Без значение какъв дълг изпълняваш или какъв занаят учиш, трябва да ставаш все по-умел, колкото повече учиш, и да се стремиш към съвършенство. Така с течение на времето все по-добре ще изпълняваш дълга си. Някои хора не изпълняват съвестно никой дълг и не търсят истината, за да преодолеят трудностите, с които се сблъскват. Винаги искат другите да ги напътстват и да им помагат, дори искат другите да ги хванат за ръка и да ги учат, да правят неща вместо тях, без да влагат собствено усилие. Постоянно разчитат на другите и не могат без тяхна помощ. Това ги прави отпадък, нали? Без значение какъв дълг изпълняваш, трябва да вложиш сърцето си в изучаването на нещата. Ако ти липсват професионални знания, тогава усвоявай професионални знания. Ако не разбираш истината, тогава търси истината. Ако разбираш истината и придобиеш професионални знания, ще можеш да ги използваш, докато изпълняваш дълга си, и да постигаш резултати. Това е човек с истински талант и истински знания. Ако по време на твоя дълг изобщо не усвояваш никакви професионални знания, не се стремиш към истината, тогава полагането ти на труд няма да отговаря на критериите. Как тогава можеш да говориш за изпълняване на дълга си? За да изпълняваш дълга си добре, трябва да усвоиш множество полезни знания и да се въоръжиш с много истини. Никога не бива да спираш да учиш, никога не бива да спираш да търсиш и никога не бива да спираш да подобряваш слабите си места, като се учиш от другите. Без значение какви са силните страни на другите, или в какво те превъзхождат, трябва да се учиш от тях. И по-важното е да се учиш от някого, който разбира истината по-добре от теб. Като изпълняваш няколко години дълга си по този начин, ще разбереш истината и ще навлезеш в нейната реалност, а изпълнението на дълга ти също ще отговаря на критериите. Ще си станал човек, който притежава истина и човешка природа, човек, който притежава истината реалност. Това се постига чрез стремеж към истината. Как можеш да постигнеш такива резултати, без да изпълняваш дълг? Това е Божието възвисяване. Ако не се стремиш към истината, докато изпълняваш дълга си, а се задоволяваш само с полагане на труд, какви ще бъдат последиците? От една страна, няма да изпълняваш дълга си така, че да отговаря на критериите. От друга страна, ще ти липсва истинско свидетелство за преживяване и няма да придобиеш истината. Ако няма какво да покажеш в никой от тези аспекти, би ли могъл да спечелиш Божието одобрение? Би било невъзможно. Ето защо човек категорично не може да спечели Божието одобрение, ако се задоволява само с полагането на труд. Да мислиш, че можеш да бъдеш възнаграден и да влезеш в небесното царство само чрез полагане на труд, е самозалъгване! Що за отношение е това? Желанието да бъде получено благословение, като просто се полага труд, е очевидно пазарене с Бог, опит да се измами Бог. Бог не одобрява такива полагащи труд. Какъв нрав ръководи човека, когато върши нещата нехайно или когато се занимава с измама при изпълнението на своя дълг? Надменност, непреклонност и без любов към истината — нима такива хора не са ръководени от тези неща? (Да, така е.) Имате ли такива проявления? (Да.) Често, понякога или само за определени неща? (Често.) Вашето отношение да признаете такива състояния е доста откровено и имате честни сърца, но признаването им само по себе си не е достатъчно; то няма да ги промени. И така, какво трябва да се направи, за да се променят? Когато при изпълнението на твоя дълг си нехаен, разкриваш надменен нрав или имаш непочтително отношение, трябва бързо да дойдеш пред Бог с молитва, да се самоанализираш и да разпознаеш какъв вид покварен нрав разкриваш. Освен това трябва да разбереш как се появява този вид нрав и как може да бъде променен. Целта на това разбиране е да доведе до промяна. И така, какво трябва да направи човек, за да постигне промяна? Трябва да опознае, чрез разобличаването и съда на Божиите слова, същността на своя покварен нрав — колко уродлива и пъклена е тя, как по нищо не се различава от тази на Сатана или дяволите. Само тогава човек може да намрази себе си и да намрази Сатана; само тогава може да се опълчи на себе си и на Сатана. Именно по този начин човек може да приложи истината на практика. Когато човек е твърдо решен да практикува истината, трябва също да приеме внимателната Божия проверка и Неговата дисциплина. След това трябва да има елемент на активно сътрудничество от страна на такъв човек. Как трябва да сътрудничи? Когато изпълнява дълг, още щом човек си помисли „това е достатъчно добре“, трябва да го коригира. Човек не бива да допуска такива мисли. Когато възникне надменен нрав, човек трябва да се моли на Бог, да признае покварения си нрав, бързо да се самоанализира, да потърси Божието слово и да приеме Неговия съд и укор. По този начин ще е способен да има каещо се сърце и вътрешното му състояние ще се е променило. С каква цел се прави това? Целта е да се обърнеш истински и да си способен да изпълняваш с преданост, и да се покориш пред Бог, и да приемеш безрезервно Божието порицание и дисциплина. По този начин твоето състояние ще се преобърне. Когато отново се каниш да бъдеш нехаен и да се отнесеш непочтително към дълга си, ако можеш бързо да се обърнеш, благодарение на Божията дисциплина и порицание, тогава няма ли да си избегнал извършването на прегрешение? Това добро нещо ли е или лошо за растежа ти в живота? Това е добро нещо. Когато практикуваш истината и удовлетворяваш Бог, сърцето ти е спокойно, радостно и без съжаления. Това е истински мир и радост.

За хората е лесно да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, когато имат покварен нрав, но това не означава, че няма надежда да бъдат спасени. Бог дойде, за да върши делото по спасяване на хората, и изрази много истини. Всичко се свежда до това дали хората могат да приемат тези истини. Ако човек може да приеме истината, той може да постигне спасение. Ако не приеме истината и може да отрече и предаде Бог, човек е напълно свършен — може само да чака унищожението си насред бедствие. Никой не може да избяга от тази участ. Хората трябва да се изправят пред този факт. Някои хора казват: „Постоянно разкривам покварен нрав и никога не мога да се променя. Какво да направя? Дали просто съм такъв? Не ме ли харесва Бог? Бог ненавижда ли ме?“. Това ли е правилното отношение? Това ли е правилният начин на мислене? (Не.) Когато човек има покварен нрав, ще го разкрие естествено. Не може да го обуздае, макар да иска, и затова ще чувства, че няма надежда за него. Всъщност не е задължително да е така. Зависи дали човекът може да приеме истината, дали може да се осланя на Бог и да гледа към Него. Това, че хората често разкриват покварен нрав, доказва, че животът им е контролиран от покварения нрав на Сатана и че същността им е същността на Сатана. Хората трябва да признаят и да приемат този факт. Има разлика между природата същност на човека и същността на Бог. Какво следва да направят хората, след като признаят този факт? Когато разкрият покварен нрав; когато се отдават на плътски удоволствия и се отчуждават от Бог; или когато Бог върши делото Си по начин, който не съвпада със собствените им идеи и у тях се пораждат оплаквания, те трябва веднага да осъзнаят, че това е проблем и покварен нрав; това е бунтарство спрямо Бог, противопоставяне на Бог; това не е в съгласие с истината и Бог го ненавижда. Когато хората осъзнаят тези неща, не бива да се оплакват или да стават негативни и да се отпускат, а още по-малко трябва да се разстройват. Вместо това трябва да са способни да опознаят себе си по-задълбочено. Освен това трябва да са способни да поемат инициативата да дойдат пред Бог и да приемат Божието порицание и дисциплина, и трябва незабавно да променят състоянието си така, че да са способни да практикуват според истината и Божиите слова, и да могат да действат според принципите. По този начин твоята връзка с Бог ще става все по-нормална, както и вътрешното ти състояние. Ти ще си способен да разпознаваш покварения нрав, същността на покварата и различните уродливи състояния на Сатана все по-ясно. Вече няма да произнасяш такива глупави и детински думи като „Сатана ми попречи“ или „Сатана ми даде тази идея“. Вместо това ще имаш точните познания за покварения нрав, за човешката същност, която се противи на Бог, и за същността на Сатана. Ще разполагаш с по-точен начин, по който да се отнасяш към тези неща и те няма да те възпират. Няма да станеш слаб или да загубиш вяра в Бог и Неговото спасение, защото си разкрил малко от своя покварен нрав, или си прегрешил, или си изпълнил дълга си нехайно, или защото често се оказваш в пасивно, негативно състояние. Няма да живееш насред такива състояния, а ще се изправиш правилно пред собствения си покварен нрав и ще си способен на нормален духовен живот. Когато човек разкрие покварен нрав, ако може да се самоанализира, да дойде пред Бог с молитва, да търси истината и да разпознае, и да разнищи същността на своя покварен нрав, така че вече да не бъде контролиран и възпиран от своя покварен нрав, а да може да приложи истината на практика, тогава човек ще е поел по пътя към спасението. С такъв вид практика и преживяване след това човек може да се отърве от покварения си нрав и да се освободи от влиянието на Сатана. Нима така няма да е дошъл да живее пред Бог и да е получил волност и освобождаване? Това е пътят за практикуване и получаване на истината, както и пътят към спасението. Поквареният нрав е дълбоко вкоренен в хората. Същността на Сатана и природата му контролират мислите, поведението и съзнанието на хората. Всичко това обаче бледнее пред истината, пред Божието дело и Божието спасение. То не представлява никакво препятствие. Без значение какъв покварен нрав може да има човек или пред какви трудности е изправен, или какво го възпира, съществува път, който може да бъде поет, метод, чрез който да ги преодолее, и съответните истини, с които да ги преодолее. Нима по този начин няма надежда за спасението на хората? Да, има надежда за спасението на хората.