв човек и за него портата към царството от този момент нататък ще бъде затворена. Когато той пак почука на вратата, Бог няма да я отвори; този човек никога няма да бъде пуснат да влезе. Вероятно някои от вас са чели историята за Моисей в Библията. След като Моисей беше помазан от Бог, 250-те водачи изразиха своето неподчинение към Моисей заради неговите действия и по различни други причини. На кого отказаха да се подчинят? Не беше Моисей. Те отказаха да се подчинят на Божиите разпоредби; отказаха да се подчинят на Божието дело по този въпрос. Те казаха следното: „Достатъчно! Целият народ е свят, всички от тях, и Йехова е насред тях“. Много сериозни ли са тези думи и реплики от човешка гледна точка? Не са сериозни. Поне буквалното значение на тези думи не е сериозно. В правен смисъл те не нарушават никакви закони, защото на пръв поглед това не е враждебен език или лексика, а няма и богохулни конотации. Това са просто общи изречения, нищо повече. Защо тогава тези думи могат да предизвикат такъв гняв у Бог? Това е така, защото те не са отправени към хората, а към Бог. Отношението и нравът, изразени от тях, са точно това, което ожесточава Божия нрав, и те оскърбяват Божия нрав, а Той не бива да бъде оскърбяван. Всички знаем какви бяха резултатите на тези водачи накрая. Що се отнася до хората, които са изоставили Бог — каква е тяхната гледна точка? Какво е тяхното отношение? И защо тяхната гледна точка и отношение карат Бог да се справя с тях по такъв начин? Причината е, че макар ясно да осъзнават, че Той е Бог, те все пак избират да Го предадат — затова са напълно лишени от възможности за спасение. Както е написано в Библията: „Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове“ (Евреи 10:26). Имате ли вече ясно разбиране по този въпрос?

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.