Как Бог определя резултатите на хората и стандартите, по които прави това

Преди да се спреш на каквито и да било възгледи или заключения, първо трябва да разбереш какво е отношението на Бог към теб и какво мисли Той, а след това да решиш дали твоето собствено мислене е правилно, или не. В определянето на резултата на даден човек Бог никога не използва времето като мерна единица, нито пък приема за норма това колко е страдал този човек. Тогава какво използва Бог като стандарт, за да определи резултата на един човек? Определянето на този резултат според времето би било нещо, което в най-голяма степен отговаря на представите на хората. Освен това има хора, които често виждате и които в един момент са посветили много, отдали са всичко от себе си, платили са огромна цена и са страдали жестоко. Това са тези, които според вашето виждане могат да бъдат спасени от Бог. Всичко, което тези хора демонстрират и изживяват, е точно в съответствие с представите на хората за установените от Бог стандарти за определяне на резултата на даден човек. В каквото и да вярвате, Аз няма да изброявам тези примери един по един. Накратко казано, всичко, което не е стандарт в Божието мислене, идва от човешкото въображение и всички такива неща са човешки представи. Какъв ще бъде резултатът, ако сляпо упорстваш в собствените си представи и фантазии? Съвсем очевидно е, че последицата от това може да бъде само една — Бог да те отхвърли. Това е така, защото ти винаги изтъкваш качествата си пред Бог, състезаваш се и спориш с Него, но не се опитваш истински да разбереш мисленето Му, нито пък се опитваш да разбереш Неговите намерения или Неговото отношение към човечеството. Постъпвайки по този начин, ти почиташ преди всичко себе си като велик, но така не почиташ Бог като велик. Ти вярваш в себе си, а не в Бог. Бог не иска такива хора и няма да им донесе спасение. Ако успееш да се откажеш от тези възгледи и освен това да коригираш неправилните възгледи, които си имал в миналото, ако успееш да постъпваш според Божиите изисквания, ако от този момент нататък успееш да практикуваш пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, ако успееш да почиташ Бог като велик във всичко, и да се въздържаш от използването на личните си фантазии, възгледи или убеждения, за да определяш себе си и Бог, и ако вместо това успееш да потърсиш Божиите намерения във всяка посока, да осъзнаеш и разбереш Неговото отношение към човечеството и да Го удовлетвориш, като отговаряш на Неговите стандарти, това ще бъде прекрасно! Това ще означава, че съвсем скоро ще поемеш по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото.

Ако Бог не използва различните мисли, идеи и възгледи на хората като стандарти, по които да определя техните резултати, какъв стандарт използва Той за това? Той използва изпитания, за да определя тези резултати. Съществуват два стандарта за това как Бог използва изпитания при определянето на резултатите на хората: Първият е броят на изпитанията, на които се подлагат хората, а вторият — ефектите, които тези изпитания имат върху тях. Именно тези два показателя определят резултата на даден човек. Нека сега разгледаме по-подробно тези два стандарта.

Нека започнем с това, че когато човек е изправен пред изпитание от Бог (това изпитание може да е незначително за теб и да не си струва да се споменава), Той ще те накара ясно да осъзнаеш, че Неговата ръка е върху теб и че Той е този, който е уредил тези обстоятелства за теб. Докато духовният ти ръст е още незрял, Бог ще подготви изпитания, за да те изпита, и тези изпитания ще съответстват на твоя ръст, на това, което можеш да разбереш, и на това, което можеш да издържиш. Коя част от теб ще бъде изпитана? Твоето отношение към Бог. Много ли е важно това отношение? Разбира се, че е важно! Това е особено важно! Това отношение на хората е резултатът, който Бог иска, така че, що се отнася до Него, това е най-важното нещо от всичко. В противен случай Бог не би изразходвал усилията Си за хората, като се занимава с такава работа. Чрез тези изпитания Бог иска да види отношението ти към Него; Той иска да разбере дали си на прав път, или не. Той също така иска да разбере дали се боишот Бог и дали отбягваш злото. Ето защо, независимо дали разбираш много или малко от истината в даден момент, ти все пак ще бъдеш изправен пред Божиите изпитания и след всяко увеличаване на количеството на истината, която разбираш, Той ще продължава да създава подходящи изпитания за теб. Когато отново се изправиш пред изпитание, Бог ще иска да разбере дали твоите възгледи, идеи и отношение към Него са претърпели някакво развитие през изминалия период от време. Някои хора се чудят: „Защо Бог винаги иска да види отношението на хората? Нима Той вече не е видял как те прилагат истината на практика? Защо Той все още иска да види отношението им?“. Това е безсмислено говорене! Като се има предвид, че Бог върши делата Си по този начин, Неговото намерение трябва да бъде изразено в тях. Бог постоянно наблюдава хората отстрани, като следи всяка тяхна дума и действие, всяка тяхна постъпка и движение; Той наблюдава и всички техни мисли и идеи. Бог отбелязва всичко, което се случва с хората — техните добри постъпки, недостатъци, прегрешения, дори техните бунтове и предателства — като доказателство, с което определя резултатите им. Стъпка по стъпка, с издигането на Божието дело, ти ще чуваш повече истини и ще приемаш повече положителни неща и информация и ще придобиваш по-голяма представа за реалността на истината. По време на този процес Божиите изисквания към теб също ще се увеличават и докато това става, Той ще ти дава по-сериозни изпитания. Целта Му е да провери дали междувременно отношението ти към Него се е подобрило. Разбира се, когато това се случи, гледната точка, която Бог изисква от теб, ще е съобразена с твоето разбиране за истината реалност.

С постепенното повишаване на твоя духовен ръст ще се издигне и стандартът, който Бог изисква от теб. Докато си все още незрял, Той ще установи много нисък стандарт, на който трябва да отговаряш; когато духовният ти ръст стане малко по-голям, Той малко ще повиши стандарта за теб. Но какво ще направи Бог, след като си придобил разбиране за цялата истина? Той ще те накара да се изправиш пред още по-големи изпитания. Сред тези изпитания това, което Бог иска да получи от теб, това, което иска да види от теб, е по-дълбоко познание за Него и истинска боязън от Него. По това време Божиите изисквания към теб ще бъдат по-високи и „по-сурови“, отколкото когато духовният ти ръст е бил по-незрял (хората може да ги възприемат като сурови, но Бог всъщност ги възприема като разумни). Когато Бог подлага хората на изпитания, каква реалност иска да създаде? Той постоянно иска от хората да Му отдадат сърцата си. Някои хора ще кажат: „Как мога да дам това? Изпълних дълга си, изоставих дома си и препитанието си, дал съм всичко от себе си. Това не са ли все случаи, в които съм отдавал сърцето си на Бог? Как по друг начин бих могъл да отдам сърцето си на Бог? Възможно ли е това всъщност да не са били начини да Му отдавам сърцето си? Какво е конкретното изискване на Бог?“. Изискването е много просто. Всъщност има някои, които вече са отдали сърцата си на Бог в различна степен по време на различни етапи от изпитанията си, но огромното мнозинство от хората никога не отдават сърцата си на Бог. Когато Бог те изпитва, Той вижда дали сърцето ти е с Него, с плътта или със Сатана. Когато те изпитва, Той вижда дали Му се противопоставяш или си в позиция, която е съответстваща на Бог, и също така вижда дали сърцето ти е на Негова страна. Когато си незрял и си изправен пред изпитания, ти нямаш достатъчно увереност и не можеш да знаеш какво точно трябва да направиш, за да удовлетвориш Божиите намерения, тъй като разбирането ти за истината е ограничено. Въпреки това, ако все още можеш да се молиш на Бог искрено и открито и ако си готов да Му отдадеш сърцето си, да Му позволиш да властва над теб и да Му предложиш всички онези неща, които смяташ за най-ценни, тогава вече ще си дал на Бог сърцето си. Когато слушаш повече проповеди и разбираш повече от истината, твоят духовен ръст също постепенно ще се издига. По това време стандартът на Божиите изисквания няма да бъде същият, какъвто е бил, когато си бил незрял; Той ще изисква от теб по-висок стандарт. Когато хората постепенно отдават сърцата си на Бог, сърцата им бавно се доближават до Него; когато хората могат истински да се доближат до Бог, те все повече придобиват богобоязливо сърце. Това, което Бог иска, е точно такова сърце.

Когато Бог иска да придобие нечие сърце, Той подлага този човек на много изпитания. По време на тези изпитания, ако Бог не получи сърцето на този човек или не види, че той има някакво отношение — тоест, ако Бог не види, че този човек практикува или се държи по начин, който показва боязън от Него, и ако също така не види в този човек отношение и решимост, които отбягват злото — тогава, след многобройни изпитания, Божието търпение към него ще се оттегли и Той повече няма да го толерира. Той повече няма да изпитва този човек и няма да работи върху него. И така, какво означава това за резултата на този човек? Това означава, че той няма резултат. Може би този човек не е направил зло, може би не е направил нищо разрушително и не е причинил смущение. Може би не се е противопоставял открито на Бог. Сърцето на този човек обаче остава скрито от Бог; той никога не е имал ясно отношение и гледна точка към Бог и Бог не може ясно да види, че сърцето му е отдадено на Него или че той се стреми да се страхува от Него и да отбягва злото. Бог губи търпение към такива хора и повече няма да плаща никаква цена за тях, няма да проявява никаква милост към тях и няма да работи върху тях. Животът на човек с такава вяра в Бог вече е приключил. Това е така, защото при всички многобройни изпитания, които Бог му е дал, Той не е получил резултата, който иска. Така че има много хора, в които никога не съм виждал просветлението и озарението на Светия Дух. Как може да се види това? Тези хора може да са вярвали в Бог в продължение на много години и на пръв поглед да са се държали енергично, да са прочели много книги, да са се занимавали с много дела, да са изписали десетина тетрадки и да са усвоили много думи и доктрини. Въпреки това в тях никога не се наблюдава видимо израстване, възгледите им за Бог остават невидими, а отношението им все още е неясно. С други думи, сърцата им не могат да се видят; те винаги са обвити и запечатани — те са изолирани от Бог. В резултат на това Той не е видял техните истински сърца, не е видял в тези хора истинска боязън от Него и, нещо повече, не е видял как тези хора следват Неговия път. Ако досега Бог още не е спечелил такива хора, може ли да ги спечели в бъдеще? Той не може да го направи! Ще продължи ли да настоява за неща, които не могат да бъдат придобити? Той няма да го направи! Тогава какво е сегашното отношение на Бог към такива хора? (Той ги отхвърля и ги пренебрегва.) Той ги пренебрегва! Бог не обръща внимание на такива хора; Той ги отхвърля. Запомнили сте тези думи много бързо и много точно. Изглежда, че сте разбрали това, което сте чули!

Има хора, които, когато започват да следват Бог, са незрели и невежи; те не разбират Неговите намерения и не знаят какво означава да вярваш в Него. Те възприемат измислен от човека и погрешен път на вяра в Бог. Когато такива хора са изправени пред изпитания, те не осъзнават това и остават безчувствени към Божието напътствие и просветление. Те не знаят какво означава да отдадат сърцата си на Бог или какво означава да останат непоколебими по време на изпитание. Бог ще даде на тези хора ограничен период от време, през който ще им позволи да разберат естеството на Неговите изпитания и какви са намеренията Му. След това тези хора трябва да демонстрират своите гледни точки. За тези, които са в този етап, Бог все още чака. Що се отнася до онези, които имат някои възгледи, но все още се колебаят, които искат да предадат сърцата си на Бог, но не са се примирили с това, и които, въпреки че са приложили някои основни истини на практика, се опитват да се скрият и да се откажат, когато са изправени пред големи изпитания — какво е отношението на Бог към тях? Той все още очаква малко от тях, а резултатът зависи от тяхното отношение и представяне. Ако хората не са активни в развитието си, какво прави Бог? Той се отказва от тях. Това е така, защото преди Бог да се откаже от теб, ти вече си се отказал от себе си. Така че не можеш да обвиняваш Бог за това. Не е редно да се оплакваш от Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)