През този сезон основната тема на нашето общение беше „Как човек да се стреми към истината“. Преди това обобщихме два принципа на практикуване на стремежа към истината. Какъв е първият принцип? (Първият принцип е избавянето, а вторият — посвещаването.) Първият принцип е избавянето, а вторият — посвещаването. Не сме приключили с общуването по темата за „избавянето“. Каква е първата тема от „избавянето“? (Избавянето от различни негативни емоции.) За какво основно общувахме по отношение на избавянето от различни негативни емоции? Основно разговаряхме и разкрихме негативните емоции, които хората изпитват, т.е. какви видове негативни емоции често съпътстват хората в ежедневието им и в житейския им път, и как да се избавят от тях. Тези негативни емоции се проявяват като вид чувство у хората, но в действителност те са предизвикани от различните погрешни мисли и гледни точки, които хората имат. Различните негативни емоции се предизвикват от различните мисли и гледни точки на хората и се разкриват и проявяват у тях. Като се основавате на въпросите за негативните емоции, за които разговаряхме по-рано, на различното поведение на хората и на техните различни мисли и гледни точки, какви проблеми забелязвате? С други думи, като анализирате външните проявления на различните негативни емоции, можете ли да забележите някаква изначална същност на мислите на хората? Когато в даден човек се проявяват негативни емоции, ако вникнем в тях и ги анализираме внимателно, можем да забележим различните му неправилни възгледи, гледни точки и нагласи към хората, събитията и нещата, скрити в тези негативни емоции, и дори оттам да видим подходите му за третиране и справяне с различни хора, въпроси и неща, нали? (Да.) И така, въз основа на различните случаи, за които сме разговаряли, за да анализираме тези негативни емоции, можем ли да кажем, че различните неправилни, погрешни, предубедени, негативни и неблагоприятни мисли и гледни точки на хората са скрити в техните негативни емоции? Можем ли да кажем това? (Да.) Какво казах току-що? (Бог каза току-що, че различните неправилни, погрешни, предубедени, негативни и неблагоприятни мисли и гледни точки на хората са скрити в техните негативни емоции.) Разбрахте ли Ме ясно? (Да, разбрах Те.) Ако не разговаряме за тези негативни емоции, хората може да не обърнат голямо внимание на временните или дълготрайните негативни емоции, които излизат на повърхността. Дали обаче след разнищването на различните мисли и гледни точки, скрити в негативните емоции, хората признават този факт? В различните негативни емоции хората скриват различни негативни мисли и гледни точки. С други думи, когато човек изпитва негативни емоции, на повърхността те може да изглеждат като определени чувства. Той може да даде воля на емоциите си, да каже потискащи неща, да сее апатия и да предизвика определени негативни резултати или да направи неща, които са относително крайни. Това е, което се разкрива външно. В действителност зад тези проявления на негативни емоции и крайно поведение обаче у хората съществуват различни негативни мисли и гледни точки. Ето защо, макар че през този период обсъждахме негативните емоции, всъщност ние правим анализ на различните негативни мисли и гледни точки на хората, като разобличаваме и анализираме различните им негативни емоции. Защо разобличаваме тези мисли и гледни точки? Дали тези негативни мисли и гледни точки засягат само емоциите на хората? Дали това е само защото те пораждат негативни емоции у тях? Не. Тези погрешни мисли и гледни точки не влияят само на емоциите и стремежите на хората. Но това, което хората могат да видят и да възприемат обаче, са техните емоции и външно поведение. Ето защо използваме простия и удобен метод за анализ на негативните емоции, за да разобличим различните негативни, неблагоприятни и неуместни мисли и гледни точки на хората. Ние разобличаваме тези мисли, гледни точки и негативни емоции, защото тези мисли и гледни точки са свързани с възгледа и позицията на хората за това как да възприемат хората и нещата, как да се държат и как да действат в реалния живот. Те също така имат общо със свързаните с оцеляването цели и посока на хората, както и, естествено, с възгледите им за живота. Ето защо ние сме извършили това разобличаване на определени негативни емоции. Независимо от това основната цел на общуването за различните негативни емоции е да се разобличат, анализират и преодолеят различните погрешни, негативни и неблагоприятни мисли и гледни точки на хората. Чрез нашето разкриване на тези негативни мисли и гледни точки хората ще могат ясно да разпознаят неправилните възгледи, нагласи и перспективи, които съществуват в мислите им за различни хора, събития и неща. Това помага за преодоляването на различните негативни емоции, породени от тези негативни мисли и гледни точки, и по този начин дава възможност на хората да разпознаят и разгадаят тези погрешни мисли и гледни точки, след което те могат да потърсят правилния път, да се избавят от тях и напълно да ги изоставят. Крайната цел е човек да развие способността да посреща, да подхожда, да се справя и да преодолява различни хора, събития и неща, с които се сблъсква в ежедневието си или през живота си, с правилните мисли и гледни точки. В обобщение, какъв е желаният резултат? Да се даде възможност на хората да разпознаят и да разгадаят различните негативни мисли, които се намират в тях самите, и след като ги разпознаят, непрекъснато да променят и коригират тези погрешни мисли и гледни точки в своя живот и в житейския си път, да търсят, да приемат или да се покоряват на правилните мисли и гледни точки, които са съобразени с истината, и в крайна сметка да живеят и да се съобразяват в поведението си с правилните мисли и гледни точки. Това е целта. Съгласни ли сте? (Да.) На пръв поглед ние разобличаваме негативните емоции на хората, но всъщност разобличаваме техните погрешни мисли и гледни точки по отношение на различни хора, събития и неща. Целта е да се даде възможност на хората да използват правилните мисли и гледни точки, когато се сблъскват с различни хора, събития и неща, за да ги посрещнат и да се справят с тях, и в крайна сметка да действат в съответствие с истините принципи при възприемането на хората и нещата, в поведението си и в действията си. Това не ни ли връща към темата „Как човек да се стреми към истината“? (Да.)

Общуването за избавянето от различни негативни емоции в крайна сметка все пак ни връща към по-широката тема „Как човек да се стреми към истината“, без да се отклоняваме от основната тема, нали? (Да.) Първоначално някои хора може да си помислят: „Избавянето от различни негативни емоции изглежда няма много общо със стремежа към истината. Негативните емоции са просто временни настроения или моментни мисли и идеи“. Ако става въпрос за моментна мисъл или временно настроение, то те не попадат в обхвата на негативните емоции, за които разговаряме. Тези негативни емоции засягат въпроси от принципно и същностно естество, свързани с начина, по който човек възприема хората и нещата, и с начина, по който се държи и действа. Те засягат правилните гледни точки, позиции и принципи, които хората трябва да поддържат в живота, както и техните възгледи за живота и начините на живот. Крайната цел на общуването за тях е когато хората се изправят пред различни проблеми в живота, да им се даде възможност повече да не се отнасят към тях импулсивно или прибързано, и да не се справят с тях, като използват покварения си нрав. Това също така означава, разбира се, че те няма да се отнасят към тези проблеми въз основа на различните сатанински философии, внушени им от обществото. Вместо това те ще подхождат към тях по правилния начин, със съвестта и разума, които човек трябва да притежава поне при справянето с проблемите, с които се сблъсква в живота. Освен това при основните условия на нормална човешка съвест и разум те ще се отнасят към различните хора, събития и неща, с които се сблъскват в живота и съществуването, в съответствие с Божиите слова, с истината и с различните принципи, преподадени от Бог. Общението за различните негативни емоции и анализирането им е предназначено за постигането на тази цел. Разбирате ли? (Да, разбирам.) Кажете Ми. (Целта на Божието общение за тези негативни емоции и анализирането им е да се даде възможност на хората да разпознаят и да постигнат обрат в погрешните мисли и гледни точки измежду своите негативни емоции, като по този начин се избавят от тези негативни емоции и се уповават на съвестта и разума, за да се отнасят правилно и да се справят с различните хора, събития и неща, с които се сблъскват в живота, в съответствие с Божиите слова и с истините принципи. Това им дава възможност постепенно да променят възгледа си за живота, да възприемат хората и нещата въз основа на истината, да се държат и да действат в съответствие с истината и да изживеят своята нормална човешка природа.) Ако не разговарях за тези негативни емоции и не ги анализирах, ако нито общувах за различните негативни мисли и гледни точки на хората, нито ги разобличавах, то когато хората се сблъскват с проблеми в ежедневието си, те често биха заемали погрешна позиция и възглед, като се отнасят, справят се и разрешават тези въпроси с погрешни мисли и гледни точки. Така до голяма степен хората често биват възпирани, обвързвани и контролирани от тези негативни мисли, неспособни да се справят с различните проблеми в живота в съответствие с Божиите изисквания или с принципите и методите, разкрити в Божиите слова. Разбира се, ако човек има правилните мисли и гледни точки към различни хора, събития и неща, както и правилния възглед и позиция, това ще му помогне в голяма степен, когато се сблъска с тези хора, събития и неща, да се справи с тях чрез правилния възглед или поне в рамките на нормалната човешка съвест и разум и да избегне разрешаването на различни проблеми прибързано или според покварения си нрав, което може да доведе до ненужни проблеми и да предизвика нежелани последствия. Например начинът, по който човек подхожда към бъдещето, болестите, семейството, брака, чувствата, парите, отношенията между хората и собствените си таланти, както и към социалния си статус и стойност, и към други подобни въпроси, се основава на това, което е чул, научил или от което е бил повлиян и засегнат в семейството си или в обществото, преди да достигне до разбиране на истината, а също и на някои преживявания или методи, които сам е измислил. Всеки човек има свой собствен уникален начин да подхожда към нещата и всеки човек набляга на определено отношение, когато се справя с проблеми. Разбира се, има общ фактор в различните начини, по които хората подхождат към нещата, а именно, че всички те са доминирани и управлявани от негативни, неблагоприятни, погрешни или предубедени мисли и гледни точки. Тяхната крайна цел е да постигнат собствена слава, богатство и личен интерес. По-конкретно, тези мисли и гледни точки идват от внушенията и ученията на Сатана. Може да се каже също, че те произлизат от различните погрешни мисли и гледни точки, които Сатана разпространява, застъпва и подхранва сред цялото човечество. Като се ръководят от тези погрешни мисли и гледни точки, хората несъзнателно ги използват, за да се предпазят и да осигурят възможно най-голяма полза за себе си. Те правят всичко възможно да използват тези различни мисли и гледни точки, които произлизат от обществото и света, за да се предпазят и да се стремят към максимална полза за себе си, за да постигнат своите лични интереси. Разбира се, този стремеж към постижения не се спира пред нищо и преминава отвъд моралните граници, както и отвъд съвестта и разума. Следователно под ръководството на тези негативни емоции и негативни мисли и гледни точки крайният резултат от това как човек възприема хората и нещата и как се държи и действа, може да доведе само до взаимна експлоатация, измама, вреда и конфликти между хората. В крайна сметка под ръководството, принудата или съблазънта на различни негативни мисли и гледни точки хората ще се отдалечат още повече от Божиите изисквания или дори от принципите на поведение и действие, на които ги учи Бог. Може да се каже също така, че под ръководството и съблазънта на различни негативни мисли хората никога няма да придобият истински истината или да навлязат в реалността на практикуване на истината, както изисква Бог. За тях също така става трудно да спазват принципа да основават възгледите си за хората и нещата, както и поведението и действията си, на Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Следователно, когато хората преодоляват собствените си негативни емоции, всъщност от тях се изисква да се избавят и от различните негативни мисли и гледни точки. Само когато хората разпознаят различните погрешни мисли и гледни точки в себе си, те могат да се избавят от всякакъв вид негативни емоции. Разбира се, когато хората се избавят от различните негативни мисли и гледни точки, те преодоляват до голяма степен и своите негативни емоции. Например, нека разгледаме емоциите на потиснатост, за които разговаряхме по-рано. Казано с прости думи, ако човек предизвиква тези негативни емоции, защото постоянно чувства, че съдбата му е лоша, тогава като се придържа към мислите и гледните точки, че съдбата му е лоша, той несъзнателно потъва в емоцията на потиснатост. Освен това субективното му съзнание все повече затвърждава убеждението, че съдбата му е лоша. Всеки път, когато се сблъска с нещо малко по-трудно или предизвикателно, той си мисли: „О, съдбата ми е лоша“. Приписва го на лошата си съдба. В резултат на това живее в негативните емоции на отчаяние, самоотричане и потиснатост. Ако хората могат правилно да се изправят пред различните трудности, които срещат в живота си, или да търсят истината, когато се появят негативни мисли и гледни точки, като се уповават на Божиите слова, за да се изправят пред тях, като признаят какво представлява човешката съдба и вярват, че съдбата им е в Божиите ръце и че Бог ги контролира, тогава те могат да подходят правилно към тези несгоди, предизвикателства, пречки и трудности в живота или да разберат правилно тези борби. По този начин мисълта и гледната им точка, че имат лоша съдба, променят ли се по някакъв начин? В същото време придобиват ли правилна позиция, за да се изправят пред тези проблеми? (Да.) Когато хората имат правилна позиция за справяне с тези проблеми, чувствата им на потиснатост постепенно се подобряват, като се променят от тежки към умерени, преминават от умерени в леки, докато в лекото състояние се разсеят напълно и изчезнат от живота им. В резултат на това чувствата им на потиснатост престават да съществуват. Каква е причината за това? Това става, защото предишната им мисъл и гледна точка, „Съдбата ми е лоша“, претърпява трансформация. След като тя бъде поправена, те вече не гледат на съдбата си с чувство на потиснатост, а подхождат към проблемите с активна и оптимистична нагласа, с методите на Божиите учения и с възгледа за същността на съдбата, която Той е разкрил на човечеството. Следователно, когато се изправят пред същия проблем, с който са се сблъсквали преди, те вече не възприемат съдбата си през мислите и гледните точки, че имат лоша съдба, и вече не се противопоставят или бунтуват срещу тези проблеми с чувство на потиснатост. Макар че първоначално може да ги пренебрегват или да се отнасят към тях с безразличие, с течение на времето, когато се задълбочат в стремежа към истината и израснат духовно, когато възгледът и позицията от която възприемат хората и нещата стават все по-правилни, чувството им на потиснатост не само изчезва, но те самите стават по-активни и по-оптимистични. В крайна сметка, те придобиват пълно разбиране и ясна представа за естеството на човешката съдба. Могат да се справят с тези въпроси и да подхождат към тях правилно, с отношение или реалност на покорство към Божието устройване. В този момент те напълно са се избавили от чувството си на потиснатост. Избавянето от негативните емоции е такъв процес и е значима тема в живота. В обобщение, когато негативната емоция се вкорени дълбоко в сърцето на човека или повлияе на начина, по който той възприема хората и нещата, както и на начина, по който се държи и действа, тя несъмнено е нещо повече от обикновена негативна емоция. Зад нея се крие неправилна мисъл или гледна точка по отношение на този, онзи или трети въпрос. В такива случаи това, което трябва да направиш, е не само да анализираш източника на негативните емоции, но и, което е по-важно, да проучиш скрития убиец измежду негативните ти емоции. Този скрит елемент е негативна мисъл или гледна точка, която се е вкоренила дълбоко в сърцето ти за дълъг период от време, неправилна или погрешна мисъл или гледна точка за справянето с нещата. По отношение на погрешните и негативните аспекти, тази мисъл или гледна точка определено противоречи на истината и е в разрез с нея. В този момент задачата ти не е просто да мислиш за нея, да я анализираш и да я опознаеш, а по-скоро да разбереш добре вредата, която тя ти причинява, контрола и принудата, които упражнява над теб, и негативното въздействие, което оказва върху стремежа ти към истината. Следователно това, което трябва да направиш, е да разобличаваш, анализираш и разпознаваш различните негативни мисли и гледни точки. В същото време трябва да потърсиш Божиите слова, за да ги разпознаеш и да ги прозреш според истините принципи, за които Бог разговаря, да замениш своите погрешни или негативни мисли и гледни точки с истината и напълно да преодолееш впримчилите се в теб негативни емоции. Това е пътят към преодоляването на негативните емоции.

Някои хора казват: „Досега не съм забелязал никакви негативни емоции в себе си“. Не се безпокой, рано или късно, в подходящия момент, в подходящата среда или когато достигнеш подходящата възраст или в специален важен момент от живота ти, тези негативни емоции ще се появят по естествен път. Не е необходимо съзнателно да ги търсиш или да се ровиш за тях. В общи линии те съществуват в сърцето на всеки в някаква степен. Това е така, защото хората живеят в човешкия свят, никой не подхожда към нещата като компютър, без да вземе предвид собствените си мисли и гледни точки, а мислите на хората са активни, те са като контейнер, способен да поема положителни и негативни неща. За съжаление, много преди хората да започнат да приемат положителни мисли и гледни точки, те вече са приели различни погрешни и неправилни мисли и гледни точки от Сатана, от обществото и от поквареното човечество. Тези неправилни мисли и гледни точки са изпълнили дълбините на човешките души и оказват сериозно въздействие и намеса в тяхното ежедневие и житейски път. Ето защо едновременно с различните негативни мисли и гледни точки, които съпътстват живота и съществуването на хората, различни негативни емоции също съпътстват техния живот и пътя на съществуването им. Така че независимо кой си, един ден ти ще откриеш, че не само имаш няколко временни негативни емоции, но че те са много. Че не само притежаваш една негативна мисъл или гледна точка, но че в теб съществуват едновременно множество негативни мисли и гледни точки. Макар че те все още не са се разкрили, това е само защото няма подходяща среда, подходящо време или активиращ фактор, който би могъл да те накара да разобличиш погрешните си мисли и гледни точки или да излееш и да разкриеш негативните си емоции, или защото тази среда или време все още не са настъпили. Ако някой от тези фактори се появи, той ще подейства като фитил, който ще разпали негативните ти емоции и негативните ти мисли и гледни точки, така че те да избухнат. Неволно ще бъдеш повлиян, контролиран и обвързан от тях. Те дори могат да се превърнат в пречка за теб и да повлияят на твоя избор. Само въпрос на време е. Това е така, защото различните негативни емоции, за които общувахме, са въпроси, с които хората могат да се сблъскат в живота си или по пътя на своето съществуване, и те са реалистични проблеми, пред които се изправя всеки човек в своя живот или съществуване. Те не са празни, а са конкретни. Тъй като тези негативни емоции засягат пряко принципите, които човек трябва да спазва, и възгледа за оцеляването, който трябва да има, трябва внимателно да вникнем в тези въпроси и да ги анализираме.

Преди разговаряхме за негативната емоция на „потиснатост“. Колко пъти сме разговаряли по въпроса за „потиснатостта“? (Разговаряхме два пъти по този въпрос.) За какво разговаряхме първия път? (Първия път разговаряхме за това, че хората често не могат да правят каквото им е угодно, което поражда негативни емоции на потиснатост. Втория път разговаряхме за това как хората не могат да използват своите експертни познания и често живеят в състояние на негативни емоции на потиснатост.) Общувахме за тези два аспекта. Въз основа на тях можем ли да кажем, че зад тези два вида потиснатост се крият подобни скрити мисли и гледни точки по отношение на начина, по който хората подхождат към живота? Какъв вид мисъл или гледна точка представлява първият вид, който произтича от неспособността човек да прави каквото му е угодно? Това е начинът на мислене, при който човек винаги иска да бъде своенравен и безотговорен, да върши нещата импулсивно, въз основа на настроението, чувството и интереса си, без да разбира необходимостта от поемане на отговорност. Не е ли това определено отношение, което хората възприемат към живота? (Да.) Това е и метод на оцеляване. Това положителна нагласа и метод на оцеляване ли е? (Не.) Не е положителна. Хората винаги искат да живеят както им е угодно, като вършат нещата преднамерено, въз основа на настроението, интереса и хобитата си. Това не е правилният начин на живот. Той е негативен и трябва да бъде преодолян. Разбира се, негативните емоции, които произтичат от тази негативна нагласа и метод на оцеляване, трябва да бъдат преодолени дори в още по-голяма степен. Другият вид са негативните емоции на потиснатост, които се пораждат от неспособността да се използват собствените експертни познания. Когато хората не могат да покажат своите експертни познания, да изявят себе си, да отразят индивидуалната си стойност, да получат утвърждаване от другите или да задоволят собствените си предпочитания, те се чувстват нещастни, меланхолични и потиснати. Това правилен метод и възглед на съществуване ли е? (Не.) Неправилните неща трябва да се променят и трябва да се търси истината, за да бъдат те преодолени и да се заменят с правилния начин, който е съобразен с истината и с нормалната човешка природа. По-рано общувахме за тези две причини за появата на емоции на потиснатост като неспособността да правим каквото ни е угодно и неспособността да използваме експертните си познания. Има и друга причина за появата на емоции на потиснатост, можете ли да се досетите коя е тя? Кои са тези други неща, свързани със собствената екзистенциална гледна точка, които могат да накарат хората да се чувстват потиснати? Не сте ли сигурни? Другата причина е, че хората не могат да осъществят своите идеали и мечти, така че се чувстват потиснати и излъчват негативни емоции на потиснатост. Помислете върху това за момент, съществува ли този проблем с потиснатостта? Реален проблем ли е той за хората? (Да.) Хората, за които говорихме по-рано и които искат да правят каквото им е угодно, са по-скоро егоцентрични и своенравни. Тяхното отношение към живота се характеризира с това, че действат импулсивно и правят каквото си искат. Те предпочитат да властват над другите и не са пригодени за живот в общност. Техният метод на оцеляване е да накарат всички останали да се въртят около тях, те са егоисти и не са способни да живеят в хармония или да си сътрудничат хармонично с другите. Вторият тип хора, у които се поражда потиснатост, са тези, които винаги искат да се изявят, да се изложат на показ, хората, които смятат, че те са единствено необходимите, и никога не дават на другите пространство за съществуване. Щом притежават малко експертни познания или талант, те ще искат да го покажат, независимо дали средата е подходяща, дали експертните им познания са ценни или дали могат да се използват в Божия дом. Този тип хора също са склонни да наблягат на индивидуализма, нали? Дали всичко това има отношение към методите на оцеляване на хората? (Да.) И двата метода на живот и оцеляване са неправилни. Сега нека се върнем към негативните емоции на потиснатост, за които разговаряхме по-рано и които се пораждат от това, че човек е неспособен да осъществи идеалите и желанията си. Независимо от случая, средата или периода и независимо с каква работа се занимава, той винаги се съсредоточава върху целта да осъществи собствените си идеали и желания, като я превръща в свой критерий. Ако не може да осъществи или да постигне тази цел, той се чувства потиснат и тъжен. Не е ли това също така метод на оцеляване за определен тип хора? (Да.) Това също е метод на оцеляване за определени хора. И така, каква е основната мисъл или гледна точка на тези, които живеят съгласно този метод на оцеляване? Тя е, че щом имат идеали и желания, независимо къде се намират и какво правят, тяхната цел е да осъществят собствените си идеали и желания. Това е техният метод на оцеляване и тяхната цел. Независимо от цената, която другите трябва да платят, или от жертвите, които трябва да направят, независимо от това колко хора трябва да понесат бремето или да пожертват личните си интереси заради техните идеали и желания, те ще преследват целта да осъществят собствените си идеали и желания, без да се отказват. Готови са дори да стъпят на раменете на другите или да пожертват интересите им, без да се колебаят. Ако не могат да постигнат тази цел, те се чувстват потиснати. Правилна ли е тази мисъл или гледна точка? (Не.) Какво не е наред с нея? (Твърде егоистична е!) Положителен или негативен е терминът „егоист“? (Негативен е.) Това е нещо негативно и неблагоприятно, така че трябва да бъде преодоляно въз основа на истината.

Как човек да преодолее тези емоции на потиснатост, които се пораждат от неспособността му да осъществи своите идеали и желания? Нека първо изследваме различните идеали и желания, които хората имат. Какво ще кажете да започнем нашето общение оттам? (Добре.) Ако започнем общението си от това какви идеали и желания имат хората, на тях ще им бъде по-лесно да разберат и да следват ясен ход на мисли. И така, нека първо разгледаме идеалите и желанията, които имат хората. Някои идеали и желания са реалистични, а други — нереалистични. Някои хора имат идеалистични идеали, а други — реалистични. Дали първо да общуваме за идеалите на идеалистите или за идеалите на реалистите? (За реалистичните идеали.) За реалистичните идеали. А какво да кажем за нереалистичните идеали? Трябва ли да общуваме за тях, или не? Ако не общуваме за тях, ще знаят ли хората за тях? (Няма да знаят.) Ако няма да знаят за тях без общуване, тогава наистина трябва да общуваме за тях. Често дори без общуване хората могат да възприемат идеалите на реалистите. Тези неща съществуват в мислите и съзнанието на всеки човек. Някои идеали и желания остават непроменени от детството до зрелостта, независимо дали се осъществяват, или не, докато други се променят с възрастта. С напредването на възрастта и разширяването на знанията, кръгозора и опита на хората техните идеали и желания постоянно се променят. Те стават по-реалистични, по-близки до реалния живот и по-конкретни. Например някои хора като малки са искали да станат певци, но когато порастват, осъзнават, че не могат да пеят вярно, така че да станат певци не е реалистично. Тогава те си пожелават да станат кинозвезди. Няколко години по-късно се поглеждат в огледалото и осъзнават, че не са много привлекателни. Макар че са малко по-високи, те не са добри в актьорската игра и израженията им не изглеждат много естествено. Да бъдат кинозвезди също е нереалистично. Затова си мислят да станат режисьори, за да могат да режисират филми за кинозвезди. Когато навършват двадесет години и трябва да изберат специалност в колежа, идеалът им се променя и те искат да станат режисьори. След дипломирането си, след като получат дипломата си за режисьор и навлязат в реалния свят, те осъзнават, че да си режисьор изисква слава и престиж, изисква квалификация, както и финансови средства, които им липсват във всяко едно отношение. Никой не би ги наел за режисьор. Затова трябва да се задоволят с нещо по-малко и да намерят своя път във филмовата индустрия, може би като отговорник за сценария или координатор на продукция. С течение на времето си мислят: „Може би ще ми подхожда да съм продуцент. Обичам да съм зает и да събирам пари, мога да говоря добре и изглеждам сравнително добре. Хората не ме намират за дразнещ, мога да общувам добре с другите и да печеля тяхното благоволение. Продуцентството може би е подходящо за мен“. Виждаш ли, идеалът им постепенно се променя. Защо се променя? Първоначално се променя, защото мислите им постепенно съзряват, започват да възприемат нещата по-точно, по-обективно и по-практично. След това, живеейки в реалния свят, въз основа на реалната среда и практическите нужди, както и под натиска на живота, предишните им идеали постепенно се променят от тази среда. Те са в задънена улица, неспособни са да станат режисьори и вместо това избират да станат продуценти. Но дали с това, че са станали продуценти, са осъществили своите идеали или не? Те самите не могат да го разберат. Така или иначе, веднъж започнали, те се занимават с това в продължение на около десет години или дори до пенсионирането си. Това е общ преглед на идеалите на реалистите.