Последния път, когато се събрахме, разговаряхме за втората част от това, от което е нужно да се избавим в контекста на „как човек да се стреми към истината“, а именно — да се избавим от човешките стремежи, идеали и желания. По тази тема изброихме общо четири неща: първо — интереси и хобита, второ — брак, трето — семейство и четвърто — кариера. Миналия път разговаряхме за интересите и хобитата. Един от елементите на изоставянето на човешките стремежи, идеали и желания са онези, възникнали в резултат на интересите и хобитата. След като изслушахте Моето общение, всеки ли има правилно отношение и гледна точка относно интересите и хобитата? (Да.) Смисълът на нашето общение е да се избавите от стремежите, идеалите и желанията, които възникват в резултат на интересите и хобитата, но за да се избавите от тези неща, първо трябва да разберете какво представляват интересите и хобитата, а след това да разберете как трябва да се отнасяте към тях и как да се избавите от тези неща, които възникват в резултат на тях. Няма значение дали ще разговаряме за положителните или негативните страни. Накратко, целта е да се даде възможност на хората да разберат какво представляват интересите и хобитата, след това да се отнасят правилно към тях и да ги прилагат, да им отделят подходящото място или да им придадат съответната значимост за съществуването им, като същевременно им се даде възможност да се избавят от стремежите, желанията и идеалите, които са неправилни и неподходящи, които не бива да имат, които влияят на вярата им в Бог и на изпълнението на дълга им. Може да се каже, че стремежите, идеалите и желанията, които се пораждат от твоите интереси и хобита, ще повлияят на живота ти, на оцеляването и на представата ти за него. Те, естествено, ще имат още по-голямо влияние върху пътя, по който вървиш, и върху твоя дълг и мисия в този живот. Следователно от пасивна гледна точка стремежите, идеалите и желанията, които интересите и хобитата носят на хората, не са целите, които те си поставят, нито посоката, която следват, а още по-малко са възгледът за живота и ценностите, които трябва да установят в този живот. Като разговарям с хората за това какво представляват интересите и хобитата, им казвам как правилно да ги познават и да се отнасят към тях, а след това ги карам да разберат дали техните стремежи, идеали и желания са правилни, или не от гледна точка на влиянието, което имат интересите и хобитата. Тоест използвам както положителните, така и негативните страни, за да могат хората да разберат ясно как правилно да се отнасят към интересите и хобитата. На първо място, ако някой има правилно разбиране за интересите и хобитата и е в състояние да се отнася към тях по правилен начин, тогава той наистина се отказва от идеалите и желанията, които възникват от интересите и хобитата. Щом имаш правилно разбиране за интересите и хобитата, методите и начините, по които се отнасяш към тях, ще бъдат правилни и относително в съответствие с принципите и с Божиите изисквания към човека. По този начин ще си способен да се избавиш от стремежите, идеалите и желанията, които възникват в резултат на интересите и хобитата, по положителен начин. Това общение също така ти позволява да видиш ясно различните вредни влияния, които носят със себе си стремежите, идеалите и желанията, произтичащи от интересите и хобитата, или пък опозиционното, отрицателно влияние, което те пораждат, което после ти позволява активно да се избавиш от тези неподходящи стремежи, идеали и желания. След нашия разговор за всичко това някои няма ли да си кажат: „Различните хора на този свят имат различни интереси и хобита, а техните индивидуални интереси и хобита пораждат различни стремежи, идеали и желания. Да предположим, че сме постъпили според сегашния си начин на говорене и хората не са започнали да преследват идеалите и желанията си — щеше ли да се развие този свят? Как биха могли да се развият области като технологиите, културата и образованието, които касаят оцеляването и живота на човечеството? Дали човечеството все още щеше да може да се наслаждава на сегашния си начин на живот? Дали светът щеше да се развие до днешното си равнище? Дали нямаше да прилича на примитивно общество? Дали хората щяха да имат днешния модерен начин на живот?“. Това проблем ли е? Възможно е, независимо по каква тема разговаряме, всички вие да я приемате от гледната точка на това, че: „Божиите слова са истината, те трябва да се приемат и да им се подчиняваме“, поради което обикновено нямате различни мнения, с които да опровергаете словата, с които общувам с вас. Но това не е същото като да няма човек или някоя трета страна, които биха изразили такива съмнения, нали? Ако наистина имаше някой, който да постави такъв въпрос, как бихте отговорили вие? (Смятам, че гледната точка, изразена в този въпрос, е погрешна, защото интересите и хобитата на хората не контролират развитието на технологиите, нито пък контролират напредъка през вековете. Развитието на технологиите и напредъкът през вековете са съгласно Божието върховенство. Не може да се твърди, че някой с интерес или хоби може да тласне напред световното развитие, че може да промени света.) Говорите на макроскопично ниво. Дали има различни начини да се погледне на този въпрос? Зависи от това дали наистина разбираш истината, или не. Мислите ли, че след като чуят тези слова на общение, невярващите ще повдигнат такъв въпрос? (Вероятно.) Тогава, ако попитат, как би могъл да отговориш в съответствие с обективните факти и истината? Ако не можеш да отговориш, тогава те ще кажат, че си подведен. Неспособността ти да отговориш доказва поне един факт, а именно, че не разбираш този аспект на истината. Нима не сте способни да отговорите? (Не сме.) Тогава нека поговорим по този въпрос.

Някои хора казват: „Ако човечеството не преследваше своите идеали, тогава светът щеше ли да се развие до сегашното си равнище?“. Отговорът е „да“. Нима не е просто? (Така е.) Кое е най-простото и ясно обяснение на това „да“? То е, че независимо дали човечеството преследва своите идеали, или не, това не оказва никакво влияние върху света, защото развитието на света до днес не е било тласкано напред и ръководено от идеалите на човечеството. В действителност Създателят е довел човечеството до съвременността, до днешния ден. Без своите стремежи, идеали и желания човечеството щеше пак да стигне до днешния ден, но това нямаше да се случи без водачеството и върховенството на Създателя. Подходящо ли е подобно обяснение? (Да.) Кое е подходящото в него? Дава ли отговор на въпроса? Обяснява ли то същността на въпроса? Не го обяснява, а само отговаря на въпроса теоретично, от гледна точка на едно така наречено видение. Но има едно по-подробно, по-съществено обяснение, на което не е дадена гласност. Какво представлява то? Нека първо да поговорим по-просто. В цялото човечество хората следват своя тип, като всеки тип хора има своя мисия. Мисията на онези, които вярват в Бог, е да свидетелстват за върховенството на Създателя, за Неговите дела, да завършат онова, което Той им е възложил, да изпълняват добре своя дълг и накрая да бъдат спасени. Това е тяхната мисия. По-подробно казано, тя е да разпространяват Божието слово и Неговото дело, а след това, като приемат Неговото водачество и преживеят Неговото дело, да се отърсят от покварения си нрав и да бъдат спасени. Този тип хора са избрани от Бог. Те са от хората, които сътрудничат на Неговото дело на управлението. Мисията на този тип хора е да изпълняват добре своя дълг и да довършат онова, което Бог им е поверил. Може да се каже, че такива хора са една изключителна група сред цялото човечество. Тя има уникална мисия в Божието дело на управлението, в Неговия шестхилядолетен план за управление. Тази група има уникален дълг и отговорност. Затова, когато казвам да се избавим от стремежите, идеалите и желанията, произтичащи от интересите и хобитата, аз изисквам от тези хора, като имам предвид всички вас, да се избавят от личните си стремежи, идеали и желания, защото вашата мисия, вашият дълг и вашата отговорност са в Божия дом и в църквата, а не в този свят. Това означава, че всички вие нямате нищо общо с развитието и напредъка на този свят или с някоя от неговите тенденции. Някой може да каже също така, че Бог не ви е възложил никаква мисия по отношение на развитието и напредъка на този свят. Това е Неговото поръчение. Каква е мисията, която Бог е възложил на онези, които е избрал, които ще спаси? Тя е да изпълняват добре дълга си в Божия дом и да бъдат спасени. Едно от нещата, които Той изисква от хората, за да бъдат спасени, е да се стремят към истината, а един от начините, по които Той изисква от хората да се стремят към истината, е да се избавят от своите стремежи, идеали и желания. И така, тези слова и изисквания не са насочени към цялото човечество, а по-скоро към вас, към всеки един от Божиите избраници, които Той е посочил, и към всеки, който иска да бъде спасен, както и, разбира се, към всеки, който е способен да изпълни своя дълг в Божието дело на управление за спасението на човечеството. Каква е ролята, която сте способни да изиграете в делото на Божия план за управление? Вие сте онези, които Бог ще спаси. И така, когато говорим за онези, които Бог ще спаси, какво се включва в това „спасение“? Включва се приемане на Божиите слова, на Неговото наказание и съд, на Неговото поръчение, върховенство и разпореждания, подчинение на всички Негови слова, следване на Неговия път и накрая — преклонение пред Него и отбягване на злото. По този начин ти ще бъдеш спасен и ще влезеш в следващата епоха. Това е вашата роля сред цялото човечество и уникалната мисия, която Бог ви е възложил сред всички хора. Разбира се, ако говорим от ваша гледна точка, това е особен вид отговорност и дълг, които имате сред цялото човечество. Тук говорим от гледната точка на онези Божии избраници, които Той е посочил. На второ място, сред цялото човечество Бог е възложил на тази изключителна група хора уникална мисия. Той няма нужда те да имат каквото и да било задължение или отговорност за развитието, напредъка или нещо друго, свързано със света. Освен на тази изключителна група хора, Бог е възложил различни мисии на останалите хора от всякакъв тип, които не са били избрани, независимо от тяхната природа същност. В различни периоди от време, в различни социални среди и сред различни раси, различните мисии на човечеството го карат да изпълнява всякакви роли, които изпълват всички сфери на живота. Заради различните роли, които Бог е отредил на хората, всеки от тях има свои собствени интереси и хобита. При предпоставките на тези интереси и хобита у тях възникват всякакви стремежи, идеали и желания. И понеже те имат всевъзможни стремежи, идеали и желания, в различните епохи и в различните социални среди светът създава всевъзможни нови неща и нови отрасли — например технологии, медицина, бизнес, икономика и образование или лека промишленост като текстил и занаяти, както и авиационна и морска промишленост и т.н. По този начин водещите фигури, изключителните личности и уникалните ентусиасти, които се появяват във всяка област в резултат на различните си стремежи, идеали и желания, имат свои собствени мисии в различни времена и социални среди. В същото време в конкретната си социална среда те непрекъснато изпълняват и своята мисия. По този начин в различните периоди и социални среди на човечеството обществото непрекъснато се развива и напредва в резултат на осъществяването на стремежите, идеалите и желанията на тези уникални личности. Естествено, това непрекъснато носи на човечеството различни качества на материалния живот. Например преди няколкостотин години не е имало електричество, затова хората са използвали маслени лампи. При тези уникални обстоятелства се появил един изключителен човек, който изобретил електричеството, и човечеството започнало да го използва за осветление. Като друг пример, в една определена социална среда се появил друг изключителен човек. Той видял, че писането върху бамбук е твърде трудна задача, и се надявал да дойде ден, в който човек ще може да пише върху тънка, равна повърхност, удобна както за писане, така и за четене. Тогава той започнал да изследва техниките за производство на хартия и чрез непрекъснати изследвания, проучвания и експерименти в крайна сметка изобретил хартията. След това била изобретена и парната машина. В един уникален период от време се появил изключителен човек, който смятал, че ръчната работа е твърде изтощителна, разточителна и неефективна за човешката енергия. Ако имало машина или някакъв друг метод, който да замени човешкия труд, хората щели да спестят много време и да могат да се занимават с други неща. Така с помощта на научни изследвания и проучвания, била изобретена парната машина, а след това едно след друго били изобретени всякакви механични устройства, използващи двигателните принципи на парната машина. Нима не е така? (Така е.) По този начин, в различни периоди от време, непрекъснатото осъществяване и потвърждаване на стремежите, идеалите и желанията на един уникален човек или уникална група хора постепенно и непрекъснато напредват и развиват както леката, така и тежката промишленост, което води до непрекъснато подобряване на качеството и условията на живот на цялото човечество. Леката промишленост, като текстилната и занаятчийската, сега се развива до все по-високи нива на качество, изящество и прецизност, а удоволствието на човечеството от нея нараства. Тежката промишленост, като всички видове транспорт, сред които автомобилите, влаковете, параходите и самолетите, значително улеснява живота на хората, като прави пътуването им лесно и удобно. Това е истинският процес и подробното проявление на развитието на човечеството. Накратко, независимо дали става дума за лека или тежка промишленост, независимо от аспекта, всичко се инициира и създава от интересите и хобитата на един изключителен човек или на група изключителни хора. Поради своите уникални интереси и хобита те имат свои собствени стремежи, идеали и желания. В същото време, поради своите уникални стремежи, идеали и желания, в различните времеви периоди на човечеството и в социалната среда, в която живеят, различните им области пораждат по-напреднали и удобни неща от всякакъв вид, които са по-полезни за повишаване на качеството на живот на цялото човечество. Това носи улеснение на човечеството и повишава качеството му на живот. Няма да говорим за всичко това. Вместо това ще разгледаме произхода на тези изключителни личности. Откъде идват тези изключителни личности в различните времеви периоди? Не са ли те предопределени от Бог? (Да.) Това е несъмнено сигурно и никой не може да го отрече. Щом са предопределени от Бог, значи техните мисии също са свързани с Божието поръчение. Какво означава „свързани с Божието поръчение“? Означава, че Бог е възложил на тези уникални личности уникални мисии, като ги е накарал да се появят в определено време, да правят това, което искат в определено време, и след това да стимулират човечеството в различни периоди чрез уникалните неща, които правят. Заради тези уникални личности светът непрекъснато претърпява леки промени и обновления. Така се развива човечеството.

Каква е разликата между хората, които имат тези уникални интереси и хобита, и посочените Божии избраници? Разликата е в това, че макар Бог да е възложил уникална мисия на тези хора, те не са онези, които е предопределил за спасение, затова Неговите изисквания към тях са просто да правят нещо изключително в тяхната определена епоха и уникално време. Те изпълняват мисията си и след това в своето уникално време си отиват. Докато живеят на земята, Бог не извършва делото по спасението им. Те просто имат мисия за развитието и напредъка на това общество и човечеството или да променят условията на живот на човечеството в различни периоди. Те нямат абсолютно нищо общо с делото по спасението на човечеството в Божия план за управление, така че независимо каква мисия изпълняват, колко голям е приносът им за човечеството или колко сериозно влияние имат върху него, те нямат нищо общо с Божието дело за спасение на човечеството. Те принадлежат на света, на неговите течения, развитие и на всяка негова област и отрасъл. Нямат нищо общо с Божието дело за спасение на човечеството, така че нямат нищо общо с което и да било слово, което Той изрича, с което и да било слово, което предоставя на човечеството, с истината и живота, които изразява, или с различните изисквания, които има към човечеството. Какво означава това? Това означава, че словата на Бог към цялото човечество, към цялата вселена, чак до конкретните изисквания и принципи, за които Той говори, не са насочени към всички хора. Разбира се, те са много по-малко насочени към онези уникални хора, които имат важна роля в развитието на човешкото общество. Божиите слова — истината, пътят и животът — са насочени само към избраниците, които Той е посочил. Това е лесно обяснимо: Божиите слова са насочени към всеки, когото Той избере, когото иска да спаси и когото иска да бъде спасен. Ако някой не е избран от Бог и ако Той не планира да го спасява, тогава тези слова на живота не се изричат към него — той няма участие в тях. Разбирате ли? (Да.) Тези изключителни личности имат уникални интереси и хобита, така че имат различни, по-висши стремежи, идеали и желания от обикновените хора. Поради това и понеже имат различни или уникални интереси и хобита, те играят важна роля в хода на развитието на човешкото общество и, разбира се, по различно време изпълняват своите важни мисии. Независимо дали в крайна сметка изпълняват мисиите си на приемливо ниво, те са единствените, които имат нещо общо със стремежите, идеалите и желанията, които възникват поради тези интереси и хобита. Понеже тези хора имат уникални мисии, те трябва да реализират своите стремежи, идеали и желания в определени моменти и при определени социални обстоятелства. Това е мисията, която Бог им възлага, мисията, която им приписва. Това е тяхна отговорност и така трябва да действат. Независимо колко голям стрес понасят плътта, сърцето или душевният им свят, или колко висока цена заплащат, за да преследват реализацията на идеалите и желанията си, всички те ще изпълнят, или трябва да изпълнят, мисията, която трябва, защото това е Божието поръчение. Никой не може да избяга от Божието поръчение, нито пък може да избяга от Неговото върховенство и разпореждания. Така че те нямат абсолютно нищо общо с това, за което говорим по отношение на изоставянето на човешките стремежи, идеали и желания. Какво означава, че нямат никаква връзка помежду си? Значи, че тези слова за изоставянето на стремежите, идеалите и желанията на хората не са насочени към тях. Независимо от периода, от социалните обстоятелства и от степента, до която се развива човечеството, тези слова от Бог нямат нищо общо с тях. Тези слова не са насочени към тях, така че те не са изискване към тях. Те трябва да осъществят мисията, която следва да изпълнят съгласно Божието поръчение, върховенство и разпоредби. Трябва да правят това, което се налага в различните периоди и при различните социални условия на злото и покварено човечество, да изпълняват задълженията си и да завършат мисията, която следва да изпълнят. И така, дали играят ролята на обслужващи или на контраобраз? Каквото и да се каже, е вярно. Накратко, те не са Божиите избраници, нито пък са тези, които Той иска да спаси — това е всичко. Така че независимо как вярващите се избавят от стремежите, идеалите и желанията си, това няма да забави развитието на света или на човечеството. Естествено няма да забави и развитието на различните области и отрасли в различните периоди и при различните социални обстоятелства в света. Нима не е така? (Да.) Каква е причината? Тя е в това, че развитието на човечеството и на обществените отрасли няма нищо общо с вярващите или с Божиите избраници, така че не е нужно да се притесняваш: „Ако направим това, което Ти казваш, и се избавим от стремежите, идеалите и желанията си, тогава дали обществото и човечеството ще продължат да се развиват?“. Защо се безпокоиш? Не е нужно. Бог има планове и разпореждания. Разбираш това, нали? (Да.) Твоето безпокойство е излишно, породено е от това, че не виждаш нещата ясно и че не разбираш истината.

Какви са стремежите, идеалите и желанията, които вярващият в Бог трябва да има? Трябва да изпълняваш добре дълга си, на приемливо ниво, да довършиш това, което Бог ти е поверил, да се стремиш към истината и да я практикуваш в процеса на изпълнение на дълга си, да постигнеш навлизане в истината реалност, като гледаш на хората и нещата, държиш се и действаш изцяло според Божиите слова, като истината е твоят критерий. Това са стремежите, идеалите и желанията, които трябва да имаш. Светските стремежи, идеали и желания, които произтичат от интересите и хобитата, са нещата, от които трябва да се избавиш. Защо трябва да се избавиш от тях? Ти се различаваш от хората извън църквата. Бог те е избрал, ти си избрал да се стремиш към истината и си решил да следваш пътя на стремеж към нея, така че целите и посоката на живота ти трябва да се променят и трябва напълно и изцяло да се избавиш от стремежите, идеалите и желанията, които произтичат от интересите и хобитата. Защо трябва да се избавиш от тях? Защото това не е пътят, по който трябва да вървиш. Това е пътят на невярващите, на онези, които не вярват в Бог. Ако се стремиш да вървиш по този път, значи не си от онези, които Бог е избрал. Ако се стремиш към идеалите и желанията на невярващите, значи не можеш да се стремиш към истината и не можеш да постигнеш спасение. По-конкретно, ако не можеш да се избавиш от своите стремежи, идеали и желания, а освен това искаш и да ги осъществиш, тогава не си в състояние да се подчиниш на Божието дело, да се боиш от Бог, да отбягваш злото и никога не можеш да бъдеш спасен. Какво означава това? Неспособността да се избавиш от стремежите, идеалите и желанията си, а още повече да искаш да ги осъществиш, е равносилна на това да се откажеш от стремежа си към истината, да се откажеш от спасението и да не искаш да се подчиниш на Божието върховенство и разпореждания. Нима не е така? (Да.) Затова в крайна сметка е така, както казах: ако искаш да се стремиш към истината, първо трябва да избавиш от стремежите, идеалите и желанията, които произтичат от интересите и хобитата. Трябва да се избавиш от тях, защото преследването на светски идеали и желания няма нищо общо с онези, които се стремят към истината и спасението. Това не е пътят, по който трябва да вървиш, нито е целта и посоката, които трябва да установиш и да имаш в живота си. Ако често планираш и изчисляваш това в сърцето си, като си блъскаш главата да го обмисляш и разглеждаш, тогава трябва да се избавиш от това възможно най-скоро. Не можеш да седиш на два стола, да искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, а в същото време да искаш да се стремиш към света и да реализираш идеалите и желанията си. По този начин не само няма да можеш да постигнеш или реализираш нито едното от двете, но освен това — и то е най-важното — това ще се отрази на твоето спасение. В крайна сметка ще пропуснеш Божието дело за човешкото спасение, ще изпуснеш най-добрата възможност за Божието спасение на човечеството и ще изгубиш възможността да бъдеш спасен. Накрая ще изпаднеш в бедствие, ще си скубеш косите, но ще бъде твърде късно за съжаление — това ще е жалката ти съдба. Ако си умен и вече си решил да се стремиш към истината, тогава трябва да се избавиш от идеалите и желанията, които някога си имал или все още преследваш. Глупавите хора, идиотите, неразумните и обърканите искат да се стремят към истината и да бъдат спасени, но не искат да се избавят от светските си стремежи, идеали и желания. Искат да имат и двете възможности. Мислят, че като действат по този начин, имат предимство, че това е умно, а всъщност това е най-глупавата постъпка от всички. Умните хора ще се откажат напълно от светските си стремежи, идеали и желания и ще изберат да се стремят към истината и да бъдат спасени. Каквато и да е степента на развитие на света, състоянието или развитието на различните области и отрасли, нищо от това няма отношение към теб. Нека тези, които принадлежат на света, тези дяволи, които живеят на земята, да правят каквото трябва. Онова, което ние ще направим, е, от една страна, да изпълним дълга, който следва да изпълним, а от друга, да се насладим на плодовете на техния труд. Колко прекрасно! Например компютрите и софтуерът, който те изобретяват, са много полезни за това да изпълняваш дълга си и да работиш. Вземаш ги и ги използваш, като ги заставяш да ти служат. Заставяш ги да ти помагат, докато изпълняваш дълга си добре, да ти помагат да свършиш по-добре работата си, да увеличиш ефективността, с която изпълняваш дълга си, и да подобриш резултатите си, като същевременно спестяваш повече време. Колко прекрасно! Не е необходимо да си блъскаш главата да проучваш: „Как е изобретен този софтуер? От кого идва? Как трябва да положа усилия по този софтуер, в тази техническа област?“. Да си блъскаш главата по този начин е безполезно. Твоите мисли и енергия не са предназначени за това. Не е необходимо да влагаш своята енергия или мозъчни клетки в този въпрос. Нека онези светски хора, които трябва да го правят, да дадат своя принос. След това ние вземаме техния принос и го оползотворяваме. Колко прекрасно! Всичко е готово. Бог е уредил всичко предварително, така че не е нужно да се стремиш към него и не е нужно да се тревожиш или да полагаш усилия по тези въпроси. Не е нужно да поемаш нищо върху себе си в това отношение, нито да се тревожиш или безпокоиш за нещо. Всичко, което трябва да правиш, е да изпълняваш добре дълга си, да се стремиш към истината, да постигнеш разбиране на истината и да навлезеш в истината реалност. Нима това не е най-правилният път в живота? (Така е.)

Разбирате ли сега въпроса за преследването на идеали и желания? Някои казват: „Ако хората не преследваха идеалите си, щеше ли тогава светът да напредва?“. Аз казвам, че щеше. Разбирате ли този отговор? Разбирате ли? (Да.) Тогава виждате ли ясно и същността на разглеждания от нас въпрос? Дали в действителност не е така? (Така е.) Когато става дума за последно казаното — развитието, напредъка и делата на света — нека дяволите, които принадлежат на света, или така наречените „хора“, които принадлежат на света, да се занимават с това. То няма нищо общо с онези, които вярват в Бог. Каква е мисията и отговорността на онези, които вярват в Бог? (Да изпълняват добре дълга си, да се стремят към истината и да постигнат спасение.) Точно така. Това е много конкретно и практично. Нима не е просто? (Така е.) Онези, които вярват в Бог, трябва само да се стремят към истината и да следват Неговия път и в крайна сметка ще бъдат спасени. Това е твоята мисия и е най-голямото очакване и надежда на Бог за теб. Бог урежда останалите въпроси, така че не е нужно да се тревожиш или притесняваш. Когато дойде времето, ще се радваш на всичко, което трябва, ще ядеш всичко, което трябва, и ще използваш всичко, което трябва. Всяко нещо ще надмине въображението и очакванията ти и ще бъде в изобилие. Бог няма да те остави да живееш в нужда, нито да бъдеш беден. В Библията има един стих, който казва, че Господното бреме е леко. Какво се казва в оригинала? („Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:30).) Не е ли това смисълът? (Да.) Изискването да се избавиш от собствените си стремежи, идеали и желания няма за цел да те направи нито посредствен, нито мързелив, нито без стремежи или ходещ труп, бездушен човек. То по-скоро има за цел да промени неправилната посока и цели на твоите стремежи. Трябва да се избавиш от стремежите, идеалите и желанията, които не би трябвало да имаш, и да си създадеш правилни стремежи, идеали и желания. Само по този начин можеш да вървиш по правилния път на живота. И така, приключихме ли с решаването на този проблем? Ако хората не преследваха идеалите си, щеше ли светът да продължи да се развива? Отговорът е „да“. Защо е така? (Защото Бог е определил мисия за онези, които принадлежат на света. Те ще свършат тази работа.) Точно така, понеже Бог има Своето поръчение и разпоредби, не е нужно ти да се тревожиш. Светът ще се развива и не е нужно вярващите в Бог да поемат тази мисия, да изпълняват тази отговорност и това задължение. Бог е уредил нещата. Не е нужно да се тревожиш за това кого е отредил Бог. Достатъчно е да се стремиш към истината, да следваш Божия път и да постигнеш спасение. Нужно ли е да се тревожиш за нещо друго? (Не.) Не. Затова да се откажеш от човешките стремежи, идеали и желания е път, който трябва да практикуваш. Не е нужно да се тревожиш какво ще стане със света или с човечеството, след като се избавиш от идеалите и желанията си. Това не е нещо, за което трябва да се притесняваш. То няма нищо общо с теб. Бог е подредил всичко. Толкова е просто. Разбираш ли? (Да.) Като общуваме по този начин, не разреших ли проблема в неговите корени? (Да.) Ако някой ви попита отново, как бихте разгледали и обяснили този проблем? Ако някой, който не вярва в Бог, попита: „Винаги говорите за това да не се преследват идеали, за избавяне от идеалите и желанията. Ако всички практикуваха според вашите думи, щеше ли тогава да съществува светът? Щеше ли човечеството да продължи да се развива?“, тогава можеш да кажеш в отговор: „Всеки човек има свои собствени стремежи, не може да бъде принуден“. Това е популярна светска фраза. Трябва да кажеш: „Бог изисква от хората да се избавят от своите стремежи, идеали и желания. Това е истината. Ако си готов да приемеш това, тогава можеш да се избавиш от тези неща. Ако не си готов да го приемеш, тогава можеш да избереш и да не се избавиш от тях. Бог няма да принуди никого. Избавянето от собствените стремежи, идеали, и желания е доброволно от твоя страна и е твое право. Да не се избавиш също е доброволно и е твое право. Всеки човек има своя конкретна мисия. Измежду цялото човечество всеки има своя собствена мисия, своя собствена роля, която трябва да играе. Хората правят различни избори, затова и пътищата, по които вървят, са различни. Ти избираш да се стремиш към света, да реализираш светските си идеали и желания и да въплъщаваш ценностите си, докато аз избирам да се избавя от своите стремежи, идеали и желания, за да следвам Бог, да слушам словата Му, да следвам Неговите пътища и да Го удовлетворявам. Така накрая ще мога да постигна спасение. Ти не се стремиш към този път, което си свободен да направиш. Никой не може да те принуди“. Какъв е този отговор? (Добър е.) Ако можеш да приемеш идеята за „избавяне от човешките стремежи, идеали и желания“, тогава тези думи са насочени към теб. Ако не можеш да я приемеш, тогава няма указание, че трябва да слушаш и да приемеш тези думи. Можеш да избереш да не слушаш или да се откажеш от Божието дело на управление за спасението на човечеството и да се откажеш от шанса си за спасение. Това е твое право. Можеш също така да не се избавиш от своите стремежи, идеали и желания, да излезеш в света и самоуверено и смело да ги реализираш. Никой няма да те принуди и никой няма да те осъди. Това е твое право. Твоят избор е и твоята мисия, а твоята мисия е ролята, която Бог ти е отредил да играеш сред хората. Това е всичко. Това е истинското положение на нещата. Каквото и да избереш, такъв ще бъде твоят път. По какъвто път тръгнеш, такава роля ще играеш сред хората. Толкова е просто. Това е истинското състояние на нещата. Значи това са същите думите като преди: „Всеки човек има свои собствени стремежи, не може да бъде принуден“. Но откъде идва този стремеж? В източника си той е предопределен от Бог. Ако не избереш да приемеш истината и да изпълниш дълга си, това означава, че Бог не те е избрал и нямаш възможност за спасение. Казано направо, нямаш това благословение. То не е било отредено от Бог. Ако не се интересуваш от това да вярваш в Бог или да се стремиш към истината — ако не преследваш този аспект — тогава нямаш това благословение. Онези, на които е отредено да влязат в Божия дом, желаят да изпълняват дълга си там. Каквото и да каже Бог, те Го слушат. Ако Той иска да се избавят от своите стремежи, идеали и желания, те го правят. Ако не могат да се избавят от тях, те си блъскат главата и разсъждават как да го направят. Такъв човек е готов да се стреми към спасение. Това е най-дълбоката нужда и изискване на неговата душа, което е предопределено от Бог, така че те имат това благословение, което е тяхна сполука. Ролята, която Бог ти е определил, е тази, която трябва да изпълниш. Това е източникът. Онези, които не са благословени, се стремят към света, докато онези, които са благословени, се стремят към истината — нима това не е факт? (Така е.) Та ако някой ви попита отново, ще можете ли да отговорите? (Да.) Кой е най-простият отговор? (Всеки човек има свои собствени стремежи, не може да бъде принуден.) Всеки човек има свои собствени стремежи, не може да бъде принуден. Изискването да се избавиш от стремежите, идеалите и желанията си има за цел единствено да ти даде път на практикуване. Можеш да избереш да се избавиш от тях или да не се избавиш от тях. Всеки човек има свои собствени стремежи; той не може да бъде принуждаван. Ако приемеш, тогава тези думи са насочени към теб. Ако не приемеш, тогава те не са насочени към теб и избавянето от стремежите, идеалите и желанията няма нищо общо с теб. Ти си свободен. Разрешихме ли този въпрос? (Да.) Решен е, така че никой няма да го предъвква повече, нали? (Точно така.)

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.