Ежедневни Божии слова: Познаване на Бог | Откъс 3
Всеки ден много хора взимат Божиите слова, за да ги четат, и дори усърдно запомнят всички класически откъси като свое най-ценно съкровище. Освен това те проповядват навсякъде Божиите слова, като ги предоставят на други хора и им помагат. Такива хора вярват, че по този начин свидетелстват за Бог, свидетелстват за Неговите слова, че по този начин следват Божия път. Мислят си, че по този начин живеят според Божието слово, че по този начин внасят Божиите слова в реалния си живот, че за това ще получат похвала от Бог и ще бъдат спасени и усъвършенствани. Но дори когато проповядват Божиите слова, те никога не ги следват на практика, нито се опитват да сравнят себе си с откровенията в Божиите слова. Вместо това те използват Божиите слова, за да спечелят чрез хитрост възхищението и доверието на другите хора, да започнат сами да управляват и да откраднат и присвоят Божията слава за себе си. Напразно се надяват да се възползват от възможността, която им дава разпространяването на Божието слово, за да бъдат възнаградени с Божието дело и с Неговата похвала. Изминаха толкова много години, а тези хора не само не бяха способни да спечелят Божията похвала, проповядвайки думите Му, не само не успяха да намерят пътя, който да следват, свидетелствайки за Божието слово, и не само не го предоставиха на себе си и не си помогнаха, докато помагаха и го предоставяха на другите, не само не бяха способни да познаят Бог или да събудят в себе си истинска боязън от Него, докато вършеха всичко това; а напротив — техните погрешни разбирания за Бог се задълбочават още повече, недоверието им към Него нараства, а фантазиите им за Него стават все по-преувеличени. Подхранвани и насочвани от своите теории за Божиите слова, те се чувстват като риба във вода, сякаш владеят уменията си с непринудена лекота, сякаш са намерили целта си в живота, своята мисия, и сякаш са спечелили нов живот и вече са спасени; сякаш чрез сладкодумното рецитиране на Божието слово са придобили истината, разбрали са Божиите намерения и са открили пътя към познаването на Бог; сякаш, проповядвайки Божиите слова, са се срещали често лице в лице с Бог. Освен това те често са „трогнати“ до сълзи и, често водени от „Бог“ в Божието слово, те като че ли постоянно се домогват до искрената Божия грижа и Неговите добри намерения, все едно са постигнали Божието спасение на човека и Божието управление, опознали са Неговата същина и са разбрали Неговия праведен нрав. Въз основа на това те изглежда още по-твърдо вярват в съществуването на Бог, още по-наясно са с Неговия възвишен статус, още по-дълбоко усещат Неговото величие и трансценденталност. Потънали в повърхностно познаване на Божиите слова, сякаш вярата им е станала по-голяма, готовността им да търпят страдания се е увеличила и познанието им за Бог се е задълбочило. Те дори не знаят, че докато действително не преживеят Божието слово, цялото им знание за Бог и техните представи за Него ще са само плод на тяхното въображение и догадки. Тяхната вяра не би издържала нито едно Божие изпитание, техните така наречени духовност и духовен ръст просто не биха издържали Божия съд или Божията проверка, тяхната решителност е просто пясъчен замък, а тяхното така наречено познание за Бог не е нищо повече от плод на въображението им. Всъщност тези хора, които са вложили огромни усилия, така да се каже, в Божиите слова, изобщо не са осъзнали какво представлява истинската вяра, какво представлява истинското покорство, какво представлява истинската загриженост или какво представлява истинското познание за Бог. Те вземат теорията, въображението, знанието, дарбата, традицията, суеверията и дори моралните ценности на човечеството и ги превръщат в „капитал“ и „арсенал“ на вярата и следването на Бог, и дори ги превръщат в основа на своята вяра и своето следване на Бог. В същото време те превръщат този капитал и този арсенал в магически талисмани, чрез които да опознаят Бог, да издържат и да се справят с Неговите проверки, изпитания, наказание и съд. Но в крайна сметка това, което натрупват, не се състои от нищо повече от изводи за Бог, пропити с религиозно съдържание, с феодални суеверия и с всичко, което е романтично, гротескно и загадъчно. Техният начин на познаване и определяне на Бог е излят от същия калъп като този на хората, които вярват само в Небесата или в Стареца на небето, докато практичността на Бог, Неговата същина, Неговият нрав, Неговите притежания, Неговото същество и така нататък — всичко, което е свързано със самия реален Бог — са неща, които те не са успели да обхванат в своето разбиране. Познанието им е напълно откъснато от тях и дори е толкова отдалечено, колкото Северният полюс от Южния. По този начин, макар да живеят с притока и подхранването на Божиите слова, те все още не са в състояние да тръгнат истински по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Истинската причина за това е, че те никога не са опознали Бог, нито са имали истински допир и духовна връзка с Него, и така за тях е невъзможно да стигнат до взаимно разбирателство с Бог или да събудят в себе си истинска вяра, следване или преклонение пред Бог. Тяхната гледна точка и отношението им, че трябва по този начин да се отнасят към Божиите слова, че трябва по този начин да се отнасят към Бог, са обрекли всичките им усилия на провал и са ги обрекли никога във вечността да не могат да вървят по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Целта на техните стремежи и посоката, в която вървят, означават, че те са врагове на Бог завинаги и че няма да могат да получат спасение във вечността.
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)
Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.