Божиите притежания и същество, Божията същина, Божият нрав — всичко това е разкрито в Божиите слова към човечеството. Когато човек преживява Божиите слова, в процеса на прилагането им той на практика ще започне да разбира целите зад думите, които Бог изрича, да разбира източника и контекста на Божиите слова, както и да разбира и да осъзнава очакваните резултати от Божиите слова. Всичко това човек трябва да преживее, да осъзнае и да постигне, за да придобие истината и живота, да осъзнае Божиите намерения, да преобрази нрава си и да придобие способността да се покори на Божието върховенство и подредби. Докато човек преживява, осъзнава и постига всичко това, той постепенно ще е придобил разбиране за Бог и в същото време ще е придобил и различни степени на познание за Него. Това разбиране и познание не възниква от човешкото въображение и не е съчинено от човека, а е резултат от това, което той е осъзнал, преживял, почувствал и в което лично се е уверил. Едва след като човек е осъзнал, преживял, почувствал всичко това и се е уверил в него, неговото познание за Бог придобива съдържание и единствено познанието му, придобито по това време, е действително, истинско и точно. И този процес — на постигане на истинско разбиране и познаване на Бог чрез осъзнаване, преживяване, чувстване и потвърждаване на Божиите слова — не е нищо друго освен истинско духовно свързване на човека с Бог. В процеса на това духовно свързване човек стига до истинско разбиране и проумяване на Божиите намерения, до истинско разбиране и познаване на Божиите притежания и същество, до истинско разбиране и познаване на Божията същина, постепенно стига до разбиране и познаване на Божия нрав. Човек постига истинска увереност във факта на Божието господство над цялото творение и до правилното му определение, а също така придобива познаване на идентичността и статуса на Бог, както и съществен ориентир за тях. В процеса на тази духовна връзка човек постепенно променя представите си за Бог, вече не измисля всякакви небивалици за Него и не дава воля нито на подозренията си по отношение на Бог, нито на заблудите за Него, вече не Го съди и не се съмнява в Него. Така човек все по-малко ще спори с Бог, по-малко ще му се противопоставя и все по-рядко ще се бунтува срещу Него. Напротив, човек ще проявява все по-голяма загриженост и покорство към Бог, а боязънта му от Него ще става все по-истинска и по-дълбока. В подобна духовна връзка човекът не само ще придобива приток на истината и кръщението на живота, но същевременно ще придобива истинско познание за Бог. В подобна духовна връзка човек не само ще преобрази нрава си и ще получи спасение, но същевременно ще преумножи в себе си истинската боязън и преклонение на сътворено същество пред Бог. В подобна духовна връзка вярата на човека в Бог вече няма да е празен лист хартия, няма да е привидно обещание, няма да е сляп стремеж и идолопоклонство. Само в такава духовна връзка животът на човека ще израства ден след ден до зрялост и само сега неговият нрав постепенно ще се преобрази, а вярата му в Бог постепенно ще прерасне от абстрактно и неопределено вярване в истинско покорство и загриженост, в истинска боязън, а докато следва Бог, човекът също така ще премине от пасивна към активна позиция, от отрицателното към положителното. Само в такава духовна връзка човек ще стигне до истинско разбиране и осъзнаване на Бог, до истинското познание за Бог. Тъй като повечето хора никога не са влизали в истинска духовна връзка с Бог, тяхното познание за Него е само теоретично и се ограничава до думи и доктрини. Това означава, че колкото и дълго да са вярвали в Бог, що се отнася до познаването Му, повечето хора се намират на същото място, от което са започнали, заседнали в основата на традиционните форми на почитане с присъщите им феодални суеверия и романтика. Ако човешкото познание за Бог е замръзнало в началната си точка, то все едно не съществува. С изключение на признаването на статуса и идентичността на Бог от човека, вярата му в Него е все още мъглява и несигурна. При това положение колко истинска боязън може да има човек от Бог?

Колкото и твърдо да вярваш в съществуването на Бог, това няма да замени нито познанието ти за Него, нито боязънта ти от Него. Колкото и да си се наслаждавал на Неговите благословии и Неговата благодат, това няма да замени познанието ти за Бог. Независимо колко силна е готовността ти да се посветиш изцяло и да се отдадеш всичките си сили на Бог, това няма да замени познанието ти за Бог. Може би познаваш много добре думите, които Бог е изрекъл, или дори ги знаеш наизуст и можеш да ги изрецитираш на един дъх, но това няма да замени познанието ти за Бог. Дори човек да е твърдо решен да следва Бог, ако никога не е имал истинска духовна връзка с Него и ако никога не е изживявал истински Божиите слова, тогава познанието му за Бог ще бъде само празен лист или безкрайни блянове. Защото дори да си докоснал Бог мимоходом или да си се срещнал лице в лице с Него, познанието ти за Бог ще продължи да бъде нула, а боязънта ти от Него ще бъде просто някаква празна фраза или абстрактна идея.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)