Що се отнася до това какво е политика, по тази тема повече или по-малко сме общували, така че би трябвало да е доста ясно как да стоим настрана от политиката. Как да стоите настрана от политиката? Първо, нека поговорим за това как да стоите настрана от политиката, а след това ще обсъдим защо трябва да го правите. Току-що обсъдихме какво е политика. Какво е политика? На първо място, това е участие в борбата за власт — това е равносилно на участие в политиката. Всички ние сме обикновени хора, така че нека не говорим за хора като президенти, председатели на партии или такива, които заемат постове във високопоставени национални политически групи. Вместо това нека поговорим за нещо, към което обикновените хора могат да се съотнесат, например за секретаря на партийния клон в държавна агенция. Секретарят на партийния клон политическа фигура ли е? Заемането на партиен пост в държавна агенция прави човек видна политическа фигура. И така, как да останете настрана от политиката? Какво означава да стоите настрана? (Да не се занимаваме с тези политически фигури.) Да не се занимавате с тях? Но ти не можеш да ги избягваш на работното си място. Ако ги избягваш, те могат да дойдат и да те обвинят: „Защо не говориш с мен? Защо се криеш от мен? Нима не харесваш мен, секретаря на партийния клон? Ако имаш някакво мнение за мен, не означава ли това, че има проблем с начина ти на мислене? Нека да поговорим“. Те ще искат да пият „чай“ с теб. Този чай приятен ли е? Смееш ли да присъстваш? Например секретарят на партийния клон се приближава до теб и те пита: „Ей, Сяо Джан, от колко време работиш тук?“. А ти отговаряш: „От доста години, около пет“. Тогава той отговаря: „Изглеждаш ми приятен човек. Присъедини ли се към партията?“. Как би отговорил? Какъв е подходящият отговор, за да се дистанцираш от политиката? (Просто кажи: „В момента не отговарям на критериите, за да стана член на партията“.) Това е мъдро. Вярно ли е това твърдение? (Не.) Всъщност това е просто начин да го отблъснеш. Мислиш си: „Ти хитра лисицо, ти стар дяволе, какво значение има за теб дали ще се присъединя към партията или не? Искаш да се присъединя към партията. Е, какво значение изобщо има партията?“. Точно това си мислиш, но не можеш да го кажеш на стария дявол. Вместо това трябва да направиш така, че външно да изглеждаш учтив. Казваш: „О, ти като стар член на партията не разбираш трудностите, с които се сблъскваме ние, младите хора. Имаме ограничен опит и все още не сме видели резултати в работата си, така че не сме квалифицирани да се присъединим към партията. Партията е свещена. Не можем просто да се присъединим към нея без основателна причина. Обмислям идеята да се присъединя към партията…“. Просто му отговори с няколко думи. Искаш ли да се присъединиш към партията в сърцето си? (Не.) Дори да ти предложат преференциални условия и след присъединяването си да получиш повишение или официална позиция, ти не се интересуваш, нали? Основните условия за заемане на длъжност и за кариера като длъжностно лице са, че първо трябва да се присъединиш към организацията, да се присъединиш към партията или да се приобщиш към нея. Трябва да се приобщиш към партията, преди да можеш да заемеш пост или да се издигнеш. За да строиш настрана от политиката, първата стъпка е да се дистанцираш от политическите партии. Някои хора може да попитат: „Това означава ли да стоиш настрана само от Комунистическата партия?“. Не, това означава да стоите далеч от всякакви видове партии. Какво представлява една партия? Тя представлява политическа сила. Група, която приема за своя цел политическия манифест, програмата и целите на партията, се нарича партия. Независимо от целта и програмата на партията, нейната единствена цел е да формира сила и да използва силата и мощта си, за да се бори за повече сила и власт на политическата арена и сцена. Това е целта на съществуването на една политическа партия. Целта на съществуването на всяка партия не е в ползата за хората, а в силата и властта. С други думи, целта е да се задържи на власт и да има собствена сила. Не е ли така? (Да.) Следователно първата стъпка, за да стоите настрана от политиката, е да не се присъединявате официално към никоя политическа партия. Някои хора може да попитат: „Ами ако вече съм член на някоя партия?“. Тук има известна трудност. Ако желаеш да напуснеш партията, това би било най-добре, като така официално прекъсваш връзките си с нея. Ако не желаеш да напуснеш партията или ако е проблемно да я напуснеш, тогава трябва да помислиш сам какво да правиш. При всички случаи, независимо дали формално или по дух, трябва да стоиш настрана от първия основен въпрос, свързан с политиката, а именно да стоиш настрана от партиите. След като се дистанцираш от партиите, ставаш независима личност. Няма да бъдеш увличан от никоя политическа сила, нито ще работиш за някоя политическа сила. Да не се присъединявате към никоя партия е най-основният конкретен път, който трябва да се практикува, за да се стои настрана от политиката. Освен това, когато става въпрос за някоя политическа сила, като например секретаря на партийния клон, директора или служителя по персонала на държавна служба, принципът на общуване с тях е да се поддържа дистанция. Например, ако секретарят на партийния клон ти каже: „Сяо Джан, имаш ли минутка? Хайде след работа да вечеряме заедно. Утре започва уикендът, да отидем да поиграем баскетбол“, ти можеш да кажеш: „О, какъв лош късмет, детето ми е болно. Вчера вдигна температура. Заради работата нямах време да го заведа на лекар. Утре трябва да го заведа в болницата“. В друг случай секретарят казва: „Сяо Джан, отдавна не сме се виждали. Да си поговорим малко от душа, какво ще кажеш?“. Каква е целта му? Той иска да те подготви за свой наследник. Ако все още не си го разбрал, трябва да се замислиш какво всъщност цели той. Ако си разбрал, трябва да побързаш и да се измъкнеш от него, като кажеш: „О, вчера майка ми каза, че не се чувства добре и иска да я заведа в болницата. Не е ли това нещастно съвпадение?“. Постоянно го отблъскваш, а когато секретарят забележи това, ще си помисли: „Всеки път, когато го поканя, нещо се появява, всеки път, когато се опитам да се сближа с него, нещо се случва. Той не умее да цени услугите, ще си намеря друг!“. Той може да си търси когото си иска, но ти няма да се сближаваш с него независимо от всичко. Обикновено си доста приятелски настроен към него, но когато той иска да те насърчи или повиши, ти си намираш оправдания, за да го избягваш, и губиш въодушевлението си, за да не може той да разбере какво си мислиш. Всъщност в сърцето си знаеш кристално ясно: „Няма да се сближа с теб, дяволе! Имам Бог в сърцето си и Бог ми казва да стоя настрана от политиката. Ти си човек на политиката и аз ще стоя настрана от теб. Искаш да ме издигнеш на служебен пост и да използваш талантите ми, за да ти служа, но аз дори няма да ти дам шанс! Дори и само да мета пода и да изнасям боклука в тази държавна служба, аз няма да заема държавен пост! Просто изкарвам достатъчно пари, за да се издържам, няма да служа на теб!“ Но в действителност вместо това трябва да кажеш следното: „Вие, лидерите, носите нацията в сърцата си, занимавате се с безброй дела и служите на народа, като се грижите за обикновените хора! Ние, обикновените хора, сме слабо осведомени и се грижим само за собствения си стомах. Не сме на същото ниво и не можем да правим това, което правите вие, лидерите“. Винаги се държиш глупаво пред него, така че той да не може да разбере какво мислиш. Дори и да имаш таланти, не ги разкриваш. Показваш ги само в критични моменти по малко, за да види, че си наистина талантлив. Обикновено правиш по няколко малки грешки, за да го накараш да си помисли, че не си чак толкова способен, но все пак да не може да се справи без теб на работа. Това се нарича мъдрост. Играеш си с дявола, използваш го, за да ти служи и да печелиш парите му, но не се сближаваш с него и го презираш в сърцето си, нали така? Ето какво означава да не се сближаваш с него. Можеш ли да го направиш? (Да.) По обяд лидерът кара малкия си седан и търси наоколо известен ресторант, в който да хапне. Той ти вика: „Сяо Джан, да излезем да хапнем нещо. Какво искаш да ядеш днес?“. Ти казваш: „От няколко дни не съм ял пържени нудли с бобен сос и отдавна не съм ял кифлички на пара. Това ми се яде. Ще се прибера вкъщи за обяд, ти искаш ли малко?“. Отговаряш му по този начин и когато го чува, той казва: „Да ям какво? Това е свинска помия, хората не ядат такива неща!“. Той не иска да яде нищо от това, което му казваш, и си мисли: „Този човек е точно като поговорката — който се роди глупав, не може да бъде излекуван. Кой в днешно време яде кифлички на пара и пържени нудли с боб? Държавните служители се хранят много по-добре от това!“. Тези чиновници ходят по ресторанти и харчат обществени средства, наслаждават се на славата и блясъка на това, че са чиновници, и се хранят само с пищни ястия — едно ядене струва над хиляда юана. Ядат маймунски мозък и кожа от таралеж. Тези бесове и дяволи ядат всичко, няма нещо, което да не могат да изядат или изпият. Какво си мислиш в душата си? „Няма да участвам във вашите грехове, ще стоя далеч от теб, вие, дяволски изчадия, нещастници, които ядат човешка плът и пият човешка кръв! Предпочитам да се върна и да ям пържени нудли с боб и кифлички на пара, отколкото да се наслаждавам на твоя екстравагантен начин на живот. Дори ако трябва да се храня оскъдно, пак няма да се доближа до теб. Няма да бъда въвлечен в твоята нечестивост и няма да участвам в твоите грехове. Яденето на човешка плът и пиенето на човешка кръв е дело на дяволите, а не на хората. Какъв ще бъде крайният резултат? Със сигурност ще отидеш в ада и ще бъдеш наказан! Правя отстъпки и компромиси и изкарвам прехраната си под твоята власт, но целта ми е да осигурявам прехраната си, да следвам Бог и да изпълнявам дълга си. Не се опитвам да получа повишение или да се занимавам с политика. Ненавиждам те от дъното на сърцето си!“. Така че, колкото и лидерът да те уговаря да се насладиш на голяма трапеза, не отивай. През уикенда, ако те поканят да пееш караоке, да си заобиколен от красиви жени и да пиеш хубаво вино, ако те поканят в чайна за отдих или развлечение, или да видиш драг шоу, ще отидеш ли или не? Ако искаш да се приобщиш към организацията или към партията, тогава ще трябва да отидеш на тези места. Но в този момент си казваш: „Аз практикувам Божиите слова, стоя настрана от политиката, няма да участвам в нищо от това, няма да участвам в техните грехове“. На следващия ден, когато се съберат заедно, те разговарят за това колко красива е госпожица еди-коя си, как е била красавицата на бала, колко талантлива е в пеенето, колко вкусно е виното от определена епоха във Франция, къде да отидат на развлечение, къде да се потопят в горещите извори… Те говорят за тези неща — ти завиждаш ли им? Завиждаш ли? Трябва да си сложиш слушалки, да запушиш ушите си. Не слушай тези дяволи, които говорят дяволски думи, стой далеч от тях, запази сърцето си спокойно, не участвай в греховете на грешниците, стой далеч от мръсния им живот и не се увличай по тяхната нечестивост. Твоята цел е да стоиш настрана от политиката. Тези, които търсят напредък, които искат да се приобщят към организацията и желаят да бъдат повишени — чрез този техен живот всъщност целят да участват в политиката, да влязат направо в политиката с цел да получат позиция в политическите среди и да водят живот, който не подобава нито на човек, нито на бяс. Ти обаче си точно обратното на тях. Трябва да стоиш настрана от такъв мръсен живот. Целта на това да стоиш настрана от подобен живот е нито да желаеш, нито да се интересуваш от някакви политически перспективи. Твоето бъдеще е да се стремиш към истината и да постигнеш спасение. Следователно трябва да си наясно в сърцето си, че всичко, което правиш сега, е смислено и ценно. То е заради стремежа към истината, за постигането на спасение. Това не е безсмислена жертва, нито пък действаш по нетипичен начин. Още повече, че не си сам. Така че крайната цел на това да останеш настрана от този греховен живот всъщност е да се отделиш от тези хора, да се дистанцираш от това, което те наричат политика. Това е вторият принцип на това да стоите настрана от политиката — не се сближавайте.

Да не се сближаваме с политици е минималното, което трябва да се направи, а освен това не трябва да участваме в политиката. Например, ако има възможност за повишение в началник на секция, директор или ръководител на бюро, всеки се стреми да се покаже, да подобри работата си, да дава подаръци на ръководителите, да използва връзки, да проучва пътечки и да опитва всички средства ръководителите и началниците да забележат неговите таланти, способности и стойност, и дори да се възползват от неговата стойност. Хората предпочитат да бъдат ласкатели, да се подмазват на лидерите и началниците и да правят всичко, което те поискат от тях, дори и да не искат да го правят. Някои си плащат, а някои дори предлагат телата си, за да участват в политически борби. В тези борби, някои хора установяват контакти с лидери, други дават на лидерите много пари и подаръци, а трети предлагат телата си на лидерите, като крайната цел е да бъдат повишени или наставлявани от тези лидери и да поемат по пътя на политиката. Като вярващ в Бог, ако знаеш, че тези практики включват участие в политиката, тогава трябва да стоиш настрана. Първо, не давай подаръци и не установявай контакти в името на собствените си политически перспективи или служебно положение. Също така не разкривай свободно силните си страни пред лидерите и със сигурност не стигай до крайни мерки, за да се бориш за тяхното внимание. Нека другите се състезават без теб. Всеки път, когато шефът те номинира, казвай: „Няма да участвам, не съм квалифициран“. Трябва само да кажеш, че не си квалифициран и да оставиш другите да продължат напред. Има много хора, които ще се включат в съревнованието. Когато шефът каже: „Сяо Джан, този път е твой ред“, кажи: „Още не съм квалифициран, шефе, моля да ме извиниш, не съм способен. Нека Сяо Ли да отиде първи, а ако Сяо Ли не е способен, тогава нека отиде Сяо Уан. Нека те да го направят“. Шефът ще каже: „Ти глупав ли си? Ако отидат те, ти няма да получиш нищо — няма да получиш къща, нито бонуси или увеличение на заплатата“. Тогава казваш: „Ако не получа нищо, така да бъде. Имам достатъчно храна и достатъчно пари, така че бъди спокоен, господине. Ако все още не си уверен, тогава просто ми дай малко повече бонуси в края на годината“. Не участвай в тяхната борба. Който иска да се състезава, нека го направи. Ти не прибягваш до никакви средства, не изразходваш никаква енергия и не плащаш никаква цена. Не харчиш нито стотинка, не казваш нито дума, не правиш нищо допълнително и не полагаш допълнителни усилия за повишение. Дори да имаш условия, връзки и подходящи хора, пак не участваш. Това се нарича истинско избавление, истинско стоене настрана. Тези светски хора те гледат с постоянно съжаление и казват: „Ти си глупав, ти си простоват!“ Но ти отговаряш: „Говорете каквото си искате за мен, аз пак няма да участвам“. Хората питат: „Защо няма да участваш?“. Ти казваш: „Печеля достатъчно. Не съм квалифициран. Всички сте по-добри от мен, така че вие ходете“. В състояние ли си да се въздържиш от участие? (Да.) Разбира се, ако имаш възможност да бъдеш повишен в заместник-началник на секция или заместник-директор, може да откажеш, но ако ти предложат длъжностите на ръководител на бюро или на областен управител, можеш ли да направиш същото? Може да не е лесно. Колкото по-висока е длъжността, толкова по-примамлива става тя, а колкото по-голяма е властта, толкова по-голямо е изкушението, защото когато имаш повече власт, получаваш по-добро отношение, думите ти стават по-влиятелни, а физическата ти наслада нараства. Виждаш ли, кметът, областният управител и президентът имат собствени служебни резиденции. Всички техни разходи, независимо дали излизат, или са у дома, се покриват от държавата. Затова колкото повече общуваш с висшите класи, толкова по-голямо става изкушението им към теб, а колкото повече възможности имаш да общуваш с тях, толкова по-трудно става да се откажеш от тези възможности. За да избегнеш изкушението, работиш на най-ниско ниво, без да стъпваш в средите на висшите класи. Възпираш крака си да стъпва в тези среди. Това се нарича да стоиш настрана. Нищо от това, което казваш или правиш, няма нищо общо с политиката. Става дума за това да стоиш настрана от тези неща. Който и да бъде успешно избран за високопоставен служител в конкретен конкурс, който и да дойде да упражнява голяма власт, ти не му завиждаш, не си наранен и не съжаляваш за това, защото в поредното изкушение или в обстоятелствата, устроени от Бог, ти си практикувал принципа да стоиш настрана от политиката, който Бог изисква. Удовлетворил си Божието изискване и в лицето на Сатана ти си победил. В лицето на Бог ти си превъзмогнал трудност и Бог те одобрява. Някои хора казват: „Ако Бог ме одобрява, ще направи ли така, че заплатата ми да се повиши малко?“. Не, Божието одобрение и признаване на теб като победител означава, че си една стъпка по-близо до спасението и Бог те гледа с все по-голяма благосклонност — това е голяма чест. Лесно ли е да се въздържаш от участие в политически дела? Който обича да се състезава, нека се състезава. Който обича да се изказва за такива дела, нека го прави. Който обича да се занимава с тях, нека се занимава. При всички случаи теб не те е грижа, нито се занимаваш с тези неща, защото не търсиш издигане и не търсиш чиновническа кариера. Това е третият принцип за стоене настрана от политиката — да не участваш.

Четвъртият принцип за стоене настрана от политиката е да не вземаш страна. „Вземането на страна“ е вид жаргон, използван от политиците, и в политическия свят е често срещано явление да се взема страна. Когато участваш в политиката, трябва ясно да изразиш позицията си, независимо дали си на страната на партия А, или на страната на партия Б. Щом се включиш в политиката, трябва да вземеш страна. Ако не се включиш, не е необходимо да вземаш страна, или можеш да кажеш, че не вземаш страна. Ако останеш неутрален и не обръщаш внимание на техните спорове или на това защо двете страни се карат, тогава не вземаш страна. Независимо дали подкрепяш партия А, или партия Б, няма резултат или отговор от теб. Ти казваш: „Не заставам на ничия страна, въздържам се. Имам добри отношения и с А, и с Б, но не се сближавам с нито една от тях. Не участвам в никоя от техните битки“. Тези хора са озадачени — в крайна сметка от партия А или от партия Б си? Те все се опитват да те спечелят на своя страна, но никой не може. Крайният резултат е, че разбират, че ти не вземаш страната на никоя партия. Накрая твоят пряк началник казва: „Ти, хлъзгаво човече, защо не ме подкрепи в такъв критичен момент?“. Ти отвръщаш: „Шефе, не смея да се стремя към такава чест, нямам същата интелектуална дълбочина, нито съм много компетентен в работата си. Страхувам се да не те разочаровам. Шефе, моля те, пощади ме, аз съм просто един незначителен човек, който се навежда, за да вземе стотинка от земята. Аз съм просто един обикновен човек, не смея да вземам страна. Моля те, бъди снизходителен към мен и ме остави, следващия път със сигурност ще те подкрепя“. В действителност ти просто го отблъскваш. Не си го обидил и той не може да направи нищо по въпроса. Те могат да се карат и да спорят колкото си искат, това няма нищо общо с теб, ти си страничен наблюдател. Защо казвам, че си страничен наблюдател? Не се стремиш към служебна кариера, чиновничество, известност, прослава на предците си или към влизане в политиката. Не преследваш политически цели. Твоята цел е да стоиш настрана от служебна кариера и от тези политически фигури. Така че съзнателно избираш да не вземаш страна, да не избираш партия А или партия Б, а кой на каква страна застава, няма нищо общо с теб. Когато някой се опитва да те убеди, ти просто се смееш и се правиш на глупак, като казваш: „Не знам кой е прав, всички сте мои добри приятели, ще бъда щастлив, независимо кой ще спечели“. Те казват: „Ти си наистина хлъзгав човек!“ А ти отвръщаш: „Не съм хлъзгав, просто съм глупав. Вие сте експертите!“ Преструваш се пред тях, че си объркан. Добре ли е да не вземаш страна? Не бъди наивен, не се съгласявай с тези, които се опитват да се възползват от теб. Независимо на какво ниво е политиката, водата винаги е мътна — дъното не се вижда. Не е като чист извор, където можеш да видиш дъното. Това е кална вода, блато. Ако някой водач се отнася добре с теб, ти се сближаваш с него и заставаш на негова страна, без да знаеш дали това ще ти донесе щастие или нещастие и без да знаеш какво го очаква в бъдеще, дали ще свърши с белезници, или ще се издигне стремително. Тези хора са все крокодили в блатото, има големи и малки. Като незначителен човек, няма да можеш да разбереш дали всяка дума, която казват, е вярна или не, към кого се отнасят добре и към кого не, и каква е целта на ежедневните им действия — ти просто не можеш да знаеш. Затова ако искаш да се предпазиш, най-простият и най-висш принцип е да не вземаш страна. Ако те са добри към теб, бъди настроен възторжено към тях. Ако не са добри, пак бъди настроен възторжено към тях, но просто не вземай тяхната страна. Когато изникне нещо, просто се засмей и се престори на объркан. Когато те попитат нещо, кажи, че не знаеш, не ти е ясно или не си го виждал преди. Можеш ли да реагираш по този начин? (Да, сега мога.) Подходящо ли е да се прилагат тези принципи в църквата? (Не е подходящо.) Тези трикове са подходящи само за места, където пребивават дяволи, не могат да се използват сред братята и сестрите. Това е мъдрост. На места, където пребивават дяволи, трябва да си мъдър като змия. Не можеш да бъдеш глупав, трябва да бъдеш мъдър. Който и да те тегли към себе си, не отивай и не заставай на негова страна. Който и да влиза в конфликт с теб или не те харесва, не му се противопоставяй и не заставай срещу него. Накарай го да повярва, че не си срещу него. Тези неща представляват мъдрост. Не се съревновавай с никоя политическа сила, не се сближавай с никоя от тях, не влизай в сговор с никоя от тях и не проявявай добра воля към никоя от тях. Това е мъдрост, това е да не вземаш страна. Не е ли така? (Така е.) Научи ли се как да правиш това? (Да.) В критични моменти трябва да се преструваш на глух и ням, на луд и глупав и да им позволиш да те приемат като невеж глупак. Ако ти кажат да направиш нещо, направи го, приеми съвета им, без да го поставяш под въпрос, и нека видят колко си послушен. Послушен до каква степен? Като подмазвач, който винаги слуша, никога не се обажда, никога не пита за новини от шефа или за информация относно нещо си — бъди особено послушен. Но никога не бива да разкриваш истинските си мисли пред тях. Щом разкриеш истинските си мисли и намерения, те ще те накажат и ще ти дадат урок. Не бива да им позволяваш да усещат, че не си на тяхна страна или че ги отхвърляш. Защо трябва да правиш това? Защото в техните очи, ако не си техен приятел, значи си техен противник. Щом веднъж се превърнеш в противник в очите им, ти ще бъдеш този, когото се стремят да накажат. Ще се отнасят към теб като към треска в окото им, като към трън в петата им и ще трябва да те накажат. Затова трябва да използваш мъдрост и да се преструваш на глупав. Не показвай способностите си. Ако изразяваш мислите си, възгледите си, позициите си или отношението си към каквото и да било, значи си глупав. Разбра ли? (Разбрах.) В лицето на сатани и дяволи, особено когато се сближиш с някоя група в политическия свят, трябва да бъдеш особено внимателен, да се предпазваш, да не се мислиш за умен и да не се държиш умно, да не парадираш, да не се опитваш да доказваш стойността си — трябва да бъдеш сдържан. Ако искаш да осигуриш оцеляването си в такава сложна среда, а също така искаш да вярваш в Бог, да изпълняваш дълга си, да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, тогава първото нещо, което трябва да направиш, е да се предпазиш. Един от начините да се предпазиш, е да не провокираш никакви политически сили и да не ставаш обект на техните атаки или наказания — така можеш да останеш в малко по-голяма безопасност. Ако винаги отказваш да ги слушаш, да им се подчиняваш или да се сближаваш с тях, те няма да те харесват и ще искат да те накажат. От друга страна, ако видят, че имаш талант и способност да работиш, и ако видят, че си им полезен и че ако поемеш управлението вместо тях, няма да разкриеш тайните им или да навредиш на бъдещата им репутация, тогава те ще искат да те подготвят. Добре ли е те да те подготвят? (Не.) Ако са ти хвърлили око и искат да те подготвят, тогава кажи Ми, не е ли същото като да те обладае зъл дух? (Да.) Ако са ти хвърлили око, ти си в беда. Затова още преди да са те взели на прицел, не можеш да им позволиш да те харесат. Трябва да се преструваш на глупав, сякаш нищо не можеш да правиш особено добре. Прави повечето неща на приемливо ниво. Въпреки че може да са недоволни от това, няма да могат да открият недостатъци в теб или да намерят причини да се отърват от теб. Това е достатъчно и постига желания ефект. Ако правиш нещата твърде добре, ако всичко е свършено гладко и те са особено доволни от теб и те оценяват високо, това не е добре. От една страна, те ще те виждат като заплаха за своята политическа перспектива, а от друга, може да поискат да те подготвят, като нито едно от двете няма да е добро за теб. Така че за да се утвърдиш в това общество, освен да избягваш и да стоиш настрана от различни сили, има нещо още по-важно, а именно да се справяш компетентно с отношенията и делата по отношение на различните сили или на твоя пряк началник. Например, ако прекалено много се изтъкваш, ако прекалено много искаш да се докажеш или ако правиш неща без никаква мъдрост, може да изпаднеш в дилема, в която да не си в състояние да отблъснеш нищо или да трябва да правиш това, което не искаш. Какво може да се направи по този въпрос? Следователно справянето с този въпрос е трудно. Трябва често да се молиш на Бог, да бъдеш тих пред Него, да позволиш на Бог да те води, да ти даде мъдрост, да ти даде подходящите думи, да те насочи какво да правиш и да ти помогне да разбереш как да се справиш правилно със ситуацията, за да можеш да се предпазиш и да бъдеш защитен от Бог в такива сложни кръгове. Едва когато си получил Божията закрила и си в състояние да се предпазиш, тогава можеш да имаш основните условия да бъдеш спокоен пред Бог, да ядеш и пиеш Божиите слова, да размишляваш върху тях и да се стремиш към истината. Разбираш ли това? (Да, разбирам.) Такъв е принципът на това да не вземаш страна.

Съществува и друг принцип за оставане настрана от политиката, а именно да не изразяваме своята позиция. Независимо дали става въпрос за политически възгледи, нагласи или течения, или за намеренията и целите на лидерите, за техните изрази, мисли или за това дали те са прави или не, не трябва да изразяваш позицията си. Когато шефът те попита: „Съгласен ли си с това, което току-що казах? Каква е твоята позиция?“. Ти отговаряш: „Какво каза? Ушите ми не са добре, не те чух“. Шефът се ядосва, като чуе това, и спира да ти говори. В сърцето си мислиш: „Чудесно, така или иначе не исках да казвам нищо!“. Трябва да се преструваш на глух и ням и не трябва винаги да изразяваш позицията си или да показваш колко си умен, като казваш: „Шефе, имам какво да кажа, имам идеи“. Ако винаги вдигаш ръка и заемаш позиция, това е просто глупаво. Не бива да се изказваш, когато имаш мнение относно шефа, а когато имаш мнение за този или онзи колега или виждаш, че шефът ти прави нещо нередно, не казвай нищо. Сега, ами ако ръководителят те попита за тези неща, какво ще кажеш? „Справи се много добре с това, ти си на друго ниво в сравнение с нас, малките работници. Наистина си съобразителен!“. Трябва да го хвалиш, така да го ласкаеш, че да започне да изпитва еуфория, а когато видиш, че си постигнал целта си, тогава спри да го хвалиш, защото е почнало вече да ти се повдига. Независимо от политиките, мненията, работата за изпълнение отгоре, които шефът ти спуска, или отношението му към всичко, ти се държиш глупаво и казваш няколко двусмислени изречения. Когато шефът те чуе, ще си каже: „Този служител винаги е бил объркан, така че е нормално да е объркан и по този въпрос“. Добре, успя да се измъкнеш под фалшив претекст. Независимо какво казва шефът, никога не трябва да изразяваш позицията си. Ако си на маса с шефа и той поиска да изкажеш позицията си по някакъв въпрос, ти кажи: „О, виж колко ориз изядох. Кръвната ми захар е висока и малко ми се вие свят, та не чух много ясно какво каза току-що. Шефе, става ли да обсъдим това отново следващия път?“. Просто се изразявай неопределено. Ако шефът изпрати някого, за да разбере твоето мнение за него, партийния комитет или националната политика, трябва ли да изразиш някакво мнение? (Не.) Публичното ти отношение трябва да е, че нямаш мнение, но какво да кажем за истинското ти отношение? Дори и да имаш мнение, не го споделяй — това се нарича да заблудиш дух. Има една алегорична поговорка: „Да сложиш пластмасови цветя на нечий гроб — да заблудиш духа“, нали така? Когато се сблъскваш с важни въпроси за доброто и злото, въпреки че имаш отношение и възгледи, не трябва да ги изразяваш. Защо? Тези неща не са свързани с вярата в Бог, не са свързани с истината, всички те са въпроси от света на дяволите и нямат нищо общо с нас, вярващите. Няма значение какво е нашето отношение, важното е, че тези неща нямат нищо общо с нас. Въпреки че може и да имаме отношение, в действителност то е разбиране и разпознаване на тяхната същност. Нашето отношение и принцип на практикуване е да стоим настрана от тях, да ги отхвърляме и да отхвърляме тяхното влияние и контрол. Що се отнася до отношението на другите хора, те нямат нищо общо с нас. Това е въпрос от света на дяволите и няма нищо общо с вярващите в Бог. Тези неща не са свързани със стремежа към истината, нито със спасението, а още по-малко с някакво отношение на Бог към теб. Така че не е необходимо да имаш каквото и да било отношение, нито да изразяваш каквото и да било отношение. Можеш просто да се засмееш и да кажеш: „Шефе, моят мисловен процес е повърхностен и умът ми е объркан. Толкова дълго време изучавах политика, но никога не съм преживявал политическа революция в мислите си, така че като обикновен човек все още не мога да разбера политиката отгоре или какво имаш предвид. Моля за твоята прошка“. Това е достатъчен отговор. Дали това значи да заблудиш духа? (Да.) Или можеш също да кажеш: „Шефът има ясен поглед, хората имат бистър поглед, само аз съм единственият, чийто поглед е объркан. Нищо не съм в състояние да видя или да разбера! Не съм член на партията, така че нямам партиен дух. Не мога да разбера тези неща. Говори с нас, шефе, ти имаш преимущество пред нас. Каквото и да кажеш, ще те слушаме и ще го изпълним. За мен това е достатъчно“. Не е ли просто? Постига ли се принципът да не изразяваме позицията си? (Да, постига се.) Това нехайно отношение и неизразяване на позицията ти позволява да се предпазиш. Дали шефът знае какво имаш предвид с това? Не знае. Той смята, че си просто идиот, и си мисли: „Този човек не се стреми към повишение. При такива благоприятни условия повечето хора вече щяха да са повишени на по-висока длъжност, може би дори щяха да са кметове. Този човек би могъл да бъде областен управител, но той просто не иска да напредва, продължава да се прави на глупак и не се приобщава към организацията — той е типичен глупак!“. Какво би си помислил в сърцето си? „В твоите очи съм глупак. Но в Божиите очи съм незлоблив гълъб. По-ценен съм от теб. Ти, стари дяволе, имаш държавна служба, участваш в малко политика и си мислиш, че това те прави по-добър. В моите очи ти не си по-добър от малък скакалец!“. Можете ли да кажете това? (Не, не можем.) Не можете да кажете това. Бъди внимателен, защото стените имат уши. Можеш да говориш на кучето си вкъщи и да оставиш нещата дотам. На този свят има много малко хора, на които можеш да вярваш или да се довериш. Затова когато се сблъскваш с важни принципни въпроси, независимо дали в политическите среди или в някоя социална група, трябва да се научиш да не изразяваш позицията си, особено когато става въпрос за политика, власт или вземане на страна. Определено не трябва да изказваш позицията си ясно. Ако го направиш, това е все едно сам да се опечеш на бавен огън. Какво е усещането да се печеш на огъня? Ако искаш да разбереш, просто заеми позиция и виж. Не е ли така? (Да.) Възможно ли е да не изразяваш позицията си? Зависи от това към какво се стремиш в сърцето си. Ако наистина се стремиш към служебна кариера, ако искаш да станеш чиновник, не само ще заемаш позиция, но и ще изразяваш ясно позицията си, ще го правиш пред шефа си, докато се изкачваш нагоре — в такъв случай ще се окажеш доста лошо подобие на човек. Ти не стоиш настрана от политиката, а участваш в нея. Ако участваш в политиката, тогава просто отивай и се махни оттук. Не оставай в Божия дом. Ти си неверник, принадлежиш на света, на дяволите, а не на Божия дом — не си сред Божиите избраници. Макар да пребиваваш в Божия дом, ти се промъкваш в него, искаш да си вземеш залък, да получиш благословия — такъв като теб не е добре дошъл тук. Но от друга страна, ако имаш отлични лични качества и си в позиция, в която имаш много възможности да станеш длъжностно лице и да започнеш кариера, но все пак можеш да избегнеш доближаването, участието, вземането на страна и заемането на позиция, тогава си в състояние да постигнеш това да останеш настрана от политиката. Помниш ли тези принципи? Изпълними ли са те? (Да, изпълними са.) Виждаш ли, всички в политическите среди, които винаги искат да се покажат, да изпъкнат, както и тези, които искат да изразят своите възгледи и нагласи и имат особено силно желание да се изявят — всички те целят само едно: искат да заемат служебен пост. Казано по-меко, те искат да участват в политиката. Всъщност обаче просто искат да заемат длъжност, да имат власт и да използват поста си, за да се отдават на храна, напитки и удоволствия. Искат да използват поста си, за да постигат различни лични цели и да увеличат престижа си. Не е ли така? (Да, така е.) Някои хора сами по себе си нямат много добри заложби. Те са с недостатъци. И все пак искат да станат държавни служители и да участват в политиката. В резултат на това разчитат на усилията си и се изкачват нагоре на всяка цена. Подмазват се на началниците си и действат като лични помощници на държавните служители. В крайна сметка постигат целта си да участват в политиката и осъществяват мечтата си за чиновническа кариера.

Що се отнася до това да стоим настрана от политиката, общувахме за пет принципа. Първият принцип е да не се присъединяваш към никоя партия. Виждаш ли, всички управници на дадена държава принадлежат към политическа партия, да не говорим за лидерите на авторитарните държави, които също принадлежат към политическа партия. Следователно първият принцип за стоене настрана от политиката е да не се присъединяваме към никоя партия. Не го ли казах току-що? (Да.) И така, какъв е вторият принцип? (Да не се сближаваме с тях.) Не се сближавай с тях или с политическите кръгове. Какъв е третият принцип? (Да не участваме.) Точно така, да не участваш в никакви техни дейности, движения или идеологически дискусии, т.е. да не участваш сред тях. Какъв е четвъртият принцип? (Да не вземаме страна.) Не вземай страна, остави ги да спорят за това кой е прав и кой не. Накратко, не вземай страна. Какъв е петият принцип? (Да не изразяваме позицията си.) Да не изразяваш позицията си. Някой казва: „Ако не изразяваш позицията си, не създаваш ли просто проблеми?“. Ти казваш: „Нямам мнение, аз съм обикновен човек, не съм много образован, мисловният ми процес не е толкова впечатляващ — какво мнение мога да имам? Аз съм просто един обикновен гражданин, оставете ме на мира“. Никога нямаш мнение в нито един момент. Когато те призоват да заемеш позиция, ти се преструваш, че хъркаш, че спиш, и когато хората видят, че не се интересуваш от напредък, няма да искат от теб да изкажеш мнението си и така се получава идеално, нали? Колко общо са тези принципи? (Пет.) Ако следваш тези пет принципа, можеш да стоиш настрана от политиката и да не бъдеш принуждаван, засегнат или задържан от никакви политически сили. Независимо дали имаш работа с политическите кръгове на върха или на дъното, ако прилагаш на практика тези пет принципа, ще можеш да стоиш настрана от политиката. Това е тема, която се отнася за професионалната кариера на човека. Разбира се, дори да нямаш професия, тези принципи остават същите, непроменени. Дори ако си безработен, пак трябва да практикуваш тези принципи, за да стоиш настрана от политиката — принципите не се променят. И така, защо трябва да стоиш настрана от политиката? Какво представлява политиката? Тя е борба, игра на власт. Политиката е едновременно конспирация и стратегия. Какво друго е политиката? Политиката е и онези движения или дейности, които се пораждат от различни сили. Виждаш ли, дори не можете да обясните какво е политика, но великият червен змей обвинява хората в църквата, че се занимават с политика. Това не е ли абсурдно? Не е ли лесно да намерят вина, когато поискат? (Да.) Това очевидно е лъжливо обвинение. Някои глупаци и объркани хора, след като се вслушат в дяволските думи на големия червен змей, попадат под неговото ограничение и не смеят да проявят проницателност нито към него, нито към Сатана. Винаги когато се повдигне темата за разпознаването на големия червен змей или на Сатана, те се крият в ъгъла и не смеят да си отворят устата. Само си прочистват гърлото или се преструват на объркани. За какво се преструват? Не е нужно да се преструват — те дори не разбират какво е политика, така че как могат да участват в нея? Може ли объркани хора като тях да участват в политиката? Следователно за повечето обикновени хора да стоят настрана от политиката е реално постижимо. Току-що наблегнахме на един принципен момент, а именно да не се вършат глупости, да се избягва несъзнателното въвличане в политиката, да не бъдеш въвлечен в нея, без дори да знаеш, и накрая да станеш изкупителна жертва или жертвено агне, без да разбираш какво се е случило. Така че причината, поради която общуваме за тези принципи, от една страна, е да те уведомим, че твоят интелект просто не е достатъчен, за да разбереш истинската същност на политиката. От друга страна, ако практикуваш тези принципи, ще можеш по-добре да се предпазиш и да избегнеш да бъдеш пращан за зелен хайвер във всяка ситуация или в ситуации, в които не си наясно или си в неведение. Като просто се придържаш към тези принципи, можеш да си осигуриш относителна безопасност във всяка група. Следователно тези принципи са не само твой амулет за защита, но и принципи, които Бог те напътства да следваш в областта на политиката. Като следваш тези принципи, можеш да се наслаждаваш на ползите, които ти носи истината, и може да се каже, че си закрилян от Бог. Ако чувстваш, че Божията закрила е неопределена и куха и не можеш да я видиш или усетиш, тогава можеш да избереш да практикуваш тези пет принципа. По този начин можеш наистина да изпиташ Божията закрила, която е по-реален вид закрила. Това не е само използване на Божиите слова, за да се предпазиш, но също така и предпазване чрез практикуване на Божиите слова и придържане към истините принципи, които Бог ти е разкрил. При всички случаи крайната цел е постигната и като стоиш настрана от политиката, ти можеш да се предпазиш от зли групи хора, да избегнеш различни изкушения и кризи и по този начин да успокоиш тялото и ума си пред Бог в състояние на спокойствие, мир и сигурност, така че да можеш да се стремиш към истината. Ако обаче си глупав и не знаеш как да следваш принципите, на които Бог учи, и се опитваш да изпъкнеш и да се изявиш безразборно, често действаш без мъдрост и се забъркваш в различни спорове и конфликти, които произтичат от политиката и групите, ако често попадаш в различни капани и изкушения и всекидневният ти живот е повлечен и смущаван от тези неща и прекарваш цялото си време в справяне и решаване на тези борби, включващи спорове и смущения, тогава може да се каже, че сърцето ти никога няма да дойде пред Бог и никога няма да бъдеш истински мирен пред Него. Ако не можеш да постигнеш този минимум, тогава за теб няма надежда да разбереш Божиите слова, да вникнеш в истината или да я разбереш, да практикуваш истината и да тръгнеш по пътя на стремежа към истината, за да бъдеш спасен. Ако си в плен на тези неща, то е равносилно на това да си в плен на дявола. Ако нямаш принципите за справяне с тези въпроси, накрая ще бъдеш погълнат от тези неща. Ежедневието ти, сърцето ти и животът ти ще бъдат оплетени в тези спорове и борби. Всичко, за което ще мислиш, е как да се отървеш от тези неща, как да се бориш и да спориш с тези хора, как да докажеш невинността си и да поискаш справедливост. В резултат на това, колкото повече се забъркваш в тези дела, толкова повече искаш бързо да докажеш невинността си, да поискаш справедливост и да получиш обяснение, и толкова по-хаотично и сложно ще става сърцето ти. Колкото по-сложна е външната ти среда, толкова по-сложен ще стане вътрешният ти живот, и колкото по-хаотична е външната ти среда, толкова по-хаотичен ще стане вътрешният ти живот. По този начин ще бъдеш напълно довършен, ще бъдеш контролиран и пленен от Сатана. Ако все още искаш да се стремиш към истината и да бъдеш спасен, това ще бъде невъзможно! Ще бъдеш напълно безполезен, без възможност за изкупление. Тогава ще кажеш: „Съжалявам за всичко. Политическият кръг на Сатана не е нищо друго освен блато! Ако знаех, щях да се вслушам в Божиите слова“. Казах ти го отдавна, но ти не Ми повярва. Настояваше да получиш обяснение от него, да получиш справедлива дума, дума на похвала и признание от устата му. Отказа да спазваш принципите и критериите, посочени ти от Бог, затова заслужаваш да бъдеш теглен от него до смъртта си. Накрая Сатана ще бъде унищожен, а ти ще бъдеш унищожен заедно с него, като се превърнеш в негово погребално приношение. Заслужаваш си го! Кой те накара да последваш Сатана? Кой те накара да търсиш обяснение от Сатана? Кой те накара да бъдеш толкова глупав? Бог ти даде мъдрост, но ти не я приложи. Даде ти принципи, но ти не ги спазваше. Настояваше да следваш своя път, да се бориш срещу тези хора със собствения си ум, таланти и дарби. Можеш ли да победиш дявола? Нещо повече, борбата с дявола не е това, което Бог ти е поверил. Това, което Бог ти е поверил, е да следваш Неговия път, а не да се бориш с дявола. За теб няма никаква полза да се бориш с него. Бог не помни това. Дори и да го победиш, няма да постигнеш спасение. Разбираш ли сега? Следователно в бранша и сферата на политиката трябва да помните тези принципи, които хората трябва да следват. Може би онези от вас, които в момента изпълняват дълга си на пълен работен ден, могат да сметнат тези думи за нереалистични и сравнително далечни от тях. Но те поне ти позволяват да знаеш какво е политиката, как трябва да се отнасяш към нея, как да възприемаш онези, които живеят в политическите среди или преследват политически перспективи, и как да им помогнеш да решат проблемите си, ако вярват в Бог. Това са най-основните неща, които трябва да знаете. Щом напълно разбереш и приемеш тези принципи, ще можеш да им помогнеш и когато се срещнеш с такива хора, ще можеш да се справяш с проблемите им и да ги разрешаваш, като използваш съответните принципи. Е, нека да прекратим общението си дотук по отношение на темата за стоенето настрана от политиката. Довиждане!

18 юни 2023 г.