Какво става, когато някой е склонен да си намира извинения, щом бъде порицан и кастрен? Това е един много надменен, самоправеден и своеволен нрав. За надменните и своеволни хора е трудно да приемат истината. Те не могат да я приемат, когато чуят нещо, което не съответства на тяхната собствена гледна точка, мнения и мисли. Не ги е грижа дали това, което другите казват, е правилно или погрешно, нито за това кой го казва, нито за контекста, в който даденото нещо е казано, нито за това дали то е свързано с техните собствени отговорности и задължения. Те не се интересуват от такива неща; това, което за тях е най-спешно, е преди всичко да удовлетворят своите чувства. Това не е ли своеволие? Какви вреди в крайна сметка носи на хората своеволието? За тях е трудно да придобият истината. Невъзприемчивостта към истината се причинява от покварения човешки нрав и крайният резултат е, че те не могат лесно да достигнат до истината. Всяко нещо, което се разкрива естествено от природата същност на човека, се противопоставя на истината и няма нищо общо с нея; нито едно от тези неща нито съответства, нито се доближава до истината. Следователно, за да постигне спасение, човек трябва да приеме и практикува истината. Ако не може да приеме истината и желае винаги да постъпва според своите собствени предпочитания, човек не може да постигне спасение. Ако желаеш да следваш Бог и да изпълняваш добре дълга си, преди всичко трябва да избягваш да се поддаваш на импулсите си, когато нещата не стават, както ти искаш. Първо се укроти и утихни пред Бог и Му се моли и искай от Него в сърцето си. Не бъди своеволен — най-напред се подчини. Само такава нагласа на ума може да доведе до по-добри решения на проблемите. Ако можеш да устоиш в живот пред Бог и, каквото и да те сполети, си способен да Му се молиш и да искаш от Него, да посрещаш това с покорно отношение, тогава, колкото и да си разкривал покварен нрав и каквито и прегрешения да си извършвал в миналото, те могат да бъдат поправени, стига да търсиш истината. Каквито и изпитания да те връхлитат, ти ще си в състояние да устоиш. Докато имаш правилната нагласа на ума, способен си да възприемаш истината и да се покоряваш на Бог в съответствие с Неговите изисквания, тогава ти действително си напълно способен да прилагаш истината. Дори и на моменти да си донякъде непокорен и да се съпротивляваш, да излагаш понякога доводи в свое оправдание и да не можеш да се подчиниш, ако си в състояние да се молиш на Бог и да промениш своето непокорно състояние, тогава ти можеш да приемеш истината. Постъпиш ли така, размишлявай върху това защо у теб са се породили такова непокорство и съпротива. Открий причината, след което потърси истината, за да се справиш с тази причина, и този аспект на твоя покварен нрав може да бъде очистен. След като се възстановиш от няколко такива залитания и падения, постепенно ще се отървеш от своя покварен нрав, докато не се научиш да прилагаш истината на практика. И тогава истината ще властва у теб, ще стане твой живот и пред теб няма да има повече пречки да практикуваш истината. Ще си способен действително да се подчиниш на Бог и ще изживееш истината реалност. През това време ще придобиеш практически опит и ще се отдадеш на прилагането на истината и на покоряването на Бог. После, когато нещо ти се случи, ще знаеш как да практикуваш с покорство към Бог и какво поведение е бунтарство срещу Бог. Ако тези неща са ясни в сърцето ти, пак ли няма да можеш да разговаряш за истината реалност? Ако някой иска да споделяш свидетелства за преживявания, това няма да е проблем за теб, защото ще си преживял много и ще си опознал принципите на практиката. Както и да говориш, ще звучи истински, и каквото и да казваш, ще бъде практично. А ако те приканят да обсъждаш думи и доктрини, няма да искаш, защото в сърцето си ще изпитваш неприязън към това. Нима тогава няма вече да си навлязъл в истината реалност? Като се стараят само няколко години, тези, които се стремят към истината, могат да придобият опит в нея и да навлязат в истината реалност. За онези, които не се стремят към истината, няма да е лесно да навлязат в истината реалност, дори да искат. Така е, защото в тези, които не обичат истината, има твърде много непокорство. Винаги, когато трябва да приложат истината по даден въпрос, те си търсят извинения и имат някакви свои проблеми, така че за тях ще бъде много трудно да прилагат истината на практика. Дори да се молят и да търсят, и да са готови да прилагат истината, когато им се случи нещо, когато се сблъскат с трудности, тяхната обърканост избива на повърхността, бунтовният им нрав се проявява и това доста замъглява съзнанието им. Колко ли тежък трябва да е непокорният им нрав! Ако по-малката част от сърцето им е объркана, а по-голямата желае да се подчини на Бог, ще им бъде по-лесно да приложат истината на практика. Може би ще помогне и да отделят време за молитва или някой да споделя истината с тях. Ако могат да я разберат в дадения момент, ще им бъде по-лесно да я приложат на практика. Ако тяхната обърканост е така голяма, че заема по-голямата част от сърцето им, където непокорството е на първо място, а покорството е на второ, за тях няма да бъде лесно да приложат истината на практика, тъй като са с твърде нисък духовен ръст. А тези, които изобщо не обичат истината и са в много голяма степен или напълно непокорни, са съвсем объркани. Това са объркани хора, които никога няма да бъдат способни да приложат истината на практика, така че е безполезно да се влага енергия в тях. Хората, които обичат истината, имат силно влечение към нея. Ако това е преобладаващата част от нещата, които ги мотивират, и с тях по ясен начин е разговаряно за истината, със сигурност ще са в състояние да я прилагат на практика. Да обичаш истината не е лесна работа. Само малко желание не може да накара хората да заобичат истината. Те трябва да достигнат до момент, в който, веднъж разбрали Божието слово, да могат да се стремят към истината, да устояват на трудностите и да заплащат цената за прилагането ѝ на практика. Такъв човек обича истината. Човек, който обича истината, може упорито да се стреми към нея, без значение колко покварен нрав разкрива или колко прегрешения е извършил. Каквото и да му се случва, той може да се моли на Бог, да търси истината и да приема истината. След две или три години на такова преживяване усилията му може да бъдат възнаградени, а обичайните трудности няма да го препъват. Когато срещне значителни трудности, дори и да се провали, ще е нормално, защото е с твърде нисък духовен ръст. Щом е в състояние да прилага истината на практика при нормални обстоятелства, има надежда. Опознае ли Бог и сдобие ли се с богобоязливо сърце, ще посреща с лекота дори значителни предизвикателства. Никакво предизвикателство няма да е проблем за него. Ако хората четат повече Божието слово и повече разговарят за истината, ако имат способността да се молят на Бог независимо от трудностите и да се уповават на делото на Светия Дух при решаване на проблемите си, за тях ще бъде лесно да разберат истината и да я приложат на практика, и те ще започнат постепенно да се отървават от покварения си нрав. С всяко действие за прилагане на истината на практика те ще се отървават малко по малко от покварения си нрав, и колкото повече прилагат истината на практика, толкова повече ще се отървават от покварения си нрав. Това е природен закон. Ако хората установят, че поквареният им нрав се разкрива, и се опитат да го променят, разчитайки на своя самоконтрол и издръжливост, дали ще успеят? Няма да е лесно. Ако можеше нещата да се оправят по такъв начин, тогава не би имало нужда Бог да върши делото Си на съд и наказание. За да промени покварения си нрав, човек трябва да разчита на молитва към Бог и да се осланя на Него, на търсенето на истината и на опознаването на себе си чрез самоанализ, и да разчита на делото на Светия Дух. Така може постепенно да промени покварения си нрав. Ако хората не си сътрудничат, не знаят как да размишляват върху себе си, не могат да приемат истината, не разпознават покварения си нрав, не се покайват и не мразят плътта и Сатана, няма как от само себе си да се отърват от покварения си нрав. В това делото на Светия Дух се проявява по най-чудодеен начин. Бог просветлява и води хората, когато жадуват за истината и търсят промяна на нрава си. Несъзнателно всички ведно ще разберат истината, ще могат да опознаят себе си и в този момент ще заобичат истината и ще закопнеят за нея. Ще бъдат способни да мразят природата и нрава на Сатана от сърце и така по-лесно ще се опълчат на плътта и ще прилагат истината на практика. В този момент техният покварен нрав лека-полека ще започне да се променя и няма повече да проявяват непокорство към Бог, а ще могат да Му се подчинят изцяло, без да бъдат ограничавани от когото и да било, от каквото и да е стечение на обстоятелствата или от което и да е друго нещо. По такъв начин ще се извърши пълно преобразяване на техния живот нрав.