Освен неверниците, сред братята и сестрите има и възрастни хора, между 60 и 80-90 годишни, които също изпитват някои затруднения поради напредналата си възраст. Въпреки възрастта, мисленето им не е непременно така правилно или разумно, а идеите и възгледите им не непременно отговарят на истината. Тези възрастни хора също имат проблеми и все се тревожат: „Здравето ми вече не е толкова добро и дългът, който мога да изпълнявам, е ограничен. Дали Бог ще си спомни за мен, ако изпълня само този малък дълг? Понякога се разболявам и имам нужда някой да се грижи за мен. Когато няма кой да се грижи за мен, не съм в състояние да изпълнявам дълга си, така че какво мога да направя? Аз съм стар и не запомням Божиите слова, когато ги чета, а и ми е трудно да разбера истината. Когато разговарям за истината, говоря объркано и нелогично, и нямам никакви преживявания, които да си струва да споделя. Стар съм вече и нямам достатъчно енергия, зрението ми не е много добро и нямам сили. Всичко ме затруднява. Не само че не мога да изпълнявам дълга си, но и лесно забравям и обърквам разни неща. Понякога се обърквам и създавам проблеми на църквата и на моите братя и сестри. Искам да постигна спасение и да се стремя към истината, но е много трудно. Какво мога да направя?“. Когато мислят за тези неща, те започват да се терзаят и си мислят: „Защо започнах да вярвам в Бог едва на тази възраст? Защо не съм като хората, които са на 20-30 години, или дори като онези на 40-50 години? Защо се натъкнах на Божието дело едва сега, когато съм толкова стар? Не че съдбата ми е лоша, поне попаднах на Божието дело. Съдбата ми е добра и Бог е добър към мен! Има само едно нещо, от което не съм доволен, и то е, че съм твърде стар. Нито паметта ми е много добра, нито здравето ми е толкова добро, но имам силно сърце. Просто тялото ми не ме слуша и ми се доспива, след като послушам известно време на събиранията. Понякога затварям очи, за да се моля, и заспивам, а умът ми се лута, когато чета Божиите слова. След като почета малко, ми се доспива и задрямвам, а думите не проникват в съзнанието ми. Какво мога да направя? Дали при такива практически трудности все още съм способен да се стремя към истината и да я разбирам? Ако не е така и ако не съм способен да практикувам в съответствие с истините принципи, тогава дали цялата ми вяра няма да е напразна? Няма ли това да означава, че не мога да бъда спасен? Какво мога да направя? Толкова съм притеснен! На тази възраст вече нищо не е важно. Сега, след като вярвам в Бог, вече нямам никакви притеснения и нищо, за което да се тревожа, и децата ми пораснаха и вече нямат нужда да се грижа за тях или да ги отглеждам, най-голямото ми желание в живота е да се стремя към истината, да изпълнявам дълга на сътворено същество и в крайна сметка да постигна спасение в годините, които ми остават. Ала сега като гледам действителното си положение — недовиждащ поради възрастта и с объркан ум, в лошо здраве, неспособен да изпълнявам добре дълга си и създаващ проблеми понякога, когато се старая да свърша колкото мога, като че ли няма да ми е лесно да постигна спасение“. Не спират да мислят за тези неща и започват да се тревожат и да си мислят: „Изглежда, че хубавите неща се случват само на младите, но не и на старите. Изглежда, че колкото и добре да стоят нещата, вече няма да мога да им се порадвам“. Колкото повече си мислят за тези неща, толкова повече се тормозят и тревожат. Не само че се притесняват за себе си, а и се чувстват наранени. Ако плачат, чувстват, че не си струва да плачат за това, а ако не плачат, тази болка, тази рана постоянно е с тях. Какво трябва да направят в такъв случай? По-конкретно, някои възрастни хора, искат да прекарват цялото си време, като отдават всичко на Бог и изпълняват дълга си, но са физически немощни. Някои от тях имат високо кръвно налягане, други — висока кръвна захар, трети — стомашно-чревни проблеми, а физическите им сили не достигат, за да се справят с изискванията на дълга си, и затова се натъжават. Те завиждат на младите хора, които са способни да ядат и пият, да тичат и скачат. Колкото повече гледат как младежите вършат тези неща, толкова повече скърбят и си мислят: „Искам да изпълнявам добре дълга си, да търся истината и да я разбера, искам и да я практикувам, но защо е толкова трудно? Толкова съм стар и безполезен! Не иска ли Бог стари хора? Наистина ли старите хора са безполезни? Не можем ли ние да постигнем спасение?“. Те са тъжни и неспособни да се почувстват щастливи, както и да мислят за това. Не искат да пропуснат такова прекрасно време и такава голяма възможност, но не са способни да отдадат всичко и да изпълнят дълга си, като вложат цялото си сърце и душа, както правят младите. Заради възрастта си тези стари хора потъват в дълбока скръб, безпокойство и тревога. Всеки път, когато срещнат трудност, неуспех, лишение или препятствие, те се оплакват от възрастта си и дори се мразят и никак не се харесват. Във всеки случай обаче от това няма никаква полза, няма решение и те нямат път напред. Възможно ли е наистина да нямат път напред? Съществува ли някакво решение? (Възрастните хора също трябва да изпълняват дълга си, доколкото е по силите им.) Приемливо е възрастните хора да изпълняват дълга си, доколкото е по силите им, нали? Могат ли възрастните хора да не се стремят повече към истината заради възрастта си? Не са ли те способни да разберат истината? (Да, способни са.) Могат ли възрастните хора да разберат истината? Те могат да разберат някои истини, но дори и младите хора не могат да разберат всичко. Възрастните хора винаги имат погрешно схващане, че са объркани, че паметта им е слаба и затова не могат да разберат истината. Прави ли са? (Не са.) Макар младите хора да имат много повече енергия от възрастните и да са физически по-силни от тях, всъщност способността им да разбират, осмислят и знаят е същата като тази на възрастните. Нима възрастните хора не са били млади навремето? Те не са се родили стари, а един ден младите хора също ще остареят. Възрастните хора не бива все да мислят, че са различни от младите, понеже са стари, физически слаби и болни и понеже имат слаба памет. Всъщност разлика няма. Какво имам предвид, когато казвам, че няма разлика? Независимо дали човек е стар или млад, поквареният му нрав е все същият, отношението и възгледите му за всякакви неща са същите, и гледната му точка и позициите му по всякакви въпроси са същите. Затова възрастните хора не бива да си мислят, че имат по-малко покварен нрав, само защото са стари, имат по-малко екстравагантни желания от младите, могат да са уравновесени и нямат необуздани амбиции или желания — това е погрешно схващане. Младите хора могат да се съревновават за позиция, а нима възрастните не могат? Младите хора могат да вършат неща, които противоречат на принципите, и да действат своеволно, а нима възрастните не могат? (Да, могат.) Младите хора могат да са надменни, а нима възрастните не могат? Когато обаче възрастните хора са надменни, поради напредналата си възраст те не са толкова агресивни и тяхната надменност не е така високомерна. Младите хора показват по-явни проявления на надменност поради гъвкавите си крайници и по-пъргавия си ум, докато по-възрастните хора показват по-малко видими проявления на надменност заради скованите си крайници и несъобразителния си ум. Същността на надменността им и поквареният им нрав са еднакви. Колкото и дълго да е вярвал в Бог един възрастен човек, колкото и години да е изпълнявал дълга си, ако не се стреми към истината, поквареният му нрав ще продължи да съществува. Някои възрастни хора например, които живеят сами, са свикнали да живеят сами и са си изградили собствен начин на живот. Те имат определени часове и собствен режим на хранене, спане и почивка и не желаят да нарушават реда на нещата в живота си. Външно тези възрастни изглеждат прекрасни хора, но все още имат покварен нрав и това се разбира, след като дълго време сте общували с тях. Някои възрастни хора са невероятно своенравни и надменни. Те непременно трябва да ядат това, което искат, и никой не може да ги спре, когато искат да отидат някъде за отдих. Когато си наумят да направят нещо, нищо не може да ги отклони. Никой не може да ги промени и те са своенравни през целия си живот. Такива инатливи стари хора създават дори повече проблеми от вироглавите младежи! В такъв случай, верни ли са твърденията на някои хора, които казват: „Старите хора не са толкова дълбоко покварени, колкото младите. Старите хора са живели във време, което е било доста по-консервативно и затворено, и затова това поколение стари хора не е толкова дълбоко покварено“? (Не.) Просто увъртат и се оправдават. Младите хора не обичат да работят с другите, не може ли и възрастните хора да са точно такива? (Може.) Някои възрастни хора имат покварен нрав, който е по-сериозен дори от този на младите хора, винаги парадират със старостта си, гордеят се с дългия си опит и казват: „Аз съм в напреднала възраст. Ти на колко години си? Аз ли съм по-възрастният, или ти? Няма да ти е приятно да го чуеш, но аз съм минал през толкова неща, докато ти си ходел прав под масата, и трябва да ме слушаш. Аз съм опитен и вещ. Какво разбираш ти, детенце? Аз съм вярвал в Бог още преди да се родиш!“. Това не създава ли повече проблеми? (Така е.) Щом получат титлата „възрастни“, старците могат да създадат повече проблеми. И така, не става дума за това, че възрастните хора няма какво да направят, нито че не са способни да изпълняват дълга си, камо ли за това, че не са в състояние да се стремят към истината — много неща могат да направят. Различните ереси и заблуди, които си натрупал през живота си, както и различните традиционни идеи и представи, невежи, упорити, консервативни, неразумни и изопачени неща, които си събрал, са се натрупали в сърцето ти и трябва да отделиш още повече време от младите, за да ги изровиш, анализираш и разпознаеш. Не става дума за това, че няма какво да правиш или че трябва да скърбиш, да се безпокоиш и да се тревожиш, когато не знаеш какво да правиш — това нито е твоя задача, нито твоя отговорност. На първо място, възрастните хора трябва да имат правилно мислене. Макар да си на години и физически да си относително остарял, трябва да имаш младежко мислене. Макар да остаряваш, мисленето ти да се забавя и паметта ти да е слаба, ако все още можеш да се опознаваш, да разбираш словата, които изричам, и да разбираш истината, това доказва, че не си стар и че не ти липсва заложба. Ако човек е над 70 годишен, но не е способен да разбере истината, това показва, че духовният му ръст е твърде малък и не е в състояние да се справи със задачата. Следователно възрастта няма значение, когато става дума за истината, а освен това възрастта е без значение, що се отнася до покварения нрав. Сатана съществува от десетки хиляди години, стотици милиони години и все още е Сатана, но все пак трябва да добавим атрибутивно прилагателно пред думата „Сатана“, и то е „стар Сатана“, което означава, че той е зъл до н-та степен. Така ли е? (Така е.) Как тогава трябва да практикуват възрастните хора? От една страна, трябва да имаш същия начин на мислене като младите хора, да се стремиш към истината и да опознаеш себе си, а щом се опознаеш, трябва да се покаеш. От друга страна, трябва да търсиш принципите при изпълнението на дълга си и да практикуваш в съответствие с истините принципи. Не бива да отписваш стремежа си към истината, като казваш, че си стар и в напреднала възраст, че нямаш активна мисъл, каквато имат младите хора, че нямаш покварения нрав на младите хора, че си преживял всичко в този живот, придобил си проницателност за всичко и затова нямаш никакви необуздани амбиции или желания. Това, което всъщност имаш предвид, е: „Моят покварен нрав не е толкова сериозен, затова стремежът към истината е за вас, младите хора. Той няма нищо общо с нас, старите хора. Ние, старите хора, просто вършим каквато работа можем и полагаме каквито усилия можем в Божия дом и тогава ще сме изпълнили добре дълга си и ще бъдем спасени. Що се отнася до това, че Бог разкрива покварения нрав на хората, нрава им на антихристи и същността им на антихристи, това трябва да го разберете вие, младите хора. Можете да го изслушате внимателно и е достатъчно да ви настаним добре и да следим обкръжението, за да ви предпазим. Ние, старите хора, нямаме необуздани амбиции. Остаряваме, мозъкът ни реагира бавно и затова всички наши отговори са положителни. Преди да умрем, ставаме добросърдечни. Когато хората остареят, те започват да се държат добре, така че ние се държим добре“. Това, което те всъщност имат предвид, е, че нямат никакъв покварен нрав. Кога сме казвали, че възрастните хора нямат нужда да се стремят към истината или че стремежът към истината е различен в зависимост от възрастта ти? Казвали ли сме го някога? Не, не сме го казвали. Дали възрастните хора са специална група в Божия дом и що се отнася до истината? Не са. Възрастта е без значение що се отнася до истината, до покварения ви нрав, до това колко дълбоко сте покварени, дали сте пригодни да се стремите към истината, дали можете да постигнете спасение или каква е вероятността да бъдете спасени. Не е ли така? (Така е.) Вече толкова много години разговаряме за истината, но никога не сме разговаряли за различни видове истини в зависимост от възрастта на хората. Никога не сме разговаряли единствено с млади или с възрастни хора за истината или за покварения нрав, който се разкрива, нито някога сме казвали, че поради старостта им, закостенялото им мислене и неспособността им да приемат нови неща, поквареният им нрав намалява и се променя по естествен път — такова нещо никога не е било казвано. Никога не сме разговаряли за нито една истина в зависимост конкретно от възрастта на хората, като възрастните хора са били изключени. Възрастните не са специална група в църквата, в Божия дом или пред Бог, а са същите като всяка друга възрастова група. Те изобщо не са специални, просто са живели малко по-дълго от останалите, дошли са на този свят няколко години по-рано от тях, косата им е малко по-сива в сравнение с останалите, телата им са остарели малко по-рано от другите и няма никаква друга разлика, освен тези неща. В такъв случай, ако възрастните хора постоянно си мислят: „Аз съм стар, значи съм възпитан човек, нямам покварен нрав и имам само малко поквара“, това не е ли погрешно разбиране? (Така е.) Не е ли малко безсрамно? Някои възрастни хора са лукави стари мошеници, хитри на н-та степен. Твърдят, че нямат покварен нрав и дори че поквареният им нрав се е изчерпал, а всъщност изблиците им на покварен нрав не са по-малко от тези на останалите. В действителност има много начини, по които можем да опишем покварения нрав и качеството на човешката природа на този тип възрастни хора. Например „лукави стари мошеници“ и „старият джинджифил е най-лют, опитът побеждава младостта“ — и в двата случая се използва думата „стар“, нали? (Точно така.) Какви други описания има, в които се използва думата „стар“? (Стари интриганти.) Да, „стари интриганти“ е добро описание. Вижте, всички те използват думата „стар“. Има и „стар Сатана“ и „стари дяволи“ — типичните старци! В какво вярват хората, когато са част от група възрастни? Те вярват в следното: „Целият ни покварен нрав е изчерпан. Поквареният нрав е ваш проблем, на младите хора. Вие сте по-дълбоко покварени от нас“. Не е ли това умишлено изопачаване? Те искат да се представят в добра светлина и сами се хвалят, но в действителност това не е така и нещата не стоят по този начин. „Стари дяволи“, „стар Сатана“, „стари интриганти“, „лукави стари мошеници“ и „перчене със старостта“ — тези описания, в които се използва думата „стар“, не са добри и не са положителни.

В момента разговаряме за това, за да предупредим възрастните хора, да ги посъветваме и да ги напътстваме, а също и превантивно да „ваксинираме“ младите хора. Какъв проблем целим да разрешим преди всичко като казваме тези неща? Да се преодолее скръбта, безпокойството и тревогата на тези възрастни хора, както и да се уверим, че разбират, че скръбта, безпокойството и тревогата са излишни и ненужни. Ако желаеш да изпълняваш даден дълг и си подходящ за изпълнението на даден дълг, Божият дом ще ти откаже ли? (Не.) Божият дом със сигурност ще ти даде възможност да изпълняваш дълг. В никакъв случай няма да каже: „Ти не можеш да изпълняваш дълг, защото си стар. Махай се. Няма да ти дадем възможност“. Не, Божият дом се отнася справедливо към всички хора. Стига да си подходящ за изпълнението на даден дълг и да няма скрита опасност, Божият дом ще ти даде възможност и ще ти позволи да изпълняваш дълг, доколкото си способен. Освен това, ако желаеш да опознаеш себе си и да се стремиш към истината, ще ти се подиграва ли някой и ще каже ли: „Такъв стар човек като теб пригоден ли е да се стреми към истината?“. Някой ще ти се подиграва ли? (Не.) Ще каже ли някой: „Ти си стар и объркан. Какъв е смисълът да се стремиш към истината? Бог няма да спаси толкова стар човек като теб.“? (Не.) Не, няма. Всички са равни пред истината и отношението е справедливо към всички. Само че ти може да не се стремиш към истината и винаги да се възползваш от възрастта си, и винаги да си мислиш: „Стар съм и не мога да изпълнявам никакъв дълг“. Всъщност има много видове дълг, които можеш да изпълняваш в рамките на възможностите си. Ако не изпълняваш никакъв дълг, а вместо това парадираш със старостта си и искаш да поучаваш другите, тогава кой би искал да те слуша? Никой. Винаги ще казваш: „О, вие, младите хора, просто не разбирате нещата!“ и „О, вие, младите хора, просто сте егоисти!“, и „О, вие, младите хора, просто сте надменни!“, и „О, вие, младите хора, просто сте мързеливи. Ние, старите хора, сме трудолюбиви, а по мое време бяхме еди-какви си“. Какъв е смисълът да се говорят подобни неща? Не продължавай с „великолепната“ си история. Никой не иска да я чуе. Безсмислено е да се говори за тези остарели неща. Те не представляват истината. Ако искаш да говориш за нещо, тогава положи известно усилие над истината, разбери истината малко повече, опознай себе си, виж себе си просто като още един обикновен човек, а не като член на специална група, която трябва да бъде уважавана от другите, почитана от другите, да се ползва с голямо уважение от другите и другите да се тълпят около теб. Това е прекомерно желание и погрешно мислене. Възрастта не е символ на идентичността ти, възрастта не означава приемливост и не означава старшинство, още по-малко означава, че притежаваш истината или човешка природа, и възрастта не може да отслаби покварения ти нрав. Така че ти си съвсем същият като другите хора. Недей винаги да си лепиш етикет на „възрастен“, за да се разграничиш от другите, и дори да се отделиш като свят. Това показва, че изобщо не познаваш себе си! Докато са живи, възрастните хора трябва с още по-голямо старание да се стремят към истината и към навлизане в живота, и да работят в разбирателство с братята и сестрите, за да изпълняват дълга си. Само така може да расте духовният им ръст. Възрастните в никакъв случай не бива да се смятат за по-старши от останалите и да парадират с възрастта си. Както младите хора могат да разкриват всякакъв покварен нрав, така можеш и ти; както младите могат да вършат всякакви глупости, така можеш и ти; младите таят представи, възрастните — също; младите могат да са непокорни, възрастните — също; младите могат да разкриват нрава на антихриста, възрастните — също; възрастните имат абсолютно същите необуздани амбиции и желания като младите; младите могат да прекъсват и смущават и да бъдат прочистени от църквата, възрастните — също. Затова, освен да са способни да изпълняват максимално добре дълга си според възможностите си, те могат да правят и много други неща. Ако не си глупав, слабоумен и неспособен да разбереш истината, и ако не си неспособен да се грижиш за себе си, има много неща, които трябва да правиш. Точно като младите хора, можеш да се стремиш към истината, можеш да я търсиш, и често трябва да идваш пред Бог, за да се молиш, да търсиш истините принципи, да се опитваш да приемаш хората и нещата и да се държиш и да постъпваш в пълно съответствие с Божиите слова, а истината да ти е критерий. Това е пътят, който трябва да следваш, и не бива да скърбиш, да се безпокоиш и да се тревожиш заради старостта си, защото страдаш от много болести или защото тялото ти остарява. Да изпитваш скръб, безпокойство и тревога не е правилно — това са неразумни проявления. Възрастните хора трябва да се избавят от титлата си на „възрастни“, да се интегрират с младите и да се държат с тях като с равни. Не бива да парадирате със старостта си, като винаги си мислите, че притежавате възвишена добродетел, достойна за уважение, че сте изключително компетентни, че можете да управлявате младите хора, че за младите хора сте старши и старейшини, като винаги имате амбицията да контролирате младите хора и винаги имате желанието да ги управлявате — това е напълно покварен нрав. Тъй като възрастните хора имат покварен нрав също като младите и също като младите често разкриват покварения си нрав в живота и при изпълняването на дълга си, защо тогава възрастните хора не правят това, което е редно, а вместо това винаги изпитват скръб, безпокойство и тревога за старостта си и за това какво ще се случи с тях след смъртта? Защо не изпълняват дълга си, както правят младите хора? Защо не се стремят към истината, както правят младите хора? Тази възможност ти е дадена, така че ако не се възползваш от нея и наистина остарееш дотолкова, че да не можеш да чуваш, да виждаш или да се грижиш за себе си, тогава ще съжаляваш и животът ти ще отмине по този начин. Разбираш ли? (Да.)

Решен ли е вече проблемът с негативните емоции на възрастните хора? Когато остареете, ще парадирате ли със старостта си? Ще станете ли лукави стари мошеници и стари интриганти? Когато видите възрастен човек, ще го наречете ли „стари братко“ или „стара сестро“? Те имат имена, но не се обръщаш към тях с имената им, а добавяш думата „стар“. Ако винаги добавяш думата „стар“, когато говориш с възрастни хора, това няма ли да им навреди? Самите те вече се чувстват стари и изпитват някои негативни емоции, така че ако ги наричаш „стари“, сякаш им казваш: „Ти си стар, по-стар от мен, и от теб вече няма никаква полза“. Ще се чувстват ли удобно, когато те чуят да казваш това? Със сигурност ще се почувстват нещастни. Няма ли да ги нарани, ако се обръщаш към тях по този начин? Някои възрастни хора ще се зарадват, когато чуят, че се обръщаш към тях по този начин, и ще си помислят: „Виждаш ли, аз притежавам възвишена добродетел, достойна за уважение, както и достойна репутация. Когато братята и сестрите ме видят, те не се обръщат към мен по име. В Божия дом, хората не наричат старите хора чичо, дядо или бабо. Вместо това, когато братята и сестрите се обръщат към мен, те добавят думата „стар“ и ме наричат „стари братко“ (или „стара сестро“). Виж колко съм достоен и виж колко съм уважаван сред другите. Божият дом е добър — хората уважават старите и се грижат за младите!“. Достоен ли си за уважение? Какво духовно извисяване си донесъл на братята и сестрите си? Каква полза си им донесъл? Какъв е приносът ти за Божия дом? Каква част от истината разбираш? Каква част от истината прилагаш на практика? Мислиш си, че притежаваш възвишена добродетел, достойна за уважение, и въпреки това с нищо не си допринесъл. В такъв случай заслужаваш ли братята и сестрите ти да те наричат „стари братко“ или „стара сестро“? Категорично не! Парадираш със старостта си и винаги искаш другите да те уважават! Добре ли е да се обръщат към теб със „стари братко“ или „стара сестро“? (Не.) Не, не е, но често го чувам. Много е лошо, но хората все пак често се обръщат към възрастните по този начин. Каква атмосфера създава това? Отвратителна е, нали? Колкото повече се обръщаш към един възрастен човек със „стари братко“ или „стара сестро“, толкова повече мисли за себе си, че е компетентен, и смята, че притежава възвишена добродетел, достойна за уважение. Колкото повече се обръщаш към него със „стари еди-кой си“, толкова по-специален, по-важен и по-добър от другите хора се чувства, сърцето му има склонността да води другите хора и толкова повече се отклонява от стремежа към истината. Такива хора винаги искат да водят другите и да управляват другите, винаги се смятат за по-добри от другите, винаги намират другите за неприятни, винаги виждат проблемите на другите, но не виждат никакви проблеми у себе си. Кажете ми, може ли такъв човек все пак да се стреми към истината? Не, не може. Така че обръщането към хората със „стари братко“ или „стара сестро“ не е от никаква полза за тях и единственото, което може да направи, е да ги нарани и да им навреди. Ако просто ги наричаш по име и премахнеш титлата „стар“, ако се отнасяш към тях по правилния начин и се държиш с тях като с равни, тогава тяхното състояние и начинът им на мислене ще станат нормални и те вече няма да се гордеят с дългия си опит и няма да гледат другите отвисоко. Така ще им стане лесно да се смятат за равни на другите хора, ще са способни да се отнасят правилно към себе си и към другите хора, ще са способни да се възприемат точно като другите хора, точно като обикновени хора и изобщо няма да смятат, че са по-добри от другите хора. По този начин трудностите им ще станат по-малки и те няма да изпитват негативните емоции, които могат да възникнат поради напредналата им възраст и поради това, че не са придобили истината, и тогава ще има надежда да се стремят към истината. Когато тези негативни емоции не възникват, те ще гледат на собствените си проблеми и особено на покварения си нрав, с правилна нагласа. Това има положителен и полезен ефект върху стремежа им към истината, себепознанието им и способността им да следват пътя на стремеж към истината. Няма ли тогава да се разрешат проблемите с негативните емоции при възрастните хора? (Ще се разрешат.) Те ще се разрешат и няма да има повече трудности. И така, какъв начин на мислене трябва да възприемат най-напред възрастните хора? Те трябва да възприемат положителен начин на мислене. Не само трябва да са благоразумни, но и великодушни. Не бива да са твърде строги към младите хора, а трябва да дават пример и да им показват пътя, а не да са прекалено строги към тях. Младите хора са избухливи и говорят прибързано, така че не бъдете твърде строги към тях. Те са млади, незрели и неопитни и след няколко години каляване ще се поправят. Така трябва да бъде и възрастните хора трябва да го разберат. И така, какъв начин на мислене трябва да възприемат възрастните хора, който да е в съответствие с истината? Те трябва да се отнасят правилно към младите хора и в същото време не бива да са надменни и самонадеяни и да се мислят за много опитни и прозорливи. Трябва да се смятат за обикновени хора, съвсем същите като всички останали — така е правилно да постъпват. Възрастните хора не бива да се сдържат заради възрастта си, нито трябва да се променят, така че да имат мисленето на млад човек. Не е нормално и да се променяш, така че да имаш мисленето на млад човек, затова просто не се сдържай заради възрастта си. Недей винаги да си мислиш: „Толкова съм стар, че не мога да направя това, не мога да кажа това, не мога да направя онова. Тъй като съм толкова стар, трябва да правя това, трябва да правя онова, трябва да седя по определен начин, да стоя по определен начин и дори трябва да се храня по определен добър начин и всичко това, за да го видят младите хора, за да не гледат отвисоко на възрастните хора“. Тази нагласа е неправилна и като мислиш така, ти си контролиран и ограничаван от един вид неправилно мислене и донякъде си изкуствен, фалшив и престорен. Не се сдържай заради възрастта си, бъди същият като всички останали, прави това, на което си способен, и прави това, което трябва да правиш — така ще имаш нормална нагласа. Разбираш ли? (Да.) И така, когато един възрастен човек има нормална нагласа, различните негативни емоции, които могат да се породят у него поради напредналата му възраст, несъзнателно изчезват. Те вече не могат да го обвързват, вредата, която му причиняват, също изчезва и тогава неговата човешка природа, неговият разум и съвестта му стават относително нормални. При условие, че имат нормална съвест и рационалност, отправната точка на хората за стремежа към истината, изпълнението на дълга, участието във всяка дейност и всяка работа става относително правилна, и резултатите, които се постигат, също са относително правилни. На първо място, възрастните хора няма да се сдържат заради възрастта си, а ще са способни обективно и практично да преценяват собствените си възможности, да правят това, което трябва да правят, да бъдат същите като другите хора и да изпълняват дълга, който трябва да изпълняват, в рамките на способностите си. Младите хора не бива да си мислят: „Ти си толкова стар, не ми правиш път и не се грижиш за мен. Ти си толкова стар, би трябвало да си опитен, но не ми даваш съвети как да върша нещата и няма никаква полза да бъда с теб. Ти си стар. Защо тогава не знаеш как да проявиш разбиране към младите хора?“. Правилно ли е да се каже това? (Не.) Неуместно е да се предявяват такива изисквания към възрастните хора. Следователно всички хора са равни пред истината. Ако цялото ти мислене е практично, обективно, правилно и рационално, то със сигурност ще бъде в съгласие с истините принципи. Ако изобщо не се влияеш от никакви обективни условия, причини, среда или дори от някакъв фактор, ако правиш само това, което хората трябва да правят, и само това, което Бог учи хората да правят, тогава това, което правиш, със сигурност ще бъде подходящо и правилно и в основата си ще е в съответствие с истината. Няма и да затъваш и в негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога поради старостта си и този проблем ще бъде решен.

Чудесно, тук ще приключа днешното общение. Довиждане!

22 октомври 2022 г.