Що се отнася до Ной, Авраам и Йов, които са записани в Стария завет на Библията, какви бяха характеристиките на тяхната човечност? Какви характеристики на нормални хора са имали те, за да бъдат приети от Бог? (По-специално те са притежавали съвест и разум.) Това е напълно вярно. Йов е живял толкова много години без въобще Бог да му говори лично и без Бог да му се явява лично, но Йов е можел да разбере и да почувства всичко, което Бог прави. Накрая той обобщава някои думи във връзка със своето познание за Бог: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Какво означават тези думи? Те означават: „Йехова е Бог, Той е Създателят, Той е моят Бог и когато Той говори, дори и да разбирам само половината от това, което казва, трябва да Го слушам и да Го следвам докрай“. Бог счете Йов за приемлив едва когато познанието на Йов за Него беше достигнало това равнище. Йов имаше тези преживявания и разбирания, а можеше освен това да приеме и да се подчини на изпитанията, които Бог му е дал. Всички тези неща бяха постигнати въз основа на това, че той притежаваше съвестта и разума, присъщи на нормалната човешка природа. Независимо дали е виждал Бог, независимо какво му е сторил Бог и независимо дали Бог го е изпитвал или му се е явявал, той винаги е вярвал: „Йехова е моят Бог и аз трябва да спазвам това, което Бог ми нарежда, и това, което радва Бог, без значение дали го разбирам, или не; трябва да следвам Неговия път и трябва да Го слушам и да Му се покорявам“. В Книгата на Йов е записано, че децата на Йов често организирали гощавки, но той никога не участвал в тях, а вместо това се молел и правел жертвоприношения за тях. Фактът, че Йов често е правел това, доказва, че в сърцето си той е знаел, че Бог ненавижда човешкото увлечение по яденето, пиенето и веселието, както и прекарването на човешкия живот в пиршества. Йов е разбирал в сърцето си, че това е истината, и въпреки че не е чувал Бог да го казва директно, той е знаел в сърцето си, че Бог е желаел именно това. Тъй като Йов е знаел какво е желаел Бог, той е можел да Го слуша и да Му се покорява, придържал се е към това винаги и никога не е участвал в яденето, пиенето и пиршествата. Дали Йов е разбирал истината? Не, не я е разбирал. Той бил в състояние да направи това, защото имал съвестта и разума, присъщи на нормалната човешка природа. Освен съвестта и разума най-важното е, че той е имал истинска вяра в Бог. Разбирал е дълбоко в сърцето си, че Бог е Създателят и че това, което казва Създателят, е волята на Бог. От днешна гледна точка това е най-висшето разпореждане и онова, което човек трябва да следва. Независимо дали човек може да възприеме желание на Бог, или разбира само няколко думи, казани от Бог, той следва да го приеме и да го следва. Точно това е разумът, който човек трябва да притежава. Когато човек притежава този разум, за него е много по-лесно да се придържа към Божието слово, да прилага на практика Неговото слово и да се покорява на Неговото слово. Правейки това, той няма да срещне никакви трудности, никакви страдания и със сигурност няма да има никакви пречки. Дали Йов е разбирал голяма част от истината? Познавал ли е Бог? Имал ли е знание за това, което Бог притежава и представлява, или за Неговия нрав същност? В сравнение с днешните хора той не Го е познавал и Го е разбирал съвсем малко. Въпреки това Йов е притежавал качеството да прилага на практика всичко, което разбира. След като е разбрал нещо, той е ставал послушен и примерен. Това е най-благородната страна на неговата човечност, а също и тази, към която хората се отнасят с най-малко уважение. Хората си мислят: „Дали Йов просто не се е въздържал от пиршества? Дали не е правил редовно жертвоприношения пред Бог? От днешна гледна точка не се ли е въздържал просто от това да се отдава на плътски удоволствия?“. Те не са нищо повече от формални неща, но когато погледнеш нрава, същността и човешката природа на Йов в тези неща, ще разбереш, че те не са прости неща, нито са толкова лесни за постигане. Ако нормален човек се въздържа от пиршества, за да спести пари, това би било лесно постижимо. Но Йов е бил богат човек. Кой богат човек би избрал да не участва в пиршества? Защо тогава Йов е можел да се въздържа от пиршества? (Той е знаел, че Бог ги ненавижда. Той е бил способен да се бои от Бог и да отбягва злото.) Наистина. Какво точно е практикувал Йов, като се е боял от Бог и е отбягвал злото? Той е знаел, че нещата, които Бог ненавижда, са зли, затова се е придържал към Божието слово и не е правел нищо, което Бог ненавижда. Той никога не би направил тези неща, без значение какво казват другите. Ето какво означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Защо Йов е можел да се бои от Бог и да отбягва злото? Какво е мислел той в сърцето си? Как е успял да не стори тези лоши неща? Той е имал богобоязливо сърце. Какво означава да имаш богобоязливо сърце? Това означава, че сърцето му се е страхувало от Бог, че той е можел да почита Бог като велик и че в сърцето му е имало място за Бог. Той не се е страхувал, че Бог ще го види, нито че ще се ядоса. Вместо това в сърцето си той е почитал Бог като велик, бил е готов да угоди на Бог и да се придържа стриктно към Божиите думи. Поради това той е можел да се бои от Бог и да отбягва злото. Сега всеки може да изрече фразата „Бой се от Бог и отбягвай злото“, но никой не знае как го е постигнал Йов. В действителност Йов е смятал това да се боиш от Бог и да отбягваш злото за най-основното и най-важното нещо за вярата в Бог. Затова той е можел да се придържа стриктно към тези думи, сякаш спазва заповед. Той се вслушвал в Божиите думи, защото сърцето му почитало Бог като велик. Колкото и незначителни да са изглеждали Божиите думи в очите на хората, дори да са били едни съвсем обикновени думи, в сърцето на Йов те са били от върховния Бог; те са били най-великите, най-важните думи. Дори ако са думи, на които хората гледат с пренебрежение, стига да са Божии думи, хората трябва да ги спазват — дори да станат обект на подигравка или клевета заради това. Дори да се сблъскат с трудности или да бъдат преследвани, те трябва да се придържат стриктно към думите Му до последно; не могат да се откажат от тях. Това означава да се боиш от Бог. Трябва да се държиш здраво за всяка дума, която Бог изисква от човека. Колкото до нещата, които Бог забранява, или до нещата, които Бог ненавижда, няма проблем, ако не знаеш за тях, но ако знаеш за тях, тогава би трябвало да си в състояние никога да не правиш тези неща. Би трябвало да можеш да устоиш, дори ако семейството ти те изостави, невярващите ти се подиграват или близките ти се присмиват. Защо трябва да устоиш? Каква е отправната ти точка? Какви са твоите принципи? Те са: „Трябва да се придържам към Божиите думи и да действам според Неговите желания. Ще бъда твърд в правенето на нещата, които Бог харесва, и ще бъда решителен в изоставянето на нещата, които Бог ненавижда. Ако не знам какво е Божието намерение, това е добре, но ако знам и разбирам Неговото намерение, тогава ще бъда решителен в това да слушам и да се покорявам на Неговите думи. Никой няма да може да ми попречи и няма да се поколебая, дори да дойде краят на света“. Ето какво означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Предпоставката за това хората да могат да отбягват злото е да имат богобоязливо сърце. Как сърцето става богобоязливо? Като почитаме Бог като велик. Какво означава да почитаме Бог като велик? Това означава човек да знае, че Бог има върховенство над всички неща и в сърцето си да се бои от Бог. В резултат на това той е в състояние да използва Божиите думи, когато оценява всяка ситуация, и да използва Божиите думи за свой стандарт и критерий. Това означава да почиташ Бог като велик. Казано с прости думи, да почиташ Бог като велик означава да имаш Бог в сърцето си, да носиш Бог в сърцето си, да не се самозабравяш в нещата, които правиш, и да не се опитваш да живееш самостоятелно, а по-скоро да оставиш Бог да поеме контрола. Във всичко, което правите, си мислете: „Вярвам в Бог и следвам Бог. Аз съм само едно малко създание, което Бог е избрал. Би трябвало да се откажа от възгледите, препоръките и решенията, които идват от собствената ми воля, и да оставя Бог да бъде мой Господар. Бог е моят Господ, моята скала и ярката светлина, която осветява пътя ми във всичко, което правя. Трябва да правя нещата според думите и желанията Му, а не да поставям себе си на първо място“. Това означава да носиш Бог в сърцето си. Когато искаш да направиш нещо, не действай импулсивно или прибързано. Първо помисли какво ти казват Божиите думи, дали Бог би ненавиждал твоите действия и дали те са в съответствие с Неговите намерения. Първо се запитай в сърцето си, помисли и размишлявай; не прибързвай. Да си прибързан означава да си импулсивен и да бъдеш мотивиран от разгорещеността и волята на човека. Ако винаги си прибързан и импулсивен, това показва, че Бог не е в сърцето ти. И когато казваш, че почиташ Бог като велик, това не са ли празни думи? Къде е твоята реалност? Ти нямаш реалност и не можеш да уважаваш Бог за Неговото величие. Държиш се като господар на имението по всички въпроси, правейки каквото искаш на всяка крачка. В такъв случай, ако кажеш, че имаш богобоязливо сърце, това не е ли глупост? Подвеждаш хората с тези думи. Ако човек има богобоязливо сърце, как всъщност се проявява то? Като почита Бог като велик. Конкретното проявление на това, че уважава Бог за Неговото величие, е, че Бог има място в сърцето му — най-важното място. В сърцето си позволява на Бог да бъде негов Господар и да има власт над него. Когато нещо се случи, той има сърце, което е покорно на Бог. Не е прибързан, нито импулсивен, не действа необмислено; по-скоро е в състояние да се изправи спокойно и да се смири пред Бог, за да търси истините принципи. Дали правиш нещата според Божието слово, или според собствената си воля и дали позволяваш на собствената си воля, или на Божието слово да вземе превес, зависи от това дали Бог е в сърцето ти. Казваш, че Бог е в сърцето ти, но когато нещо се случи, действаш сляпо, позволявайки си да имаш последната дума, отблъсквайки Бог. Това ли е проявлението на сърце, в което има Бог? Има хора, които могат да се молят на Бог, когато нещо се случи, но след като се помолят, продължават да обмислят нещата, казвайки си: „Мисля, че точно това би следвало да направя. Мисля, че точно онова би следвало да направя“. Винаги следваш собствената си воля и не слушаш никого, без значение как общуват с теб. Не е ли това проявление на липсата на богобоязливо сърце? Тъй като не търсиш истините принципи и не практикуваш истината, когато кажеш, че почиташ Бог като велик и че имаш богобоязливо сърце, това са просто празни думи. Хората, в чиито сърца няма Бог и които не са в състояние да почитат Бог като велик, са хора, които нямат богобоязливо сърце. Хората, които не са в състояние да търсят истината, когато нещо се случи, и които нямат сърце, покорно на Бог, са хора, които нямат съвест и разум. Ако човек наистина има съвест и разум, когато нещо се случи, той естествено ще бъде в състояние да потърси истината. Първо трябва да си помисли: „Вярвам в Бог. Дойдох да търся Божието спасение. Тъй като имам покварен нрав, винаги се смятам за единствения авторитет във всичко, което правя; винаги вървя против Божиите намерения. Трябва да се покая. Не мога да продължа да се бунтувам срещу Бог по този начин. Трябва да се науча как да съм покорен на Бог. Трябва да търся какво казват Божиите думи и какви са истините принципи“. Това са мислите и стремежите, които възникват в разума на човека с нормална природа. Това са принципите и нагласата, с които би трябвало да се правят нещата. Когато притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа, тогава притежаваш тази нагласа; когато не притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа, тогава не притежаваш тази нагласа. Следователно да притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа е от решаващо значение и от огромна важност. То е пряко свързано с това хората да разбират истината и да постигнат спасение.