Някои хора вярват в Бог от години, но все още не се отказват от удоволствията на храната, дрехите и други плътски наслади. Могат ли тези неща да отговорят на нуждите на човешкото сърце? От какво човек се нуждае най-много не е ясно дори за хора, които вярват в Бог от много години. Някои хора Ме виждат, че давам нещо на някого, и започват да вдигат врява, като казват: „Как така Бог се грижи за него, а не за мен? Аз все още нямам това“. В действителност няма да останеш гладен и не ти липсват дрехи. Просто си алчен, нямаш насита и ти харесва да се конкурираш. Да се грижа за вас не е Мое задължение. Трябва да се придържате към принципите. Никога не се карайте за интересите си или за предимства. Всички тези неща са външни, не могат да заменят спечелването на истината и на живота. Колкото и добре да си облечен външно, сърцето ти ще е празно, ако не си спечелил истината. Хората разбират тези неща само на думи, но не могат да превъзмогнат себе си, когато реално се изправят пред тях. Не могат да ги разпознаят в тяхната същност. По света има много хора с пари и власт. И какъв живот водят те? Всичко е ядене, пиене и развлечения, изискани ястия и вина всеки ден, забавляване на гости, даване на подаръци и необмислени действия. Така живеят те. Водят ли човешки живот? Не, не водят. Това, което ги занимава по цял ден, е да се тъпчат безогледно, да носят дизайнерски марки, да парадират навсякъде, където отидат, и да демонстрират положението си. Какво представляват такива хора? Те принадлежат на дяволите и на Сатана. Те са зверове. Когато някои богаташи са се наситили на удоволствия, губят интерес от живота и се самоубиват. Може да са се наситили на удоволствията от храната, облеклото и развлеченията, но защо се самоубиват? От това става ясно, че славата и печалбата, статусът, богатството, храната, дрехите и удоволствията не са това, от което хората в действителност се нуждаят. Не трябва да преследвате тези неща. Ако отложите промяната си до момента, в който вече сте деградирали до неспасяемост, ще е твърде късно! Интелигентният човек, когато види как друг човек пропада, той извлича опит директно, без да има нужда сам да преминава през същото. Невежият човек, от друга страна, може да преминава през провал след провал и пак няма да може да си извлече поуки от това. Такъв човек трябва да бъде скастрен, докато не започне да се осъзнава, но тогава вече е твърде късно. Невежите не могат да придобият истината. Само интелигентните хора, които преживяват Божието дело, могат да я придобият. Факт е, че цялото човечество се нуждае от истината и може да бъде спасено само като се стреми към нея. Без значение дали принадлежиш към Божиите избраници, или си езичник, имаш нужда от препитанието на истината и от Божието спасение. Някои хора въобще нямат човешка природа и не могат да приемат истината ни най-малко — такива хора са зверове. Може да посещават събирания, но това, което преследват в сърцата си, са греховни удоволствия — удоволствията от храни, дрехи и развлечения — и са изпълнени с тези неща. Въобще не търсят истината, а сърцата им са изпълнени с атеистки възгледи и идеи за теорията на еволюцията. Не те чуват, както и да общуваш с тях за истината, и макар и да знаят, че да вярваш в Бог е нещо хубаво, и да са в състояние да поддържат вярата си упорито, те не могат да поемат по пътя на стремежа към истината. Ето защо онези, които не обичат истината, не са хората, които Бог е определил да спаси.

Много хора в момента имат изключително объркана вяра в Бог. Не знаят какво трябва да се спечели във вярата в Него. Не разбират за какво служи вярата в Бог — нямат идея. Не знаят нищо за това за какво човек трябва да живее, според какви принципи трябва да живее и как да живее така, че животът му да е ценен и значим. Ако в сърцето ти не ти е ясно защо трябва да вярваш в Бог, то преследването и болката, които търпиш за вярата си в Бог, нямат стойност или значимост. Какво точно искат хората да придобият от вярата си в Бог? Ако вярата ти не е, за да придобиеш истината и живота, няма ли да си изпълнен със съжаление, когато Божието дело приключи и изходът на хората бъде решен? Когато първоначално реши да вярваш в Бог, това само моментен импулс ли бе, или обмисли въпроса за вярата в Бог и го проумя, преди да вземеш решение? За какво точно живееш? Каква е посоката ти в живота и какви са целите ти? Имаш ли решителността да следваш Бог докрай и в крайна сметка да придобиеш истината? Можеш ли да гарантираш, че няма да се откажеш по средата? Можеш ли предано да изпълняваш дълга си, каквито и ситуации да възникнат, или пред каквито и премеждия, изпитания, трудности или проблеми да бъдеш изправен? Някои хора нямат дори и тази минимална вяра или решителността да преследват истината. Спечелването на истината няма да е лесно в такъв случай. Когато хората не се интересуват от истината, те не могат да изпълняват дълга си доброволно и не дават всичко от себе си от сърце за Бог. Как могат такива хора да Го следват докрай? Ако ги питаш: „Защо вярваш в Бог? Какво смяташ да спечелиш от вярата си в Бог? По какъв път трябва да поемеш?“, те няма да знаят и няма да могат да отговорят. Това доказва, че не следват Бог, за да придобият истината и живота, а търсят възможност да придобият благословии. Как може такъв човек да изпълнява дълга си искрено? Колкото повече тези, които наистина обичат истината, я разбират, толкова по-ентусиазирано изпълняват дълга си. Онези, които не разбират истината, често стават негативни в изпълнението на дълга си. Ако не успеят да приемат истината, ще отпаднат. Онези, които се стремят към истината, са различни: колкото повече изпълняват дълга си, толкова повече разбират истината и така тяхната поквара е очистена. Колкото повече някой разбира истината, толкова повече чувства, че това, което печели от следването на Бог, нараства значително, и може да усети, че колкото по-дълго върви по пътя на следването на Бог, толкова по-светъл става той. Това са хората, които са спечелили истината. Ако хората наистина разбират истината, те ще станат уверени в следването на Бог и ще останат предани докрай.

Когато някои хора са изправени пред болест и животът им е в опасност, те молят Бог да ги спаси, и след като преминат през това, успяват да схванат частица от истината. Не е задължително обаче всеки да изпита упование в Бог в ситуация на живот или смърт. Само погледни преживяванията на някои хора и слушай разказите и чувствата им, и ще можеш да спечелиш от това. Дори ако самият ти не си преживял това, можеш да разбереш част от него от опита на останалите хора. Някои хора, когато се доближат до смъртта, чувстват, че не са се променили много, че не знаят почти нищо за Бог и че това, което са направили и дали от себе си за Бог, е ограничено. Усещат, че не са се стремили към истината в годините си на вяра в Бог, че са спечелели твърде малко и дължат много на Бог. Ако стане така, че умрат, те няма да си отидат доброволно, тъй като вече нямат шанса да се покаят. Когато Йов е бил изправен пред изпитания, тялото му се е покрило с циреи, съпругата му не го е разбирала и му се е подигравала, а приятелите му не са го разбирали и дори са го осъдили и заклеймили, като са вярвали, че със сигурност трябва да е направил нещо лошо и да е обидил Бог Йехова. Казали са на Йов: „Как обиди Бог Йехова? Смело си признай греховете. Бог Йехова е праведен“. Йов обаче е разбирал в сърцето и не е усещал, че е направил нещо лошо. И все пак за него е било болезнено да е изправен пред такова изпитание! Потърсил е смъртта пред живота в страданието си, страдал е толкова много, че е мислел, че смъртта е единственото му избавление, че със смъртта страданието ще спре, и все пак е можел да възхвалява Бог в сърцето си. Това не е нещо, което обикновен човек може да постигне. Повечето хора не възхвалят Бог, когато ги боли. Те искат от Него, като казват: „Боже, дай ми само още едно дихание. Бързо ме изцери! Ще направя каквото поискаш, когато съм по-добре“. Започват да се опитват да се пазарят. Как трябва да преживееш болестта, когато те сполети? Трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш, да търсиш и да се опитваш да намериш Божието намерение, трябва да се изследваш, за да разбереш какво в противовес на истината си направил и с каква поквара в теб все още не си се справил. Поквареният ти нрав не може да се промени, без да преминеш през страдание. Само ако бъдат закалени чрез страдание, хората няма да бъдат разпуснати и ще могат винаги да живеят пред Бог. Когато някой страда, той винаги се моли. Не мисли за удоволствията от храната, дрехите и други наслади, моли се непрестанно в сърцето си, изследва се, за да види какво е направил погрешно и какво може да е направил срещу истината. Обикновено, като си изправен пред тежка болест или странна немощ, която те кара да страдаш много, това не е случайно. Без значение дали си болен, или здрав, Божието намерение стои зад това. Когато Светият Дух работи и физически си добре, обикновено можеш да търсиш Бог, но когато се разболееш и страдаш, спираш да го правиш и не знаеш как да Го търсиш. Живееш в болест, винаги се чудиш какво лечение ще ти помогне да оздравееш по-бързо. В моменти като този завиждаш на хората, които не са болни, и искаш да се избавиш от болестта и болката си възможно най-скоро. Това са негативни емоции и емоции на съпротива. Когато хората се разболеят, те понякога си мислят: „Сам ли си навлякох тази болест с моето невежество, или това е Божието намерение?“ Просто не могат да разберат. Всъщност някои болести са нормални, като например висока температура, възпаление или грип. Когато се разболееш от сериозна болест, която внезапно те поваля и те кара да искаш по-скоро да умреш, отколкото да страдаш, тази болест не идва случайно. Молиш ли се на Бог и търсиш ли от Него, когато те повали болест или страдание? Как те ръководи и напътства делото на Светия Дух? Само те просвещава и озарява ли? Това не е единственият Му метод. Той също ще те изпита и облагороди. Как Бог изпитва хората? Не ги ли изпитва, като ги кара да страдат? Страданието върви ръка за ръка с изпитанието. Ако не бяха изпитанията, как могат хората да страдат? А без страдание как могат хората да се променят? Страданието върви ръка за ръка с изпитването — това е делото на Светия Дух. Понякога Бог кара хората да страдат, тъй като иначе не биха разбрали мястото си във вселената и биха станали арогантни. Поквареният нрав не може да бъде напълно преодолян само чрез разговори за истината. Останалите може да посочват проблемите ти, а и самият ти може да си наясно с тях, но не можеш да ги промениш. Колкото и да разчиташ на волята си да се въздържаш, дори да си зашлевиш шамар, да се удариш по главата, да се блъскаш в стената и да нараняваш собствената си плът, няма да разрешиш проблемите си. Тъй като у теб има сатанински нрав, който непрестанно те тормози, смущава те и ти дава всякакви мисли и идеи, поквареният ти нрав ще се разкрие. Така че какво ще направиш, ако не можеш да се справиш с него? Трябва да бъдеш облагороден чрез заболяване. Някои страдат толкова много в облагородяването си, че не могат да понесат страданието и започват да се молят и да търсят. Когато не си болен, ти си толкова разпуснат и изключително арогантен. Когато се разболееш, се смиряваш — можеш ли да продължаваш да бъдеш крайно арогантен в това положение? Когато едвам говориш, можеш ли да поучаваш другите или да бъдеш надменен? В такива моменти нямаш никакви претенции — единственото, което искаш, е да не страдаш, и не те интересуват храни, дрехи или наслади. Повечето от вас не са изпитвали това чувство, но ще го разберете, когато се случи и на вас. Сега има хора, които се борят за позиции, за плътски удоволствия и за собствените си интереси. Правят това, тъй като им е твърде лесно, страданието им е твърде малко и те са принизени. На тези хора им предстоят трудности и облагородяване!

Понякога Бог ще те изправи пред ситуации, в които да те скастри чрез околните, и ще ти причини страдание, като те накара да си вземеш поуки и ти позволи да разбереш истината и да видиш нещата такива, каквито са. Бог извършва това дело в момента, като носи страдание на плътта ти, за да можеш да си вземеш поука, да се справиш с покварения си нрав и да изпълниш дълга си добре. Павел често е казвал, че има трън в плътта. Какъв е този трън? Бил е болест, от която не е можел да избяга. Знаел е много добре каква е болестта, че е била насочена към неговия нрав и неговата природа. Ако не е бил поразен от този трън, ако не е бил застигнат от тази болест, той е можел по всяко време и на всяко място да си направи собствено кралство, но заради болестта си не е имал енергия. Следователно много често болестта е един вид „защитен чадър“ за хората. Ако не си болен, а кипиш от енергия, е вероятно да извършиш нещо лошо и да създадеш някакви проблеми. Хората могат лесно да си загубят разума, когато са изключително арогантни и разпуснати. Ще съжаляват за злото, след като са го извършили, но дотогава няма да могат да се въздържат. Ето защо да си малко болен не е нещо лошо, а е защита за хората. Можеш да успееш да разрешиш проблемите на всички други хора и можеш да оправиш всички проблеми в собствения си начин на мислене, но нищо не можеш да направиш, когато не си се възстановил от болест. Да се разболееш наистина е извън твоя контрол. Ако се разболееш и няма как да се излекуваш, то тогава това е страданието, през което трябва да преминеш. Не се опитвай да се отървеш от него — трябва първо да се покориш, да се молиш на Бог и да търсиш желанията на Бог. Казвай: „О, Боже, знам, че съм покварен и че природата ми е лоша. Способен съм да проявявам непокорство и да Ти се противопоставям, и да правя неща, които Те нараняват и Ти причиняват болка. Колко е чудесно, че ми даде тази болест. Трябва да ѝ се покоря. Моля Те, просветли ме, позволи ми да разбера намерението Ти и какво желаеш да променя у себе си и да усъвършенствам. Единствено Те моля да ме насочваш, така че да разбера истината и да поема по правилния път в живота“. Трябва да търсиш и да се молиш. Не може да си объркан и да мислиш, че болестта ти не е важна, че това не може да е дисциплината, която ти се полага, защото си оскърбил Бог. Не си вади прибързани изводи. Ако наистина носиш Бог в сърцето си, то тогава, пред каквото и да се изправиш, не го пренебрегвай. Трябва да се молиш и да търсиш, да чувстваш Божието желание по всеки въпрос и да се научиш да се покоряваш на Бог. Когато Бог види, че можеш да бъдеш покорен и че имаш сърце на покорство към Бог, Той ще облекчи страданието ти. Бог постига такива резултати чрез страдание и облагородяване.

В миналото благочестиви християни, последователи, апостоли и пророци са били убивани с камъни, влачени са от коне до смърт, нарязвани са на парчета, варени са в олио, разпъвани са на кръст… Умирали са по какви ли не начини. Искам да кажа, че не бива да очакваш да ти е лесно, когато следваш Бог. Не моли за това, нямай екстравагантното желание за това. Защо казвам, че е погрешно хората да отправят искания към Бог? Тъй като всяко дребно искане се равнява на екстравагантно желание, а ти не трябва да имаш такива. Не искай разни неща, като казваш: „О, Боже, облечи ме добре, тъй като имам причина да нося хубави неща. О, Боже, изпълнявам дълга си сега, така че имам основателна причина да Те моля да ме благословиш и да ми дадеш добро здраве“. Ако един ден се разболееш, ще станеш ли негативно настроен? Ще спреш ли да вярваш в Бог? Ще продължаваш ли да изпълняваш дълга си, ако не си здрав? Не трябва ли така или иначе да изпълняваш дълга си? Това е призвание, изпратено от небето — отговорност, която не може да бъде захвърлена. Трябва да изпълняваш дълга си, дори и никой друг да не го прави. Това е решителността, която трябва да имаш. Много хора си мислят: „Ако трябва да продължавам да страдам, когато вярвам в Бог, тогава защо да Го следвам? Следвам Бог, за да се наслаждавам на благословиите му. Без благословии, на които да се наслаждавам, няма да Го следвам!“. Не е ли това погрешен поглед над нещата? Всички вие сте виждали през годините, че за онези, които наистина се стремят към истината, няма ясно видими благословии, както хората си представят. Да е радостен и безгрижен всеки ден, да е добре облечен, всичко да му върви плавно и да просперира в света — нещата не са такива за никого. Всички минават през живота ден след ден и се изправят пред препятствие след препятствие. Някои хора са дискриминирани и тормозени на работното си място другаде, други винаги са преследвани от болести, а трети не успяват в бизнеса си и невярващите членове на тяхното семейство ги изоставят. Животът си има своите възходи и падения — не всичко вечно върви по мед и масло. Колкото повече някой се стреми към истината, толкова повече страда, докато онези, които въобще не се стремят към нея, живеят комфортен живот. Нямат заболявания или проблеми, всичко преминава гладко за тях, а останалите им завиждат. И все пак те нямат ни най-малко навлизане в живота и живеят като невярващи. Хората, които искрено следват Бог, трябва неизбежно да преминат през преследвания и трудности. А какво доказва твоето преминаване през преследвания и трудности? Че Бог не те е загърбил, че Бог не те е изоставил, че Божията ръка винаги е върху теб и не те пуска. Ако те пусне и попаднеш в капана на Сатана, няма ли да си в опасност? Ако всеки ден живееш в грях и търсиш слава и печалба, преследваш удоволствия и изпадаш в пиянство, хазарт и безразборни сексуални връзки, то Бог ще те изостави. Няма да те забелязва и със сигурност ще бъдеш отстранен. Може да спечелиш светско богатство и положение, но всъщност ще си загубил най-ценното от всичко — истината, която е вечен живот — и дори не го разбираш!

Някои хора питат: „Защо Бог винаги ме дисциплинира? Защо останалите са здрави, а аз съм винаги болен? Защо винаги страдам? Защо семейството ми е толкова бедно? Защо не можем да забогатеем? Защо никога не мога да нося хубави дрехи? Защо останалите могат да носят хубави дрехи?“. Не завиждай за това на колко благодат и благословии от Бог се радват другите хора. Това може да е така, тъй като духовният им ръст е малък и Бог разбира слабостта им, затова им дава благодат, на която да се радват, като им позволява да преживяват малко по малко, за да могат постепенно да разберат делата Му. Към теб Бог има изключително стриктни изисквания. От човешка гледна точка твоят живот въобще не е щастлив и ти непрестанно страдаш, но пък така си разбрал много истини и трябва да си много благодарен на Бог и да Го възхваляваш. Това е човек, който познава делата на Бог. Стига някой да може да разбере истината, това е най-голямата благословия на Бог, от каквото и да страда. Да бъдеш често дисциплиниран от Бог и да си изправян пред изпитания, от които да можеш често да си извличаш поуки и да разбираш истините — това означава, че Божията любов те следва. Ако винаги си разпуснат и все още не си подложен на дисциплиниране, а и не подлежиш на дисциплиниране, колкото и дълго да продължава тази разпуснатост, и няма кой да те скастри или да ти обърне внимание, то с теб е свършено. Това означава, че Бог те е изоставил. Има хора, които не изпълняват дълг и не поемат отговорности. Живеят спокойно и безгрижно в голям комфорт. Не могат да си вземат поуки и не печелят нищо. Това щастие ли е? Какво могат да придобият от собственото си желание да бъдат разпуснати, от стремежа си към свобода и плътски наслади? Ти страдаш и се мориш в изпълнението на дълга си и всеки го е грижа за теб. Понякога те скастрят. Това показва, че Бог те обича и поема отговорност за теб. По много въпроси трябва да търсиш и да се молиш на Бог повече. Тогава ще можеш да разбереш Неговите намерения. Какъвто и дълг да изпълняваш, не трябва в никакъв случай да си своенравен или разпуснат, или повърхностен, или упорит в грешните си пътища. Побързай да потърсиш истината, когато имаш проблем. Да можеш да изпълняваш дълга си и да удовлетворяваш Бог е най-важното — така сърцето ти ще се радва на мир и добро настроение. Ако си твърде своенравен или разпуснат и не приемаш дисциплина, а си и доста твърдоглав, то тогава ще си в опасност. Щом бъдеш отстранен, няма да ти се дадат повече шансове и ще бъде твърде късно за съжаление. Има хора, които първоначално непрестанно се молят, когато се разболеят, но по-късно, когато молитвите им не ги излекуват, те потъват в болестта си, през цялото време се оплакват и казват в сърцата си: „Вярата в Бог не ми донесе нищо добро. Болен съм и Бог не ме лекува!“. Това не е истинска вяра. В това няма никакво покорство и резултатът от това е, че той умира, щом спре да се оплаква. Това е отхвърлянето от Бог на плътта му и изпращането му в ада — това е краят на всичко за него. Няма шанс да спечели спасение в този живот и душата му трябва да отиде в ада. Това е последният етап на Божието дело за спасението на човечеството и ако някой бъде отстранен, никога няма да получи друг шанс! Ако умреш, докато Бог извършва Своето дело на спасението, смъртта ти е наказание, а не е обикновена смърт. Онези, които умират като наказание, нямат шанс за спасение. Павел не е ли постоянно наказван в Хадес? Изминали са две хилядолетия, а той все още е там и е наказван! Още по-лошо е, когато съзнателно направиш нещо лошо — тогава наказанието ще бъде още по-тежко!

Някои хора казват: „Винаги съм бил болен, винаги страдам и ме боли. Винаги съм бил заобиколен от някакви обстоятелства, но никога не съм усещал делото на Светия Дух“. Точно така е. Светият Дух работи точно така през повечето време — не можеш да го усетиш. Това е облагородяване. Понякога Светият Дух те просветлява и ти позволява да разбереш част от истината чрез общение. Понякога ще направи така, че да разбереш нещо чрез средата си, ще те изпита, ще те закали и ще те обучи в тази среда, като ти помогне да израснеш — така работи Светият Дух. Преди, когато си преминавал през различни неща, не си ги разбирал, тъй като не си се съсредоточавал върху търсенето на истината в сърцето си. Когато човек не разбира истината, не може да види нещата такива, каквито са, и разбирането му е винаги изопачено. Същото е, когато някой се разболее и вярва, че Бог го дисциплинира по този начин, а всъщност за някои болести човек сам си е виновен, тъй като не знае как да живее правилно. Когато ядеш безконтролно и не разбираш здравословния живот, се разболяваш от какви ли не болести. И все пак казваш, че това е дисциплината на Бог, когато всъщност това е заради собственото ти невежество. Все пак обаче без значение дали дадена болест е причинена от човека, или е дарена от Светия Дух, тя е специална милост от Бог. Целта ѝ е да ти даде урок и трябва да благодариш на Бог и да не се оплакваш. Всяко твое оплакване оставя петно и е грях, който не може да бъде отмит! Когато се оплачеш, колко време ще ти отнеме да промениш състоянието си? Ако си леко негативно настроен, може да се съвземеш след месец. Когато се оплачеш и дадеш глас на негативните си емоции, може да не се съвземеш дори след година, а Светият Дух няма да работи върху теб. Ако винаги се оплакваш, това ще е ужасно за теб и ще ти е дори още по-трудно да спечелиш делото на Светия Дух. Човек трябва да положи много усилия в молитва, за да придобие правилния начин на мислене и да получи част от делото на Светия Дух. Не е лесно напълно да промениш начина на мислене на някого. Това може да се направи само като се потърси истината и се спечели просветлението и озарението на Светия Дух. Всъщност има моменти във вашето преживяване, когато получавате делото на Светия Дух. Повечето от тях са, когато ви преследват и изпитвате трудности или болести и болка. Само тогава сериозно се молите на Бог, като Го молите да ви изцери, да ви даде вяра и сила. Молите се само за това. Може да искате да се молите повече и да търсите Божието намерение, но не знаете какво да кажете. Искате да кажете в общение няколко думи от сърце на Бог, но те не ви идват. Вашият духовен ръст е твърде малък. Понякога Бог ти дава трудности чрез хората покрай теб. В такива моменти не можеш да направиш друго, освен да се обърнеш отново към Бог и да започнеш да размишляваш: „Къде точно сбърках? Моля Те, Боже, просветли ме и ми позволи да разбера. Ако Бог не ме просветли, просто ще продължавам да се моля. Ако се моля и все още не разбирам, ще продължавам да търся по този въпрос с човек, който разбира истината“. Ето какво означава да поемеш отговорност за себе си. Някои хора никога не търсят истината, когато им се случи нещо. Разбират някои думи и доктрини и мислят, че разбират истината. Самозалъгват се, а това е глупост. Те са изключително глупави и невежи хора и единственият възможен резултат е да се самонаранят и самоунищожат, без да придобият никаква истина.

Обикновено не се молите много, нали? Когато хората не се молят много, те не търсят много, а ако не търсят много, им е трудно да разберат истината и те нямат покорство. Ако не си с нагласата да търсиш, как можеш да се покоряваш? Как ще успееш да разбереш делата на Бог? Дори не разбираш как Бог работи върху теб, нито на кого трябва да се покориш, или в чии думи да се вслушваш. При теб не може да става и дума за покорство. Покорството не е нещо неопределено. Изисква цел и предмет. Ако дори не разбираш защо Бог изразява истината или какво прави, как можеш да се покоряваш? Покорството става празна дума, когато я казваш. Когато нещо ти се случи, как трябва да се молиш и как трябва да търсиш, като кажеш какво таиш в сърцето си? Какво трябва да търсиш? Тези неща трябва да са ти ясни, преди да можеш да отправиш истинска молитва. Не имитирай това, което другите казват, докато се молят, а още по-малко имитирай думите на Исус: „Твоята да бъде“. Не копирай сляпо тези думи. Това, което носиш в себе си, не е нищо повече от просветление и озарение, и не може да се равнява на изпълнението на Божията воля. Понякога, когато те скастрят, или когато преминаваш през труден период, не казвай, че Бог те усъвършенства или че това е Неговата воля. Погрешно е да кажеш това и не трябва да се молиш така. Приемаш погрешния статус и Светият Дух няма да работи върху теб. Някои хора имитират молитвата на Исус, като казват: „Не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. Уместно ли е да се поставяш на едно ниво с Бог? От гледната точка на плътта Христос е изрекъл тази молитва до Духа в небето. Те са на едно ниво, с един и същи статус. Те са един Бог, но с различни гледни точки. Христос се е молил така. Ако хората също се молят така, това показва, че нямат разум, и няма нищо чудно, че Светият Дух въобще не ги просветлява! Тези думи, които казваш, са имитация и не идват от сърцето ти. Те са съвсем празни и не са практични, което показва, че твоят духовен ръст е твърде малък, за да можеш да разбереш Божието слово или изисквания. Как ще те просветли Светият Дух? Хората са толкова объркани! Ако не могат дори това да разберат, то те никога няма да разберат истината. Недей произволно да имитираш останалите, когато се молиш. Трябва да имаш собствени мисли и възгледи. Ако не разбираш нещо, трябва да търсиш истината. Трябва често да размишляваш как да се молиш, когато си изправен пред различни по вид проблеми, а ако намериш път напред, трябва да водиш и твоите братя и сестри да се молят по същия начин. Това радва Бог. Всеки трябва да разбере как да дойде пред Него. Не се опитвай сляпо да се справяш с всичко сам и не основавай действията си на собствените си фантазии. Ако правиш неща, които причиняват прекъсвания и смущения и се противопоставят на Божиите намерения, това няма как да не доведе до проблеми. Ако бъдеш помолен да ръководиш църква и винаги проповядваш думи и доктрини, но не разговаряш за това как се ядат и пият Божиите слова или как трябва да се молим на Бог, то тогава ти си се отклонил от пътя. Ако винаги проповядваш думи и доктрини и учиш хората на празни молитви, в които те само рецитират думи от Библията и от доктрината, няма да има никакви резултати, както и да се молят. Няма да постигнат напредък в живота си, техните взаимоотношения с Бог няма да са нормални, а това означава, че ще отклониш от пътя и тях. С какъв вид молитва се постигат резултати? Като разговаряме с Бог с отворени сърца. Най-важното е, че човек трябва да се моли на Бог и да търси истината съобразно Неговото слово и Неговите изисквания. Това налага човек да е напълно отдаден. За хората, които не са напълно отдадени, това няма да е лесно за постигане. Какъв тип хора просветлява Светият Дух? Такива, които са проницателни и схватливи. Когато Светият Дух им дава определено чувство или ги просветлява, те усещат, че това е делото на Светия Дух, че Бог прави това. Или понякога, когато са просветлявани или укорявани от Светия Дух, те могат веднага да разпознаят това и да се овладеят. Това е типът хора, които Светият Дух просветлява. Ако някой е нехаен и няма духовно разбиране, той няма да разбере кога Светият Дух му дава определено чувство. Не обръща внимание на делото на Светия Дух. Светият Дух може да го просветли три или четири пъти и той пак да не приеме — в такъв случай Светият Дух вече няма да работи върху него. Защо има хора, които са вярващи, но пак не успяват да достигнат Бог или да почувстват как Светият Дух работи, и са мрачни отвътре, депресирани и нямат енергия? Те въобще не са просветлени от Светия дух. Как биха могли да имат енергия с тези безжизнени неща и доктрини? Никой не може да издържи дълго само на ентусиазъм. Той трябва да разбира истината, за да има сила. Следователно, за да вярва в Бог, човек трябва да е схватлив и да се съсредоточи върху четенето на Божието слово, върху самопознанието и върху разбирането и практикуването на истината. Само тогава може да спечели делото и водачеството на Светия Дух. Някои хора само имат способността да разберат истината, но не са наблюдавали или преживели делото на Светия Дух. Занапред трябва да се съсредоточите върху най-финото чувство и най-слабата светлина. Всеки път, когато нещо ти се случи, трябва да гледаш на него и да се отнасяш към него според истината. Ето как можеш постепенно да тръгнеш по правия път към вярата в Бог. Ако гледаш на всичко с плътския си поглед, ако анализираш всичко, като ползваш доктрина, логика и правила, и ако анализираш и правиш всичко въз основа на човешката мисъл, това не е търсене на истината и няма да си способен да се покориш на Бог. От колкото и години да вярваш в Бог, ти ще си извън Божието слово, ще бъдеш аутсайдер и няма да си способен да разбереш истината. Сега трябва постепенно да изместите фокуса си в тази посока и да се стремите към истината. След няколко години опит духовният ви ръст ще се увеличи малко и ще можете да разберете част от истината. Не мисли, че това, че си се присъединил късно към вярата в Бог, не е проблем, че можеш също да навлезеш в истината реалност, когато другите са го направили, или че никога няма да изостанеш. Не трябва да мислиш така. Ако мислиш по този начин, със сигурност ще изостанеш. Ако късно си се присъединил към вярата в Бог, то трябва още повече да бързаш. Трябва да дадеш всичко от себе си, за да наваксаш, тъй като само тогава ще си в крачка със стъпките на Божието дело и ще успееш да не изостанеш и да не бъдеш отстранен.