Съществува и друг проблем, когато става въпрос за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората. Някои казват: „Сега говориш, че хората трябва да се избавят от своите стремежи, идеали и желания. Дали причината за това, че изискваш от хората да се избавят от своите стремежи, идеали и желания, е, че времето е близо, сетните дни са тук, бедствията са настъпили и Божият ден е дошъл?“. Така ли е? (Не.) Отговорът е отрицателен: не! Затова нека поговорим за конкретната причина. Понеже отговорът е отрицателен, тук със сигурност има някои детайлни въпроси, за които трябва да се общува и да бъдат разбрани. Нека поговорим за това: преди две хиляди или дори преди няколкостотин години цялата социална среда е била различна от днешната. Състоянието на нещата за цялото човечество е било различно от днешното. Жизнената им среда е била много подредена. Светът не е бил толкова нечестив, колкото е сега, човешкото общество не е било толкова хаотично, колкото е сега, и не е имало бедствия. Дали е трябвало хората пак да се избавят от своите стремежи, идеали и желания? (Да.) Защо? Посочете причината и говорете според вашите конкретни знания. (Сега, когато човечеството е покварено от Сатана, то има покварения нрав на Сатана, така че когато преследва идеалите и желанията си, всичко това е в преследване на слава, изгода и статус. Понеже се стремят към слава и изгода, те се сражават и бият помежду си, като се борят на живот и смърт, а в резултат на това са все по-дълбоко покварени от Сатана, все повече губят подобие на човешка природа и все повече се отдалечават от Бог. Така се вижда, че пътят на преследване на идеали и желания е погрешен. Следователно не защото Божият ден е близо, Той изисква от хората да се избавят от своите стремежи, идеали и желания, а по-скоро хората изобщо не трябва да се стремят към тези неща. Те трябва да се стремят към тях по правилен начин, според Божиите слова.) Смятате ли, че избавянето от човешките стремежи, идеали и желания е принцип на практиката? (Да.) Да се избавиш от човешките стремежи, идеали и желания — това ли е истината? Това изискване на Бог към човека ли е? (Да.) Това е истина, изискване на Бог към човека. Това ли е тогава пътят, който хората трябва да следват? (Да.) След като това е истината, конкретно изискване на Бог към човека, и пътят, който хората трябва да следват, различава ли се това според времето и средата? (Не.) Защо не? Защото истината, Божиите изисквания и Божият път не се променят с промените във времето, мястото или средата. Независимо от времето, мястото и средата, истината винаги е истина и стандартът, който Бог изисква от човека, не се променя, както и стандартът, който Той изисква от Своите последователи. Така че независимо от времето, мястото или обстановката, Божиите пътища, по които трябва да вървят Неговите последователи, не се променят. Следователно изискването хората да се избавят от своите стремежи, идеали и желания в днешната епоха не е изискване, поставено пред човека само защото времето е близо или защото сетните дни са тук; не защото дните са малко, а бедствията са големи, нито пък поради страха човек да не изпадне в бедствие, има такова спешно изискване към човека, което изисква от него да предприеме крайни или радикални действия, за да постигне най-бързо навлизане в истината реалност. Не това е причината. Каква е тогава причината? Независимо от времето, било то преди няколкостотин или няколко хиляди години — и дори в наши дни — Божиите изисквания към човека в това отношение не са се променили. Просто преди няколко хиляди години, дори до всеки момент преди днешния, Бог не е оповестявал публично тези слова към човечеството в подробности, но Неговите изисквания към човека никога не са се променяли в нито един момент. Още от времето, когато хората са започнали да водят документация, Божиите изисквания към тях никога не са били да се стремят усърдно към света или да реализират собствените си идеали и желания в света. Единствените Му изисквания към тях са да слушат Неговите слова, да следват Неговия път, да не затъват в блатото на света и да не се стремят към света. Да оставим светските хора да се занимават със светските дела. Нека те да свършат тези неща. Те нямат нищо общо с онези, които вярват в Бог и Го следват. Единственото нещо, което вярващите в Бог трябва да правят, е да следват Божиите пътища и да Го следват. Следването на Божиите пътища е нещо, което вярващите и Божиите последователи са длъжни да правят. Това не се променя според времето, мястото или произхода. Дори и в бъдеще, когато човечеството бъде спасено и навлезе в следващата епоха, това изискване няма да се промени. Вслушването в Божиите слова и следването на Неговия път е отношението и конкретната практика, която един Божий последовател трябва да има към Него. Само чрез вслушване в Божиите слова и следване на Неговия път хората могат успешно да се боят от Бог и да отбягват злото. Следователно Бог изисква от хората да се избавят от своите стремежи, идеали и желания не поради времето, нито поради уникалната среда или произход. Напротив, откакто съществуват хората, дори Бог да не им е дал ясно словата, Той винаги е изисквал от тях този критерий и принцип. Независимо колко хора могат да го постигнат, колко хора са в състояние да практикуват думите Му или колко от думите Му са в състояние да разберат, това изискване от Бог е неизменно. Вижте в Библията, където пише за онези уникални хора, които Бог е избрал в уникално време — Ной, Авраам, Исаак, Йов и т. н. Божиите изисквания към тях, пътя, който са следвали, целите и посоката на живота им, както и целите, към които са се стремели, и конкретните начини на действие, които са възприемали за живота и оцеляването си, въплъщават Божиите изисквания към човека. Какви са Божиите изисквания към човека? В тях е включено, че хората трябва да се избавят от своите стремежи, идеали и желания, нали? (Правилно.) Независимо дали в духовно, или във физическо отношение, те трябва да отбягват шумните, безредни, нечестиви хора и да отбягват техните шумни, безредни, нечестиви течения. Преди имаше една не твърде подходяща дума — „очистен“. Всъщност значението на тази дума е да изиска от теб да се избавиш от твоите стремежи, идеали и желания — да ти попречи да станеш невярващ или да правиш нещата, които правят невярващите, или да преследваш стремежите им, и да те накара по-скоро да се стремиш към нещата, към които вярващият трябва да се стреми. Това е смисълът. Затова, когато някои хора казват „Дали защото времето е близо, сетните дни са тук и бедствията са настъпили, Бог изисква от хората да се избавят от своите стремежи, идеали и желания?“, какъв трябва да е отговорът на този въпрос? Би трябвало да бъде, че всички Божии изисквания към човека са истината и пътят, който хората трябва да следват. Те не се променят вследствие на промените във времето, мястото, околната среда, географското положение или социалната среда. Божиите слова са истината, истината, която не се е променяла от незапомнени времена, която не се променя през цялата вечност — така че всяко едно от Божиите изисквания към човека и всеки конкретен принцип на практика, който Той им поставя, датират от времето след като е създал човечеството, когато то все още не е имало летописи. Те съществуват заедно с Бог. С други думи, от момента, в който са се появили хората, човечеството е било в състояние да разбере Божиите изисквания към него. Независимо от областта, до която се отнасят изискванията, всички те са вечни и няма да се променят. Като цяло Божиите изисквания към човека са да се вслушва в словата Му и да следва пътя Му. Разбирате ли? (Да.) Божиите изисквания по никакъв начин не са свързани с развитието на света, с човешката социална среда, с времето или мястото, или с географската среда и пространството, в което хората живеят. След като се вслушат в Божиите слова, хората е редно да ги спазват и практикуват. Бог няма други изисквания към хората. Когато чуят и разберат Неговите слова, за тях е достатъчно да ги практикуват и спазват. Те ще са постигнали нужното равнище, за да бъдат приемливо сътворено същество в Неговите очи. Разбирате ли? (Да.) Следователно независимо от времето, социалната среда, произхода или географското положение, това, което трябва да направиш, е да се вслушваш в Божиите слова, да разбереш какво казва Той и какви са Неговите изисквания към теб, а следващото нещо, което трябва да направиш, е да слушаш, да се покоряваш и да практикуваш. Не се занимавай с неща като например: „Големи ли са сега бедствията във външния свят? В хаос ли е светът? Опасно ли е да се излиза навън в света? Мога ли да се разболея от чума? Мога ли да умра? Ще попадна ли в бедствията? Има ли изкушения там?“. Да се мисли за такива неща е безполезно и те нямат нищо общо с теб. Просто трябва да се занимаваш с това да се стремиш към истината и да следваш Божия път, а не с обстановката във външния свят. Независимо каква е обстановката във външния свят, ти си сътворено същество, а Бог е Създателят. Връзката между Създателя и сътворените същества няма да се промени, твоята идентичност няма да се промени, както няма да се промени и Божията същност. Винаги ще бъдеш човек, който трябва да следва Божия път, да слуша Неговите слова и да Му се покорява. Бог винаги ще бъде Този, който господства над теб, подрежда съдбата ти и те води през живота. Връзката ти с Него няма да се промени, Неговата идентичност няма да се промени, както няма да се промени и твоята идентичност. Поради всичко това, независимо от момента, твоята отговорност, задължение и най-висш дълг са да слушаш Божиите слова, да им се покоряваш и да ги практикуваш. Това никога няма да е погрешно и е най-висшият критерий. Разрешен ли е този проблем? (Да.) Решен е. Ясно ли говорих? Говорих ли по-правилно от вас? (Да.) В какво отношение съм прав? (Говорихме само в общи линии, но Бог е разгледал този въпрос доста обстойно, а също така е разговарял, че Божиите слова са истината, пътищата, към които хората трябва да се придържат, и че хората трябва да слушат Божиите слова и да следват Неговия път. Бог е казал всичко това ясно.) Това, което казвам, е един аспект на истината. Изразът „аспект на истината“ е теория, така че какво подкрепя тази теория? Това са тези предварително изречени, конкретни факти и съдържание. За всички тези факти има доказателства. Нито един от тях не е измислен, нито е въображаем. Те всички са факти или са същността и реалността на външните явления на фактите. Ако можеш да ги схванеш и разбереш, това доказва, че разбираш истината. Причината, поради която не можете да го изречете на глас, е, че все още не разбирате този аспект на истината, нито пък разбирате основната същност и реалност на тези явления, затова просто говорите малко за вашите чувства и знания, което е далеч от истината. Не е ли така? (Така е.) Този въпрос е решен, така че нека го оставим така. Що се отнася до темата за избавянето от стремежите, идеалите и желанията, които възникват в резултат на интересите и хобитата, необходимо ли беше да включим този въпрос като допълнителна точка? (Да.) Беше необходимо. Всеки въпрос засяга част от истината, тоест засяга реалността и същността на някои факти, а зад реалността и същността винаги стоят Божиите разпореждания, планове, идеи и желания. И какво още? Някои от конкретните Божии методи, както и основата, целите и предпоставките на Неговите действия. Те са реалността.

След приключване на разговора по темата за избавянето от стремежите, идеалите и желанията, които се пораждат от интересите и хобитата, трябва да разговаряме по следващата тема. Коя е тя? Това е, че хората трябва да се избавят от стремежите, идеалите и желанията си, които възникват от брака. Очевидно тази тема засяга всички разнообразни проблеми, свързани с брака. Дали тази тема не е малко по-голяма от интересите и хобитата? Но не се страхувайте от нейния обем. Ще я разнищим малко по малко, докато постепенно я разберем и проникнем в нея чрез общението. Линията, която ще следваме в общението по тази тема, е дисекция на въпроса за брака от гледна точка и в аспектите на същността на проблемите тук, както положителни, така и негативни. Ще разгледаме различните разбирания на хората за брака, били те правилни или неправилни, допусканите от тях грешки в брака, както и различните неправилни идеи и гледни точки, които въпросът поражда, като в крайна сметка ще дадем възможност на хората да се избавят от стремежите, идеалите и желанията, произтичащи от брака. Най-добрата и най-лесна практика за постигане на „избавяне“ е следната: първо, трябва ясно да видиш същността на проблемите и да ги прозреш, независимо дали са положителни или негативни. После трябва да си в състояние правилно и рационално да се справиш с проблемите. Това е активната страна на нещата. От пасивната страна на нещата трябва да си в състояние да разбереш и прозреш погрешните идеи, гледни точки и нагласи, които проблемите ти носят, или различните вредни и негативни влияния, които те пораждат в твоята човешка природа, и след това, от тези аспекти, да можеш да се избавиш. С други думи, трябва да си в състояние да разбереш и прозреш тези проблеми, без да си ангажиран или обвързан с погрешните идеи, които тези проблеми пораждат, и без да им позволяваш да контролират живота ти и да те водят по лъжливи пътеки или да те карат да правиш погрешни избори. Накратко, независимо дали общуваме върху позитивното или негативното, крайната цел е да дадем възможност на хората да се справят рационално с проблема за брака, да не използват погрешни идеи и възгледи, за да го разберат и подходят към него, нито да имат неправилно отношение към него. Това е правилното разбиране на практиката на „избавянето“. Добре, нека да продължим разговора за стремежите, идеалите и желанията, които възникват от брака. Първо, нека разгледаме определението за брак, какво представлява това понятие. Повечето от вас не са сключвали брак, нали? Виждам, че повечето от вас са възрастни хора. Какво означава да си възрастен? Означава, че вече сте достигнали или преминали възрастта за сключване на брак. Независимо дали сте на тази възраст или сте я преминали, всеки човек има някакви сравнително буржоазни възгледи, определения и концепции за брака, независимо дали са правилни или не. Затова нека първо да проучим какво всъщност е бракът. Първо, с ваши собствени думи: какво всъщност е бракът? Ако искаме да говорим за това кой е компетентен да говори за брака, вероятно това са тези, които са имали брак преди. Затова нека първо да започнем с тези, които са сключвали брак, а когато те приключат да говорят, можем да преминем към възрастните, които не са сключвали брак. Можете да говорите за вашите възгледи за брака, а ние ще изслушаме вашето разбиране и определение за брака. Кажете това, което имате да кажете, независимо дали е приятно за слушане или не — оплаквания или очаквания от брака, няма проблем. (Преди да сключи брак, всеки има очаквания. Някои хора го правят, за да могат да живеят богато, а други се стремят към щастлив брак, търсят принц на бял кон, като си фантазират, че ще живеят щастливо. Има и такива, които искат да използват брака, за да постигнат някакви свои цели.) И така, според теб какво всъщност е бракът? Дали е сделка? Или игра? Какво е? Някои от ситуациите, които спомена, са свързани с благополучен живот, който е вид сключване на сделка. Какво друго? (Чувствам, че за мен бракът е просто нещо, за което копнея, нещо, за което жадувам.) Кой друг иска да говори? Какви знания имат семейните хора за брака? Особено онези, които имат брак от десет или двадесет години — какви чувства имате относно брака? Обикновено не сте ли изпълнени с размисли за брака? От една страна, имате опит със собствения си брак, а от друга сте виждали браковете на хората около вас, като същевременно сте мислили и за браковете на другите, които сте виждали в книгите, литературата и филмите. И така, от тези гледни точки какво според теб е бракът? Как би го определил? Какво разбираш за него? Как определяш брака? Семейните хора, тези, които са семейни от няколко години — особено тези от вас, които са отгледали деца — какви са вашите чувства относно брака? Говорете. (Мога да допълня малко. От малка гледам много телевизионни програми. Винаги съм копнеела за щастлив семеен живот, но след като се омъжих, разбрах, че той не е такъв, какъвто съм си го представяла. След като се омъжих, първото нещо, което трябваше да направя, беше да работя усилено за семейството си, което беше много уморително. Освен това, поради несъвместимост между темперамента на съпруга ми и моя темперамент, както и между нещата, за които копнеехме и които преследвахме — особено разликата между пътищата, по които вървяхме — имахме много различия в живота, до такава степен, че спорехме. Животът беше труден. В този момент почувствах, че брачният живот, за който копнеех като дете, всъщност не е реалистичен. Това беше просто едно приятно желание, но истинският живот не е такъв. Това са моите мисли за брака.) Значи твоето разбиране за брака е, че той е горчив, така ли е? (Да.) Значи всички твои спомени и припомняния са горчиви, уморителни, болезнени и непоносими, ако трябва да погледнеш назад. Чувствала си се разстроена, така че след това не си имала по-добри очаквания за брака. Смяташ, че бракът не отговаря на твоите желания, че не е добър или романтичен. Приемаш брака като трагедия — приблизително това ли имаш предвид? (Да.) В брака си, независимо дали говорим за неща, които си могла да направиш, или които не си искала да направиш, си била особено уморена и огорчена от всичко, така ли е? (Да.) Бракът е горчив — това е един вид чувство, което хората могат да отнесат към себе си или да усетят сами. Независимо под каква форма, в момента в света вероятно има повече от няколко различни твърдения за брака и семейството. Има повече от няколко във филмите и книгите, а в обществото има експерти по брака и взаимоотношенията, които анализират и правят дисекция на всякакви бракове, занимават се с противоречията, които се появяват в тях, и ги разрешават, за да съдействат за разбирателство. В крайна сметка обществото е популяризирало някои изказвания за брака. С кои от тези популярни твърдения за брака сте съгласни или ви харесват? (Боже, хората в обществото често казват, че да се ожениш е все едно да влезеш в гроба. Смятам, че след като сключат брак, създадат семейство и имат деца, хората имат отговорности, трябва да работят безкрайно, за да издържат семейството си, а като прибавим към това и дисхармонията, която идва от съвместното съжителство на двама души, това води до възникването на всякакви проблеми и трудности.) Каква е конкретната фраза? „Бракът е гроб“. Дали има някакви известни, популярни поговорки в Китай? Дали фразата „Бракът е гроб“ не е много популярна? (Така е.) Какво друго? „Бракът е град под обсада — онези отвън искат да влязат, а онези вътре искат да излязат“. Какво друго? „Бракът без любов е неморален“. Те смятат, че бракът е признак на любов, а брак без любов е неморален Използват романтичната любов, за да измерят критерия за морал. Това ли са определенията и понятията за брака, които имат семейните хора? (Да.) Накратко казано, тези, които са семейни, са изпълнени с горчивина. Да използваме една фраза, която да го опише: „Бракът е гроб“. Толкова ли е просто? Семейните хора приключиха с изказванията си, така че сега можем да чуем какво имат да кажат несемейните, необвързани хора. Кой иска да говори за своето разбиране за брака? Дори да е детинско, да е фантазия или очаквания, които нямат връзка с реалността, всичко е наред. (Боже, аз смятам, че бракът е живот на двама души като партньори, живот на ежедневните нужди.) Сключвала ли си брак преди? Имаш ли някакъв личен опит? (Не.) Ежедневни нужди, живот като партньори — наистина ли мислиш така? Толкова практично? (В моите идеали бракът не е такъв, но това съм виждала в брака на собствените си родители.) Бракът на родителите ти е такъв, но твоят идеал за брак е друг. Какво е твоето разбиране и стремеж, когато става въпрос за брака? (Когато бях малка, моето разбиране беше просто да намеря някого, на когото да се възхищавам, а след това да живея щастливо и романтично с него.) Искала си да живееш с него, да държиш ръката му и да остареете заедно, така ли? (Да.) Това е твоето конкретно разбиране за брака, което включва самата теб, а не го извличаш, докато гледаш другите. Това, което виждаш в браковете на другите, е само повърхностният им облик, и понеже все още не си го изпитала сама, не знаеш дали това, което виждаш, е реалността на фактите или само повърхностният им облик. Това, което смяташ, че е реално, ще остане завинаги в твоите представи и гледни точки. Една част от разбирането на младите хора за брака е да живеят романтично с любимия човек, да се държат за ръце, да остаряват заедно и да изживеят този живот заедно. Имате ли всички вие някакво друго разбиране за брака? (Не.)

Някои хора казват: „Бракът е да намериш някой, който те обича. Няма значение дали е романтичен, или не, нито пък е необходимо да го обичаш толкова много. Най-малкото, той трябва да те обича, да си в сърцето му и да имате общи стремежи, идеали, характер, интереси и хобита, за да можете да си допадате и да живеете заедно“. Други казват: „Намери някой, с когото да живееш, когото да обичаш и той да те обича. Само това е щастие“. А има и други, чието разбиране за брака е: „Трябва да намериш човек, който е икономически стабилен, за да не се притесняваш за дрехи и храна през последната част от живота си и да живееш охолно в материално отношение, а не да се измъчваш от бедност. Независимо колко е възрастен или как изглежда, какъв характер и вкусове има, той е подходящ, стига да има пари. Приемлив е, стига да може да ти дава пари за харчене и да може да задоволява материалните ти нужди. Животът с такъв човек носи щастие и физически ще се чувстваш комфортно. Това е бракът“. Това са някои от изискванията и определенията за брака, които хората дават. Според разбиранията на повечето хора бракът означава да намерят любимия, човека на мечтите си, приказния принц, и да заживеят с него в разбирателство. Например някои хора си представят, че техният приказен принц е някоя звезда или знаменитост, някой с пари, слава и богатство. Смятат, че само животът с такъв човек е достоен, приятен и съвършен брак, както и че само такъв живот е щастлив. Някои хора си представят, че половинката им трябва да е човек с положение. Представят си, че трябва да е красив и привлекателен. Представят си, че трябва да е човек с връзки, влиятелен, заможен, от богато семейство. Представят си, че трябва да е амбициозен и добър в работата си човек. Представят си, че трябва да е уникално талантлив. Представят си, че трябва да има някакви определени черти на характера. Всички тези неща, както и други, са изисквания, които хората имат към брака, и, разбира се, това са фантазиите, представите и гледните точки, които имат за брака. Накратко, онези, които са сключвали брак преди, казват, че бракът е твоят гроб, че встъпването в брак е като да влезеш в гроба или да изпаднеш в беда. Онези, които не са сключвали брак, си го представят като нещо особено приятно и романтично и са изпълнени с копнежи и очаквания. Но независимо дали става дума за сключвалите брак, или за несключвалите, никой не може да изкаже твърде ясно разбирането или схващането си за брака, нито за това какво е действителното определение и понятие за него, нали? (Не.) Онези, които са преживели брака, казват: „Бракът е гроб, той е горчив“. Някои от тези, които не са сключвали брак, казват: „Твоето разбиране за брака е неправилно. Казваш, че бракът е лош, защото си твърде егоистичен. Не си полагал много усилия в брака си. Поради различни твои недостатъци и проблеми си довел брака си до безпорядък. Разрушил си и си развалил брака си със собствените си ръце“. Някои хора, вече сключили брак, казват на онези необвързани хора, които все още не са сключили брак: „Ти си невежо дете, какво ли разбираш? Знаеш ли какво е бракът? Бракът не се състои от един човек, нито от двама души — той обхваща две семейства или дори два рода. Той крие в себе си много въпроси, които не са нито прости, нито ясни. Дори в свят от двама, където се касае само за двама души, това не е толкова просто. Колкото и приятни да са представите и фантазиите ви за брака, с напредването на времето ще бъдат притъпени от дребнавостите на ежедневните нужди, докато цветът и ароматът им избледнеят. Ти нямаш брак, така че какво знаеш? Никога не си имал брак, никога не си управлявал брак, така че не си квалифициран да го оценяваш или да правиш критични забележки. Твоето разбиране за брака е въображение, пожелателно мислене — не е основано на реалността!“. Независимо кой говори за него, има обективна обосновка, но в крайна сметка какво в действителност е бракът? Коя гледна точка за него е най-правилната и най-обективната? Коя от тях е в най-голяма степен съгласно истината? Как трябва да се гледа на него? Независимо дали става дума за тези, които вече са преживели брака, или за тези, които не са, от една страна, тяхното разбиране за брака е изпълнено със собствените им фантазии, а от друга, покварените човеци са изпълнени с емоции по отношение на ролята, която играят в брака. Тъй като покварените човеци не разбират принципите, които трябва да следват в различните среди, и не разбират ролята, която играят в брака, нито задълженията и отговорностите, които трябва да изпълняват, някои от изказванията им за брака са неизбежно емоционални и включват личен егоизъм, прибързаност и т. н. Разбира се, независимо дали човек е семеен или не, ако той не гледа на брака от гледна точка на истината и ако няма чисто разбиране и познание за него от Бог, то тогава, като изключим целия му практически личен опит в брака, разбирането му за него е в голяма степен повлияно от обществото и от нечестивото човечество. Влияние върху него оказват също атмосферата, тенденциите и общественото мнение, както и погрешните, пристрастни и, казано по-точно, нехуманни мнения за брака, изказвани от хората от всички нива и слоеве на обществото. Заради тези неща, които другите казват, хората, от една страна, ще бъдат несъзнателно повлияни и контролирани от тези мисли и гледни точки, а от друга страна ще приемат несъзнателно тези нагласи и отношение към брака, както и тези начини на справяне с него и нагласите към живота, които имат живеещите в брак. Поначало хората нямат положително разбиране за брака, нито пък позитивни, точни знания и мисловно възприятие за него. Освен това както обществото, така и нечестивото човечество им внушават негативни и погрешни мисли за брака. Затова мислите и гледните точки на хората за брака стават изопачени и дори нечестиви. Докато живееш и оцеляваш в това общество и имаш очи да виждаш, уши да чуваш и мисли да размишляваш над въпроси, в различна степен ще приемеш тези погрешни мисли и гледни точки, което води до неправилно, предубедено разбиране и познание за брака. Например преди сто години хората не са разбирали какво е романтична любов и разбирането им за брака е било много просто. Когато някой достигнел брачна възраст, сватовник го представял, родителите му се грижели за всичко, а след това той вдигал сватба с представител на противоположния пол, сключвали брак и двамата живеели заедно и прекарвали дните си. Така те се придружавали един друг през този живот до неговия край. Толкова прост е бил бракът. Ставало е дума за двама души — двама души от различни семейства, които живеят заедно, придружават се, грижат се един за друг и живеят заедно цял живот. Толкова просто е било. Но в един момент хората започнали да споменават това, което наричат романтична любов, и тя била добавена към съдържанието на брака, и така е до наши дни. Този термин „романтична любов“ или значението и идеята за него вече не е нещо, от което хората дълбоко в сърцето си се смущават или за което им е трудно да говорят. Напротив, той съществува съвсем естествено в мислите на хората и за тях е естествено да го обсъждат, до такава степен, че дори хора, които все още не са възрастни, обсъждат това, което наричат романтична любов. Така че този вид мисли, гледни точки и твърдения неусетно оказват влияние върху всички, мъже и жени, стари и млади. Това влияние е причината разбиранията на всички за брака да са толкова претенциозни — по-точно казано, те са предубедени. Всеки е започнал да си играе с любовта и страстта. Така наречената „романтична любов“ на човека е просто съчетание на любов и страст^[а]. Какво означава „любов“? Любовта е вид привързаност. Какво означава „страст“? Означава похот. Бракът вече не е нещо толкова просто като двама души, които прекарват дните си заедно като партньори. Той по-скоро се е превърнал в играчка за привързаност и похот. Не е ли така? (Така е.) Хората са започнали да възприемат брака като съчетание от похот и привързаност, така че може ли техните бракове да са добри? Мъжете и жените не живеят правилно, нито изпълняват добре задълженията си и прекарват дните си по начин, който не е практичен. Те често говорят за любов, страст, привързаност и похот. Мислиш ли, че така могат да живеят спокойно и стабилно? (Не.) Кой човек може да премине през тези изкушения и съблазни? Никой не може. Хората в обществото са изпълнени с похот и привързаност един към друг. Това наричат романтична любов и така съвременните хора разбират брака. Това е тяхната най-висока оценка на брака, най-висшият вкус. Така че ситуацията с брака на съвременните хора се е променила до неузнаваемост и е в страхотна, ужасна бъркотия. Бракът вече не е нещо толкова просто като въпрос между мъж и жена, а по-скоро се е превърнал във въпрос на всички хора, мъже и жени, в заиграване с привързаността и похотта — напълно се е извратил. Под съблазняващото влияние на нечестиви течения или чрез насаждане на нечестиви мисли разбирането и гледната точка на хората за брака се деформират, стават ненормални и нечестиви. В допълнение към това филмите и телевизионните програми, както и литературните и художествените произведения на обществото, непрекъснато предлагат все по-нечестиви и неморални тълкувания и твърдения за брака. Режисьори, писатели и актьори подробно представят брака като ужасно състояние, изпълнено с нечестивост и похот, което хвърля нормалните бракове в хаос. Затова откакто съществува романтичната любов, разводите стават все по-често срещани в човешкото общество, както и извънбрачните връзки. Все повече деца са принудени да понасят щетите от развода на родителите си, принудени са да живеят със самотни майки или бащи, като по този начин преминават детството и младостта им, или израстват в неподходящите брачни ситуации на родителите си. Причината за всички тези различни брачни трагедии, тези неправилни или деформирани бракове, е, че възгледите за брака, които обществото пропагандира, са предубедени, нечестиви и неморални, до такава степен, че в тях липсват етика и морал. Понеже човечеството няма точна представа за положителните или правилните неща, хората несъзнателно приемат пропагандираните от обществото мисли и възгледи, независимо колко уродливи са те. Тези неща са като чума, която се разпространява по цялото ти тяло, разяжда всяка твоя мисъл и идея и правилните части на твоята човешка природа. Съвестта и разумът на нормалната ти човешка природа бързо се замъгляват, стават неясни или слаби. Тогава тези мисли и гледни точки, идващи от Сатана, които са изкривени, нечестиви и лишени от етика и морал, заемат първостепенна позиция и доминираща роля дълбоко в мислите и сърцето ти, както и в умствения ти свят. Щом тези неща заемат първостепенна позиция и доминираща роля, гледната ти точка по въпроси като брака бързо се изкривява, изопачава и се лишава от етика и морал, до такава степен, че става нечестива, но ти самия не го знаеш и го смяташ за напълно правилно: „Всички мислят така, защо не и аз? Щом всеки мисли така, значи е правилно, та не е ли редно и аз да мисля така? Значи, щом никой друг не се изчервява, когато говори за романтична любов, то и аз не трябва да го правя. Първия път бях малко срамежлив, малко смутен и ми беше трудно да отворя уста. След като говорих за това още няколко пъти, вече бях добре. Като слушах повече и говорих повече за това, то стана мой собствен начин на мислене“. Вярно е, че говориш и слушаш и това се превръща в твое собствено разбиране, но истинското, първоначалното разбиране за брака не може да устои дълбоко в мислите ти, така че ти си загубил съвестта и разума, които би трябвало да имаш като нормален човек. Каква е причината за тази загуба? Защото си приел така наречения „романтично любовен“ възглед за брака. Този възглед е погълнал първоначалното разбиране и чувството за отговорност, което твоята нормална човешка природа има към брака. Много бързо започваш лично да прилагаш на практика собственото си разбиране за романтичната любов. Непрекъснато търсиш хора, които да ти допадат, които те обичат или които ти обичаш, и преследваш романтичната любов с честни или нечестни средства, като полагаш големи усилия и проявяваш голямо безсрамие, дотолкова, че през целия си живот изразходваш енергия в името на романтичната любов — тогава с теб е свършено. Да речем, че в процеса на преследване на романтичната любов една жена открива някого, на когото се възхищава, и си мисли: „Влюбени сме, хайде да се оженим“. След като се омъжи, тя живее известно време с този човек, после осъзнава, че той има някои недостатъци, и си мисли: „Той не ме харесва, а и аз не го харесвам. Не сме подходящи един за друг, така че романтичната ни любов беше грешка. Добре, ще се разведем“. След развода тя взема със себе си дете на две-три години и се подготвя да си намери друг, като си мисли: „Тъй като последният ми брак беше без любов, трябва да съм сигурна, че в следващия ще има истинска романтична любов. Този път трябва да съм сигурна, затова трябва да прекарам известно време в проучване“. След известно време тя попада на някой друг: „Ах, това е любовта от моите мечти, човекът, когото си представях, че ще харесам. Той ме харесва и аз го харесвам. Той не може да се отдели от мен, а и аз не мога да се отделя от него. Ние сме като два магнита, които се привличат един друг и винаги искат да бъдат заедно. Влюбени сме, хайде да се оженим“. Така тя се омъжва отново. След като се омъжва, ражда още едно дете и след две-три години си мисли: „Този човек има повече от няколко недостатъка — хем е мързелив, хем е алчен. Обича да се хвали и да се изтъква, както и да бърбори. Не изпълнява отговорностите си, не дава спечелените пари на семейството, а по цял ден пие и играе хазарт. Това не е човекът, когото искам да обичам. Не такъв е човекът, когото обичам. Развод!“. С две деца на ръце, тя се развежда отново. След като се развежда, започва да обмисля: какво е романтичната любов? Тя не може да каже. Някои хора имат два или три неуспешни брака и какво казват накрая? „Не вярвам в романтичната любов, вярвам в човешката природа“. Виждаш ли, лутат се напред-назад и не знаят в какво трябва да вярват. Не знаят какво е бракът; приемат погрешни мисли и гледни точки и ги използват като свои критерии. Сами прилагат тези мисли и гледни точки на практика, като в същото време съсипват брака си и самите себе си, както и други хора. Вредят в различна степен на следващото поколение и на себе си, както физически, така и духовно. Всички тези неща са част от причината, поради която хората изпитват болка и безпомощност по отношение на брака, поради която нямат добри чувства към него. Дотук споделих за различните гледни точки и определения на хората за брака, както и за положението, в което се намира човешкият брак в резултат на неправилните гледни точки, които съвременните хора имат по отношение на него. Накратко, добро или лошо е положението на съвременния човешки брак? (Лошо.) Няма перспективи пред него, не е оптимистичен и все повече се обръща с главата надолу. От Изтока до Запада, от Юга до Севера, човешкият брак е в страховито, ужасно състояние. Всички хора от сегашното поколение — под четиридесет или петдесетгодишна възраст — са свидетели на нещастието на браковете на предишното и следващите поколения, както и на възгледите им за брака и техния неуспешен брачен опит. Разбира се, много хора на възраст под четиридесет години са жертва на всякакви нещастни бракове. Някои от тях са самотни майки, други — самотни бащи, макар че, разбира се, погледнато относително, няма толкова много самотни бащи. Някои хора израстват с родната си майка и доведен баща, други — с родния си баща и мащеха, а трети — с братя и сестри от различни майки и бащи. Други имат разведени родители, които се женят повторно, и никой от родителите им не ги иска, така че те стават сираци, които след няколко години лутане в обществото израстват като възрастни. Тогава и те стават доведени бащи или мащехи или самотни майки или бащи. Това е положението на съвременния брак. Дали това, че човечеството е довело брака до такова ниво, не е резултат от покваряването им от Сатана? (Така е.) Тази необходима форма на най-основното оцеляване и размножаване на човечеството е била напълно осакатена и превърната в каша. Как според теб живее човечеството? Да се гледа животът на всяко семейство е досадно, твърде ужасно е дори да се погледне. Нека не говорим повече за това. Колкото повече говори човек, толкова по-неприятно се чувства, нали?

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „Така наречената „романтична любов“ на човека е просто съчетание на любов и страст“.